Обобщение на резултатите от проведеното от Европейската комисия обществено допитване във връзка с многоезичието 14 септември − 15 ноември 2007 г.
Обобщение Контекст В резултат на по-голямата мобилност в границите на Съюза, миграционните потоци от трети страни и глобализацията гражданите и дружествата се срещат в ежедневието си с нарастващ брой езици. Европейската комисия е поела ангажимент да поощрява изучаването на езици и езиковото разнообразие в съответствие с основополагащите принципи на Европейския съюз. В периода между 14 септември и 15 ноември 2007 г. тя проведе обществено допитване, което приканваше гражданите да изложат вижданията и очакванията си по отношение на езиковата политика. Констатациите от това проучване, представляващо част от широк процес на консултации, ще послужат за основа на ново съобщение на Комисията, което предстои да бъде публикувано към края на 2008 г. Целта на този документ ще бъде намирането на решения по въпроса за мястото и ролята на езиците в една все по-многоезична Европа. Методика Въпросникът обхващаше шест различни области, които без изключение са тясно свързани с начините и степента, до която езиците са използвани и поощрявани в рамките на ЕС, като се започне от възможностите за изучаването на езици, мине се през социалните, културните и икономическите аспекти и се стигне до функционирането на институциите на ЕС. Шестнайсетте въпроса от проучването предлагаха избор да им бъде отговорено или със свободен коментар, или чрез набор от предварително формулирани отговори. На някои от въпросите се отговаряше по смесен начин. Настоящият документ представя главните констатации на допитването. Докато от въпросите с предварително зададен набор от отговори беше възможно да се състави статистика, отговорите на отворените въпроси бяха анализирани в дълбочина и групирани съгласно повтарящи се теми, за да се установят тенденции и взаимовръзки. Също така свободните коментари направиха възможно вникването в причините, които лежат зад избора на различните възможни отговори, направен от участниците в допитването. Участие Допитването беше отворено за всички заинтересовани страни, както в границите на Съюза, така и отвъд тях. Броят на получените изцяло попълнени въпросници възлезе на 2 419, на всички официални езици на ЕС. Кампанията за събуждане на интерес към проучването имаше формата на известия, появили се на различни интернет страници на уебсайта Европа, съобщения в пресата и публични изказвания, както и пряко уведомление на голям брой граждани, организации и мрежи, които преди това бяха изразили интереса си към европейските политики. Тъй като не беше събрана информация за начините, по които участниците са научили за допитването, трудно е да се прецени съотношението между делът на отговорилите на въпросите, които са били „спонтанни“ посетители на уебсайта Европа или читатели на европейската преса, и делът на онези, с които е установен пряк контакт. Струва си обаче да се отбележи, че принос за провеждане на допитването дадоха лица и организации, които по принцип проявяват интерес към европейските политики и в
1
частност към мястото и ролята, отредени на езиците в ЕС. Затова, въпреки сравнително високия брой на участниците, резултатът от това допитване по никакъв начин не следва да се тълкува подобно на резултатите от проучване на общественото мнение, а по-скоро като вижданията на граждани, които са направили избора да влязат в диалог с Европейската комисия относно начина, по който биха искали да изглежда в бъдеще Европейският съюз. Забележителен брой получени отговори Броят от 2 419 напълно попълнени въпросници на проучването на многоезичието представлява изключително високо равнище на участие в сравнение с други обществени допитвания относно европейските политики, където получените отговори са средно между 200 и 500. Друга много интересна характеристика е, че отговорилите индивидуално преобладават спрямо отговорилите от името на някоя организация. Няма нито една държава от ЕС, ЕАСТ или страна-кандидатка, която да липсва в широкия диапазон от страни, представени от отговорилите. Нещо повече, беше получен значителен брой отговори от други континенти. Допитването беше достъпно на 22 официални езика на ЕС, но като цяло участниците бяха представители на 57 майчини езика, включително множество регионални езици и езици на малцинства, както и езици, говорени в страни извън ЕС. Високата степен на участие, от всички краища на толкова обширна географска област и главно от частни лица ясно показва, че начинът, по който езиците са преподавани, третирани и говорени в Европа е проблем, който е особено близо до сърцата на хората. При това значителният дял на отговорилите, чийто майчин език не е един от официалните езици на ЕС, е свидетелство за това, че многоезичието в днешна Европа е реалност, чиято сложност далеч надхвърля боравенето с 23 оперативно използвани езика. Това създава условия, изискващи отговори на равнища, различни от чисто функционалните аспекти, като бъде обхванат много по-широк спектър от езици, отколкото езиците, които имат официален статут. Накратко: какво мислят за езиците отговорилите на допитването? • Повече от 96 % от отговорилите са съгласни, че езиковото многообразие на ЕС изисква специално внимание от страна на европейските политици и че езиковите умения са важни както в ежедневието им, така и в професионалния им живот. • Съгласно отговорилите най-важните фактори за успешно научаване на езици са ранният старт и прекият контакт със страната на целевия език. • Повечето хора мислят, че езиковото многообразие на ЕС е предимство, което трябва да бъде съхранявано, и желаят да го видят поставено в контекст, който надхвърля икономическите и функционалните аспекти и признава идентичностите и културите, представени в езиците. • Застъпниците на каузата на регионалните и малцинствените езици мислят, че би могло да се направи повече за зачитането на тези езици, особено в рамките на образованието и обществените услуги, и биха искали ЕС да се нагърби с по-силна защитна роля в това отношение. • Гледището на повечето отговорили е, че медиите трябва да поощряват модела на интеркултурното общество, да ценят езиковата и културната идентичност и да наблягат на търпимостта, а не на противопоставянето.
2
• Огромното мнозинство от отговорилите споделят виждането, че е по-лесно да се прави бизнес в чужбина с владеене на местния език и че следователно е в интерес на дружествата да инвестират в развитието на езиковите умения на служителите им. • Мнозинството споделя виждането, че мигрантите следва да запазят езика си по произход и да се отнасят към езиковата и културната си идентичност като към необходима основа на интеграцията в езикова и културна общност, различна от собствената им. • Повечето хора считат, че разходите, свързани с работата на 23 официални езика, са оправдани и би трябвало дори да се увеличат.
3