КАЗУС ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪЛГА

Document Sample
КАЗУС ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪЛГА Powered By Docstoc
					         КАЗУС ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪЛГА
ЧАСТ 1 – страници 262-266.
   1. Оценка на състоянието на външния сектор на Република България и
      анализ на отделните характеристики на дълга за периода: 1970-1992 г.

       За тази цел се използват коефициентите и съотношенията, конструирани според
методиката на World Debt Tables (WDT) в съответствие с процедурите на СБ и МВФ.
Основните икономически агрегати, които се наблюдават са в раздел трети на WDT:
          Gross National Product (GNP)
          Export of goods and services (XGS)
          Imports of goods and services (MGS)
          International reserves (RES)
       В раздел четвърти са посочени конкретните дългови индикатори, служещи за
оценка на задлъжнялостта на една страна:
 EDT/XGS – общ външен дълг към износа на стоки и услуги – стойността на
   показателя нараства от 1985 до 1991 г. от 33.4% на 285%, а в периода 91 – 92 г.
   намалява с 28.8% (до 203.30%);
 EDT/GNP – общ външен дълг към БНП – за изследвания период стойността на
   показателя нараства с 403.19%;
 TDS/XGS – общо обслужване на дълга към износа на стоки и услуги – през периода
   1985 до 1989 г. нараства с 162.70%, след което от 89 до 91 г. намалява с 75.75% на
   6.50%, а през последната година от анализирания период отново нараства с 6.15%
   на 6.90%;
 INT/XGS – общо лихвени плащания към износа на стоки и услуги – стойността на
   показателя нараста от 1.90% на 7.20% в периода 85 – 90 г., след което намалява с
   47.22% към 1991 година, а през последната година нараства с близо 11%;
 INT/GNP – общо лихвени плащания към БНП – този индикатор се характеризира с
   големи колебания – през 89 г. спрямо 87 г. нараства с 113.33%, през 91 г. спрямо 89
   г. намалява с 56.25%, след което нараства през 1992 г. на 2.30% (+64.29%);
 Short-term/EDT – краткосрочен дълг към общ външен дълг – от 86 г.до 92 г. се
   увеличава с 12.25%;
 Multilater/EDT – многостранен дълг към общ външен дълг – през 1992 г. спрямо 90
   г. нараства на 9.2%.
         По отношение на отделните характеристики на дълга се наблюдават различни
тенденции:
 Общ размер на дълга - EDT – за периода 85 – 92 г. имаме непрекъснат растеж – от
   3852 за 85 г. достига до 12 146 за 1992 г.;
 Общи потоци на дълга - Total Debt Flows за периода 85 до 87 г. нарастват, след
   което се наблюдава бавен едногодишен спад на 2675 за 1988 г., последван от леко
   покачване за 89 г., за да премине в драстичен спад, който продължава до 1992 г.;
 Нетни потоци от дълга - Net flows on debt – развиват се доста динамично през
   анализирания период, дори през 1990 и 1992 г. се характеризират с отрицателни
   стойности;
 Общо обслужване на дълга - Total debt service (TDS) – до 1989 година непрекъснато
   нараства, което се дължи на ръста в лихвените плащания и общия размер на дълга,
   след което намалява, но само през 1991 година.




                                                                                    1
   2. Причини за изпадане в дългова криза.

Фактори:
 Структурни диспропорции;
 Условия на търговия;
 Търговска политика;
 Механизъм на стопанско управление;
 Кредитна политика.

      Основната група дългосрочни източници не само за обема, но преди всичко за
кризисния характер на външната задлъжнялост на Република България са структурните
диспропорции, които се натрупват след началото на 70-те години. Екстензивният тип
стопанство     и   нерационалната    отраслова     структура    води    до    висока
импортопоглъщаемост на българското стопанство. Големия превес на импорта над
експорта засилва задлъжнялостта.
      Влошените условия на търговия, неадекватната реакция на България спрямо
изменящите се международни условия, погрешната търговска и кредитна политика,
централизираното управление са фактори за изпадане на България в дългова криза и
неплащане на натрупаните задължения. Намаляват постъпленията от износ на стоки и
услуги, като същевременно зад граница се изнасят голяма част от валутните резерви на
страната, настъпват големи плащания по външни заеми. Всичко това задълбочава
кризата, в която се намира страната ни. Политическата и икономическа нестабилност
на България я превръщат в изключително рисков обект за кредитиране. Намаляват
възможностите за външно дългово финансиране, а алтернативите които остават са при
силно утежняващи задлъжнялостта ни условия.


   3. Характеристики на дълга.

      Политиката по обслужване на държавния дълг е важна част от общата
икономическа политика поради факта, че обслужването на дълга влияе върху съотно-
шението между произведения и използвания БВП. Високият номинален размер на
дълга (около 9.5 млрд. долара, 90 % от които е външен дълг) и разходите по
обслужването му на практика означава ограничаване на брутния вътрешен продукт,
разполагаем за вътрешно използване. В България съотношението дълг/БВП е
относително високо, което ограничава възможностите за маневриране при вземане на
всички важни решения във връзка с натрупването и потреблението, което в крайна
сметка оказва своето отражение върху темповете на растеж на икономиката.
Обслужването на дълга предполага и ангажирането на фискални ресурси, които иначе
биха могли да се използват за финансирането на публични инвестиционни проекти. От
величината на тези бюджетни разходи зависи и евентуалното намаляване на данъците.

   4. Ролята на МВФ.

       Споразуменията на България с МВФ са основна предпоставка за излизане от
финансовата изолация след мораториума по дълга от 1990 г. и дълговата криза.
Споразуменията с Парижкия клуб от 1991 и 1992 година дават възможност на България
да черпи ликвидни ресурси чрез кредитните инструменти на МВФ, което стабилизира
платежния баланс на страната.
       Договореностите с МВФ са начин да се стабилизира не само икономическата
политика на страната чрез финансирането на различни проекти, но и начин за
осигуряване на ликвидности при управлението на дълга.


                                                                                  2
    5. Държавния дълг и смяната на ляво с дясно управление.

       При тази смяна се наблюдава следния процес:
       Лявото правителство предпочита максимално високо ниво на публичните
разходи и съответно максимално количество произведени публични блага. За да
реализира тази си цел, лявото управление емитира значително количество дълг,
заемайки от доходите за следващия период и натоварвайки дясното правителство. Тези
публични блага се консумират в момента, увеличавайки ползата за по-бедните
потребители, сравнено с ползата на средния потребител, защото техния частен доход не
може да им позволи да си купят каквото и да е количество от предлаганото публично
благо. През втория период се постига преразпределителен ефект, тъй като по-богатите
понасят относително по-високо данъчно бреме по обслужването на дълга. При дясното
управление се провежда консервативна политика – публичните блага се намалят за
сметка на по-ефективното производство в частния сектор, публичните разходи спадат,
както и размера на външния дълг. Консервативното правителство ще определи по-
ниски от оптималните данъци и по този начин ще намали публичните разходи на
следващото (либерално) правителство. Липсата на публични блага може да породи
обществено недоволство, което от своя страна ще предизвика нова смяна в характера на
управление – от дясно консервативно към ляво и социално насочено управление.

    6. Влиянието на салдата по аналитичните валутни баланси върху изпадането
       в състояние на дългова криза.

      Международните валутни баланси позволяват да се анализират икономическите
взаимоотношения на страната с чужбина, да се определят платежните й позиции, да
бъдат оценени нейните вземания и задължения, да се прогнозира развитието на един
или друг сектор в националната икономика.
      Утежняващи задлъжнялостта на една държава условия се наблюдават при
увеличение на валутните потоци към чужбина, намаляване на експорта, увеличаване на
импорта или винаги наличието на пасивни (отрицателни салда) по аналитичните
баланси, особено ако е хронично, задълбочава дълговата криза на съответната страна.

    7. Връзки и зависимости между вътрешния и външния дълг.

       Вътрешната и външната задлъжнялост се предопределят от икономическото
равнище на конкретната страна. Страни със стабилна икономика се характеризират с
преобладаваща вътрешна задлъжнялост, а развиващите се икономики съответно с
превес на външната задлъжнялост.

    8. Прогноза.

      За да се прогнозира дълговото състояние на България, трябва да се проследи и
изследва връзката и зависимостта на българския дълг и конкретно влияещите му
фактори.

             Резултати от регресирането на външния дълг н износа:

SUMMARY OUTPUT

         Regression Statistics
Multiple R               0,679605957
R Square                  0,461864257
Adjusted R Square         0,354237108
Standard Error            1217,725413



                                                                                  3
Observations                       7

ANOVA
                            Df              SS              MS              F         Significance F
Regression                         1      6363429,807    6363429,807    4,291335989      0,093055583
Residual                           5      7414275,908    1482855,182
Total                              6      13777705,71

                       Coefficients     Standard Error       t Stat      P-value       Lower 95%       Upper 95%
Intercept               16224,49796        2385,134516    6,802340856   0,001045599      10093,32452    22355,6714
X Variable 1           -1,150098132        0,555186169   -2,071554003   0,093055583     -2,577247282   0,277051019


       Съществува значителна корелационна зависимост. Като 46% от общата
вариация се дължи на фактора износ и намира обяснение чрез следното уравнение:
       Y = - 1.15.x + 16224
       F-критерия на Фишер = 4,29 /емпирично/.
       Ако емпиричното значение на F-критерия е по-голямо от теоретичното, то
съставеният модел е статистически значим и фактора е от съществено значение.


              Зависимост между Външния дълг и БВП:

SUMMARY OUTPUT

         Regression Statistics
Multiple R               0,769822566
R Square                  0,592626783
Adjusted R Square         0,541705131
Standard Error            1204,410271
Observations                       10

ANOVA
                            Df              SS              MS              F         Significance F
Regression                         1      16882147,47    16882147,47    11,63801168      0,009203368
Residual                           8      11604832,80    1450604,101
Total                              9      28486980,27

                       Coefficients     Standard Error       t Stat      P-value       Lower 95%       Upper 95%
Intercept               11704,86838        500,4806279    23,38725563   0,000000012      10550,75724    12858,97953
X Variable 1           -0,000131899          0,0000387   -3,411453016   0,009203366     -0,000221057   -0,000042740


       Съществува силна корелационна зависимост. Като 59% от общата вариация се
дължи на фактора износ и намира обяснение чрез следното уравнение:
       Y = - 0.0001.x + 11705
       F-критерия на Фишер = 11,64 /емпирично/.
       Ако емпиричното значение на F-критерия е по-голямо от теоретичното, то
съставеният модел е статистически значим и фактора е от съществено значение.




                                                                                                                 4
   ЧАСТ 2 – страници 267-275.
               -   решенията на таблиците се намират в отделна разпечатка (или в Excel-
                   файла)!!!
               - Страница 274:
   Многофакторна регресия на котировките на DISC-BG (Y) от котировките на
DISC-MEX (X2), DISC-BRA (X3) и DISC-ARG (X1), при интервал на доверителност 95%

SUMMARY OUTPUT


           Regression Statistics
Multiple R                    0.738035865
R Square                      0.544696938
Adjusted R Square             0.476401478
Standard Error                0.036072862
Observations                           24


ANOVA
                                 df              SS             MS              F         Significance F
Regression                             3      0.031134762    0.010378254    7.975595197      0.001083899
Residual                              20      0.026025027    0.001301251
Total                                 23      0.057159789


                            Coefficients    Standard Error       t Stat       P-value      Lower 95%       Upper 95%
Intercept                    0.002762347      0.008159441     0.338546159   0.738479981     -0.014257948   0.019782642
X Variable 1                 0.634070526      0.259988626      2.43883948   0.024182419      0.091743756   1.176397295
X Variable 2                -0.427330471      0.553542083    -0.771992744   0.449145268     -1.581999019   0.727338077
X Variable 3                 0.172098118      0.173616634     0.991253628   0.333403725     -0.190059833   0.534256069


   РЕЗУЛТАТИ ОТ МНОЖЕСТВЕНАТА РЕГРЕСИЯ:

   Първата част на регресионния анализ, представен в първата таблица, свидетелства за
   силна линейна връзка, тъй като стойността на множествения коефициент на корелация
   показва силна зависимост. Коефициентът на детерминация показва, че близо 55% от
   общата вариация се обяснява със следното уравнение:

               Y = 0.002762347 + 0.634070526.X1 - 0.427330471.X2 + 0.172098118.X3

   Тъй като p-стойността на F критерия е по-малка от риска от грешка  = 0.05 нулевата
   хипотеза не се приема, което означава, че съществува статистически значима връзка
   между котировките на DISC-BG (Y) от котировките на DISC-MEX (X1), DISC-BRA
   (X2) и DISC-ARG (X3), при интервал на доверителност 95%.
   Стойностите на коефициентът бета и алфа са:

                = 0.634070526
              = - 0.427330471
              = 0.172098118
                      0.002762347.


   Регресионните коефициенти не са статистически значими, защото техните p-стойности
   дават основание отново да се приеме нулевата хипотеза.




                                                                                                                  5
      ИЗВОД:
      Съществува силна зависимост между котировките на Българските и
разглежданите облигации.

ЧАСТ 3 – страници 276-278.
ИНВЕСТИЦИОНЕН АНАЛИЗ НА БРЕЙДИ ОБЛИГАЦИИ – ТАБЛИЦИТЕ СА В
ОТДЕЛНА РАЗПЕЧАТКА (ИЛИ В EXCEL - ФАЙЛА)!!!

1. BULGARIA DISCOUNT (DISC)
      При t=1 доходността до падежа е минимална, а дюрацията е максимална
съответно:
      YIELD = 8.83 % ; D = 11.32
      При t=18 се постига максимална доходност до падежа, а също при t=18
      дюрацията е минимална.
2. BRAZIL (FLIRB)
      Тук маx. доходност се постига при t=2: YIELD = 15,50 %, а най-ниската дюрация
      при t=14;9 съответно D=5.97 и D=6.13.
3. MEXICO PAR
      При тези облигации няма много големи отклонения в доходността до падежа и
      дюрацията. Те се движат в следните стойности: Dє (10;11.33), YIELDє (6;8)
4. ARGENTINA PAR
      Тук отново нямаме съществени отклонения от стойностите на двата показателя:
D и YIELD.

При изследването на доходността до падежа и дюрацията на облигациите трябва да се
има предвид, че върху тези показатели влияят фактори като:
        SETTLEMENT PRICE
        FREQUENCY
        COUPON
        MATURITY
        SETTLEMENT DATE

                                   REGRESION

ANOVA – Дисперсионен анализ
Multiple R – Множествен коефициент на корелация
R Square – Коефициент на детерминация (колкото е по-близо до 1-ца – фактор за добра
описателна способност)
Adjusted R Square – Приспособен коефициент на детерминация
Standart Error – Стандартно отклонение на є
Df – Степен на свобода
Ss – Сума на квадратите
Ms = Ss / Df
F – еф критерий на Фишер
Count – Брой наблюдения
Range - Ранг
Skewness - Асиметрия
Kurtosis - Ексцес
Sample Variance - Дисперсия
Standart Deviation – Стандартно отклонение


                                                                                  6
Mean - Средна
Observations - Брой наблюдения
t-Stat – t-разпределение
P-value – P стойност.

      С погасяването на облигациите с първоначално намалени лихви /FLIRB/ на 28
юли 2005 година се изчистиха напълно задълженията на България по брейди
облигации, които са емитирани при преструктурирането на дълга към частните
кредитори от Лондонския клуб, след обявения му мораториум през 1990 г.




                                                                                  7

				
DOCUMENT INFO
Shared By:
Tags:
Stats:
views:675
posted:5/8/2011
language:Bulgarian
pages:7