Docstoc

Бяс

Document Sample
Бяс Powered By Docstoc
					РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ

ПЛАН – ПРОГРАМА за контрол и изкореняване на болестта бяс на територията на Република България

Идентификация на програмата Държава: Болест: Година на изпълнение: Референция на настоящия документ: Република България Бяс 2007 - 2011 Национална ветеринарномедицинска служба (НВМС)

Исторически данни за епидемиологичното развитие на болестта: Болестта е разпространена главно в Северна България. Констатираните случаи на бяс за периода 1988 г. – 2005 г. вкл., са 507, от които 484 (95,5%) са в Северна България, а само 23 (4,5%) са констатирани в Южна България, като през последните 8 години няма нито един констатиран случай на бяс в Южна България (Приложение 1).

Резервоар на беса в нашата страна са дивите хищници – главно лисицата и в помалка степен чакала. От заболелите 529 животни 262 са диви животни (49,5%), от които 229 са лисици (87,4%) (Приложение 2). Най-голям брой случаи на бяс се констатират през пролетния сезон, по-малко през есенно-зимния сезон на годината, докато през лятото са най-малко (Приложение 3). Това се дължи на екобиологичните особености на лисичите популации у нас. Пролетният пик на болестта е свързан с брачния период на лисиците, а есенно-зимният подем се държи на търсенето на жизнено пространство от младите лисици. Причината за разпространението на беса само в Северна България е свързана с географските особености на страната. Северна и Южна България са разделени от естествена географска бариера – Стара планина, която пречи за разпространението на болестта от север на юг. По цялото протежение на южната граница между България с Турция все още съществува гранично съоръжение (ограда от мрежа), което изпълнява ролята на бариера за преминаване на животни. Източната част от страната граничи с друга естествена бариера – Черно море. На север България е разделена от Румъния от р. Дунав, но на изток двете държави имат и около 130 км сухопътна граница, където е възможно преминаване на животни. По западната ни граница преобладава планинския релеф, но има и места с равнинен характер (Северозападна България). До настоящия момент няма област в Северна България, където да не е констатиран бяс. Наблюденията показват, че всяка година бяс се констатира средно в 6-7 области от общо 14 за Северна България. От общо заболелите за горепосочения период 529 животни, 205 са селскостопански животни (38,7%) – крави, овце, кози, коне. Високият процент на заболеваемост при тях, от общия брой констатирани случаи на бяс, се дължи на начина на отглеждането им. През голяма част от годината те се намират на пасищата и вероятността за контакт с диви животни е голяма. Описание на представената програма. Целта на програмата е изкореняване на болестта бяс на територията на Република България. Предвижда се това да стане чрез орална ваксинация на лисиците на територията на Северна България, където се констатират случаите на бяс. Ваксинацията ще се извършва само на територията на Северна България за период от 5 години, 2 пъти годишно – пролет и есен (м. април-май и м. септември-октомври). За този период от време е напълно възможно бесът да бъде изкоренен от тази територия, тъй като тя е заобиколена от естествени географски бариери – на север р. Дунав, на изток – Черно море, на юг – Стара планина и на запад Стара планина. Като възможни “врати” за пренасяне на инфекцията от бяс на територията на Северна България ще останат сухопътната граница с Румъния в Североизточна България и северозападната граница със Сърбия. На тези места ваксинацията може да продължи в 30-километровата предпазна зона и след 5-годишния период на приключване на програмата.

Първата ваксинация ще се проведе през пролетта на 2007 г. (април-май) на територията на следните области в Северна България: Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, В. Търново, Русе, Търговище, Разград, Шумен, Силистра, Добрич и Варна. Площта на тази територия е 48 483 км2 и граничи с: на север - р. Дунав, на изток – Черно море, на юг - Стара планина, на запад – Стара планина. На територията на тези области се намират 2 274 броя населени места с обща площ 3 583 км2. Остават 44 900 км2 свободна площ. Предвижда се територия за ваксинация – 44 900 км2.

Втората ваксинация ще се проведе през есента на 2007 г. на същата територия на Северна България, територия за ваксинация – 44 900 км2.

Брой на ваксиналните примамки, които ще се заложат през 2007 г.. I ваксинация - доза 25 броя ваксинални примамки на 1 км2. Територия за ваксинация: Северна България, площ за ваксинация 44 900 км2, необходим брой примамки – 1 122 500 броя. II ваксинация - доза 25 броя ваксинални примамки на 1 км2. Територия за ваксинация: Северна България с площ за ваксинация 44 900 км2, необходим брой примамки – 1 122 500 броя. Общо за 2007 г. са необходими 2 245 000 броя ваксинални примамки. Начин на прилагане на ваксината. Ваксиналните примамки ще се разпръскват чрез вертолети (самолети), а контролните примамки (по 3 броя на 1 км2) ще се разпределят от ловци. Ваксината ще се достави 20-30 дни преди прилагането, като през тези дни ще се съхранява в хладилни камери при -200С. Едно денонощие преди прилагане на ваксината, тя ще бъде доставена в местата, от където ще се товари на вертолетите (самолетите). През това едно денонощие (24 часа) тя ще се съхранява при температура +40С. Контрол на приемането на примамките от хищниците. Предвиждат се по три контролни примамки на определени райони от по 1 км2, които ще бъдат отбелязани на картите и ще бъдат маркирани на местата на които ще бъдат поставени по подходящ начин. Проверките ще се извършат на 7 и 14 ден след поставянето им. Ловците ще трябва да следят и за това колко от примамките са приети от други видове животни, освен от лисиците – кучета, диви свине, чакали и др. Обобщаването на резултатите за отделните области ще се извършва от Регионалните ветеринарномедицински служби, след което информацията ще се подава в ЦУ на НВМС, където ще се обобщава за цялата страна. Лабораторен контрол след ваксинацията. Лабораторният контрол на оралната ваксинация ще се извършва в Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт – гр. София. За осъществяване на контрола ще се използват следните методи: 1. RFFIT – тест за установяване на антитела срещу вируса на беса. 2. IFT – тест - директен имунофлуорисцентен тест за установяване на вируса на беса. 3. ELISA - имуноензимен тест за доказване на антитела след ваксинация и типизиране на вирусните изолати. 4. Тест за установяване на маркера тетрациклин. 5. PCR ANALYSIS – за типизиране на вирусите, изолирани от различни райони на страната.

След приключване на 5-годишната програма - Изготвяне на нова програма за ваксинация, след анализ на резултатите от изпълнението на 5-годишната програма, като съществуват три възможности: а./ продължаване на ваксинацията в цяла Северна България; б./ продължаване на ваксинацията в отделни области на Северна България; в./ продължаване на ваксинацията само в зоната на сухопътната граница на Р България с Р Румъния в Североизточна България с площ 3900 км2 и в зоната на северозападната граница на Р България с Югославия с площ 5250 км2 или обща площ за ваксинация - 9150 км2. Централен орган, отговорен за надзора и координацията при изпълнението на програмата. Провеждането на ваксинацията на национално ниво ще се ръководи от Министерството на земеделието и горите - Централно управление на Националната ветеринарномедицинска служба - "Дирекция здравеопазване на животните" в съдействие с: - Министерство на здравеопазването; - Министерство на вътрешните работи; - Министерство на околната среда и водите; - Национално управление на горите към Министерството на земеделието и горите; - Съюз на ловците и риболовците в България; - местна изпълнителна власт - областни управители и кметове на общини и населени места; - частнопрактикуващи ветеринарномедицински специалисти. На регионално ниво ваксинацията ще се ръководи от Регионалните ветеринарномедицински служби в съдействие с регионалните структури на посочените по-горе ведомства. Информиране на обществеността. - запознаване с програмата за орална ваксинация на лисиците в Р България на ангажираните централни ведомства и организации; - запознаване с програмата за орална ваксинация в страната на регионалните структури на Националната ветеринарномедицинска служба, които ще я организират и ръководят по места; - запознаване с горепосочената програма на всички регионални структури на ангажираните ведомствата и организации; - запознаване на населението чрез местния печат за масова информация, местните кабелни телевизии, местното радио и организиране на срещи с населението; - изготвяне на предупредителни брошури, плакати и пр., които ще се поставят на всички обществени места и около пътищата. Мерки и условия на узаконяване по отношение на уведомяване за болестта. Наредба № 23 от 17.05.2002 г. за профилактика и борба с болестта бяс при животните: чл. 5 (1) Собствениците на кучета и котки, кметовете на общини и кметства, ветеринарномедицинските органи и частнопрактикуващите ветеринарни лекари имат следните задължения: 1. собствениците на кучета и котки:

з) да изолират съмнително болните от бяс животни в затворено помещение и уведомяват ветеринарномедицинската служба в населеното място; и) при смърт на куче или котка, за която има съмнение, че е причинена от болестта бяс, да запазват трупа и незабавно да уведомяват ветеринарномедицинската служба в населеното място; 3. държавните ветеринарномедицински органи и частнопрактикуващите ветеринарни лекари: а) да извършват ваксинация срещу бяс с инактивирана ваксина; в) да издават на представените им от собствениците кучета ветеринарномедицински паспорти, в които отбелязват извършените профилактични и диагностични мероприятия; г) да поставят марки за идентификация; д) да провеждат наблюдение върху кучета и котки, съмнително болни от болестта бяс; з) да провеждат съвместно с общинските органи ветеринарна, просветна и разяснителна дейност по спазване на ветеринарно-санитарните изисквания при развъждане и отглеждане на кучета и котки. Чл. 7 (1) Лица, които забележат промени в поведението на дивите животни – дезориентация в околната среда, загубване на чувството на страх от човека, навлизане в населените места или необичайна агресивност, по възможност убиват животното, без да влизат в пряк контакт с него. (2) Лицата по ал. 1 незабавно уведомяват най-близката ветеринарномедицинска служба независимо дали са успели да убият животното или не. Чл. 8. (1) Лица, намерили трупове на диви животни, незабавно уведомяват найблизката ветеринарна служба. (2) Труповете по ал. 1 се заравят заедно с кожите след вземане на материал за лабораторно изследване.

Мерки и условия на узаконяване по отношение на случаи с положителен резултат. Наредба № 23 от 17.05.2002 г. за профилактика и борба с болестта бяс при животните: Чл. 17. (1) При лабораторно потвърждаване на болестта бяс при животните органите на НВМС предприемат следните мерки: 1. обявяват заболяването; 2. съвместно с РИОКОЗ провеждат епизоотологично и епидемиологично проучване; 3. разпореждат убиване на заболелите животни; 4. вземат материали за лабораторно изследване; 5. разпореждат унищожаване заедно с кожите на труповете на убити или умрели от бяс животни в екарисаж или чрез заравяне; 7. разпореждат извършване на задължителна ваксинация срещу бяс в засегнатото населено място или в част от него на всички кучета, котки и домашни животни, излизащи на паша; 8. забраняват придвижването на животните по т. 7 в други населени места; 12. съвместно с РИОКОЗ уведомяват чрез средствата за масово осведомяване населението за възникнали случаи на бяс;

чл. 18. В района на засегнатото населено място НУГ с помощта на НЛРС “СЛРБ” организира отстрел на скитащи кучета и диви месоядни животни. Контролни процедури и по-специално правила за движението на животни, предразположени към заразяване с дадена болест и редовната инспекция на животновъдните ферми или засегнатите райони. Наредба № 23 от 17.05.2002 г. за профилактика и борба с болестта бяс при животните: Чл. 17. (1) При лабораторно потвърждаване на болестта бяс при животните органите на НВМС предприемат следните мерки: т. 8. забраняват придвижването на възприемчиви към болестта животни от засегнатото от бяс населено място в други населени места; (2) Ограничителните мерки се прекратяват 30 дни след последния случай на бяс. Мерки и условия на узаконяване по отношение на контрола (тестване, ваксинации и др.) на болестта. “Закон за ветеринарномедицинската дейност. Чл. 22. Научноизследователска и лабораторна ветеринарномедицинска дейност се осъществява в институти, акредитирани висши училища и лаборатории. Чл. 23. (2) Лабораторната дейност, свързана с държавния ветеринарномедицински контрол, се извършва в лаборатории на НВМС по международно признати методи. (3) При необходимост генералният директор на НВМС сключва договор с акредитирана лаборатория извън системата на НВМС за осъществяване на дейностите по ал. 1. Чл. 24. (1) Министърът на земеделието и горите по предложение на генералния директор на НВМС утвърждава националните референтни лаборатории в системата на НВМС.” Лабораторният контрол на оралната ваксинация ще се извършва от Националната референтна лаборатория за беса, която се намира в Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт в гр. София.

Стратегията на мониторинга обхваща: 1. Приемането на ваксиналните примамки от лисиците чрез изследване наличието на тетрациклин в костния мозък. 2. Наличието на антитела за вируса на беса в кръвни проби от ваксинирани лисици. Общо описание на разходите през 2007 г.: 1. закупуване на ваксина: необходими ваксинални примамки за 2007 г.: 2 245 000 бр. – 2 245 000 лв.; 2. съхранение на ваксината при -200С – 6 000 лв; 3. транспорт от основния склад до местата за товарене на вертолетите (самолетите) и до ловците – 10 000 лв.; 4. разпръскване на примамките с вертолети (самолети) – 500 000 лв; 5. ръчно разпределяне на примамки от ловци – 100 000 лв;

6. проверка на контролните примамки и вземане на проби за изследване от ваксинираните лисици – 100 000 лв; 7. патрони, необходими за отстрел на лисиците, които ще бъдат изследвани лабораторно – 10 000 лв; 8. географски карти за ловците – 5000 карти – 30 000 лв; 9. печатни материали и др. за осведомяване на обществеността – 10 000 лв; 10. лабораторен контрол: 390 000 лв. Всичко: 3 401 000 лв.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1 КОНСТАТИРАНИ СЛУЧАИ НА БЯС В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 1988 – 2005 Г. Регион Благоевград Бургас Варна Видин Враца В. Търново Габрово Добрич Кюстендил Кърджали Ловеч Монтана Пазарджик Перник Плевен Пловдив Разград Русе Силистра Сливен Смолян София-град Костинброд Ст. Загора Търговище Хасково Шумен Ямбол Общо: 88 1 14 7 3 10 34 6 5 1 1 1 1 84 89 1 17 8 3 3 18 13 6 3 1 2 3 78 90 7 4 9 11 2 1 1 35 91 14 3 3 20 92 1 5 9 1 5 2 23 93 2 7 1 2 1 7 11 3 7 1 42 94 1 1 2 1 1 2 1 2 1 1 1 14 95 1 2 1 3 2 1 1 1 12 96 2 1 2 4 1 2 4 1 3 1 2 23 97 1 1 6 1 2 4 1 16 98 1 4 1 1 1 1 9 99 5 1 1 2 2 3 14 00 1 1 1 16 1 3 23 01 3 8 1 3 4 1 4 17 1 12 7 61 02 1 2 2 3 4 3 15 03 8 1 4 2 2 17 04 2 1 2 4 1 10 05 1 2 3 3 2 11

ПРИЛОЖЕНИЕ 2 ВИД И БРОЙ НА ЗАБОЛЕЛИТЕ ОТ БЯС ЖИВОТНИ (1988 – 2005 Г.) Година 1988 1989 1990 1991 1992 1993 1994 1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 Общо: Общ брой 84 78 35 20 23 42 14 12 30 16 9 25 23 62 16 17 11 12 529 Домашни животни 39 38 11 9 16 24 10 4 10 1 4 11 11 7 3 5 2 205 Кучета 3 2 6 3 4 6 3 5 1 3 4 7 2 1 50 Котки 2 1 1 4 1 2 11 Лисици 42 37 18 7 7 12 4 2 15 8 2 11 4 38 3 10 4 5 229 Чакали 2 1 3 4 1 1 12 Други видове 1 1 2 2 12 2 1 1 22

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

СЕЗОННО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА БЕСА (1996-2005) Месеци Случаи на бяс I 17 II 20 III 16 IV 34 V 15 VI 17 VII VIII 10 14 IX 10 X 13 XI 19 XII 14

ПРИЛОЖЕНИЕ 4 ВИД И БРОЙ НА ДИВИТЕ ХИЩНИЦИ В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ Вид животни Брой Вълк 902 Чакал 13 450 Лисица 17 723 Скитащи кучета 10 427


				
DOCUMENT INFO
Shared By:
Categories:
Stats:
views:1754
posted:5/19/2009
language:Bulgarian
pages:10