Docstoc

Мартин Хайдегер. Стихотворението

Document Sample
Мартин Хайдегер. Стихотворението Powered By Docstoc
					    Философски алтернатцви
    Philosophical alternatives
                                                                          СПИСАНИЕ НА ИНСТИТУТА
    1/2000                                                                ЗА ФИЛОСОФСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
    ГОДИНА                    IX
    VOL. IX                                                               ПРИ БАН




                                                                    СЪДЪРЖАНИЕ



                                                      ФИЛОСОФСКlI ТЕКСТ С                             KOMEIITAP
V   М.!.Р 1111 Х
          _Т      ..!!L~tP - CT\!XClTlIiIpetIJ!t'ro .......................................................................................... 3
    1J ь С IIТffi 11 '1 С I! - MIICIi,lIt н ~TIIXCт'f)()~I .......................................................................... .. ........... 11

                                           ФнлОСD ФСКА Н НАУЧНА МIТРОПОIlОГНЛ
    и 11 А нК а ц 11 рок 11 - МО)МIЧНOC'r IIIi 'fOоеШ~а'tO tllOлЮ ЦIIJl 11 trp<>(jIlC~f1,T :lfi HII~MO't'() ................. 19
    ЗДРАIIКО ДУIIОВ - rCllrtll'tlln IIнФO\»I1I.U11A н fIIOYM ...................................................................... 29
    В ВС 111\ В 11" е 8 - ЛltтpOПOnOl'II'1Ii1l npo6nеМН на rnOOшuI:ilщlU!Тn ................................................... 47


                                                                     К}'ЛТУРА           JI   МОРАЛ

     Мп л 1111 пет е Ф n н о В n - СС:МIIОТilЮl 110 ~')'1IТYp;1rn; сnморnзбнр:шсто KnТO Ч У~СТВО ЗN струк,
                тyplla !Т1J\HOТ3 .. ___ ...... .. .............. ............ . ..... _... ................ .. ..... , ........... ............ ........... ............. S4
     К 11 ТЯ Л н ч е В:I - Делова култура н Nc>palI В СЪ8J>C-'dСННD Б,.ЛЛlран .............................................. 71
     Е лен а П ст р о в n - ТР IIУ'lфЪТ на :,(СДОННC"ТIIЧJlо-п О'Т"рСБНТСЛСКJIJI морал ..................................... 80



                                                                  ЛОГИКАТА НА хх ВЕК

     MapTIIH            Табаков               -   РС8Qлкщюrre а аОПll(3Т'8ва хх в ............................................................... 89



                                                           ИСТОРИЯ НА ФИЛОСОФИЯТА

     н        В а С I! Л е в а - Взан)(Ното o6ocHoвa.вnHC на мстафllЗ\\ка н ЛОПIКn пр\\ Лайбющ ..............
         11 Н n                                                                                                                                                         102
     rе о р r нТс р з н С: В - ПОНПI\СТО за сънуване в ДСЮJртовото "Пър во Р!lЗМllшленне" .............                                                                 1 1О
     Лв т ь О Лв т С В - Бмrapcюrгc: фнлософсl:И ДОIUOр3Н1УрН ПОД pыо)одството на Р)"далф ОЙ~-еl\                                                                       1 19


                                                                             РАЗМИСЛИ

     Лнnин            Стойнев             -       МНТО8е   ...... ........ _............... ____ ................................................................... ..... 127
-------------------- - -
                   ФИЛОСОФСКИ ТЕКСТ С KOj~fEHTAP




' МАРТИН ХАЙДЕГЕР

СГИХОТВОРЕНИЕТО 1



                                                        Прегледан текст на JlOlCJla;ta за 70-ня РОЖ­
                                                        ден дСН нn ФРIfJ:Р НХ Г. Юl{гер на    25   a~гycт
                                                        1968   г.   n АМРНСВIIД

     Да се говори върч' [uber, за) СП1Хотворението това знаЧIf: отгоре [надолу, yon
oben Ьет] -    и следователно отвън - върху него да открием какво е CnfXOТВQPClIl!eтo.
     С !(аКВО право, от какво знание бl! могло да стане това? И ДВете ШffiСВат. Поради
това щеше да бъде самонадеяност да искаме да говорим uъpxy CТ!IXQТВopeHHeтo. Но
какшrnчс?
     По-сь.-оро така, чо от C11fХОТВОРСflИето можем да каже I от какво СIIОС НЗН(l'I!lJПlО
СС СОСТОН. на "Какво  1'0 почава.
      За ДI1 ДОЛОIШМ дос-rm.'fIIО, тря(j[Щ да сме блнзкн С1,С СТIIХОТВОреннсто. 060110
IInистина близък със rnrxотпорснисто [Gcdicht) и C'fИХОТВОРСIlCiО (Dicl1tCm] е ОДИНС?
Т!)СIIО nOC'niT (Dichtol·]. ЕстССТIJОТО. C1.OТ!ICТl!() НN CTlfXOТIlOPCIIHC'tQ. за tlcro Дil ГОВО­
рим, може да (h,де сnмо nОС'Пl I I1iОТО J'ODOPClio. Вного постът IIС ro!\OPIf IfНТп пч~ху
[Uber] CТlfXOТIЮреннсто. ЮfТO:lп [УОn 1C-ПlхоmoРСIlНCiU. Toi! CiH'l:OTtlOfHI 1!JItU'lnЛНОТО
на C11iX011JOPCHIICТO. Той об~,чс YC[1Ji!hl uTOlk1 епмо !ф!'П [О ТUQPII ОТ OfJf!\J1eJ1CllttcтO IItI
       "Oe3lUllI еДIIНС1-IJСНО CfiMO 1'Ornufi.
CBOItТfi
     ЕдIlН страНен, t\J«) не It дори таIiНCТ!iСН I'JO~. Има  1"0. Кt\ЗlJtI Сс ХьолдеРЛШI.
     Cnмo че ТОЙ е З~l ШIС    - KU1\iO изrnеждз - "се още не ,ощ.:ООll блюо, че nn IШ
'nOCTllrti HerOBO"tO слово, дn. ни срсща, че HIIC дn. сме - 11 дn останем - среШIШ'I'нте.
       13 х.ЫJJШерлиновurn rюезия У3Ю1.ВRме поетично СТНХ01.lЮРСНJlСТО. "CnIXO ruOPCIII!-
 сто" - Т!lЗ11 думп сега нзлвna споятn llnycMHCJ1CHOCТ. "CTIIXOТBopeHlleTo" може до Зllа­
'111: стихотвореНllето IIзобщо, ПОНЯТJlето за С'Т1!ХОПЮРСllllе, }.."Осто важи за nCll'lКlI СТН­
хотворения в световната Лlпер:пура. Обаче ,.С11Iх.отвореНllето" . южс също така да
значн: отличеното стихотвореНllе. посочено ч ез 111В(\, че то едннствено съдбовно
(sclllcksalhaft] 1111 засяга, тъй     като то ни СТll"ОТВОРII н(\с сащпе, участта          [Geschick]-
знаем   ml я   ИЛЛ нс;   rorOBIi   лв сме дп се прllМНрllМ в нся IIЛИ не.     -   В IФЯТО се наМllраме.
      Че ХъOJЩерлнн С'Т1IХОТnОРИ поета           }\ неговото определение н с това I\Знач ал 11 ото
на стихотворението, нему присъщото. ни показват ззпнlВНЯТЗ на С'Т1lXотвореll"Я като

,.прюв<uшето на поета", .. Сърцето на поета" н caмJггe тези С'Т1lXотворения В теХНlIте
МНОГОI-."РаllПI редакцни.

        Впрочем Хьолдерлнновото поетично МИCJ1ене се отнася до поезията и под фор­
Maтn на съчинения и замисли: .. За метода на пoent'lНl!.Я дух", "За различието lIа пос­
ТИЧНlпе видове", ..За частите на C1li.хотворенисто"; (StA IV, S. 241 ff.); още ПО-ШI\РО-
1-."0 схваща поетичния потед [EinbIick] в прево.1.З сн нn ,.тр а.геЩfНте на СОфОI';ЪЛ'" в
"Бележки към Едип", В "БелеЖКlIте към Антигона" (StA У, S. 193 ff., 263 ff.).

I Преводът е по: М 8   r t i n Не i d е g g с г. Dns Gcdicht. - 10: Martin Hcidcggcr. Erl~utcгungco zu
  HOlderlins Dicrung. Frakfurt АМ, 1971. S. 182-192.

                                                                                      --                    3
     Само че теЗII ,.Съч~1Н~НЯ 1(\ ... " 11 "l,(; 1( iI кн КЪМ ..... 110'1II11:I\' върху 110CTOJIIIIIO
задълбочаващcrro се ПОС11I'fНО уз 11 а В.1J1 С на стихornОРС"IIЯ П\ му 11 111ХIIОТО опрсделяне.
     Че ХьолдеРЛJ!Н знае ~ цялата яснота - върху OCIIOIJIITa н сuоята лесно разру­
шима и достатъl.fНО често подплашвана обратно в себе си същност - собственото
естество на'своето cnrХО1"ЕЮренис, казва в третата строфа на елегията ,Хляб и ви­
но", която посвещава на cwя: приятел IIОет Хайнце, и се обръща към него (StA П,
S. 91. У. 41 ff.}:

      ... So komm! Dall wir das Offene schauen.
      Da13 ein Eigenes \vir sщ:hеn. so weit es auch ist .

      ... jeglichem auch ist eignes beschieden,
      Dahin gehet und komntt jeder. wohin er es kann.

                   Че съзерцаваме ние откритото,
      ( ... Така идва!
      Че търсим нещо CO~HO. колшло далече и да с •

      ... всекиму I! е присъщо отредено.                        .
      дотам отива я се връща BctKlf, ДONДCТO ТОЙ го може.)

       Собственото Н:\ CIIOfftC CnfXOТlIОРСЩUi це постьт си е СРЧ1iRИЛ. ТО му е отредено.
Той се nодчинщm на flРСJ10прсделеинето и следва призванието. Хьол:дерлии ro назо·
В!}П П D едип парнат fCЬM C'Lщатn ЛСССН.
      В ХЬОllдеРЛ\1ИОвms Пommll работа н неговото ръкоrшсно ЗIШСщмrnс има осо­
БСI\О ПОJIOЖСIrnС при nЩjlilJlmfТe. думите и обрnтитe,I<OИТО tlC са ПОМССТСlfИ в змър­
ШеНОТО СТИХO'rnОРСШIС . rтOHilКOГtl С'1.Jn,ржfiТ DIIСЗnnНlI, дмбоко достигащи поrnет1 8
IlЗIlfiЧМНОТО Щ1 нсrolJОТО СТ1IХОТВОРСЮIС. Р(:ДtllШlt1\Т1I ИП СТИХ встс 45/46 ar •.хляб и
!ншо .. rnuси (StЛ Н. S. 597):

      Vor der Zeitllst BeгuC d~ hеШgеn S1lnger und al50
      Dienen und wnt\dсш sie groBem Geschike voran
       (Предн оремето! Е занятнето нn свеЩения певец н 1'ЬЙ
       служи Н живее то веШ{J(ата съдба npсдваРИТС1Шоl)

       .,преди времето!" Преди какво време прпзва 'ият поет казва своето слово? Коя
  съдба е веJlиката? Хьолдерmш казва за времето, по отношение на което поетът гоnо­
, ри преждевременно, в песента •.мнеМОЗJlНа" (StA Il, S. 193, У. 16f):

       Lang istIDie Zeit.

       (Дълго е/времето.)

     Колко дълго тогава, питаме ние. To,Th"Oвa ДЪ1IТO. че то отминава н нашата съвре­
 менна епоха, загубпла боговете. Съобразно това дълго време и преждевременното
 слово на поcnrrе тркбва да бъде ДЪЛГО - очакввйю! надалеч. То трябва да зове .,вели­
 ката съдба". То трябва да стн:хотвори идвансто-на настоя:щше богове.
     Обаче тогава трябва да кажем какво е "настоящото", което тепърва още ще
 идва? Само че "идване" тук не знаЧll: вече да е дошло, а събитието на раншно
 идване. ИдваЩlrrе така се показват в изначално приближаване. В това идване те
 са,ПО свой наЧlII1 настояще за поета: идващите са насрещни [настоящи, gegen-

 4
 wartig] богове. По този начин идващо настоящите [богове], разбира сс, не са
-завръщащите се избягали богове на древните гърци, макар че и тези [последни­
 те] в качеството на избя:raли остават за Хьолдерлин настоящи по свой начин и се
_обръщат към поета. Началото на втората строфа на химна ,.германци" [Gепnаruеп]
.гласи: (StA, S.J49):

      (Entflohene Gбtter! АисЬ ihr, ihr gegenwartigen, damals
      Wa.luimftiger, ihr hattet еше Zeiten!)

      (Избяraли богОве! и вие, вие настоящите. тогаз
     ' ПО-ИCТИRно, вие имахте вашите времена!)

     Тогава по-истинно ШIСТОЯЩИте не са бивши. не са угаснали, а само са си ОТИПШН.
     Следователно идването на настоJ[ЩИ1'e боroве по никакъв начки не значи завръ­
 щането на старите богове. за идването, !<осто Хьолдерлин ЛОCТIIЧНО узиава, по-ясно
 roвори един друг вариlUГl' на елеПUlТ3 ,,хляб я вино"                   (StA ll, S. 603, 19 ff.): .

      Lцng und schwcr ist das Wort VQn diescr Anl.'1lIIft аЬег
      Wcib ist (d. Ь. Ьеll) der лugenыik•. Dienerdcr Himmlischen sind
      Abcr. kшldig dcr Erd, ihr Schritt ist gegen dcn Abdrund
      Dcr МсnsсЬcn.
      (Дълга и трудна с думата на ТOIm ШID41iС. обаче
      бяn (Т. с. СDC't'bЛ) е мкгьт. РаБОЛIШIfИ са Ifсбесните.
      Обаче, знаещи зсtdJlП. ТЮСJlImI храчка е D проnаспn.
      за2 хорm.)

     АI«'J успеем добре да разбере'" ТОлl 'teКC1, "ЮН ше НlI ПОМОПIС ItIi ущuсМ H'tll lltlUJI-
 НОТО 1111 СТИХ0'l1l0рението l кОето "РИЗОЫIIIU Хt.oJШсpnнн дn tт1LX01IJQIHI. Обаче 't )11
 текст npeдnarn ЗI1ССга рнскошшо опомюшс 38 ГOJJCMHTC трудности, З[IТОn/\ lI:!бl1рnмс
 друго слово ип поета.
     То ИеnОСpcD.cтnеио пресреЩА ШWШЯ В'Ы1рос за Хbl1ЛДеРIШНОВoro (;Т}!ХO'tНОр<:Нllе
 С wшата "еПроющаемост [Dicbte] пп Heroвuтa ВOJ1Я за съдба. Обя.сненото nO-ЮI1':1ТЪК
 CnОво Иа    noeta   е сыuo еднн вариант       -   и   'r0   късен   -    към   lIerOnnTu       ГОlIЯМ(\ поема
 ,,Архнnелnп.r" V. 261-268 (StA ll, S. 111).
     Това Сп седем с:ти:ха. Те са публикувани з3 ПЪРВII ПЪТ от ФРIIДРIr;( Бпikнер през
 1951 г. ПЪп втората частна ВТOPfl'rOM на          lЦyтгзртовoro ХьолдеРЛIIНОВО юдnнне (с.
 646). Текстът таск:

       Aber weil 50 nме 5ie 5ind gegenwiirtigen Gбttеr
      МuJЗ   ich seyn, als w1iren sie [ет, und dunkel inWolken
      МuJЗ   ihr Nahme mir seyn, пш ehe der Morgen
       Auflfu1zt, еhе das иЬеп im Mittag glilhet
       Nenn'ich stille sie mir, damit der Dichter das seine
       НаЬе, wепп nber ЬinаЬ das himmlische Licht geht
       Denk'ich des vergangen gern, und sage - blilhet indeG.


 1 Точният   смисъл е иепрсво;!и м на български    nopMII     товз. че прнтеЖRННето         -    на немскн чрез
   родителсн падеж I!ЛИ, като ПО-ГОРС. чрез ПРlггежnтелно .tCCТOHMC /IIfC        -   може да означава      11   подо­
   бне. Тоест том. =о с Прlrre1lCШUfС НА боговете. с ф:палIIО подобнс ЗА xopnтa                 -   бел. преВ.


                                                                                         -- -                       5
     (Ал а ПОНt же така БЛ И :Ю ' iе] са наСТО ilЩI!ТС (>О П.Н\(..
     Трябв а да бъД:1 , ;ak.'ТO Д бяха дал еч е н ТЪМНИ В о БЯ <Щ I\ТС
     Трябва ми 11. I ~ О им да бьде само преди yrpoтo
     Просияло, пред}! ЖИВ01Z В разцвета да плам не
     Именувам си ги тихо, за да си има поетът
     Своето, ако обаче се спyrnе небесната светлина
     Спомня ли си I-rnналотос охота, 11 казвам- ЦЪфni при все това . )

     Що!>! като ХъОлдерлин cf{ има "своето", той е настой'IЯВ в отреденото му пре­
допределение, той е ЛОn"Ъ-т на своето стихотворение. за тази изначалност                           '
[Eigentilmlichkeit] тrтaм:e ИХС.. ТЯ може да се узнае, ако се впуснем в следните въп­
роси:

    Какво е "своето" за ПGe'1з? Какво особено му е отредено? КЪМ какво го при­
нуждава отреденото? OThnд.e У.ДВа отреденото? По каJ...ЪВ начин то заставя'?

     Ала понеже така близо {,;,~] са настоящите богове
     Трябва да бъда, както ш бюса далече и СJ\fЬТНИ в облаците
     Трябва мН името им да бъде ...

     Два rrъти чуваме едно ..Тp:tбва" . Едното се намира !I иа'lМОТО на m'Oрия, а друго­
то -!i началото и(! третия стих. Едното "трябва" засяга отношеffilС1'О "а поета Ю,М
ПрИСЪCТl!ИСТО на настоящите богове. Дpyroтo "трябва" засяra естеството Ра IIMCfЦ\11\,
чрез 1<0,"'0 nOeтJ,T НМСрУtЩ Jf(lCJОJШI.нте боronе . ДОКOJ!J«) едното}! npyroтo ..трябва" сс
!I)Ul\мooQyслаВf{Т 11 Эi1Слruт СШЮ И ст,що, а именно cn!XVTfIOpe.HCТO, <.YI' 1(f.IC1'tJ Хьоддср­
J!И!! сс IIИЖlI!\ принулсн, ше   CJf nОI{t\же, шом К8ТО стане ПО-КСIIО за кцкыJ    ад стихот­
nорене 110000Т трябва па сс Лрс;.\опрсделн.
    Бес пак преди това да 3Ш'UlТilМС: оТК'Ъдс ММ ПРllllуждението? Защо 1'UЭИ ДnУК-
ротна зuпоосд'l
    ПЪРUНJП от седемте CiиU да!ltl <YГГOnOfHl, оБХllurцащ IJСIIЧI«) noспед~IUО:

        Ала понеже ТilJ(t1 блшо {те] са НnСТОЯ1ЦИТС богопе.

     Crp31tHO - би МОгло да сс сметне, чс !u<o НflС1'ОЯЩIIТС богове сп 'ttOO\ близо дО
ПОСТО, то o't' СамО себе сн спедва назоваването на тсхните имена и няма нужда 01'
никакви особени указания КЪМ поста. Само че това "така блазо" [..so naltc"] не значи
,.достатъчно блIlЗО", а ,.прекалено 6лазо"     ["zu na11c"}. Химнът на Патмос започва:
        "Nah ist und sch\ver zu fassen del· Gott. [ Богът с близо н труден да се схване.)"
Това ,,11" значи: н затова. Богът с прекалено блнзо, за да бн било лесно да сс схване.
Също такава дума IШТО "БЛ IIЗО" говора в думата "точно" . Древ! Jro "точ но" значи:
отблюо въздействуващо [nahegehcnd}. В същия химн "Патмос" четем - в У. 78 tf.
(StA ll, S. 167) - тpyдmrтe за разгадав~е стихове:

        Es liebte der Ge\v1ttertragende die Einfalt
        Des JQngers und es sahe der achtsame Мanп
        Ом Angesicht des Gottes genau,

        (Харесваше гръмовержецът простотата
        Н а младежа 11 ВИЖдаше 6lU1ТСЛЮIЯТ МЪЖ-_         ____ _
                                                         _
        Лика на бога точно,)      - - --- -- -           ---
        Прскалено 6Л1l30, л-рекалено отблизо аъздействуващ!\ са приближаващите бо­
 гове по посока на поета, сегашни за него. Очевидно това приблюкаnане трае дълго

 6
време, поради то а е още по-гнетяща и затова още по-трудно да се юкuжс                      L'.,   '<':11 ]
като завършено пряcъcrнн             . Тъй    като и това човекът нс .може да ДОЛОllllllшrр ,по
непосредствено и да приеме благото, дарено ОТТЮ(. Затова 11 края на I1CТnТn С'1 1              ф,1 l'iI
"Хляб И вино"        (StA 11, S. 92/93   У.   87 ff.)   се казва:

     So ist der МensсЬ; wenn ist das Gut, ~ es эоrgеt [пit Gaaben
     Selber ein Gott filr ihn. kennet und sicht er es nicht. ,
     Тrаgеп тиВ ес шуоГо nun аЬет nennt еС sein Liebstes,
     Nun, nun mUssen dafilr Worte:, wie Blumen. entstehn.

     (Така е човеlCЬТ; JroГЗТО блaroтo е .тук и то с дарове се грижи
     Бог същи за него, не знае и [яе] вижда това.
     Трябва да поеи той преди това; cer.a обаче нарича го свой най-драг
     Сега, сега тр .бват за това думи - като цветя - да пронзлезат.)

     Докато думата се намери и разцъфне, сп струва трудното да се понесе. Това
тpyдRo иосW ПОС:ТИCnfOТО казване в нуждата. Те npкнуждават. Те идват от "сферата на
боroвстс". Началото иа божес-гвеното е свещенaro. Затова в песента .'при изворите
'щ Дунап" (StA П. S. 128. У. 89 ff.) Хроддерт!fl казва:

     Wir псnncn dich, hei1iggcI\Othiget, лепнеп
     Naturl Dich wir, und пещ wie dem Bad cl1t5tcigt
     Dir аl!с OOUlichg~bomc.
     (НuрrfЧ8ме тс. спemсиоrrрmryденн. наричаме­
     rIpllpoJtal- Н'ИС теб И НОiЩ като от КЪПIШС излязло
     от тебе IIСИЧХО ООжестзеиородеио.)

     "СnсщеИОl1рипудеии": това слоао чynaме cnмo !leд1!'[.Ж - нlI 'tOM МЯСТО - В ШIЛ(l·
Т1I поезия 1:111 Хt.OflДсрnин. То изказва юисКl.UUtе1'О - roСПОДCТfl)'flпщо на8сякъде IIlIe$l
НСИзWо.н ,- ИП xoero се подчинява неговото CТИJ(OТtiорсие. ТООI\ СЛОвО Рfi31ЪJ1КУn(1
за 111'10 том ..трябвп", lCOёТO принуждам ПОe'Тt\, ,.за да си има ТОI'lI CDOero".
       КЪМ КШ<ВО Се Oкn3M npинудеи nom..t?

     А118 понеже таха близо (ie] са наC'roJlЩ1fie богове
     Трябва да бъда, кano да бяха далече и тъмни n облзщrrе
     Трябва ми )[Me-IO им да бъде ...

      Именувам си ЛI ТllXo ... )"

     Поетът ще е "евещсвоnpинуд,::н" за казване, !Фето е "само" едно 11JXO назоваване.
     Името, в което това назоваване говора, трябва да бъде тъмно.
     Мястото, от тето поетът следва да назове боroвете, трябва да бъде такова, че за
него призваните да иазоват [т Nеnnеndсп] в настоJПЦСТО на тяхното идване остават
далеч и така тъкмо ИДВЗЩlrrе . За да се открие тази далечюна като далечина, поетът
трябва да се върне обратно от потискащата близост на боговете н "само ТНХО да" ги
"назове".

 ) Имат   се предвид   - в CBOJlТll CIIIШШ Доусмислеив нерnз.лнченост - и двата възыожн и 11 nponlВono­
  ЛО)f,."НИ смисълв: ПОС'Т1fЧното "а3вnис ПОIШСХ тoua трудно; товз трудио подема поеТIIЧН ОТО Юl3вз­
  не в нуждата   -   бел . "р<:в..


                                                                                    ~---                      7
      or какво естество е ТinDвa наименуване? Какво IIзобщо значи "наименуване"?
  Състои ли се това "наименувам" в това, че нещо се покрива с едно име? И как се
  cтиra ДО едно име?
       Името казва какво кещо значи, как е обичайно да се именува. Именуването се
. упива по едно име. И името се дава от наименуването. С това изясняване се BЪPТН~I
в:кръг.    .                        .
       Гл.aroлът .,наимeнyвcn.(" се извежда от съществителното - ,,име", nomen, OVOJlCL
  В това, сс крие кореНЪТ "g»d', YV(j)~ т. е. знание. Името юв.естява [macht bekannt:
  прави позпато; но и обяшrвa за направено}. Който има име, е до голяма степен поз-
о нат. Назоваването е 1Gl3вaue, Т.е. показване, което открива в .а.чеството на какво и
  как нещо в неroвото npиcъcпmе трябва да се узпае и задържи. Назоваването разбуп­
  ва. разкрива [епtЬergen).Ihзoваването е оставящото-да-се-узнае показване . Все
  ImK, ако трябва да се случя таха, че то да се отдалечи от близостта на следващCYI'О да
  назове, то такова казване из далечното като казване в далеЧПН31'а става зовене. Ако
  обаче следващото да зове е прекалено близко, трябва - за да остане позованото
 съхранено в fferoвaтa далечина - да е ..тъмно" в качеството на назовано от своето
 име. Името трябва да забули. Наименуването е в 1\З'lествоТо на разкриващо зовене
 CJXНQВpet.lСПНО скриmmс.
       ТО"У-шо чyrnrn дума ..природа" е правдьво "тъмна", за5улващо-О1'булващо име
 DХЬО1fДсрmmО/ЩТ1\ 110e:Jи.r. Когато rt'ЪK Назоваването е "свеЩСlIOТJРI1НУДСНО", тогава
 ТJ),,(lва имсжпft, с КОИТО то зове, да са свещени.
        В :UI!UUОЧИТCJlПато строфа иа c.nerHJlТa "Зnllр1>Шllие у ЛQма", I<OЯТО е създадена
 Cli'Opo СЛСД ХьOJtДСpJfИ'f{ОIЮТО завръщnие DК'ЬЩИ от Щuсйuврня - nOCi'bT flрскарва
 СПМО ИЯICOJ'JКО M~ceиn 1<1tТO домашсн УЧПТc.n D блюкич до нас Хi1УПТИII~, - со казва
 (StA 11, S. 99, У, 101):
       Shweigen mU5sen wir ofl: cs fch!co hci!ige Nnmcll.
       (Трябм до мълчим ние t/ёСТО; Л1ШС6fiТ спещени               IIMCHn)

     Да се мълчи - 3Ш\1JИ ли само ТОМ: НИЩО да не се 'КD.3Ba, да се остане безМ'LJtпсн?
 Или може истински дn м1Jtчи преди всичко ОНЗИ, lCOиfO НМа неЩО да кnзnn? В този
 СЛУЧАй би М'Ыt'11Ut В Нlui,висlШ1 crё"ёИ ОIf.lИ, кoirтo ще е способен да може да ОСIiе'Гm!
 в С'nое1'О казваНе    11 тъкмо са~iO посредством 'fOB8 неказаното. и то като такова.
        ХЬOJIДерmll-i се НзпоВJIДва:

        ..., само преди утрото
        Пр<>Сill!ЛО, преди жнвarа в разцвета да пламне
        Именувам СИ ги ТИХО '"

    Означава лп това, че поетът просто задържа за себе си следващото да назове и
 нищо от него не известява на ближт-шя? Ако това се случваше, то той би изневерява.л
 на своето ПРИЗвaJше на поет.

        Поетът си именува "настоящите богове" "тихо". ,:Тих" значи: уталожен, достиг­
  нал до ПОIЮЙ, до онзи покой, в който помирението почива на отрежде.ието, с което
  съответствува на свещен31'а необходимост, и следователно е удовлетворено. В Хьол­
 дерлиновата песен "OrъH~ н.а поl-.'О.я~·~ ~B~!:~!I.!I_15<piOB6 .думата "ТIIX".

 • в ШвеЙцаРIIЯ. D Кnl IТOI I Тургау. 8 б1r1l30СТ до КоНСТПIIЦ lIа Боденското e~po -     бел. прев.
  , .. Friedcnsfeier" - I13В'Ьн НUСТОJlЩЮI ICOIm:KCТ зarnаВIIСТО може да се преведе   11 .. Оn'Ю!Т 113 МIlРВ" -
    бел . прев.




                                                                                                                  J
    Тихото Hil.1OвanaHe става "предн yrpoтo/ просияло, преди живота в разцвета да
пламне".
     ,.преди" тук е времево определяне, и то на времеТо, което се rrpoявя:ва само Чрс3
идване и близост, чрез бяrcrвo и отнемане. на боговете.
    Свещенопринуденото назоваване трябва да етане ~ в yrporo на деня 1т бо­
говете да започне СЪЩИИСICO'I'O идване и да се юrrьлни по rтaдHe, ICOraтo запламти
огънят в небето. По това време се пoяшrва              ,,Der Gott, gеЫШl in Stahl (Богът, в стомана
обгърнат]". Така го казва Хьолдepmm в заключителната строфа на химиа за'Рейн
                          плана за едно ШНСЬСRО C11fXотворение (StA П, S. 249; У.
(StA П. S. 148, У. 210ff.). В
6f.) той говори за "ОПiената етомана на жизнено топлото сърце" [Feuerstahl des
Iebenswannen Heerds]. (Стоманата избива искрк и тal'" е свързана с огъня.) ,,Богът,
в стомана обгърнат" значи: богът, обгърнат с огън в небесата, или с облаците. Небес.­
ният огън, ослепяващ О'IИТе, не е по-малко забулващ от тъмнината на облао.нте.
     Времевото определяне .,преди" озна'IRвa онова ,.преди времето!", ю:>ето пOe11t'Те
с наименуващото си казване предварlП'елно са сътворили . .,Само ... / именувам си ги
тихо" - това "си"6 може да се отнесе към Аза на личността на Хъолдерлнн, 1\1(0 не
следваха дyмJПe. непосредcrnено заключеНие в същия CPiX:


     с това пое;ът споето си! mra' .

     ..... СН.., Т. с. на поста, са отредеШf настояuurтe боroвс, OI'лалсч прнМкжаВlUUите
като CJ1cдnnщите да се иаи IClryвaт р зооснсто. ТJOOiОТО прсжалСНО бmt3!<О ЛРИC'ЬCТIIНС
ГО ЗQстаnя да D'ЬЭU1,Р"С СIJОСТО IIIlЗОllnnilЩО           K:unallC D'LD   пече споменатото място на
ДI1ЛСЧIIОТО за тях, Kal<I1o го ОЧIIКШl таМ? ХЬО1UlСРЛЮI I\t\ЗDa Т01la D liачалото иа СI!ОЯ
ПОСЛСДСII ГОJIJlМ ХИМН "МНСМОЗIlНn". 1<O!tro с'ыIl1пil D 1800 т.              (StA 11, S. 197, У. S ff.):
      ... Un{1 vielcs
      \Vie Qufdсп Scu!{cm cinc
      L.'151 уоn Sc})citcrl1 ist
      Zu bebn.1teI1.
      (... Имноro
      КnI<ТO на Wlel.ЦlftC
      Тоuзр от исп с 111 щи е [трябва]
      Да съхрани.)

     Далечината на приближаВ8uщre богове оптравя поета в посоката към онази мес­
тност на тяхното същсствуваИIIС, "ъдето се О11lема и отнnся' това на поч.вата (Eoden.
земята]. на носещатn основа. ХъолдеРЛIIН нарича "пропаcтrn" ОТСЪСТВИ~О на тази
основа. В приведеЮIЯ вариант на елегията ,,хляб и ВIШО", който започва: .Дълга и
трудна е думата на това идване", ХъолдеРЛI1Н казва'за "прнcлyжmщите на небесни­
те", т. е. за поетите:

      1hr Scbritt ist gegen den Abgrundl Der Menschen

6 На Het4CI\:H IIМСНувам е нормално във въ3вpa-rnз форма .. Онова, на • :>c:-ro набляга Хайдегер. поне­
  же IIОРМално е ПОЧТН недОЛОВILМО на немски, е съвсем ясно на бъпra рекн. тъй като формата ..lIме­
  H)'В:lМ С"" е СIJЛНО подчертана, ала все ПlII\: може бl! трsбnз дtl СС anlCMC ма..1IФ от бългаРСКIIЯ ·
  oтreНЪK на JlКnIMHOCТ - бел. прев.
, Da.mil не като начало нз ПОДЧl\нено по arnОШСНlIС lIа таВIIО IIзречеНIIС трябва да сс преведе .. с
  това". Това е ПРIIЧllllата тук преводът на стюш в cpaBHClllle с по- горе Д3 е променен - бел. прев.
I \Vegsinkt е превсдено .. СС O11IC.IB 11 отнвс." - бел . прев .




                                                                                --~
                                                                                      .
                                                                                      •                     9
        "Тяхната Kpa'OOl е в npoo.acтral на хората .

        .... .,Е" значи; по посоха JCЪM пропаcтrа.
        Да издържи при каз~ на думите за Идването, на поета е отредено: "с това
 той своето сиl Юd~". УДЗpc:a:i'erO лежи не само на думата "своето", а едновременно н
 . още повеqе на ··,,имз"9. КOUI) дума се намира - излиза и изIты<аa - в началото на
  следващото изречение.IЦcрече, иc1i\Rското имане на [това]: присъщото да се из­
  rrыnni.. Ще рече• .,да се YДIOj11m товаР:ьт". Ще рече, да се понесе нуждата от наимену-
. ващото юрваве{Jа идваНето на вастоящrrrе богове. Ще рече, да носи това казване
  ,;посо".                                                                          .
       Обаче Своето [dзs SeiDe] принадлеJЮf на поета, от друга страна, не като едно от
 . само себе си полуЧило се~Оnpитежание. Своето се състои иай-вече в това, че поетът
  му 1Трrшадлежи, за l(Oeтo roй е преднЗЗ!Ш'Iен. Тъй като казването на поета е прието в
  траднп, ffi'Г!l [GebrauchJ. поюnвайки - скриваЙI<И-<m<pивайюt, - може да лви идване­
  то на боговеТе, които се нyAК;tIaЯТ от думата на лоета за своето явяване, в замяна на
  ТОВ3, че те първо в ЯВЯDа.н~ са самите те.
        Б осмаТа строфа па XJUftЩ ,,Рейн" се казва          (StA П, S. 145, У. 109 ff.):

        ... Оем wei1
        Die Seeligsten nichts fI1h1en уоп selbst,
        MuB wohl, wenn solches zu sagen
        Erlaubt ist, in dcr GOtter Nahmcn
        Thci1ne!unend fuhlcn ст Andrcr
        Dcn brnuc}\en siej
        (.. , Тъй като понеже
        Най-душевното не усеща от себе си
        Трябва IШDJlРIiО, !1}(() 'ПUIOJШ СЛСДDII да се каже
        Позволение, D ИМСlllrra       боговете
        Ct.чyncтnuЙхи [уЧnCТlWfkИ) усеща еди!! дрyr
        от кoroтo се нуждаят;)

      Ив С'ЬЗДfiДсиrrrn roЩrlU1 преди том (около           1800 Го) nосма ,,АРХ~lnел!1ГЪ1"   ."Хь.о11-
  дерлюt ki\31!fi (StA п 1 S. 104, У. 60 f.):

         Imm.er bedUrfenj11, wie Jkroen den Кrаnz, die gewe ihten
         Elemente zum Ruhme das Неп: der fUhlenden Menschel1.

         (Винаги се нуждаят дори - както героите от венеца             -   рък"()положеюпе
         начала за слава на сърцето от усещащите хора.)

      Тук слава и прославям трябва да се мислят в пиндаровеки, гръцки смисъл като
  поведекие на явя:ване. Предчувствуващнят сърцата на чувствуваЩlпе хора е поетът.
  Той е другият, от когого боroвете се нуждаят.
       С тази плахо дръзната дума за нуждата на боговете и за съответствуващото
  БИТI!е на употреба [Gebrauch, традиция] на поета Хьолдершrn се докосва до узнава­
  нето върху основата на своята поетичност. Да се мисли обосновано това узнаване,



  9 "Лuf dem НnЬе" зва'IИ както . .на това има", r.lKn и "върху I1Moтn" - бел. прев.
  10 Selbsterworbener е прев дено с .IЛ само себе сн получило сс" - бел. прев.

   10
да ССЗ<Н1Ii1 И;1 според обсега, в !-"ОЙТ() то СС ДВIIЖИ   -   до това   егаlllllOТО мисленс.още
нс с дораспо.

     СшхcrrвОРСНIIСТО, стнхотвореннста на XьoJщерлин на..:ъбира ~peHeтo ка-                         .
то свеЩСIlопринудено, небесно нужно" назоваване на настоящите боroве в отредено
предание, което - отка.,т Хьолдерлин го е говорил - говори в нaпmя език, незави­
симо от тов а, дали се чува или не.

    Одата под заглавие ,.,Поощрение". завършена от поета в началото на                 1801   Г.,
започва със зова "Ехо RЗ иебесата!". Това ехо е поезията на Хьолдерлин.

     Ала ПОНе"JКе така блюо [те] са настоящите богове
     Трябва да бъда, както да бяха далече и тьмнн В облацlИте
     Трябва ми името им да бъде само преди yrpoтo
     Просияло. преди живота в разцвета да пламне
     Именувам сн ги тихо, за да сн и ш поетът
     Своето, ако обаче се спусне небесната СВCТ1IНIШ
     Спомня ЛИ сн миналото с охота, и казвам - цъфти Irplff все това.

                                                Превод от ReMCКl{ езllJС: ВАСИЛ ПЕНtIEВ




" Gebraucht ЗНnЧII едновременно нужен   11 употребен   - бел. прев.

                                                                                                11

				
DOCUMENT INFO
Shared By:
Categories:
Tags:
Stats:
views:16
posted:9/25/2010
language:Macedonian
pages:10