Vitamins, Minerals, Trace Elements

							Витамини и минерали



     Доц. д-р Н. Данчев, дм
   Гл. ас. д-р И. Николова, дм
    Катедра по фармакология,
 токсикология и фармакотерапия
Фармацевтичен факултет – София
ИСТОРИЯ

   Древните египтяни са хранили пациенти
    с нощна слепота с черен дроб
   1912 г. Kazimierz Funk изолира водно-
    разтворим комплекс от оризови люспи и
    го нарича ВИТален АМИН.
   Нобелови награди
    – 1937г. Szent-Györgyi – антискорбутната
      активност на витамин С.
    – 1943 г. Edward Adelbert Doisy и Henrik
      Dam – витамин К.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
   Органични съединения
    – Необходими в минимални количества
    – Активират високо специфични метаболитни функции
    – Не се синтезират от организма; някои се синтезират от
      “провитамини” (каротен - вит. А)
    – Не влизат в състава на продукта, чийто синтез
      стимулират
    – Не доставят енергия
    – При дефицит – заболяване
    – Някои са токсични при предозиране
Дневни нужди
   За повечето витамини има достатъчно
    информация.
   Счита се, че има връзка между нуждите и
    спонтанната консумация.
   Когато няма достатъчно данни да се определи
    дневната нужда, но функцията е важна
    (пантотенова киселина, биотин, вит. E, вит. K,
    Mn, Mo, Cr, Fl) дозите се определят на базата да
    покрият нуждите на всички индивиди, но да не
    предизвикват НЛР. Това се нарича “безопасен
    прием”, при който има минимален риск от НЛР.
ВОДОРАЗТВОРИМИ
ВИТАМИНИ
Нямат депа
Елиминират се с урината


         Витамини от групата В

         Витамин C
В ГРУПА
12 витамина:
 B1 - тиамин, аневрин, анти-берибери витамин
 B2 - рибофлавин
 B3 – ниацин, ниацинамид (вит. РР)
 B5 - пантотенова киселина
 B6 - пиридоксин
 B7 - биотин (вит. Н)
 B9, B11 – фолиева киселина (вит. М)
 B12 - цианокобаламин
Вит. В1 (ТИАМИН)
M: 0.8-1.3 mg, Ж: 0.8 mg     14 mg


   Термонестабилен във влажна и
    алкална среда.
   Необходим за въглехидратния
    метаболизъм, мускулната
    координация и функция на
    нервните клетки
Вит. В1 (ТИАМИН)
    M: 0.8-1.3 mg, Ж: 0.8 mg             14 mg

    Нуждите зависят от приема на въглехидратите:
     повече въглехидрати – > тиамин.
    Добавянето на мазнини към диетата намалява
     нуждите от тиамин.
    Въпреки че се счита за нетоксичен, са описани
     случаи на анафилактичен шок след
     интравенозно приложeние.
    Антивитамини за тиамин са pyrithiamine и
     oxythiamine.
Вит. В2 (РИБОФЛАВИН)
M: 1.3-1.6 mg & Ж: 1.3 mg        16 mg


   Термостабилен, алкално и фото-
    лабилен. Стабилен е на киселини и
    окислителни агенти.
   Есенциален за утилизацията на
    храната и освобождаването на
    енергия от клетките, както и за
    функцията на вит. В6 & ниацин.
Вит. В2 (РИБОФЛАВИН)
    M: 1.3-1.6 mg & Ж: 1.3 mg              16 mg

    Пелагра - липса на ниацин и понякога
     рибофлавин.
    Много от симптомите като дерматити, могат да
     се лекуват с ниацин и рибофлавин.
    При мъже са описани cheilosis (фисури на
     ъглите на устата или ангуларни стоматити,
     глосити, възпаление на корнеата, намалено
     виждане, фотофобия, сърбеж, парене и сухота в
     очите и зачервяване на конюнктивата)
    Антивитамините са galactoflavin и diethyl
     derivative на riboflavin.
В3 (НИАЦИН, НИКОТИНОВА КИСЕЛИНА,
НИКОТИНАМИД)                      никот. к-на – 10 mg
M: 16-23 mg & Ж: 14-16 mg         никотинамид – 180 mg

   Никотиновата киселина ефективно намалява
    холестерола и триглицеридите и подпомага
    атеросклеротичната протекция=

   Ниацин, под формата на никотинамид, е
    основната форма в хранителните добавки. В
    храните също се добавя ниацин под формата на
    никотинамид.
В3 (НИАЦИН, НИКОТИНОВА КИСЕЛИНА,
НИКОТИНАМИД)                               никот. к-на – 10 mg
    M: 16-23 mg & Ж: 14-16 mg              никотинамид – 180 mg


    Повишени нужди - бременност и лактация.
    Нуждите се влияят от приема на протеини, тъй като
     ниацин се синтезира в черния дроб от триптофан (1 g
     протеин съдържа 60 mg триптофан – синтезира се 1 mg
     ниацин.
    Хипервитаминозата води до флъшинг следствие на
     вазодилатация, ГИТ дистрес, хипотония. Сърдечно
     болните с хипотония не трябва да приемат ниацин,
     въпреки неговите положителни ефекти при атеросклероза
     (намаляване на серумния холестерол).
    Антивитамините на ниацин са: pyridine 3-sulphonic acid и
     3-acetyl pyridine.
В5 (ПАНТОТЕНОВА КИСЕЛИНА)
M: 2.5 mg & Ж: 2.5 mg           60 mg

   Greek pantos – навсякъде
   Окислителните и редуциращите
    агенти не разрушават витамина.
   Необходим за нормалната функция
    на полова и нервна системи.
Витамин В6 (пиридоксин)
M: 1.8 mg & Ж: 1.5 mg              10 mg


   Коензим при редица ензимни системи.
   Участва в утилизацията на
    ненаситените мастни киселини.
   Важна роля в процесите на
    стареенето.
Витамин В6 (пиридоксин)
M: 1.8 mg & Ж: 1.5 mg                               10 mg

Дефицит:
 Хипохромна макроцитна анемия и забавяне на
  растежа.
 При дефицит често се наблюдава пелагра.
 Симптоми на В6 дефицит се наблюдават при
  пациенти с туберкулоза и третирани с isonicotinic acid
  hydrazide (INH).
   Репродуктивна система: ПМС, бременност, дисменорея
   Неврологични проблеми: carpal tunnel syndrome, гърчове
    при деца, ревматизъм, тардитивна дискинезия
   ЦНС: депресия, деменция, хиперактивност, шизофрения
   Антивитамини - deoxy pyridoxine и isoniazid.
Биотин (вит. В7, вит. Н)
M & Ж: 60 mcg                  500 mcg

   Сирене, жълтък, карфиол,
    фъстъчено масло



   Необходим за метаболизма на
    глюкозата и синтеза на някои
    мастни киселини
Биотин (вит. В7, вит. Н)
M & Ж: 60 mcg                  500 mcg

   Есенциален растежен фактор за
    микроорганизмите.
   Дефицит е установен при хранене
    на животните със суров белтък,
    който съдържа авидин –
    антивитамин на биотин.
   Участва в реакциите на
    карбоксилиране.
Биотин (вит. В7, вит. Н)
M & Ж: 60 mcg                  500 mcg

   Дефицит при хора – десквамация на
    кожата, мускулна болка, загуба на
    апетит, анемия, летаргия.
   При деца се наблюдават дерматити,
    алопеция, забавяне в растежа.
Фолиева киселина (вит. В9)
M: 180-220 mg & Ж: 160-190 mg   400 mcg

   Есенциален за метаболизма на
    протеини и за еритроцитите.
   Фолатната абсорбция е намалена
    при идиопатична стеаторея, спру и
    заболявания на тънките черва.
   В кръвта, около 2/3 от фолата са
    свързани с протеините.
Фолиева киселина (вит. В9)
M: 180-220 mg & Ж: 160-190 mg   400 mcg

   Макроцитната анемия при дефицит на
    фолиева киселина се дължи на намалено
    образуване на нови еритроцити,
    следствие промяна в метаболизма на
    пурин и тимин.
   Фолат дефицитна анемия – 300-500 µg
    фолат дневно повлиява хематологичните
    симптоми, но не повлиява пернициозната
    анемия.
   По-добри резултати се наблюдават ако се
    прибави и витамин В12.
Фолиева киселина (вит. В9)
M: 180-220 mg & Ж: 160-190 mg      400 mcg

   NB!!! Бременност
   Предозиране - конвулсии
   Антивитамини: aminopterin и
    amethopterin (methotrexate).
вит. В12 (Цианокобаламин)
M & Ж: 2 mcg                    50 mcg

   При липса на вътрешен фактор,
    витамин В12 не се абсорбира,
    поради което витамин В12 често се
    прилага парентерално, т.е. като
    лекарство.
   Под формата на коензим участва в
    редица метаболитни процеси.
вит. В12 (Цианокобаламин)
M & Ж: 2 mcg                   50 mcg

   Макроцитна, мегалобластна,
    пернициозна анемия – по-често се
    дължи на дефицит на вътрешния
    фактор.
   Пълните вегетарианци не приемат
    нужните дневни количества, освен
    ако не включат мляко в диетата.
Витамин C
M & Ж: 40-60 mg                                    600 mg
   Антиоксидант
   Важен за метаболизма на въглехидрати, мазнини и
    протеини.
   На тъканно ниво ролята на вит. С е свързана с
    образуването на колаген, матрицата на зъбите и костите и
    вътреклетъчния слой на капилярите. Участва в процесите
    на кръвосъсирване. Включва се и в синтеза на вит. В12.
    Стимулира синтеза на специфичните противомикробни
    антитоксини, повишава редица фактори имащи значение
    за имунните процеси.
   Тютюнопушене - една цигара изразходва 20 mg витамин
    С.
Витамин C
M & Ж: 40-60 mg                           600 mg

   Биосинтез не се наблюдава при хора, маймуни и
    морски свинчета.
   Скорбут – анемия, болки в ставите и мукозни
    хеморагии.
   Намалена резистентност към инфекции,
    забавено зарастване на рани и фрактури,
    хеморагии.
   Не са известни токсични ефекти на витамин С.
   При хронично предозиране – калциево
    оксалатни камъни и повлияване абсорбцията на
    витамин В12 и някои лекарства.
Витамин C
M & Ж: 40-60 mg                         600 mg

   Повишени нужди при стрес,
    фебрилитет, инфекции, пушачи.
   Приложение намира и при много
    патологични състояния, като
    атеросклероза, дълбока венозна
    тромбоза, диабет, рак, кожни
    заболявания, грип, което го прави
    “универсален” витамин.
Мастно-разтворими
 Витамин A
 Витамин D

 Витамин E

 Витамин K
Витамин A                           Вит. А - 1500 mcg
M: 3,000 IU & Ж: 2,700 IU           Бета-каротен – 7 mg

   Ретинол
   Съдържа се само в продукти от
    животински произход.
   Червено-оранжево оцветените
    плодове и зеленчуците (моркови,
    домати и др.) съдържат неговия
    предшественик (провитамин),
    наречен каротин.
   Внесен в организма, в тънките черва
    и в черния дроб той се превръща във
    витамин А.
Витамин A                    Вит. А - 1500 mcg
M: 3,000 IU & Ж: 2,700 IU    Бета-каротен – 7 mg


   Pегулира обменните процеси в
    епителната тъкан
   Участва в развитието на зъбите и
    скелета, в образуването на
    зрителния пурпур (родопсин) в
    ретината
Витамин A                   Вит. А - 1500 mcg
M: 3,000 IU & Ж: 2,700 IU   Бета-каротен – 7 mg


Дефицит:
 Влошена острота на зрението
  (кокоша слепота - хемералопия),
 Упорити ринити, ларингити,
  бронхити, пневмонии.
 Суха люспеста кожа, пърхот, суха
  коса, чупливи нокти.
Витамин A                     Вит. А - 1500 mcg
M: 3,000 IU & Ж: 2,700 IU     Бета-каротен – 7 mg


   Предозиране:
    – Главоболие
    – Нарушено виждане
    – Нарушение в съня
    – Повръщане и диария
    – Болки в ставите и костите
    – Хиперкератоза
    – Сърбеж
    – Чернодробни нарушения
Витамин D
M & Ж: 400 IU                 10 mcg


   Калцифероли - група витамини, производни
    на стеролите: витамин D2
    (ергокалциферол), витамин D3
    (холекалциферол).
   Синтезира се в кожата под влияние на
    слънчевите ултравиолетови лъчи.
   Антирахитичен витамин, участва в обмяната
    на калция и фосфора, повишава
    резорбцията и отлагането им в костите,
    спомага за превръщане на неорганичния
    фосфор в органичен, стимулира растежа.
Витамин D
M & Ж: 400 IU


   Хиповитаминоза - рахит при децата и
    остеомалация при възрастните.
   Хипервитаминоза - главоболие, хипертония,
    жажда, полиурия, > Ca2+ в кръвта и урината,
    болки в колената.
   Бременност и лактация – 600-800 I.U. дневно.
   Токсичност – гадене, анорексия, ГИТ нарушения,
    метастатична калцификация на меките тъкани и
    калкулоза.
Витамин E
M: 9-10 mg & Ж: 6-7 mg              100 mg

   Открит 20те години на миналия век, но
    официално е признат за витамин 1966 г.
   Класически антиоксидант
   Синтетичната D,L форма - група от 8
    изомера (активен е само D-alpha-
    tocopherol)
   Значение за имунната система и
    тромбоцитната агрегация, половата
    функция
Витамин E
M: 9-10 mg & Ж: 6-7 mg         100 mg



   За да се абсорбира в червата са
    необходими и мазнини и жлъчни
    киселини. Абсорбцията намалява с
    възрастта.
   Депа в черния дроб, сърцето,
    мастната тъкан, половите органи,
    адреналните жлези и хипофизата.
Витамин E
M: 9-10 mg & Ж: 6-7 mg            100 mg

   Дефицит - при нарушена мастна
    абсорбция (панкреатити, кистозна
    фиброза, жлъчни заболявания).
   Симптомите на дефицит включват
    мускулна слабост, загуба на апетит,
    нарушено зрение, нарушена бъбречна и
    чернодробна функция.
   Тежък недостиг – хормонални
    нарушения, аборти, преждевременно
    раждане, дегенеративни промени в
    мускулите.
Витамин E
M: 9-10 mg & Ж: 6-7 mg         100 mg

   Дневните нужди зависят от приема с
    диетата на полиненаситени мастни
    киселини (колкото повече, толкова
    повече).
   По време на бременност и кърмене
    нуждите се повишават.
Витамин K
Около 0.03 mcg/kg                                100 mcg

   Необходим за синтеза на кръвосъсирващи
    фактори II (протромбин), VII, IX и X, които се
    синтезират в черния дроб.
   Стимулира синтезата на протромбин, стимулира
    дейността на гладката мускулатура на червата,
    матката и бронхите, важен за костната
    плъстност при менопауза.
   Дефицит на витамин К може да настъпи при
    заболявания на ГИТ (жълтеница, цироза,
    панкреатит), при които се затруднява
    абсорбцията на вит. К в червата, който процес
    изисква жлъчни киселини.
Витамин K
Около 0.03 mcg/kg                          100 mcg

   В първите дни от живота, може да се наблюдава
    хипопротромбинемия в новороденото, поради факта,
    че в ранния постнатален период вит. К не се
    синтезира от интестиналната флора.
   Това може да се предотврати като се дава на
    майката вит. К преди раждането или на
    новороденото в малки количества, за да се
    предотврати мелена неонаторум.
   Дефицит обикновено не се развива, тъй като
    интестиналната флора може да синтезира този
    витамин в малки количества.
   NB!!! Големи количества вит. К може да доведе до
    хипербилирубинемия.
Заключение

   Витамините са есенциално необходими за
    хомеостазата на организма.
   По-добре е да се приемат с храната.
   Да не се надвишават дневните нужди
   NB! Предозиране на мастноразтворими
    витамини.