Stakeholder Analysis for Regional Policy Identification

Document Sample
Stakeholder Analysis for Regional Policy Identification Powered By Docstoc
					          АНАЛИЗ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ
            СТРАНИ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕТО
           НА РЕГИОНАЛНАТА ПОЛИТИКА

                                       Изготвен от:

                                      Ръсел Уебстър
                        Management Systems International, Inc.



                                         София,
                                      Август, 2002 г.




               Публикация на Инициатива местно самоуправление, България.
  Възпроизвеждането на този документ е възможно при положение, че се посочи източникът и
                                 текстът не се редактира.

Инициатива местно самоуправление се изпълнява от Рисърч Триангъл Институт по договор EEU-I-00-99-
  00014-00 с ААМР, по Задание IQC 802 на Офиса за инициативи в помощ на местното самоуправление
       Анализ на заинтересованите страни при определянето на
                      регионалната политика

Извлечение: От май до юли 2002 година експерти в областта на политиката от
проекта на ААМР Инициатива Местно самоуправление (ИМС) проведоха срещи с
редица лица – в София и извън нея – за да установят техните виждания и мнения за
регионалната политика в България. Целта беше да се идентифицират основните
групи заинтересовани и да им се помогне да разработят обща стратегия за
формулиране и осъществяване на регионалната политика. Разбрахме, че макар
визията, съдържанието и административната структура на българската
регионална политика да се нуждаят от неотложно внимание, не по-малко
неотложна е и необходимостта да се установи прозрачен процес с широко участие,
който изгражда партньорства и укрепва сътрудничеството между
заинтересованите на всички нива на управлението, както и сред бизнеса и групите
на гражданското общество във всички български общности. Нашите констатации
и препоръки са представени в този доклад.

1. Обща информация
Регионалната политика и структурата на регионалното управление са горещо
дебатирани теми в България днес. Дебатът се води в контекста на редица важни
въпроси, като се започне от присъединяването към ЕС и се стигне до определянето и
подбора на регионите за въздействие, от балансирането на целите за социално
благополучие и устойчиво развитие - до въпроса дали областните управители да се
избират или назначават. Разбира се, по тези много на брой проблеми има и много
различни мнения. Все пак нашите дискусии със заинтересованите страни откроиха
наличието на широк консенсус по три взаимосвързани цели: 1) “по-добра” политика
за регионално развитие в България, 2) по-ефективни връзки между местните власти и
правителството, и 3) членство в ЕС до 2007 година.

Присъединяването към ЕС е поставено на трето място, защото, ако следваме
логиката на Глава 21 от Предприсъединителния договор, първата и втората точка са
предварителни условия за присъединяването. Освен това, въпреки че
присъединяването към ЕС е важна цел, по-добрата регионална политика и по-
ефективните връзки сами по себе си са важни за социалното, политическото и
икономическото развитие на България. Без съмнение, в Европа днес съществуват
външни фактори, които също ще повлияят на решението на ЕС за членството на
България и за времето на нейното присъединяване. Например, ако нещата с “първата
вълна” на разширяването на ЕС тръгнат добре, тогава това ще увеличи и шансовете
втората вълна (която включва България и Румъния) да последва, както е планирано.
Но пък друг, може би противодействащ фактор, би било добавянето на повече
държави към “втората вълна”, което се обсъжда в ЕС.




                                        2
Тези фактори могат да се променят през следващите пет години и трябва да бъдат
наблюдавани отблизо от правителството в хода на неговите преговори с
Европейската комисия в Брюксел. Но, като оставим настрана тези фактори, мнението
и на ЕС, и на заинтересованите кръгове в България – на всички нива на
управлението, както и в неправителствения и в частния сектор – е че българската
регионална политика трябва да се модернизира и че това трябва да стане бързо.

Целта на този доклад е да представи и разгледа интересите на ключовите
заинтересовани групи, когато става дума за регионалната политика в България.
Заинтересованите са и вътре, и извън управлението. Народните представители са
заинтересовани, защото техните решения, а и самите те, ще бъдат оценени от
избирателите по време на изборите. Някои министри са заинтересовани, защото
регионалната политика ще формира определени очаквания и ще определи ресурсите,
които могат да използват, за да вършат работата си. Областните управители са
заинтересовани, тъй като тяхната работа и ролята им в управлението ще бъдат
повлияни от решенията, свързани с регионалната политика и от начина, по който те
се прилагат. Общинските съвети и кметовете са заинтересовани, защото
регионалната политика ще се отрази на техния достъп до ресурси за местни
инициативи в сферата на общественото и икономическото развитие. Някои НПО са
заинтересовани, защото представляват интересите на гражданското общество, а може
би и на други групи със специални интереси, които регионалната политика засяга.
Българските фирми (а дори и чуждестранните инвеститори) са заинтересовани,
защото регионалната политика може да повлияе на възможностите по места за
инвестиции и на развитието на частния сектор.

При изготвянето на този доклад се срещнахме с различни заинтересовани страни.
Някои от срещите бяха лични интервюта, а други – фокус групи и семинари.
Приложение 1 на този доклад е даден списък на участниците. Дискусиите ни с тях се
концентрираха около три въпроса:

1.    Каква е вашата визия за регионалната политика в България? Какви са
      ключовите цели?
2.    Кой трябва да има водеща роля при разработването на българската регионална
      политика? Кой трябва да участва?
3.    Как трябва да бъде осъществявана българската регионална политика? Какви
      трябва да са отговорностите на различните нива на управление? А на другите
      заинтересовани?

Идеята на тези дискусии е да се помогне на хората, които творят политиката, да
разберат по-добре конкретните интереси и очаквания на всяка група заинтересовани,
ресурсите, които те биха могли да наберат във формулирането и изпълнението на
регионалната политика, тяхната способност да мобилизират тези ресурси в
подходящия момент и техните позиции по нерешените въпроси на политиката.
“Позицията” на определена заинтересована страна е нещо различно от “интересите”
й. Позициите - това са изявления за желаните конкретни резултати от дадена
политика, за това дали определена група е за или против тази политика. Интересите,



                                        3
от друга страна, представляват основната цел, грижите или очакванията на дадена
заинтересована група. Тъй като регионалната политика на България все още е в
процес на формулиране, не можем да знаем действително към този момент какви
различни позиции ще възприемат различните заинтересовани страни. Например
съществува широко съгласие, че сегашният проектозакон за регионалното развитие
не поставя ясен набор от цели или национални приоритети, които да ръководят
инициативите за регионално развитие. След като тези цели и приоритети станат по-
ясни, ще се изяснят и позициите на заинтересованите групи по различните елементи
на регионалната политика.

Втората цел на този доклад е да предложи идеи как заинтересованите страни биха
могли да се включат по-активно във формулирането и осъществяването на
българската регионална политика. Опитът показва, че ако заинтересованите страни
участват в дискутирането, формулирането и осъществяването на политически
промени, тези промени ще са по-ефективни. След етапа на реализацията
заинтересованите страни трябва да наблюдават въздействието на новите политики и
да участват в по-нататъшните дискусии за тяхното преформулиране, когато това се
налага. Така че тук е важно да се изгради една по-широка база на подкрепа и да се
възприеме политическата реформа като собствена кауза, да се осигури отчетност и
отговорност на правителството по време на осъществяването й. Отчетността и
отговорността, на свой ред, помагат за укрепването на институциите на
демокрацията.

2. Заинтересовани групи от регионалната политика
Анализът на заинтересованите разкри няколко заинтересовани групи, описани по-
долу.

А. Министерствата и Министерският съвет

Това е ключова група, защото носи висшата отговорност за управлението на
публичните ресурси. Разбира се, не всички министри споделят едно и също виждане
по проблемите, но Министерският съвет има правомощията да ръководи политиката
на най-високите нива на управление в България. По отношение на регионалната
политика главна роля играят Министерството на регионалното развитие и
благоустройството (МРРБ), Министерството на финансите (МФ) и Министерството
на икономиката (МИ).

Б. Народните представители и политическите партии

Съществуват четири основни политически партии, които упражняват най-голямо
влияние върху законодателния дневен ред в България. Всяка партия представя
самостоятелна група заинтересовани. От гледна точка на регионалната политика
обаче, народните представители може да се окажат принудени да се опитват да
сближат интересите на своите избиратели извън столицата с политическите цели на
своята партия и нейните интереси в регионалната политика. В разговорите ни със


                                        4
заинтересованите някои предлагаха групите да се разделят по следния начин:
политически партии, законодателната власт, парламентът и парламентарните
комисии. Според нас най-ясното разделяне би трябвало да е между политическите
партии и народните представители, които представляват законодателната власт.
Както отделните функционални министерства работят съвместно в Министерския
съвет, така и политическите партии в парламента работят съвместно, за да дебатират
и следват законодателния дневен ред.

В. Областните управители и областните администрации

Тяхната група е в центъра на дебата за регионалната политика, защото те трябва да
служат като връзка между местното и националното ниво на управлението. Те също
така са и в центъра на протичащия политически дебат за това дали “второто ниво на
управление” да се избира или назначава. Независимо дали областните управители ще
се избират или назначават (както е в момента), те имат важна роля в изпълнението на
регионалната политика. Нашето впечатление е, че те виждат самите себе си по-скоро
с роля при изпълнението, и по-малко с роля при формулирането на политиката. Това
е въпрос, които има нужда от по-нататъшни дискусии, като ние сме представили
вижданията си по-нататък в този доклад.

Г. Общинските кметове и общинските съвети

Общинските съвети имат силен интерес към регионалната политика, тъй като тя ще
се отрази на техния достъп до ресурси за инициативи за местно развитие.
Общинските съвети са онова ниво на управлението, което е най-близо до българските
граждани. Те, заедно с НПО, сдруженията и другите граждански групи са най-преки
представители на интересите на гражданското общество. Естествено, общинските
съветници имат политически интереси, но имат и местен мандат да служат на
общностите, които представляват.

Д. Неправителствени организации

Разбира се, НПО не представляват една единствена заинтересована група. В
действителност, те в една или друга степен (според членската си маса и своя мандат)
представляват различни интереси. От много от тях от време на време се изисква да
представят експертните си мнения по темите на политиката. По-долу сме
представили НПО, с които проведохме срещи

      Национално сдружение на общините в България

НСОРБ играе важна роля в дебатите на национално ниво за развитието на местното
самоуправление и децентрализацията в България. Като членска организация, то
извежда своя мандат от интересите на своите членове. Техният интерес е в
налагането на идеята за децентрализацията в България и в представянето на
интересите на местната власт в демократичните реформи.




                                         5
       Фондация за реформи в местното самоуправление

Въпреки че не е членска организация, ФРМС както и НСОРБ работи за налагането на
децентрализацията и развитието на местното самоуправление в България.
Подкрепяна чрез своите международни донори-партньори, тя управлява широк
спектър програми за изпълнение на тези цели чрез проучвания, развитие на
институциите, застъпничество, обучение и изграждане на мрежи.

       Регионални агенции за развитие и БАРДА

Българската асоциация на агенциите за регионално развитие (БАРДА) е създадена
през 1997 година от шест агенции за регионално развитие, за да се служи като форум
за изграждане на обществено-частни партньорства в България. Всяка от самите
регионални агенции е заинтересована предимно от въпроси, засягащи нейния
географски регион; въпреки това, като група всички те са заинтересовани от
изясняването на регионалната политика, така че да се помогне на други регионални и
местни партньори да разработват и изпълняват програми за социално-икономическо
развитие в своите региони. 1

       Асоциация на урбанистите в България

Асоциацията представлява професионалните интереси на експертите по регионално
планиране и градоустройство. Те са проучили по-конкретно Закона за регионално
планиране и Закона за развитие на територията, и имат известни познания за
сходните законови инструменти в други европейски държави. Като експерти те могат
да осигуряват полезни анализи и изследвания, свързани с формулирането и
изпълнението на българската политика за регионално развитие. 2

       Други НПО и групи на гражданското общество

Съществуват редица местни НПО, които имат интерес в регионалната политика. Те
не съществуват задължително в национален мащаб, а интересите им са по-
локализирани и по тази причина релевантни на въздействието, което регионалната
политика ще окаже на местно ниво.

Е. Българската делова общност

В цяла България съществуват редица сдружения, които налагат икономически
реформи, работят за развитието на търговията, чуждестранните инвестиции и
местния бизнес. Те и представляваните от тях предприятия са важни "играчи", тъй

1
  Виж http://www.bsc.rousse.bg/БАРДА.htm за преглед на историята и структурата на БАРДА и за
връзки с други агенции за регионално развитие в България.
2
  Виж например един скорошен материал, изготвен от д-р Б. Борисов, архитект и председател на
Сдружението на урбанистите, озаглавен “Процесът на планиране на регионалното развитие и
управлението на териториалните регулации: Традиции и особености на държавната и местната
политика.”


                                                6
като регионалната политика ще ръководи правителствените и управленски решения
за проектите за капиталови инвестиции, което на свой ред ще се отрази на
регионалните и местните пазари.

      Агенцията за малки и средни предприятия

АМСП е водещата правителствена организация, която взаимодейства с българската
общност на малките и средните предприятия. Интересът й към регионалната
политика произтича от целите за 1) създаване на по-благоприятна среда за
инвестиции и стопански растеж и 2) улесняване на регионалните връзки сред
българските фирми. АМСП е създала шест Консултативни съвета по МСП в шестте
планови региона, които служат като връзка към фирмите в регионите. На регионално
ниво представителите на тези консултативни съвети могат да са партньори в работата
по планирането и изпълнението.

      Бизнессдружения

Срещнахме се с представители на Българската стопанска камара и на Българската
търговско-промишлена палата. Те имат дълбок интерес към регионалната политика и
към това как тя ще се отрази на местния/регионалния климат за инвестиции и на
икономическото развитие, базирано на пазара. От особен интерес за тях е въпросът
какво ще е въздействието на членството в ЕС върху българските предприятия. Както
и НПО, много от бизнессдруженията са организирани на местно ниво и са
заинтересовани от това как регионалната политика ще се отрази на възможностите за
бизнес, за икономически растеж и инвестиции в техните региони и общини.

Ж. Европейски и международни организации

Европейският съюз, разбира се, е в челото на този списък, което отразява
присъединяването на България към него. Този списък включва също и донорите и
международните финансови организации: ЕБВР, МВФ, Световната банка, ААМР,
други донори, работещи по двустранни споразумения, фондации (като Фондацията
Сорос) и др. Съседните държави също са заинтересовани по причини, свързани с
регионалната стабилност и икономическото развитие в региона.

З. Медиите

Сред участниците се състоя интересен дебат за това дали медиите са или не са
“заинтересована страна” в регионалната политика. Някои от мненията бяха, че те
само съобщават за събитията и по тази причина не са заинтересовани. Други виждат
медиите като потенциални пречки, ако не разбират правилно проблемите. Или, което
е още по-лошо, като популяризиращи нелицеприятната страна на дебатите и по тази
причина ги възприемат като заинтересовани, тъй като могат да повлияят на
политическите решения. Въпреки че медиите като институция не правят обществена
политика, те със сигурност влияят на общественото мнение. По тази причина е важно
заинтересованите да разбират силата на публичните послания, а личностите, които



                                        7
взимат решения, да координират своите публични послания по начин, основан на
информираността и компетентността.

3. Виждания за интересите на заинтересованите
По време на различните семинари, срещи на фокус групи и индивидуални интервюта,
екипът на ИМС се обърна с молба към участниците да опишат със собствени думи
какви са според тях интересите на различните групи заинтересовани. Коментарите
им са обобщени по-долу:

      Народното събрание: Да има работещи закони.

      Политическите партии: Да печелят изборите.

      НПО и групите от гражданското общество: Да имат по-голямо влияние върху
       процеса на взимане на решения.

      Министерствата: Да регулират използването на обществени средства; да
       управляват административните структури, за да усвояват
       предприсъединителните фондове на ЕС.

      Областните управители и областните администрации: Да станат жизнени
       работещи структури; децентрализация.

      Министерският съвет: Да ръководи процесите на стратегическо планиране и
       политическа реформа; регионална политика, която налага по-голяма яснота в
       работата на самото правителство; плавно функционираща публична
       администрация.

      Местната власт: Да участва действително в процеса на формулиране и
       изпълнение на политиката; регионална политика, която отговаря на нейните
       потребности; регионална политика, която ефективно помага за решаването на
       някои местни проблеми.

      Гражданите: Да участват във формулирането на политиката; по-добро
       качество на живота; по-добра околна среда; по-добри и по-достъпни публични
       услуги.

      Фирмите: Да има добри възможности за инвестиции и стопански растеж;
       инфраструктурата да помага на фирмите да се конкурират на пазара;

      Европейският съюз: България да не представлява “главоболие” за тях; по-ясни
       отношения с България; България да има по-предсказуема стратегия за
       развитие.




                                        8
      Съседните държави: Да се осигури стабилността на региона; социално и
       икономическо сътрудничество за съвместен растеж.

      Международните финансови организации: България да изплаща заемите си;
       предсказуемост и ясно дефинирани отговорности на правителството.

      ААМР и други организации донори: България да стане една стабилна
       демокрация и конкурентен член на световната икономика.

4. Виждания за регионалната политика
В изразените виждания и мнения от многото заинтересовани, с които се срещнахме,
се посочват няколко ключови въпроса, които правителството трябва да адресира,
когато изработва една по-убедителна и съдържателна политика за регионално
развитие. Представяйки техните коментари, ние трябва да отбележим, че всички – и
от правителството, и извън него – са съгласни, че сегашната политика е неясна и
спешно трябва да бъде подобрена. Те също така са съгласни, че макар
присъединяването към ЕС да е важна цел, България сама за себе си има нужда от по-
добра регионална политика, така че правителството и неговите партньори да могат
по-ефективно да насочват използването на публичните ресурси за социалното и
икономическото развитие на страната.

А. Виждането за регионалната политика: тя е…

      Партньорство и участие на заинтересованите на всички нива. Това включва
       НПО и социалните и икономическите партньори.

      Рамка за устойчивото развитие на регионите.

      Създаване на функциониращо управление на регионално равнище, като един
       парламент със своите комисии и подкомисии и всички взаимоотношения
       между участниците в този процес.

      Право за разпределяне на собствен бюджет.

      Многолик възел от проблеми.

      Средство за съвместното и устойчиво развитие на регионите с партньорство
       между различните нива на управление.

      Начин за изграждане на просперираща държава със собствени усилия и с
       успешното използване на предприсъединителните и структурните фондове.

      Лост на Архимед.




                                        9
      Всеобхватна политика, която е насочена както към по-развитите региони, така
       и към регионите в неблагоприятно положение (“региони за въздействие”).

      Подобряване на бизнессредата и стимулиране на инвестициите.

      Координиране на държавните и местните ресурси за социално-икономическо
       развитие.

      Приближава гражданите до публичните услуги, увеличава заетостта и
       възможностите за генериране на доходи.

      По-силно и ефективно средно ниво на управлението.

      Създаване на ефективни и устойчиви условия за хармонично социално и
       икономическо развитие на регионално ниво чрез участието на гражданското
       общество.

      Формиране на “чувство за общност” на регионално ниво.

      Даване на достатъчно власт на гражданите, за да променят към по-добро
       нещата в своята местна общност.

Б. Други проблеми

Заинтересованите повдигнаха други тревоги и проблеми, поставени по-долу.

      Болезнена липса на статистическа информация, която да помага при
       регионалното планиране.

      Националният съвет за регионално развитие трябва да бъде отворен за участие
       за повече НПО; понастоящем участва само НСОРБ.

      Регионалните съвети не функционират ефективно; мнозина, които са
       поканени да участват на местно и на регионално ниво в заседанията за
       регионално планиране, не смятат, че техните усилия ще повлияят на
       политиката или планирането; те се чувстват изключени от процеса на взимане
       на решения, който се осъществява в София, и не разпознават предложенията
       си в крайния подбор на проекти.

      “Партньорството” не се разбира добре, било когато става дума за нивата на
       управлението или от гледна точка на споделените обществено-частни
       интереси.

      Регионалната политика и работата по регионалното планиране трябва да се
       координират с икономическото планиране.



                                        10
      Ролите и отговорностите за регионалната политика трябва да бъдат
       дефинирани по-добре, нужна е по-голяма прозрачност на всички нива на
       управление.

      Въпреки че регионите за въздействие са важни, регионалната политика трябва
       да балансира работата в тях с целите за устойчиво развитие в регионите с по-
       голям потенциал за растеж.

      Регионалните съвети са уредени законодателно, но не съществува механизъм,
       който да гарантира, че техните планове ще имат достатъчна тежест.

      Ролята на държавата трябва да е да установява национални приоритети и цели,
       след което да остави регионите да решат как биха желали да работят за
       тяхното постигане.

      Обаче националните приоритети не са ясно дефинирани.

      Съществуват административните структури, но те не функционират добре.

      Обществените институции са недостъпни за обществото.

5. Дискусии и препоръки
Редица са заинтересованите страни, които искат да помогнат при оформянето на
регионалната политика в България. Те искат да го направят, защото имат легитимен
интерес от резултатите на българската регионална политика. На този етап не са ясни
каналите за комуникация между инстанциите, които взимат решения, и другите
заинтересовани, а ролите и отговорностите не са особено добре разработени.
Очевидно, правителството не може да отчете всички виждания и мнението на всеки
гражданин на България за регионалната политика – макар че всеки човек, в една или
друга степен, ще бъде засегнат от тази политика. Но от нашия анализ става ясно, че
съществуват няколко групи от заинтересовани, които имат капацитета и желанието
да помогнат при формулирането и изпълнението на ефективни политически решения
за бъдещото на регионалната политика и регионалното планиране в България.

И макар че отделни заинтересовани групи имат немалък потенциал да анализират
различни варианти на регионална политика, ниско е нивото на сътрудничество
между различните заинтересовани в изпробването и предлагането или пък в
избирането на най-добрите варианти. Заинтересованите страни имат по-силно
чувство за конкуриращи се, отколкото за общи интереси. Това е разбираема емоция в
тези времена на фундаментални промени и при несигурността, която тези промени
предизвикват. Но това се дължи и на факта, че процедурите за формиране и
изпълнение на регионалната политика, на регионалното планиране и на подбора на
проекти просто не са изкристализирали в умовете на всички участващи.




                                        11
Липсата на яснота и високата степен на несигурност пораждат някои партньорства,
но главно партньорства, основаващи се на виждането за наличие на общ “опонент”.
Например правителствените и неправителствени организации на местно ниво са
единодушни, че “всички решения се взимат в центъра” и без да се обръща внимание
на местните потребности или инициативи. Всички останали отношения, които ние
анализирахме, бяха обаче далеч от чувството за обща цел и партньорство. Както
отбеляза един от заинтересованите, “партньорството не е достатъчно разбирана
концепция в България”. Какво се разбира под “партньорство”? Това не трябва да
значи да се отказвате от своите мнения или виждания, а означава да работите с други
интереси, за да набележите и изпълните някаква обща цел. Това означава да
използвате своя опит, своите аналитични умения и, да, своите виждания и мнения, за
да помогнете за създаването на възможно най-добрите резултати за всички
участници. Заради решаващото въздействие, което регионалната политика може да
има в българското обществено-икономическо развитие, партньорството трябва да
бъде висш приоритет.3

Дискусиите показват и неотложната нужда да се изяснят ролите и процедурите.
Липсата на яснота създава несигурност и дори скептицизъм за общия процес на
изработване на политиката. Заинтересованите групи извън София са по-обезсърчени
и скептични, защото за тях иронията е в това, че регионалната политика и
регионалното планиране трябва да се контролират от държавата по този начин.
Според тях държавата трябва да установява правилата, а след това да създава
структури и дори стимули за регионите да изпълняват политиката. Но дори при
установяването на политическите правила, държавата трябва да се консултира с
регионалните и местни администрации. Това отново насочва към нуждата от
партньорство на всички нива и всички етапи от формулирането и изпълнението на
регионалната политика. Обща критика към сегашния проектозакон за регионалното
развитие е, че той посочва поименно службите и структурите, но не изяснява
адекватно ролите и процедурите.

Разбираемо е, че заинтересованите страни се фокусират върху проблемите на
процедурата, взимането на решения, правомощията и институционалните структури,
тъй като всички тези неща се отразяват на тяхната всекидневна работа. Друг
недостатък обаче е липсата на ясна визия за регионалната политика в България.
Водят се несекващи дебати например за това дали регионалната политика трябва да
се фокусира само върху районите за въздействие – райони, които са икономически
по-бедни и имат по-слаби услуги – или политиката трябва да търси баланс между
насочването на ресурси в тези райони и в районите с по-добра инфраструктура, но и с
по-висок потенциал за икономически растеж. И ако трябва да има такъв баланс,
какви критерии трябва да се използват, за да се реши кой е правилният баланс?
Очевидно и двата вида региони са важни за развитието на България и политиката
трябва да адресира въпроса и да установи известни критерии, така че тази
политическа визия да ръководи програмните предложения и бюджетните решения.


3
 ЕС отбелязва липсата на “структури на партньорството” в България в доклада си от ноември, 2001
година, за предприсъединителния напредък по Глава 21.


                                               12
Наблюдавахме също, че много заинтересовани от органите на управление се
фокусират върху партийното измерение на регионалната политика, т. е. върху това
как политическите партии могат да контролират или насочват дебатите и крайните
резултати, и върху относителната сила на тяхната политическа платформа по този
въпрос. В същото време мнозина от онези, които интервюирахме, признават, че
партийната политика може да попречи на взимането на добри политически решения.
Проблемът, според нас, е че не съществува общ речник за дискутиране на промените
в политиката и подобренията в управлението на публичния сектор, независимо от
политическите дебати. Това, което е нужно, е съгласие по критериите, за да се
обсъжда колко “добро” или “лошо” е дадено политическо решение. Този въпрос стои
по сходен начин, както разгледания по-горе въпрос за нуждата от партньорство.
Онова, по което всички партии трябва да са в състояние да се съгласят е, че
промените в регионалната политика трябва да доведат до по-ефективно опериране на
публичния сектор от гледна точка на управлението на ресурсите за регионалното
развитие. Това като минимум ще даде по-малко политизирана и по-рационална
основа за анализа и обсъждането на промените в политиката. 4

Има няколко неща, които могат да бъдат направени, за да се подобрят и рамката, и
съдържанието на българската регионална политика. Ние отчитаме, че правителството
спешно иска да бъде приет нов закон за регионалното развитие, преди следващия
преглед на ЕС на състоянието преди присъединяването. В този случай обаче, онова,
което действително е от значение са структурите и процедурите, а не онова, което
просто е написано на лист хартия. Правителството може да подпомогне създаването
на прозрачен процес с широко участие за формулиране и изпълнение на
регионалната политика; това само по себе си ще спечели уважението не само на
българите, но и на външните фактори и ще осигури на всички заинтересовани страни
възможност честно и позитивно да влияят върху използването на всички средства –
предприсъединителни и други. А ето и нашите предложения:

    1. Да се организира национален форум по регионалната политика през есента.
       Целта на форума ще е да се обсъдят проблемите и да се споделят виждания за
       ефективното формулиране и прилагане на регионалната политика. На форума
       следва да се поканят представители на всички заинтересовани страни.

    2. Преди националния форум да се организира среща на лидерите на основните
       политически партии, на която да се обсъдят общите цели и задачи на
       регионалната политика и да се постигне съгласие по критериите за анализ на
       достойнствата и недостатъците на политическите предложения. Също по
       време на тази среща трябва да се набележат конкретните пунктове на съгласие
       и несъгласие в сферата на регионалната политика.

    3. Пак преди националния форум да се националния форум да се насрочи
       специално заседание на Министерския съвет, на което да се прегледат и
       обсъдят различните предложения по регионалната политика и да се стигне до

4
 Виж “Промяна в политическия дебат в България от “контрол” към “ефективност” и “отговорност”,
Ръс Уебстър.


                                              13
      общо съгласие за критериите, които да се прилагат при анализа на техните
      достойнства и минуси.


   4. Да се организира семинар за журналисти, за предпочитане – преди форума, на
      който да им бъдат обяснени проблемите, свързани с регионалната политика и
      ролята на форума.

Като следва тези препоръки, правителството според нас ще може да има до края на
годината добра и широко поддържана регионална политика.




                                       14

				
DOCUMENT INFO
Shared By:
Categories:
Stats:
views:20
posted:7/6/2010
language:Bulgarian
pages:14