Upravlenie na valutniya risk

. Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . УПРАВЛЕНИЕ НА ВАЛУТНИЯ РИСК И СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ 1. Увод Настоящата дипломна работа е на тема “Управление на валутния риск и счетоводно отчитане”. Обект на темата е влиянието на валутния риск върху стопанската дейност на фирмата и счетоводното отразяване на това влияние. Темата буди интерес със своя интердисциплинарен характер, актуалност и практическа насоченост. Основна цел на дипломната работа е да разгледа по подходящ взаимнообвързан начин проблемите за проявлението на валутния риск и неговото управление от една страна, и проблемите за счетоводното отчитане на тези стопански явления от друга. Макар и на пръв поглед да изглеждат доста различни като проблематика, тези въпроси са взаимно свързани, най-вече по линия на основния измерител и цел на стопанската дейност – печалбата. Изменението на валутните курсове при наличие на дейности деноминирани в чужда валута води до възникването на положителни или отрицателни курсови разлики, които след като бъдат отчетени като текущи финансови приходи или разходи, в края на отчетния период рефлектират върху окончателния финансов резултат от стопанската дейност. Голямата изменчивост на валутните курсове след разпада на Бретън-Уудската система на фиксирани валутни курсове, тяхната трудна предсказуемост и едновременно с това все по-нарастващото им значение за дейността на фирмата в условията на интернационализация и глобализация на фирмената дейност, придават на темата нейната актуалност. Тя звучи още по-актуално за фирма, работеща в условията на малко отворено стопанство, каквото е българското. Като конкретни задачи могат да бъдат посочени:  изясняване на техниките за хеджиране на транзакционния валутен риск – хеджиране на паричния пазар, хеджиране с форуърдни контракти, с фючърсни контракти, с валутен суап, с валутни опции, както и класическите средства за предпазване от валутен риск  изясняване на методите за отчитане на валутни курсови разлики и на методите за отчитане на дейности в чужбина съгласно изискванията на Международен счетоводен стандарт 21 “Ефекти от промените във валутните курсове” . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане .  изясняване на проблемите на отчитането на хеджиращите инструменти съгласно изискванията на Международен счетоводен стандарт 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване и Международен счетоводен стандарт 32 Финансови инструменти: опвестяване и представяне. Дипломната работа най-общо е разделена на две глави. В първата глава е разгледана същността на валутния риск, формите на неговото проявление (глобален, транзакционен и транслационен), откритостта за валутен риск и неговото управление – оценката на риска, избора на подходяща техника за хеджиране и нейното приложение. Разгледани са и различните инструменти и техники за защита от валутния риск. Акцент е поставен на транслационния (счетоводен) валутен риск, като са изтъкнати причините за неговата важност и значението на информацията съдържаща се в годишния финансов отчет за различните вътрешни и външни потребители на информация. Проблемите за същността, проявлението и управлението на валутния риск са разгледани на микроравнище, от позицията на отделната фирма осъществяваща дейности деноминирани в чужда валута или дейности в чужбина. Проблемите за влиянието на промените във валутните курсове върху платежния баланс и външната задлъжнялост на страната не са обект на разглеждане от настоящата дипломна работа. Във втората глава са разгледани основните счетоводни аспекти, които са свързани с валутния курс и неговото влияние върху крайния стопански резултат. Те най-общо са: 1. методите за отчитане на възникналите положителни и отрицателни курсови разлики при сделките в чужда валута на предприятието; 2. отчитане на дейностите на предприятието, осъществявани в чужбина; 3. отчитане на хеджиращите инструменти, използвани от предприятието за защита от валутен риск. Счетоводните аспекти на отчитането на сделките деноминирани в чуждестранна валута и на дейностите на предприятието в чужбина са разгледани според изискванията на Международен счетоводен стандарт 21 Ефекти от промените във валутните курсове, а отчитането на инструментите за хеджиране е разгледано според изискванията на Международен счетоводен стандарт 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване и Международен счетоводен стандарт 32 Финансови инструменти: опвестяване и представяне. . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . Разглеждането на счетоводните аспекти на проявлението на валутния риск съгласно изискванията на МСС също придава актуалност на работата, тъй като според новия Закон за счетоводството, влязъл в сила от 01.01.2002 г., банките и другите финансови институции са задължени да прилагат МСС от 01.01.2003 г., а всички останали фирми и организации, с изключение на бюджетните, са задължени да прилагат МСС от 01.01.2005 г. Отчитането на конкретните операции като покупката и продажбата на чуждестранна валута, предоставянето и получаването на заемни средства в чужда валута от предприятието, разплащанията с акредитиви, прехвърлянето на валутни парични средства от една в друга сметка на предприятието и отчитането на предоставените валутни парични средства на персонала на предприятието под формата на аванси на подотчетни лица са разгледани според изискванията на все още действащите Национални счетоводни стандарти. В тази дипломна работа не са включени методите за прогнозиране на валутния курс и данъчните аспекти на чуждестранната дейност на фирмата с цел фокусиране на вниманието върху валутния риск и неговото управление и постигане на стегнатост и яснота на изложението. 2. Същност на валутния риск Валутният риск се отнася към групата на търговските рискове, съпътстващи една външноикономическа сделка. Поради факта, че такава сделка се осъществява между резиденти на различни страни, участниците в нея са изложени на множество рискове: ценови, транспортни, платежни, трансферни, политически. Валутният риск възниква поради факта, че плащанията по външноикономическата сделка се извършват във валута, която е чужда най-малко за едната страна по сделката. В широк смисъл под валутен риск се разбира – риск от всяка промяна в стойността на валутата на цената и валутата на плащането и влошаване на условията на валутния режим в дадена страна. Такова широка тълкуване включва във валутния риск и инфлационният риск, който е резултат от вътрешната обезценка на съответната валута. В тесен смисъл валутният риск се приема като риск от измененията на курса на валутата на цената и валутата на плащането за времето от сключването на сделката до датата на плащането. Трябва да се отбележи, че валутния риск като нежелан изход за едната страна в сделката, може да облагодетелства другата страна. . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . Това е така, защото двете страни вьв всяка сделка са с противоположни интереси. Валутния риск е риск от всяка вьзможна промяна на валутните условия на една международна транзакция. В условията на плаващи валутни курсове, които се налагат като основна валутнокурсова система след Ямайските валутни споразумения от 1976г., международният икономически обмен и международните финанси стават значително по-рискови, отколкото при Бретьн-Уудския валутен механизьм. На валутните пазари често се наблюдава експанзивно покачване, следвано от драстично спадане на курсовете, има моменти на продьлжителна нестабилност. Валутният риск се проявява в тотална форма на всички равнища на функциониране на икономиката. Резултатите от икономическата едйност на фирмате зависят от измененията на валутните условия. Износителите и вносителите на стоки, услуги и капитали са най-уязвими на такьв риск. Фирмите, ориентирали дейността си към вътрешния пазар, както и всички физически лица, живеещи на територията на дадена страна, също изпитват върху себе си влиянието от промените на валутния фактор. 3. Форми на проява на валутния риск В зависимост от начина на своето вьздействие валутният риск приема три форми на проява – като глобален, транзакционен и транслационен (преводен или счетоводен). Глобален валутен риск Глобалния валутен риск засяга цялостния процес на производствено-тьрговската дейност на една фирма, нейните приходи и разходи, динамиката на платежните й потоци, независимо от това кьм кой пазар е ориентирала покупко-продажбите си – вьтрешния или международния. На такьв риск са изложени и банково-кредитните институции както с вътрешна, така и с международна ориентация. Той въздейства и вьрху гражданите на една страна, явяващи се обикновени потребители на вътрешния пазар. Глобалният валутен риск се проявява в две направления: директно и косвено. Директната проява на глобалния валутен риск засяга преките участници в международните транзакции: износители и вносители, инвеститори в чужбина, кредитори и доставчици, вьрху които валутнокурсовите изменения се отразяват непосредствено. Тази . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . форма на проява на валутния риск е тьждетсвена на транзакционния валутен риск. Косвената проява на глобалния валутен риск обхваща икономическите организации, които осьществяват производствено тьрговски операции само на вьтрешния пазар, чиито условия се променят под влияние на валутнокурсовите изменения. Транзакционен валутен риск Директното вьздействие на глобалния валутен риск се покрива с така наречения транзакционен валутен риск. Този риск се проявява при две ситуации – понижаване и повишаване на курса на националната валута. Като цяло резултатите от директното въздействие на глобалния валутен риск върху икономическите субекти и икономиката като цяло са следните: Понижаването на курса на националната валута едновременно предизвиква увеличаване на приходите от износа и разходите за вноса. Икономическите организации печелят полинията на износа, но губят по линията на вноса. В благоприятна позиция са и тези, които получават дивиденти и лихвени плащания от чужбина. Износителите са изложени благоприятно вьздействие от поежтиняването на националната валута, а вносителите понасят валутен риск. Повишаването на курса на националната валута води до намаляване на приходите от износа и от инвестициите в чужбина, а така също на разходите по вноса и плащанията по обслужване на заеми от чужбина. Износителите тьрпят загуби, а вносителите се облагодетелстват от благоприятния за тях изход от поскьпването на националната валута. Индиректната проява на глобалния валутен риск засяга фирмите, които не осъществяват външноикономически операции, а развиват дейност само на вътрешния пазар. Транслационен валутен риск Специфична форма на проява на валутния риск е счетоводният риск, наричан още преводен или транслационен. Този риск се проявява по отношение на транснационалните компании и банки, за които е характерно движение на парични потоци и формиране на активи и пасиви, деноминирани в различни валути. Той се измерва на основата на финансовите отчети. В този смисъл счетоводният риск е една ретроспекция за минал период, но . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . същевременно чрез него се оценява опасността от възникването на нежелани промени през текущия финансов период. Конкретно той се отразява върху консолидирания финансов баланс, обединяващ балансите на фирмата майка и дъщерните й фирми, каквито транснационалните компании представят в края на всяка финансова година. Този баланс се съставя във валутата на страната, в която се намира фирмата майка, и отразява всички резултати на дъщерните фирми. Поради това, че дъщерните фирми са базирани в други страни, оперират с чужди валути (условно можем да ги наречем оперативни), възниква необходимостта от превръщането на последните в базисната валута. Именно тази операция поражда счетоводния риск от валутнокурсовите промени. Той се появява, ако курсът на чуждата валута, с която оперира съответната дъщерна фирма, се промени спрямо базисната валута за времето от момента на възникване на съответния приход или разход до датата на съставяне на консолидирания финансов баланс. Печалбата или загубата на компанията ще зависи от нетните резултати на дъщерните фирми, изразени в оперативните им валути, и от промените на курсовете на тези валути спрямо базисната към датата на съставянето на консолидирания баланс. Формулата за определяне на крайния резултат е следната: NPb =  NPo x (Ro/b1 - Ro/b0), където: NPb печалба (загуба) на транснационалната компания в базисна валута; Npo - печалба (загуба) в оперативна валута на съответната дъщерна фирма; Ro/b1 - текущ курс на оперативната към базисната валута при съставяне на консолидирания баланс; Ro/b0 - начален курс на оперативната към базисната валута към момента на възникване на актива (пасива). Да приемем че една английска транснационална компания решава да инвестира в началото на 2002 година в своя филиал в Токио 150 000 000 японски йени при тогавашен курс GBP/JPY 150 JPY. В края на същата година, към момента на съставяне на консолидирания баланс на транснационалната компания цената на японската йена пада на 160 JPY за 1 английска лира. В този случай английската транснационална компания е понесла съответна загуба на сума 62 500 английски лири. Към момента на възникване на инвестицията тя е струвала на компанията 1 000 000 GBP, а при съставяне на консолидирания баланс вече се оценява на 937 500 . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . GBP. Наистина в случая липсва ефективен трансфер на средства към фирмата майка и като че ли тази загуба е фиктивна. Поради тази причина някои специалисти отричат тази промяна на валутния риск. Други са на мнение, че консолидирания финансов баланс е найпредставителен за оценка дейността на една транснационална компания и именно поради това придават особено голямо значение на счетоводния риск. Този риск не може да бъде пренебрегван поради следните важни съображения: 1. Обективно погледнато, информацията за счетоводния риск, базирана на оценка на паричните потоци, активите и пасивите, структурата на падежите по балансовите отчети на дъщерните фирми дава възможност за преценка на съществуващите рискови моменти, на които е изложена като цяло транснационалната компания. Тези данни са безценни за вътрешните потребители на информация, за ръководството на фирмата 2. Консолидирания финансов баланс е много важен за разнообразните външни потребители на счетоводна информация. Съдържащата се в него информация, която отразява и счетоводния риск, формира представата на външните компании за съответната фирма и така влияе върху техните управленски решения. Тези управленски решения на ръководствата на компаниите, с които транснационалната компания има взаимоотношения могат да повлият съществено на дейната дейност. Хипотетично тези компании могат да бъдат банки, борса и контрагенти – доставчици и клиенти. Особено се илюстрира важността на информацията от баланса в случая на взаимоотношения с банка кредитодател. Тази информация служи на банковите служители за оценка на кредитоспособността на фирмата. 3. Данните от консолидирания финансов баланс са безценни за вътрешните потребители на счетоводна информация ръководството на фирмата, финансовия отдел, отделите по планиране и маркетинг. Те позволяват на ръководството да взема правилни инвестиционни решения относно различните 4. Данъчни цели и трансферни цени 5. В случая на транснационалната компания, която има значителна международна дейност и разнообразни отношения с различни чуждестранни държавни и частни фирми, банки и организации, потребителите на информация са най-разнообразни, те са от различни страни, с различни национални законодателства. В известен смисъл . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . можем да говорим за глобални потребители на информация. Необходимо е счетоводните отчети да се съставят съгласно изискванията на международните счетоводни стандарти, за да може информацията да се представи по начин достъпен за всички тези разнообразни потребители. Тази идея е залегнала и в новото българско счетоводно законодателство. Поради тези съображения транслационния валутен риск не бива да бъде подценяван и трябва да се вземат ефективни мерки за неговото прогнозиране и управление. Ръководството на фирмата трябва много внимателно да анализира изложеността на счетоводен риск. Трябва да се вземат под внимание следните съображения: при инвестиране зад граница трябва да се оценява не само потенциала за печалба в чужда валута, но да се отчита и влиянието на валутните курсове, очакванията за тяхната променливост и крайния стопански резултат в отчетна валута. Трябва да се правят инвестиции в активи в страни с временно подценени валути или такива, които се очаква да се повишават и обратното, ако е възможно да се изтеглят инвестициите когато валутата на дадената страна е надценена или се очаква, че тя ще се понижава. Трябва внимателно да се следи структурата на падежите на вземанията и задълженията в чужда валута. Управление на валутния риск Управлението на валутния риск представлява съвкупност от действия, насочени към ограничаване изложеността на икономическите организации на различни форми на валутен риск, с оглед елиминиране или минимизиране на неговите негативни последици. Оптималният вариант на процеса на управлението на валутния риск изисква да се съчетаят две цели, а именно: 1. минимизиране на риска; 2. намаляване на разходите за хеджиране. Управлението на валутния риск включва три етапа: 1. извеждане на потенциалния рисков случай и оценка на риска; 2. избор на подходяща техника за хеджиране; 3. приложение на избраната техника за хеджиране (същинско хеджиране) Оценка на валутния риск . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . Оценката на валутния риск е изключително важен елемент на неговото управление. В крайна сметка изборът на най-ефикасния начин за хеджиране зависи от обхвата и предполагаемите количествени параметри на риска. През този етап се определя изложеността на валутен риск (транзакционна или транслационна), на коятое поставен пазарният субект. Това се прави в следната последователност: 1. първо се изчислява размерът на откритата позиция във всяка чужда валута, използвана от фирмата в платежния й оборот; 2. на второ място се прави оценка на потенциалната променливост на курсовете на валутите, в които са формирани откритите валутни позиции; 3. след това се извеждат корелационните зависимости между валутите на откритите позиции; 4. накрая се установява влиянието на всяка валутна позиция в комбинация с останалите върху рисковата изложеност на фирмата. Нека започнем с изложеността на транзакционен риск. При определянето на откритата позиция се установява както размерът, така и характерът на транзакционната изложеност. Бъдещите вземания на фирмата, както и активите й, деноминирани в чужда валута, изразяват нейната позитивна транзакционна изложеност. И обратно, негативната транзакционна изложеност се определя от нейните задължения и пасиви, деноминирани в чужда валута. Ако фирмата едновременно има и вземания, и задължения в една и съща валута и в еднакъв срок, то се изчислява нейната нетна транзакционна изложеност. Нека приемем, че френска фирма "Z" очаква постъпления и плащания в различни валути, както е посочено в таблицата: Таблица : Структура на валутния поток на фирма "Z" Валута Позитивна Негативна Нетна транзакционна транзакционна транзакционна изложеност изложеност изложеност (постъпления) (плащания) Щатски долар 10 000 000 20 000 000 - 10 000 000 Швейцарски 20 000 000 20 000 000 франк Японска йена 80 000 000 40 000 000 40 000 000 Английска лира 90 000 000 - 90 000 000 Канадски долар 25 000 000 25 000 000 - . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . От таблицата се вижда, че френската фирма "Z" е в позитивна транзакционна изложеност спрямо швейцарския франк и в негативна транзакционна изложеност спрямо английската лира. В същото време нетната и транзакционна изложеност в долари е негативна, в японски йени - позитивна, а в канадски долари - нулева (позицията е уравновесена). При позитивна транзакционна изложеност фирмата потенциално може да загуби от девалвация, а при негативна транзакционна изложеност съществува риск от повишаване курса на съответната чужда валута и нарастване на разходите за обслужване на фирмените задължения. Трябва да се има предвид, че валутните позиции само количествено дефинират транзакционната изложеност. Нейната качествена характеристика се определя про последващите действия. Следващата стъпка е оценяването на потенциалната променливост на курсовете на валутите, в които са формирани откритите позиции. Съществуват няколко основни типа прогнозни техники или подходи за прогнозиране на валутния курс. Това са техническото прогнозиране, фундаменталният подход, пазарните оценки и експертните мнения. Разнообразието на конкретни техники и различията в постигнатите резултати дават възможност на отделните фирми и банки не само да изберат най-подходящите за конкретните им потребности, но и да комбинират резултатите от отделните прогнозни техники. Те обаче не са обект на разглеждане на тази дипломна работа и затова са само споменати. В случая на малка фирма с външноикономическа дейност тази дейност е удачно да се възложи на някоя реномирана банка или на специализирана агенция за прогнозиране. Най-лесно оценката на потенциалната променливост на курса на една валута може да бъде направена на базата на неговите стандартни отклонения за минал период. При такъв подход се изхожда от предположението, че в близка перспектива валутния курс ще следва същите закономерности и ще се променя както през миналия период. Това е начин за прогнозиране от кръга на методите на техническия анализ. Валутите се разделят на две групи - на такива, по отношение на които може да се очаква висока потенциална променливост, и на стабилни. Вниманието на ръководството основно се насочва към рисковите валути. При определянето на транзакционната изложеност задължително следва да се отчитат зависимостите между динамиката на курсовете на валутите, включени в структурата на платежния оборот на фирмата. Когато курсовете на две или повече валути спрямо друга . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . базисна валута се променят почти еднакво в една и съща посока, такива валути се намират в позитивна корелационна зависимост. Количествено тази зависимост се изразява чрез специално изчислявани корелационни коефициенти. Ако две или повече валути са свързани с висок коефициент на корелация, те могат да се разглеждат условно като една. След като се оценява, че английската лира и швейцарският франк са във висока позитивна корелация, за френската фирма "Z" позитивната и негативната транзакционна изложеност взаимно се неутрализират. Това означава, че ако плащанията й са примерно в швейцарски франкове, а вземанията й - в английски лири, тя си осигурява компенсиращ ефект. При понижаване на курса на швейцарския франк и на английската лира ефектът за фирма "Z" по линията на плащанията й ще бъде благоприятен, но вземанията й също ще се обезценят. Ако курсовете на двете валути се повишат, компенсиращият ефект ще се получи от постъпленията на фирмата в поскъпналите лири. Когато липсва възможност за постигане на компенсиращ ефект, при определяне степента на транзакционната изложеност също се оценява влиянието на всяка валутна позиция в комбинация с останалите. Например, ако в двете валути са изразени само постъпленията на френската фирма "Z", транзакционната й изложеност на валутен риск ще бъде в големи рискови стойности. Частичен компенсиращ ефект ще се получи, при положение че постъпленията и плащанията на фирмата са в две валути, намиращи се в позитивна корелация, но с нисък корелационен коефициент. Използването на валути с негативна корелация разширява или стеснява обхвата на валутния риск - в зависимост от стабилността на конкретните валути, в които са структурирани постъпленията и плащанията. Една валута може да бъде определена като рискова, но ако откритата позиция на фирмата, изразена в нея, е малка, тя няма да повлияе съществено върху транзакционната й изложеност на валутен риск. Степента на изложеност на валутен риск на една фирма зависи не само от транзакционната, но и от счетоводната й валутна позиция. На свой ред счетоводната позиция се определя от нетните активи на фирмата в съответната оперативна валута. Ако фирмата е с положителни нетни активи (намира се в дълга позиция), ще бъде облагодетелствана при евентуално обезценяване на базисната валута. И обратно, при отрицателни нетни активи в оперативна валута ще понесе загуби от снижаване курса на базисната валута. Откритите счетоводни позиции на дадена фирма могат да бъдат компенсирани с обратни транзакционни позиции. . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . Избор на подходяща техника за хеджиране В практиката се използват разнообразни методи и хеджинг техники за ограничаване на различните форми на проява на валутният риск. От гледна точка на договарянето и начина на оформянето им се прилагат следните три метода: 1. Автономен метод, при който всеки един от участниците във външноикономическата транзакция самостоятелно подбира начини за предпазване от валутен риск. В наши дни той е най-разпространен. Като средства за хеджиране се използват форуърди, фючърси, суапове, опции. 2. Метод на двустранно хеджиране, при който двете страни по взаимно съгласие включват в договора съответна защитна клауза, най-често валутна и по-рядко ценова. Този метод широко се практикува при системата на фиксирани валутни курсове. 3. Помощен метод, който се прилага с използването на специфични операции - факторинг, форфетиране и лизинг. В зависимост от това на кой етап от появата на валутния риск се прилагат, методите се делят на превантивни и приспособителни. 1. Превантивното ограничаване на валутния риск има за цел с подходящи средства да се елиминира неговата проява, или да се осигури компенсиращ ефект. В обхвата на този метод се включват следните възможни начини:  Фактуриране на вноса и износа в една и съща валута. Например френската фирма "Z" има редовни плащания към японска фирма "А" в йени. Тя може да се договори с друга фирма "В" от Япония, по отношение на която е износител, разплащанията да се извършват в йени. Ако се осигури съвпадение на сумите по износа и вноса и на сроковете на доставка, компенсиращият ефект ще бъде пълен. В случай че йената се обезцени на международните валутни пазари, загубата на германската фирма като износител от девалвацията на японската валута ще бъде компенсирана от печалбата й като платец по вноса.  Фактуриране на вноса и износа във валути, характеризиращи се с висока степен на позитивна корелация. Ситуацията е същата като тази при транзакционната изложеност. Ако плащанията на френската фирма "Z" са в швейцарски франкове, а вземанията й са в английски лири, и двете валути са във висока позитивна корелация, при евентуална промяна на валутните курсове тя . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . си осигурява в голяма степен компенсиращ ефект. Този превантивен начин за ограничаване на риска е за предпочитане, когато една фирма извършва платежни операции с чуждестранните контрагенти в ограничен брой валути.  Фактуриране на износа, респективно на вноса във валути, намиращи се в негативна корелационна зависимост. Използва се главно от фирми, които формират структурата на платежния си оборот с чужбина в множество чужди валути. Когато курсовете на валутите, в които съответната фирма осъществява плащания, или получава вземания, се променят в различна посока спрямо националната й валута, чрез такава валутна диверсификация тя би могла съществено да ограничи риска. Негативната корелационна връзка елиминира отрицателните последици от едновременното еднопосочно изменение в стойността на тези валути.  Избор на подходящи валути, в които се формират вземания, съответно се поемат задължения. Основното правило е валутите, в които се създават вземания, да бъдат с тенденция на повишаване на курса им, а валутите на плащането да са с падащ курс.  Ускоряване или забавяне на плащанията чрез „лийдз енд легз" (leads and legs). Този начин се прилага най-вече от транснационалните компании. Когато се очаква, че курсът на валутата, в която е фактуриран износът, ще се повиши, срокът на доставката се удължава. По отношение на вноса е обратното - при такива очаквания се предприемат мерки за извършване на покупките от чужбина по-рано от предвидения срок. 2. Приспособителните методи се използват тогава, когато хеджиращата фирма се оставя изложена на валутен риск и на основата на преценката й за степента на транзакционната изложеност избира техниката на хеджиране с цел минимизиране на негативните финансови последици. Фирмата може да реши и да не прибягва до хеджиране, преценявайки че разходите за прилагането на евентуалната хеджинг техника ще се окажат по-големи, отколкото размера на валутния риск. Конкретните решения зависят от избора на стратегия за хеджиране. Някои икономически организации се ориентират към пълна защита от валутен риск, прилагайки дефанзивна стратегия. Целта им е да имат абсолютна сигурност в елиминирането на неблагоприятните изменения на валутния курс. В този случай най-подходящо е прилагането на, форуърди, фючърси и суапове. Използвайки такава стратегия обаче, хеджърът изключва изгодното развитие на валутния пазар. Затова той . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . следва да направи оценка на възможните пропуснати печалби при пълното хеджиране на риска. Фирми, които желаят да се възползват от благоприятния изход на пазара и да реализират от него печалба, прилагат агресивна стратегия. Най-сполучливият избор за реализирането на такава стратегия са опциите. Разбира се, хеджиращият трябва да оцени разумния баланс между възможните благоприятни и неблагоприятни изменения на валутния курс. Неговото решение да използва такава стратегия зависи от прогнозните му възможности. Той следва реално да преценява евентуалните загуби при неточна прогноза. Дефанзивната и агресивната стратегия се прилагат най-често от по-крупните фирми с голям валутен оборот, тъй като те имат по-добри възможности за прогнозиране изложеността на валутен риск и за неговото управление. Възможно е да се използва и селективна стратегия, при която се оставят нехеджирани позиции, за които се предполага, че рискът от неблагоприятна промяна на валутния курс е минимален и може да бъде пренебрегнат. Изборът на конкретни средства за хеджиране зависи от това - дали откритата позиция е краткосрочна или дългосрочна. При краткосрочни позиции обикновено се използват форуърди, фючърси, валутни опции или хеджиане на паричния пазар. Най-често прилаганите средства за хеджиране на дългосрочни позиции са валутните суапове и дългосрочните форуърдни контракти. Приложение на техниките за хеджиране на валутен риск Целта на хеджиращия е да избере най-подходяща за конкретния случай техника за хеджиране. Съществуват богати възможности за избор между различни средства. Независимо от разнообразието им, по принцип всяко хеджиране представлява операция, чрез която се заема позиция, обратна на съществуващата, с цел да се минимизират евентуалните загуби от намаляване стойността на първоначалната позиция. Хеджирането освен защита срещу неблагоприятни изменения на курса също така означава и съзнателно отказване от реализиране на финансова изгода в резултат на благоприятни промени във валутните курсове. Последователно ще бъдат разгледани хеджирането на паричния пазар, практиката на използване на обикновени и посложни форуърди, фючърси и суапове, и накрая опциите, които са с много по-големи възможности както за елиминиране на рискови загуби, така и за постигане на рискови печалби. . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . Хеджиране на паричния пазар Хеджирането на паричния пазар, както всяка друга стратегия за хеджиране, се използва и от длъжници, и от кредитори, т.е. прилага се както спрямо плащания, така и спрямо постъпления в чужда валута. То представлява комбинация от операции на спот пазара и на капиталовия пазар. Хеджиране на плащания в чужда валута Хеджинговата техника на паричния пазар може да се осъществи с една или с две позиции. 1. Хеджиране с една позиция. Такъв метод на предпазване от валутен риск се използва от длъжниците, когато не разполагат със собствени средства, за да погасят дадено задължение към чужбина. За целта те закупуват предварително на своя паричен пазар необходимата им чужда валута, която инвестират за срока до плащането под формата на депозит или в доходоносни чуждестранни ценни книжа. По такъв начин те се предпазват от загуба, в случай че курсът на чуждата валута се покачи. Да приемем, че на френска фирма "Z" предстои плащане в полза на американска фирма "В" след три месеца на сума 1 000 000 щ. д. Използвайки хеджирането на паричния пазар с една позиция, тя купува на спот пазара съответното количество долари, които заедно с лихвата за тримесечния срок на инвестиране й осигуряват дължимата сума от 1 000 000 щ. д. На спот пазара един долар се котира примерно за 1 евро, а лихвата по доларовите депозити е 5 % на годишна основа, или 1.25 % за тримесечие. Следователно необходимото й количество долари, което трябва да закупи е 987 654 щатски долара (1 000 000/(1 + 0.0125). За целта фирмата ще изразходва 987 654 евро (987 654 х 1). 2. Хеджиране с две позиции. При положение че хеджиращата фирма не разполага с необходимите средства за покупка на дължимата чужда валута, тя хеджира на паричния пазар с две позиции. Първата позиция се изразява в заемане на средства в национална валута, която се използва за да се закупи чужда валута на сума, равностойна на плащането. Върху сумата на заема се заплаща съответната лихва. Втората позиция се формира в резултат на инвестиране на закупената чужда валута на срок до настъпване на самото й плащане. Ако френската фирма "Z" не разполага със свободни средства, тя заема за срок от 3 месеца 987 654 евро, еквивалентни на 987 654 щатски долара, които инвестирани в американска банка под формата на тримесечен депозит при годишна лихва 5 %, й гарантират 1 млн. щ. д. При настъпване на плащането по сделката френската фирма погасява задължението си към американската фирма с изтегления от банката . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . депозит. Инвестицията в долари неутрализира риска от евентуално покачване на курса на американската валута спрямо еврото. Хеджиране на постъпления в чужда валута Техниката за хеджиране на паричния пазар, използвана за неутрализиране на риска от понижаване курса на чуждата валута, в която са вземанията на кредитора, задължително включва две позиции: Първата позиция се изразява в получаването на заем от хеджиращия в чужда валута на сума, равна на очакваните постъпления. Втората позиция се създава в резултат на инвестиране на привлечения заем от хеджиращия в собствената му валута. Познатата ни френска фирма "Z" очаква постъпления след шест месеца на сума 1 милион английски лири. Тя е застрашена от обезценяване на лирата и решава да хеджира на паричния пазар. Операцията протича в следната последователност. Френската фирма тегли от английска банка заем, равностоен на нейното вземане, за срок от 6 месеца при лихва 5 % (10 % годишно). Фактически заетите средства при тези условия са 952 381 английски лири (1 000 000/(1 + 0.05)). Получения заем тя превръща в евро по спот курс 1.5160 и инвестира еквивалентната сума в размер на 1 443 801 (952 381 х 1.5160) в 6-месечен депозит, носещ лихва 6.3 %. Като се вземе предвид доходността от инвестицията, реалната сума, която получава фирмата става 1 534 760 евро (1 443 801 х (1 + 0.063)). С тази хеджингова операция френската фирма покрива позицията си по заема. Раполагайки с 1 534 760 евро, тя се издължава на банката кредитор. По този начин неутрализира риска от евентуално понижаване курса на лирата спрямо еврото към момента на получаване на вземането си от чужбина. Хеджирането на паричния пазар се прилага при сравнително краткосрочни сделки и като алтернатива на техниките за хеджиране, чието използване изисква функционирането на развити форуърдни и фючърсни пазари. Поради тези причини то е актуално за българската действителност. Хеджиране с форуърдни контракти Хеджирането с форуърдни контракти е разпространено главно сред крупните фирми, тъй като сделките на форуърдния пазар се осъществяват с по-големи суми. Длъжниците, които са изправени пред риска от поскъпване на валутата в която са изразени техните задължения, използват покупен хеджинг - купуват необходимото им количество валута на форуърдния пазар. Кредиторите, които са . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . изложени на риск от понижаване курса на валутата, изразяваща вземанията им, прибягват до продажбен хеджинг - продават валута на срок. Дълго хеджиране с форуърдни контракти Дълго хеджиране с форуърдни контракти използват вносителите и кредитополучателите, на които им предстои погасяване на задължения в бъдещ период, фирмите, изплащащи дивиденти по привлечени чуждестранни инвестиции и други. Чрез срочната покупка на необходимата им чужда валута те фиксират нейната цена, която ще платят след определен период от време и така гарантират себе си от покачването на курса й. Поради това, че дългото хеджиране с форуърдни контракти, както и всеки друг вид хеджиране, изисква определени разходи за хеджиращия, преди да вземе решение за излизане на форуърдния пазар, той определя очакваната цена на хеджиране. Цената на хеджиране е равна на разликата между форуърдния курс, по който е сключен договора за срочна покупка на валутата, и очаквамия спот курс по време на изпълнението му. за целия контракт при тази техника тя се определя, като от номиналната цена на хеджиране се извади номиналната сума на плащане без хеджиране. Ако резултатът е положителен, това означава, че цената на хеджиране с форуърден контракт би била по-висока отколкото ако позицията се остави открита. Иначе казано за длъжника в чужда валута е по-благоприятно да не хеджира откритата си позиция. Номиналната цена на хеджиране е известна - тя се получава като произведение от сумата на бъдещите плащания и форуърдния курс на съответната валута. Ако фирмата хеджър закупи необходимата й валута на форуърдния пазар, извършените от нея разходи ще представляват номиналната цена. Номиналната цена без хеджиране обаче не се знае. Тя ще стане известна в деня на плащането и зависи от спот курса на валутата на тази дата. затова извеждането на очакваната цена на хеджиране се предпоставя от прогнозата на спот курса към датата на плащането. Разбира се, не съществува сигурност, че резултатите от предварителните изчисления на очакваната цена на хеджиране действително ще се постигнат. Всичко зависи от точността на валутнокурсовата прогноза и от позициите на фирмата на пазара. В крайна сметка решението да хеджира или да остави откритата си позиция нехеджирана е въпрос на конкретна преценка, пречупена през призмата на общата й фирмена политика. . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . Късо хеджиране с форуърдни контракти Към късо хеджиране с форуърдни контракти прибягват икономически организации, които имат бъдещи вземания, изразени в чужда валута. По тази причина те са открити на риск от понижаване курса на чуждата валута и за да се предпазят от евентуална загуба продават валута на срок на форуърдния пазар. Позицията на хеджиращия при продажбения хеджинг е аналогична на тази при покупния хеджинг. той се ориентира към хеджиране на постъпленията си на форуърдния пазар, ако разликата между номиналната цена на хеджиране и номиналната цена без хеджиране е отрицателна. Хеджиране с фючърсни контракти Хеджирането с фючърсни контрактиима своя спецификас, която произтича от особеностите на фючърсния пазар. Първата особеност произтича от правилото за ежедневните изравнявания по маржин сметките. Ако една фирма желае да хеджира плащания в чужда валута с фючърсни контракти, тя е длъжна да направи гаранционен депозит по специална маржин сметка (в случай че е ялен на борсата, с ско не е, то тя прави това черз своя брокер). При положение че курсът на чуждата валута падне, средствата по маржин сметката на хеджиращия намаляват, а в случай, че курсът се покачи, те се увеличават с размера на печалбата. Печалбата, която се реализира от покупката на фючърсния контракт, се равнява на сумата по маржин сметката минус първоначално направения гаранционен депозит. Разликата между двата метода на хеджиране е че при използване на форуърдния контракт всички плащания се извършват на падежа на договора, докато при фючърсните сделки е налице ежедневно движение на парични потоци, като една част от плащанията и компенсациите се осъществяват преди реалната покупка на необходимата валута на спот пазара Другата особеност на хеджирането с фючърсни контракти е свързана със стандартизираните им параметри. Поради това с тях трудно се извършва хеджиране на точно желаната от хеджиращия сума. Както и форуърдните, така и фючърсните контракти се използват за дълго и късо хеджиране. Дълго хеджиране с фъчърсни контракти . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . Дълго хеджиране с фючърсни контракти по принцип се прилага от длъжници в чужда валута, които се опасяват, че курсът й може да се почиши към датата на плащането. Дълго хеджиране с фъчърсни контракти може да се използва и от икономически организации, на които им предстои да получат вземания в чужда валута в бъдеще. за разлика от длъжниците те са изложени на риск от понижаване на курса на валутата. Късо хеджиране с фючърсни контракти Късото хеджиране с фючърсни контракти се използва обикновено от икономически организации, на които им предстои да получат вземанияв чужда валута в един бъдещ период. Те са изложени на риска от понижаване на курса на чуждата валута и затова прибягват към обратната на предишната стратегия - продават фючърсни контракти. Хеджиране с валутен суап Валутният суап се използва за хеджиране на дългосрочни позиции. Най-простият начин за елиминиране на валутният риск чрез суапова операция е размяната между два икономически субекта на бъдещи вземания, деноминирани в различни валути. Да речем че френската фирма "Z" инвестира капитал във САЩ и ще получи своите вземания на стойност 10 000 долара след шест години. Същевременно американска компания е спечелила търг във Франция за изграждането на строителен обект на стойност 10 000 евро, които ще и бъдат изплатени също след шест години. Банките действащи като посредници са успели да ги свържат и те се договарят да сключат договор за валутен суап, разменяйки щатските долари срещу евро след шест години по договорен валутен курс. С тази операция те фиксират стойноста на постъпленията си в национална валута след обмяната на чуждата за тях валута по съответния курс. Идеалната ситуация би била на лице, ако вземанията на двете фирми, участващи в суаповата операция, са еднакви по размер, както би било в случая при спот курс 1 щатски долар = 1 евро. Смисълът на тази хеджихгова техника е в това, че икономическите субекти, които я използват, разменят свои бъдещи вземания в различни валути по фиксирана цена. По-сложен е случая, при който с валутен суап се хеджира едновременно валутен и лихвен риск. Една английска компания е изправена пред необходимостта да мобилизира средства под формата на заем за срок от пет години. Това тя би могла да направи . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . на капиталовия пазар в англия, на който в момента котировките са 8.30 % фиксиран или LIBOR + 50 пункта плаващ лихвен процент. Английската компания обаче преценява, че е по-изгодно вместо пряко заемане на средства в лири да пласира ценни книжа на облигационния пазр в евро, на който фиксирания лихвен процент е 7.50, а плаващия е LIBOR + 20 пункта. Тя се ориентира към емисия на облигации в евро с плаващ лихвен процент LIBOR + 20 пункта. За да избегне опасността от понижаване на курса на лирата и евентуално покачване на плаващия лихвен процент, компанията се включва в петгодишен валутен суап като платец на плаващ лихвен процент LIBOR + 20 пункта срещу фиксирана лихва 7.50 %. Главницата се издължава по договорен курс между лирата и еврото. Хеджиране с валутни опции Специфичното при хеджирането с валутни опции е предварителното поемане на разходи от хеджъра под формата на изплащане на премии. Очевидно не всички икономически субекти са в състояние да извършват такива разходи авансово. При определяне на своята хеджингова стратегия всеки хеджиращ се ръководи от следните цели: 1. да минимизира загубите при неблагоприятно за него изменение на курса на чуждата валута, в която са деноминирани неговите вземания или плащания; 2. да ограничи разходите съпътстващи прилагането на съответната техника за хеджиране; 3. да реализира печалба, ако промените на курса на чуждата валута са в негова полза. Хеджиращият се стреми да постигне разумен баланс между тези три цели. Хеджиране с кол опции Кол опцията се използва за хеджиране от икономически организации, на които им предстои плащане на задължения в бъдещ период. Нека допуснем, че френската фирма "Z" дължи след 180 дни на своя американски партньор 10 000 щ. д. Спот курсът USD/EUR в момента на сключване на сделката е 1 EUR. Компанията не разполага с точна прогноза относно промяната на курса на щатския долар, но очаква той да се движи в границите на 0.9 -1.15 евро. За да избегне риска от неговото покачване, тя решява да закупи шестмесечна кол опция. Единственият проблем, който възниква пред нея при опционния хеджинг, е определянето на действителната . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . цена, която трябва да заплати за опцията. Тя зависи от котировките на опционните премии, които са посочени в следващата таблица: Таблица: Цена на изпълнение в EUR 0.90 0.95 1.00 1.05 1.10 1.15 Премия за 1 USD в EUR 0.20 0.1800 0.1200 0.0800 0.0400 0.0100 Ако закупи първата опция, компанията си гарантира ефективен курс при упражняването й 1.10 евро за долар (0.9 + 0.2). Освен премията тя понася обаче и други разходи. Доколкото опционната премия се изплаща при сключване на договора за опция, компанията се лишава за шестмесечен период от тези средства. При положение, че годишната лихва във Франция е 8 %, тя ще загуби лихвени начисления от от изтичането на сумите по платената премия по 0.008 евро за 1 долар (0.20 х 8 х 6/100 х 12). С тях разходите по опционния хеджинг стават 0.208 евро (0.20 + 0.008), или в абсолютна сума 2 080 евро (10 000 х 0.208). В случай че френската компания предплати опцията с цена на изпълнение 1.15евро за 1 щатски долар, премията, която ще заплати е значително по-ниска - едва 0.01 евро. Ефективният курс при евентуално упражняване на опцията ще бъде 1.16 евро за долар. Като към премията се прибавят и пропуснатите лихвени начисления по 0.0004, разходите при този вариант на опционния хеджинг са 0.0104 евро за щатски долар, или в абсолютна сума 104 евро. Горните две опции изразяват възможните крайни позиции на компанията при хеджиране. Първата кол опция, която е най-скъпа, ограничава нейните разходи за покупка на необходимите й щатски долари при спот курс USD/EUR, 0.90 EUR до максималната стойност 11 080 EUR (10 000 х (0.90 + 0.208)). При тази опция се осигурява безгранична защита срещу поскъпването на щатския долар в по-широк диапазон. При покупката на кол опция с ударна цена 1.15 EUR компанията възприема валутния риск в по-тесни граници - при спот курс USD/EUR надвишаващ равнището от 1.15 EUR. Максималните разходи, които компанията би понесла при тази опция, са 11 604 EUR (10 000 х (1.15 + 0.0104)). Сравнени в този аспект, за предпочитане е първата кол опция, тъй като защитава компанията от покачване курса на щатския долар . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . в по-широк диапазон, започвайки от равнище 0.90 EUR за един щатски долар. По-високата степен на защита, която тя предлага обаче налага и по-висока опционна премия, която може да се окаже неприемлива за компанията. От тази гледна точка опцията с пониска премия като че ли е по-привлекателна. Тя обаче ограничава диапазона на валутния риск от покачване на спот курса USD/EUR, започвайки от 1.15 EUR. Разбира се между тези две крайни позиции за хеджиране са разположени останалите кол опции, от които компанията има възможност да избира. При положение че спот курсът на щатслия долар спрямо австралийския долар е с тенденция на покаване, найдобър резултат за компанията ще осигури опция с ударна цена 0.90, независимо че е с най-висока премия. Тази опция има вътрешноприсъща стойност, равняваща се на 0.10 EUR (1.00 - 0.90), т. е. разполага с първоначален аванс, който ще се увеличава успоредно с повишаване на цената на щатския долар на спот пазара. Нека предположим, че в деня на плащането спот курсът USD/EUR се покачи на 1.15 EUR. На спот пазара френската фирма има къса позиция в щатски долари и понася загуба в размер на 1 500 EUR (10 000 х (1.15 - 1.00). На опционния пазар, на който тя е в дълга позиция в кол опция, реализира печалба на сума 420 евро (10 000 х 1.15) - 11 080. Двете позиции са в негативна корелация - с печалбата по дългата си позиция компанията покрива част от загубата си по късата си позиция. Ако компанията притежава опция с ударна цена 1.15 EUR, при същата ситуация на спот пазара тя ще се откаже от правото си да я упражни, понасяйки загуба на обща сума 1 604 EUR, в това число 1 500 EUR от неблагоприятния курс на спот пазара и 104 евро платени разходи по опционния хеджинг. По принцип при очаквано повишаване на курса на чуждата валута при опционния хеджинг хеджиращите се ориентират към кол опции с по-ниска цена на изпълнение и по-висока премия. При прогнозиран спад на валутния курс по-добрия избор за тях е кол опция с по-висока цена на изпълнение и по-ниска премия. Разбира се, идеалният избор трудно може да се направи. Пресечната точка е в обхвата на желаната защита и разходите за опционния хеджинг. Хеджиране с пут опции Икономическите субекти, на които импредстои да получават вземания в чужда валута в един бъдещ период след сключване на сделката, биха загубили ако курсът на тази валута се понижи. За целите на хеджиране на откритата си позиция, те могат да използват пут опция. . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . Да предположим, че американска компания сключва договор със свой австралийски партньор за износ на стоки на стойност 10 млн. AUD. Плащането ще се извърши след три месеца.Към момента на сключване на сделката спот курсът AUD/USD е 0.67 USD. За американската компания съществува риск от спадане на курса на валутата на плащане. За да се предпази от него, тя купува тримесечна пут опция. Котировките на опционните премии са съответно: Таблица : Ударна цена в USD 0.6800 0.6700 0.6100 Премия в USD 0.0250 0.0180 0.0095 При първата пут опция ефективният курс е 0.6550 USD (0.6800 - 0.0252), при втората - 0.6520 USD, а при третата - 0.6005 USD. Лихвения процент в САЩ е 5 %. Разходите за опционния хеджинг се увеличават допълнително с пропуснатите лихви поради това, че премията е платена предварително. За първата опция тя е 0.0003 USD за един AUD, за втората - 0.0002 USD, за тертата - 0.0001 USD. в такъв случай общите разходи за първия опционен хеджинг стават0.0253 USD (0.0250 + 0.0003), за втория - 0.0182 USD, и за третия - 0.0096 USD. При евентуално използване на първата опция максималната сума, която би получила американската компания след хеджиране, е 6 547 000 USD (10 000 000 х (0.6800 - 0.0253), при втората е 6 515 000 USD и при третата - 6 004 000 USD. От горните данни се вижда, че при по-нисък кърс на щатския долар премията е по-висока. По-ниската цена на щатския долар е поизгодна за американската компания, тъй като ще получи по-голяма сума в собствената си валута от трансфера на австралийските долари. Ако избере първата опция, тя се застрахова в по-голяма степен и затова трябва да заплати по-висока премия. Да пердположим, че компанията е избрала първата опция и в деня на плащането по сделката спот курсът AUD/USD е 0.6300. На спот пазара тя понася загуба на сума 400 000 USD (10 000 000 х (0.6700 - 0.6300)). След упражняването на опцията обаче си осигурява чиста печалба от 247 000 щ. д. (6 547 000 - (10 000 000 х 0.6300)), с която покрива близо 62 % от загубата на спот пазара. Хеджиране на транслационен риск . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . Както вече беше изяснено, на транслационен риск са изложени балансите и всички финансови данни на икономическите организации. Хеджирането но този вид валутен риск има най-голямо значение за транснационалните компании - и то предимно във връзка с изготвяните от тях консолидирани финансови баланси. По принцип техниките за хеджиране на транслационен риск са същите, както при транзакционния валутен риск. Например, ако съществува опасност от обезценяване на чуждата валута, която е оперативна за съответния задграничен филиал на ТНК, неблагоприятният ефект върху консолидирания финансов баланс може да се ограничи чрез създаване на къса позиция в тази валута. Американска ТНК има дъщерна компания в Токио с капитал 1 милиард йени. Спот курсът е 0.0077, но очакванията са за обезценяване на йената. Мениджърът на компанията решава да хеджира, създавайки къса позиция на форуърдния пазар. Той продава форуърдни контракти със срок, покриващ прогнозирания времеви хоризонт, на сума 1 милиард йени по цена примерно 0.0075 щ. д. за една йена. Да допуснем, че курсът на йената действително падне и достигне 0.0072 долара. Американската ТНК купува на спот пазара 1 милиард йени по цена 0.0072 долара и ги продава на форуърдния пазар по по-благоприятна цена - 0.0075 долара. От тази операция тя реализира печалба на сума 600 000 щ. д. [1 000 000 000 х (0.0075 - 0.0072)]. При облагане на печалбата с данък примерно 36% нетният резултат за компанията ще бъде 384 000 щ. д. След понижаване на курса на йената доларовият еквивалент на капитала на ТНК в Токио намалява от 7 700 000 щ. д. (1 000 000 000 х 0.0077) на 7 200 000 (1 000 000 000 х 0.0072). В балансовия отчет се реализира счетоводна загуба от 500 000 щ. д., която се компенсира годишно с печалбата на форуърдния пазар в размер на 384 000 щ. д. При положение че йената повиши стойността си, американската ТНК ще бъде в изгодна позиция, тъй като стойността на нейните активи в Токио ще нарасне. Ако обаче йената поскъпне, след като междувременно компанията е заела къса позиция на форуърдния пазар в очакване на противоположно развитие на курса на японската валута, тя ще понесе загуби по тази позиция, формално погледнато, тази загуба ще се компенсира от благоприятния ефект за финансовия баланс. На практика обаче този компенсационен ефект не засяга загубата, регистрирана при реалната размяна на валутите. Класически средства за предпазване от валутен риск . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . При функционирането на Бретън-Уудската валутна система, характеризираща се с фиксирани валутни курсове, предпочитано средство за предпазване от валутен риск бяха валутните уговорки, известни още като валутни клаузи. В условията на плаващи валутни курсове те почти не намират приложение. Целта на валутната уговорка е преразглеждане на договорените условия за размера на вземането, респ. задължението на двете страни по сделката (за покупкопродажба или за кредит), в случай че курсът на валутата на плащането се промени за периода от сключването на договора до момента на уреждане на платежната операция. Тя се използва с участието на две валути: валута на плащането и валута на уговорката. Валутата на плащането се поставя в зависимост от валутата на уговорката, която е по-стабилна, т.е. дължимата от платеца сума се определя от курса мужду двете валути. Промяната на курса в прогнозирания времеви хоризонт между двете валути може да последва в резултат на изменение на курса или на валутата на плащане, или на валутата на уговорката, или на двете валути, но в различна степен. Затова, за да не се усложняват отношенията между двете страни по външноикономическите сделки, много важен е изборът на подходяща валута на уговорката, която следва да бъде стабилна за по-продължителен период от време. Валутната уговорка предпазва от валутен риск в случаите, когато валутата на уговорката запазва своята стабилност. Но ако тя се обезцени, а валутата на плащане повиши курса си, валутният риск за износителя не само че не се избягва, но може да се увеличи. Валутните уговорки се срещат под различни форми, които зависят от отношенията между участниците в сделката, конюнктурата на пазарите, прогнозните оценки на динамиката на валутните курсове и др. 1. Според начина на оформянето им те се подразделят на открити и скрити При откритата валутна уговорка валутата на цената и валутата на плащането е една и съща. Сумата на плащането подлежи на преоценка в съответствие с изменението на курса на тази валута спрямо валутата на уговорката. При скритата валутна уговорка цената на стоката се изразява в една валута, а плащането се извършва в друга. Валутата на цената е по-стабилна и тя изпълнява ролята на валута на уговорката. 2. Според защитеността на участниците в сделката валутните уговорки биват едностранни и двустранни. Едностранната валутна уговорка предпазва от риск само едната от страните - или от понижаване курса на валутата на плащане, или от повишаването му. В първия случай уговорката е в полза на износителя, а във втория е защитен вносителят. . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . Двустранната валутна уговорка защитава от валутен риск едновременно двете страни в сделката, т.е. предпазва както от покачване, така и от падане курса на валутата на плащане. Тя дава възможност на двете страни да запазят своите вземания и задължения в неизменна стойност. 3. Според валутнокурсовата база се разграничават уговорки с паритетен курс и уговорки с пазарен курс. Валутната уговорка с паритетен курс предпазва от риск само при официална промяна на курса на съответната валута. На свой ред тя може да бъде открита или скрита, двустранна или едностранна. Валутната уговорка с пазарен курс осигурява от риск, предизвикан от пазарните флуктуации на курса на валутата в деня на плащането. Освен валутни уговорки до началото на 70-те години като ефикасно средство за защита от валутен риск се използват и златните уговорки. Те обвързват сумата на плащането със златното съдържание на валутата, в която то се осъществява. Сега обаче валутите не притежават златно съдържание поради демонетизацията на златото в световната валутна система, поради което златните клаузи не се използват. За да се избегнат конфликтни ситуации между двете страни на външноикономическата сделка, необходимо е прецизно формулиране на условията на валутната уговорка. Задължително се уточнява курсът между валутата на плащане и валутата на уговорката - дали това е курс купува, курс продава или среден курс, на кой валутен пазар е избрана котировката, дори и времето на котировката. Важно е и кой източник се използва информационен бюлетин на борсата или друг източник. Няколко примерни валутни уговорки биха изглеждали така: Открита двустранна валутна уговорка: "Валутата на цената и валутата на плащането е швейцарският франк. В случай че средният курс на щатския долар към швейцарския франк, който към деня на подписването на настоящия договор е 0.6673, се промени на валутния пазар в Лондон обедна котировка в деня на плащането, пропорционално на това изменение ще се променят всички цени по договора." Закрита двустранна валутна уговорка на база пазарен курс: "Цена на сделката 1 млн. щ. д. Плащането се осъществява във швейцарски франкове по курс купува - обедна котировка в Лондон в деня на плащането." Открита едностранна валутна уговорка на база паритетен курс: "Цената се определя и плащането се извършва в мексиканско песо. В случай че курс продава на щатския долар към мексиканското песо се повиши в деня на плащането по обедна котировка на Лондонския валутен пазар, пропорционално на повишаването му да се преизчислят всички . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . единични цени и общата стойност на стоките, които са обект на настоящия договор." Разгледаните по-горе валутни уговорки се базират на една валута и затова се наричат моновалутни уговорки. При системата на плаващите валутни курсове всички валути, в т. ч. и свободно използваемите са подложени на колебания. Затова използването на моновалутни уговорки не винаги осигурява ефикасна защита от валутен риск. По-големи възможности в това отношение предлагат мултивалутните уговорки. Мултивалутната уговорка обвързва сумата на плащането не с една валута, а с валутна кошница, съставена от определен брой валути. Най-често кошницата се съставя от валутите, в които дадена страна осъществява плащанията си към чужбина. Всяка валута участва с дял в кошницата, съответстващ на мястото й в структурата на външните плащания на страната. Курсът на валутата на плащане, съответно дължимата сума се обвързва със среднопретеглена величина от курсовете на валутите, съставящи кошницата. Валутният риск се разсейва между тези валути и може да бъде неутрализиран по-ефикасно. Мултивалутните уговорки намират приложение и днес. С найголяма популярност се ползват уговорките на база Специални права на тираж и евро, които са изградени на принципа на валутната кошница. Те технически улесняват приложението на мултивалутните уговорки. Една примерна мултивалутна уговорка, базирана на СПТ би изглеждала по следния начин: "В случай че съотношението между щатския долар и Специалните права на тираж, емитирани от МВФ, което в деня на подписването на настоящия договор е 1 СПТ = 1.1296 щатски долара, се измени в деня на плащането, пропорционално на това изменение да се променят и цените по договора." Към уговорката може да се добави информация за котировката: "Страните по настоящия договор се споразумяха да считат като меродавен източник за съотношението СПТ/USD в деня на подписването на договора и в деня на плащането изданието на МВФ "Интернешънъл Монетъри Фънд Сървей". В съвременната практика намира приложение и така наречената валутна уговорка с диспозитивен характер. Тя се използва като елемент на регулиране на международните валутни отношения и поконкретно, за провеждане на общи действия от водещите държави за поддържане курсовете на техните валути. Съдържанието на такава уговорка би могло да бъде следното: "Договарящите се страни заявяват, че нито една от тях няма да се възползва за своя изгода от измененията, които могат да настъпят в реалната стойност на щатския долар, произтичащи от резки . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . промени на валутния му курс и на покупателната му сила на международните пазари." Други средства за предпазване от валутен риск При използването на фиксирани валутни курсове е възможно покупателната сила на дадена валута да се намали поради инфлационен растеж на цените, а равнището на валутния й курс да се запази. При такава ситуация формално отсъства валутен риск, но износителят, който получава вземанията си в такава валута, губи от нейното инфлационно обезценяване. Обратно е положението, когато покупателната сила на валутата на плащане се повишава при неизменно равнище на валутния й курс - износителят печели. За да се запази покупателната сила на валутите, в търговските контракти е възможно договаряне на индексна уговорка или уговорка за пълзяща (ескалаторна) цена. Индексната уговорка предвижда преоценка на сумата на задължението в зависимост от промяната на съответния ценови индекс - общ или единичен, който важи само за една стока. Една индексна уговорка на база единична цена би изглеждала така: "Цена на сделката - 20 000 000 щатски долара. Ако в деня на плащането цената на корабната ламарина а Амстердам се измени с повече от 3 % спрямо сегашната цена, която с 300 USD за един тон, цената на кораба, предмет на настоящия договор, ще се счита за изменена, пропорционално на настъпилата промяна в стойността на ламарината." Индексните уговорки имат незначително приложение при уреждане на международните плащания поради трудното им договаряне. Със същата цел могат да се използват и компенсационни сделки. Това са сделки, при които се извършва насрещна обмяна на еквивалентно количество стока. Тяхното приложение с сравнително ограничено. В началото на 80-те години те имат дял 1 %, а в средата на същия период достигат 10 % от обема на световната търговия. МВФ има отрицателно отношение към компенсационните сделки, оценявайки ги като противоречащи на целите на валутната либерализация. 3. Глава втора: Счетоводно отразяване на проявлението на валутния риск и неговото управление, съгласно изискванията на МСС и НСС . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . Преход!!! Поради глобализацията на стопанската и инвестиционна дейност възниква потребност от унификация на икономическата и специално счетоводната информация. Необходимостта от представянето на счетоводната информация на разбираем език пред чуждестранните контрагенти е довела до създаването на Международните счетоводни стандарти, изготвяни от Комитета по Международни счетоводни стандарти. Те имат диспозитивен характер, като право на всяка страна е да реши дали те да се прилагат на нейна територия, дали само да се пристъпи към известно уеднаквяване на Националните счетоводни стандрти към международните, или просто да се даде право на фирмите да решават дали да изготвят Годишните си счетоводни отчети и по Международните стандарти. Интерсна е българската практика в тази насока. В доскоро действащия закон за счетоводството задължителни за предприятията бяха Национални счетоводни стандарти и Национален сметкоплан, съобразени с Международните счетоводни стандарти и утвърдени от Министерския съвет. От 01.01.2002 г. задължителни за текущото отчитане са постановките на Закона за счетоводството и Национални счетоводни стандарти приети от Министерския съвет. Националния съвет по счетоводство приема примерен Национален сметкоплан, който има препоръчителен характер. законов текст вече регламентира утвърждаването от ръководството на предприятието на индивидуален сметкоплан. Законодателчт е определил временно прилагане на Националните счетоводни стандарти и примерния Национален сметкоплан – до влизането в сила на Международните счетоводни стандарти. Тази дата е 01.01.2005 г. за всички предпиятия с изключение на бюджетните. За някои предприятия обаче (банки, застрахователни, инвестиционни и осигурителни предприятия) Международните счетоводни стандарти влизат в сила още от 01.01.2003 г. За останалите предприятия, по-ранното прилагане (но не преди 01.01.2003 г.) на МСС е допустимо по избор на предприятието. Всичко това обуславя актуалността на МСС за българската практика. Именно поради това отчитането на сделките деноминирани в чуждестранна валута, на дейностите в чужбина и на инструментите за хеджиране е разгледано съобразно с изискванията на Международните счетоводни стандарти. 3.1. Изисквания на Международен счетоводен стандарт 21 “Ефекти от промените във валутните курсове” по отношение на отчитането на сделки деноминирани в чужда валута . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . С Международен счетоводен стандарт 21 Ефекти от промените във валутните курсове се регламентират изискванията за отразяване в счетоводните отчети на предприятието на дейности осъществявани в чужда валута. Едно предприятие може да осъществява такива дейности по два начина. То може да има сделки в чуждестранни валути или да осъществява дейности базирани в чужбина. По закон всички сделки и дейности на предприятието трябва да се отразяват в отчетната валута на предприятието, която на теритoрията на Република България е българският лев. Основните въпроси на отчитането са да се определи приложимият валутен курс и отразяването на два вида курсови разлики: от сделки и от превръщането на отчетите на чуждестранното предприятие във връзка с консолидирането им с отчетите на отчитащото предприятие. По отношение на валутата и свързаните с нея курсове в стандарта се съдържат следните дефиниции: Отчетна валута – валутата, която се използва при представянето на счетоводните отчети. Чужда валута – всяка валута, различна от отчетната валута на предприятието. Валутен курс – съотношението в което се обменят две валути. Курсова разлика – разликата, възникнала в резултат на отчитането на един и същ брой единици чужда валута в отчетната валута при различни валутни курсове. Заключителен курс – разменен курс на датата, към която е съставен балансът. Сделка в чужда валута – всяка сделка, която е деноминирана или изисква разплащане в чужда валута. Сред обхвата на сделките в чуждестранна валута са и сделките, при които предприятието: А) купува или продава стоки или услуги, чиято цена е изразена в чужда валута; Б) предоставя или получава заеми в чужда валута; В) е страна по нереализиран договор в чужда валута; Г) придобива или изважда от употреба активи, поема или урежда задължения, изразени в чужда валута. Нетна инвестиция в чуждестранно предприятие – делът на отчитащото се предприятие в нетните активи на даденото предприятие. Парични позиции – парични средства, както и активи и пасиви, които предстои да бъдат получени или заплатени в твърдо определени или определяеми парични размери. . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . Справедлива стойност – сумата срещу която един актив може да бъде разменен, или даден пасив – уреден, между информирани и желаещи страни в пряка сделка помежду им. Дейност в чужбина – дъщерно предприятие, асоциирано предприятие, смесено предприятие или клон на отчитащото предприятие, функционирането на които се базира или осъществява в страна, различна от страната на отчитащото предприятие. Чуждестранно предприятие – дейност в чужбина, чието функциониране не представлява съставна част от тези на отчитащото предприятие. Международен счетоводен стандарт 21 изисква при първоначалното им осчетоводяване сделките в чужда валута да се впишат по отчетната валута, като към чуждата валута се приложи курсът между двете валути към датата на сделката (спот курс). Ако няма значителни колебания в курса на чуждата валута, за практическо улеснение може да се използва среден курс - за месеца или за седмицата. След първоначалното отчитане на сделките с чуждестранна валута произтичащите от тях отчетни позиции следва да се посочат в баланса по различен начин в зависимост от това дали с апарични или непарични позиции. 1. Парични позиции според дефиницията в стандарта са паричните средства, активите и пасивите, които предстои дабъдат получени или погасени във вид на фиксирани парични средства. Или валутни парични позиции са паричните средства, вземанията, задълженията и заемите, деноминирани в чужда валута. стандартът изисква валутните парични позиции да се посочат в баланса по заключителния курс. Този начин на отчитане отговаря на прилагането на член 24 от стария Закон за счетоводството, с който се изискваше преоценка на валутните позиции на предприятието, с тази разлика, че преоценката се извършва задължително не всеки месец, а към датата на изготвяне на счетоводния баланс. 2. Непарични позиции: а) които се водят по историческа цена, следва да се посочат в баланса по курса към датата на сделката. Като непарични позиции следва да се третират дълготрайните активи и стоково-материалните запаси; б) които се водят по справедлива стойност, се отчитат по валутния курс към датата на преоценката. Основният (препоръчителен) подход според стандарта е възникналите курсови разлики да се отчитат като приход или разход. . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . Като изключение на препоръчителния подход могат да се прилагат в определени случаи и следните подходи на отчитане на възникнали курсови разлики: 1. Включването на курсовите разлики в отчетната стойност на активи (допустим алтернативен подход, абзац 21). 2. Отчитане на курсови разлики в собствения капитал (резерв) свързани с нетна инвестиция в чуждестранно предприятие (абзац 17 и 19). Препоръчителният подход изисква възникналите курсови разлики при уреждане на парични позиции или при отчитане на паричните позиции по курсове, различни от тези, по които са били първоначално или в впоследствие отчетени, да се отразят като приход или разход в периода на възникването им и следователно да рефлектират върху финансовия резултат. В резултат на този подход, когато сделката баде приключена през периода на възникването й, цялата курсова разлика се отнася за този период. Ако сделката баде приключена през последващ отчетен период, се отчитат курсови разлики през всеки един от междинните периоди до периода на приключването й включително. Пример: На 01.12.2001 година българска фирма внася стоки от чужбина за 10 000 щатски долара. Курсът на долара към датата на издаване на фактурата от чуждестранния доставчик е 2.34 лв./щ.д. Тъй като вносителят се третира като първокласен клиент, чуждестранният доставчик е отсрочил плащането за 20.01.2002 година. Централният курс на долара е следният: 01.12.2001 - 2.25 лв./щ.д., 31.12.2001 - 2.18 лв., 20.01.2002 - 2.26 лв. Счетоводни статии: 1. На 1 декември за заприходяване на получените стоки: Дебит сметка Стоки - 10 000 $ х 2.34 лв./$ 23 400 лв. Кредит сметка Доставчици 23 400 лв. 2. На 31 декември за отразяване на задължението във валута като парична позиция по заключителния курс: Дебит сметка Доставчици - 10 000 $ х (2.34 - 2.18) 1 600 лв. Кредит сметка Приходи от последващи оценки на финансови активи и инструменти 1 600 лв. 3. На 20 януари за изплащане на задължението към чуждестранния доставчик: Дебит сметка Доставчици 21 800 лв. Дебит сметка Разходи от последващи оценки на финансови активи и инструменти 800 лв. Кредит сметка Разплащателна сметка вав валута 22 600 лв. Допустимият алтернативен подход е свързан с т. нар. капитализиране на отрицателни курсови разики от задължения във . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . валута във връзка с придобити активи - включването им в отчетната стойност на активите, а не непосредствено във финансовия резултат. Той може да се прилага по изключение, ако се спазят съвкупно следните условия, пояснени в Разяснение ПКР - 11 "Валутна обмяна - капитализиране на загубите, вузникващи от рязка обезценка на валутата": а) налице е рязка девалвация или обезценяване на отчетната валута след придобиването на актива; б) възникналите задължения във валута във връзка с придобития актив не могат да бъдат погасени (предприятието не разполага стази валута поради валутен контрол или други ограничения) или практически е било невъзможно да се хеджира валутният риск преди възникването на рязката девалвация или обезценяването на отчетната валута; в) невъзможността за погасяване или хеджиране на задължението се очаква да възниква рядко; г) активът е бил придобит неотдавна - до една година преди рязката девалвация или обезценяване на отчетната валута; д) коригираната отчетна стойност да не надвишава по-ниската от двете оценки: стойността на подмяна на актива или сумата от продажбата или използването му (възстановимата стойност). Основанието за капитализация на отрицателните курсови разлики при спазването на горните условия е, че тези разлики са неизбежна последица от закупуването на актива и затова трябва да се считат като разходи за неговото придобиване. Предприятието може да капитализира и последващи отрицателни курсови разлики през периодите след рязката девалвация или обезценка на местната валута, ако продължават да се спазват горните условия. Курсовите разлики могат да се отнасят и в собствения капитал, когато се отнасят за дадена парична позиция, представляваща по същество част от нетна инвестиция в чуждестранно предприятие. Те се класифицират до момента на освобождаването на инвестицията, когато се отчитат като приход или разход и се отнасят към финансовия резултат. Нетна инвестиция в чуждестранно предприятие се дефинира като дял на отчитащото се предприятие в нетните активи на чуждестранното предприятие, а чуждестранно предприятие се дефинира като дейност в чужбина, чието функциониране не представлява съставна част от тази на отчитащото се предприятие. Дадена парична позиция се тертира като част от нетна инвестиция в чуждестранно предприятие, когато е с дългосрочен характер и не се предвижда да настъпи разплащане по нея в обозримо бъдеще. С такъв характер са например дългосрочни . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . вземания, задължения или заеми от или към чуждестранното предприятие (но не и търговските вземания или задължения). Пример: "Колос" ООД има дъщерно предприятие в чужбина. Отчетната стойност на инвестицията е 70 000 щ. долара с левора равностойност от 231 000 лв. За да се финансира текущата дейност на дъщерното предприятие на 18.10 е предоставен дългосрочен заем в размер на 20 000 щ. долара, преведени от валутната разплащателна сметка при централен курс 2.25 лв./щ.д. Поради финансови затруднения на дъщерното предприятие заемът няма да бъде погасен в близко бъдеще. Към 31.12., когато се съставя баланс, курсъст на долара е 2.28 лв. за долар. Счетоводни статии: 1. За преведения заем на дъщерното предприятие: Дебит сметка Предоставени дългосрочни заеми 45 000 Кредит сметка Разплащателна сметка във валута 45 000 2. за преоценката на заема към 31.12. с отчитане на курсовата разлика в собствения капитал: Дебит сметка Предоставени дългосрочни заеми 600 Кредит сметка Резерви от последващи оценки на финансови инструменти 600 Съгласно абзац 37 от Международен счетоводен стандарт 21 при освобождаване от чуждестранно предприятие чрез продажба, ликвидация, изплащане на дяловия капитал и прочие, кумулативната сума на курсовите разлики, отчетени като собствен капитал се отчита като приход или разход за същия период, за който се отчита печалба или загуба от освобождаването. Капиталовият подход се прилага и когато курсовите разлики възникват по задължение в чужда валута, което се използва счетоводно като хеджиращ инструмент по отношение на нетна инвестиция в чуждестранно предприятие съгласно абзац 19 от Международен счетоводен стандарт 21. Пример: Българска фирма притежава дъщерно предприятие в чужбина. Отчетната стойност на инвестицията в дъщерното предриятие към 01.11. е 100 000 щатски долара. За да финансира дейността на чуждестранното предприятие и за да се защити от колебанията на валутния курс на същата дата българската фирма сключва договор за дългосрочен валутен заем за сума от 100 000 щ. долара с банка в страната на чуждестранното предприятие, който се използва като хеджиращ инструмент по отношение на нетната инвестиция в чуждестранното предприятие (хеджираща позиция). Курсът на щатския долар и левовата равностойност на заема са следните: Щ. Долар Заем (лв.) . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . 1 ноември 31 декември 2,20 2,28 220 000 280 000 Валутните курсови разлики от превеждане отчетите на дъщерното предприятие и отразени като отделен компонент на собствения му капитал към 31.12. са в размер на 9 000 лева (положителна разлика). В примера валутният заем се използва, за да се хеджира нетната инвестиция в чуждестранното предприятие. Заемът е в щатски долари, която е и валутата на предприятието в чужбина.Заемът е пасив, а нетната инвестиция е актив. При последваща промяна на курса на долара спрямо българския лев курсовите разлики от оценяването на валутния заем по заключителния курс ще са обратни по посока на курсовите разлики в резултат на превеждането на отчетите на дъщерното предприятие (т.нар. валутно преведена печалба или загуба съгласно абзац 164 от Международен счетоводен стандарт 39 – Финансови инструменти: признаване и оценяване). И двата вида курсови разлики се отчитат в собствения капитал (резерв) съгласно абзац 19 от Международен счетоводен стандарт 21 и абзац 164 пофточка б.2. от Международен счетоводен стандарт 39. Счетоводни статии: 1. За получения заем в щатски долари: Дебит сметка Разплащателна сметка във валута 115 000 Кредит сметка Получени дългосрочни заеми 115 000 2. На 31 декември за отнасяне на отрицателната курсова разлика от оценката на валутния заем за сметка на собствения капитал (резерв от хеджиране). Дебит сметка Резерв от хеджиране 8 000 лв. Кредит сметка Получени дългосрочни заеми 8 000 лв. Така при изготвянето на консолидиран счетоводен отчет резервът от хеджиране ще се компенсира с резерва от курсовите разлики във връзка с превеждане на отчетите на предприятието в чужбина, който в примера е положителна величина. 3.2. Курсови разлики - същност и интереси на страните по сделката Нека приемем че е налице задължение на предприятието, изразено в чужда валута. Покачването на курса на чуждата валута ще увеличи разходите, изразени в местна валута, които предприятието ще трябва да направи, при закупуване на чуждата валута, необходима за погасяване на задължението. В случая е налице отрицателна курсова разлика. . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . Понижаването на курса на чуждата валута ще доведе до намаляване на разходите, изразени в местна валута, които предприятието ще трябва да направи за да погаси задължението си. В случая отново е налице курсова разлика, която обаче е положителна. Според принципа на текущото начисляване, препоръчван от Международните счетоводни стандарти следва тези разлики да бъдат осчетоводени при тяхното възникване. Преоценка на валутните вземания и задължения на предприятието се извършва в края на всеки месец. Такава преоценка разбира се се извършва само ако има настъпили промени на валутните курсове. Препоръчителния начин за отчитане на валутните курсови разлики според Международните счетоводни стандарти е като финансови приходи и разходи за текущия период. Положителните валутни курсови разлики се отчитат като финансови приходи, а отрицателните валутни курсови разлики, съответно като финансови разходи. Възможните други методи за отчитане на валутните курсови разлики - отнасянето им в отчетната стойност на съответната балансова позиция или отнасянето им в резервите, заедно с ограниченията за тяхното използване, вече бяха разгледани в частта отделена на международен счетоводен стандарт 21. В края на отчетния период текущите финансови приходи и разходи се приключват директно с активно-пасивната сметка 122 Печалба или загуба от текущата година. По този начин те оказват пряко влияние върху формирането на финансовия резултат на фирмата. Ако приемем, че предприятието има вземане в чуждестранна валута, ситуацията се обръща. При повишаване на курса на чуждестранната валута, предприятието ще получи по-голяма сума, изразена в местна валута, при превръщането на полученото вземане в местни пари. Така ценността на това вземане се увеличава при повишаване на валутния курс. В случая е налице положителна валутна курсова разлика. При понижаване на курса на чуждестранната валута предприятието ще получи по-малка сума, изразена в местни пари, при реализиране на вземането си. Вземането вече е с по-малка ценност при понижаване на валутния курс. Налице е отрицателна курсова разлика. Отчитането на тези курсови разлики се извършва отново по начина посочен по горе. 3.3. Отчитане на покупката и продажбата на чуждестранна валута . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . Основно правило, залегнало в Национален счетоводен стандарт 21 - Ефекти от промени във валутните курсове е, че сделките в чуждестранна валута се отчитат по левова равностойност на чуждестранната валута, изчислена по централния курс към датата на вписването. В стандарта са предвидени следните изключения: 1. Закупената валута се оценява и заприхождава по валутния курс (цена) на придобиване. 2. Продадената валута се оценява и заприхождава по валутния курс (цена) на продажба. След като закупената валута следва да се заприходи по левова равностойност по курс на придобиване възниква въпросът кой е този курс. Това е "курс продава" на банката продавач, записан от нея в банковото бордеро, което тя издава при продажба на чуждестранна валута на купувача. Промените във валутните курсове във времето между регистрацията на сделката и разплащането по нея или при преминаването (превалутирането) от един към друг валутен курс при оценка на парични средства, вземания и задължения (парични позиции) се определят като курсови разлики. На практика при сделките с чуждестранна валута от една страна се появяват и отчитат курсовите разлики като финансови приходи (разходи) и от друга ефектите (измененията) в активите и пасивите. След това курсовите разлики се отразяват във финансовия резултат, респективно собствения капитал, като по този начин съответните ефекти оказват влияние на капитала. Курсовата разлика може да се отчете по два начина: 1. Курсовата разлика се начислява и отчита с основната счетоводна статия за плащането по сделката. 2. Курсовата разлика се начислява и отчита периодично, когато паричните средства, вземания и задължения в чуждестранна валута се оценяват и показват (отчитат) по централния курс на БНБ. Новото в стандрта е, че тези срокове се определят от предприятието и се оповестяват в счетоводната политика. Задължителна оценка по централния курс се прави само към датата на съставяне на финансовия отчет. Записването за отразяването на постъпилата чуждестранна валута в размер на 1 000 долара в касата (разплащателната сметка) във валута по курс на придобиване, при положение че централният курс е 1 долар = 1.80 лв., ще бъде: 1. При по-нисък курс на придобиване 1 долар = 1.70 лв. . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . Дебит Разплащателна с-ка в чуждестранна валута 1700 лв Кредит Разплащателна сметка в левове 1 700 лв. За отразяване на валутната разлика веднага след покупката: Дебит Разплащателна с-ка в чуждестранна валута 100 лв. Кредит Приходи от операции в чуждестранна валута 100 лв. 2. При по-висок курс на придобиване 1 долар = 1.90 лв. Дебит Разплащателна с-ка в чуждестранна валута 1 900 лв. Кредит Разплащателна сметка в левове 1 900 лв. За отразяване на валутната разлика веднага след покупката: Дебит сметка Разходи по валутни операции 100 лв. Кредит Разплащателна с-ка в чуждестранна валута 100 лв. Отчитането на продажбата на чуждестранна валута следва същата логика като отчитането на покупката й. По смисъла на НСС 21 продажбата на чуждестранна валута е сделка. Счетоводните записвания за отчитане на продадена валута в размер на 1 000 долара по курс (цена) на продажба, при условие, че централният курс е 1 долар = 1.80 лв. 1. При по-висок курс на продажба - 1 долар = 1.90 лв. Дебит сметка Разплащателна сметка в левове 1 900 лв. Кредит Разплащателна с-ка в чуждестранна валута 1900 лв. За отразяване на курсовата разлика веднага след продажбата: Дебит Разплащателна с-ка в чуждестранна валута 100 лв. Кредит Приходи от операции в чуждестранна валута 100 лв. 2. При по-нисък курс на продажба 1 долар = 1.70 лв. Дебит сметка Разплащателна сметка в левове 1 700 лв. Кредит Разплащателна с-ка в чуждестранна валута 1700 лв. За отразяване на курсовата разлика веднага след продажбата: Дебит сметка Разходи по валутни операции 100 лв. . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . Кредит Разплащателна с-ка в чуждестранна валута 100 лв. Не е задължително курсовите разлики да се отчитат веднага след сделките за закупуване или продажба на чуждестранна валута. те могат да се начислят и отчетат при последващите оценки на паричните средства в чуждетсранна валута. Периодичността на преоценката се определя от предприятието. Задължително се прави преоценка при съставянето на финансовите отчети. 3.4. Отчитане на получените заеми, при което дължимите суми са изразени в чуждестранна валута По смисъла на Национален счетоводен стандарт 21 Ефекти от промени във валутните курсове, вземането в заем на средства, при което платимите или дължимите суми са уредени в чуждестранна валута, е сделка. Понятието “сделки с чуждестранна валута“ включва както сделките, по които се разплаща във валута, така и тези, изразени във валута, но поради ограничителния режим, действащ на територията на страната, плащанията се извършват в левове. Получените заеми във валута могат да бъдат краткосрочни и дългосрочни. За отчитането на първия вид заеми е предвидена сметка 151 Получени краткосрочни заеми, съответно сметка 1512 Получени краткосрочни заеми във валута. Дългосрочните валутни заеми, получени от предприятието се отчитат чрез сметка 152 Получени дългосрочни заеми, съответно сметка 1522 Получени дългосрочни заеми във валута. При възникване на задължението по предоставен на предприятието заем се кредитира с-ка 151/1512 или с-ка 152/1522, а се дебитира с-ка 504 Разплащателна сметка във валута. Получената валута се оценява по централния курс на БНБ в деня на сделката. За ден на сделката се приема денят на сключването на договора за предоставянето на валутния заем. Това е именно денят на текущото начисляване. Пример Нека приемем че на 15 юни 2002 г. предприятие сключва заем с банка в размер на 10 000 щатски долара. Централния курс на БНБ за щатския долар в момента на сключване на сделката е 1,792 лв. Левовата равностойност на валутата, получена в резултат на заема, е 17 920 лева. Счетоводната статия ще бъде: Дебит с-ка 504 Кредит с-ка 151 (с-ка 1512) 17 920 17 920 . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . При погашение на заема при курсове на валутата различни от тези, при които са били заведени, следва да се отчете валутната разлика - положителна или отрицателна. Валутна разлика може да възникне и при преоценка на валутни задължения, произтичащи от получени валутни заеми. Нека приемем като продължение на примера, че към края на юни 2002 г. централния курс е 1,80 лв. Ако предприятието на база на исторически опит или спецификата на дейността си е възприело да се извършва преоценка в края на всеки месец, и съответно това е оповестено в счетоводната му политика, то към 30 юни трябва да се извърши преоценка на горното валутно задължение, като за случая се приложи централния курс на БНБ към 30 юни 2002 г. - 1,80 лв. за 1 $. В този случай следва да се извърши дооценка на валутното задължение на предприятието към банката. В левова равностойност то се увеличава и вече възлиза на 18 000 лв. Поради дооценката на валутното задължение на предприятието се явява отрицателна валутна разлика в размер на 80 лв. (18 000 – 17 920). Разликите при преоценките се отчитат като текущ финансов разход или проход. В нашия случай отрицателната курсова разлика от дооценката на валутния заем ще се отчете по с-ка 624 Разходи по валутни операции. С тази разлика следва да се коригира (в посока на увеличение) левовата равностойност на валутния заем по с-ка 151/1512. Счетоводната статия ще бъде: Дебит с-ка 624 80 Кредит с-ка 151/1512 80 При това положение левовата равностойност на валутния краткосрочен заем ще бъде 18 000 лв. Отнасянето на отрицателната курсова разлика за сметка на крайния финансов резултат става чез статията: Дебит с-ка 123 80 Кредит с-ка 624 80 Да приемем, че централния курс на БНБ за щатския долар на 30 юни е 1,79 лв. за 1 долар. В този случай се извършва обезценка на валутния заем на предприятието. В следствие на обезценката се получава положителна курсова разлика в размер на 20 лв./10 000(1,792 – 1,79) = 10 000 х 0,002 = 20 лв./ Счетоводната статия за осчетоводяване на положителната курсова разлика от обезценката на валутен дълг е: Дебит с-ка 151/1512 20 Кредит с-ка 724 20 . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . Отнасянето на положителната курсова разлика за сметка на крайния финансов резултат на предприятието за месеца се отразява чрез статията: Дебит с-ка 724 20 Кредит с-ка 123 20 Съществен е въпросът за отчитане на погашенията на валутен дълг и на появилата се при тези погашения курсова разлика. Курсова разлика при погашението може да се появи при всички случаи, когато курсът на валутата формиращ отчетната стойност на задължението в момента на погашението се различава от централния курс на БНБ в този момент. Разликите от валутни курсове, възникващи при разплащането по парични позиции и при отчитане на парични позиции на предприятието по курсове, различни от тези, при които са били заведени, се отчитат като финансов приход или финансов разход за периода на възникването им. 3.5. Отчитане на предоставени в заем средства на предприятието, при което дължимите суми са изразени в чуждестранна валута Предоставянето в заем на средства на предприятието е вид сделка. Тя се вписва в левове при първоначалното й счетоводно отразяване, като към сумата на чуждестранната валута се прилага централния курс към датата на сделката. Пример: По разплащателната сметка във валута на 10 юли 2002 г. предприятието разполага с 100 000 долара по отчетен курс към тази дата 1,8 лв. за 1 долар. На 12 юли 2002 г. се предоставят на друго предприятие 5 000 долара. Курса на БНБ за 12 юли е 1,85 лв. за долар. Счетоводното отразяване на предоставения валутен заем по курса на деня ще бъде: Дебит с-ка 226 Предоставени дългосрочни заеми във валута 9 250 (5 000$х1.85) Кредит с-ка 504 9 000 (5 000х1.80) Кредит с-ка 724 250 За отнасяне на валутната разлика от сделката в крайния финансов резултат на предприятието: Дебит с-ка 724 250 Кредит с-ка 123 250 3.6. Счетоводно отчитане на разплащанията с акредитиви За разчетите по акредитиви в националния сметкоплан са включени две сметки – 505 Акредитиви в лева и 506 Акредитиви . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . във валута. Операциите по тях са идентични. При откриване на акредитив от платеца имаме: Д-т с-ка 505 К-т с-ки от гр. 50 Парични средства К-т с-ки от гр. 15 Получени заеми При отчитане на извършеното плащане по акредитива имаме: Д-т гр. 20 ДМА Д-т гр. 21 ДНА Д-т гр. 30 Материали, продукция, стоки Д-т гр. 31 Млади животни и животни за угояване Д-т гр. 60 Разходи по икономически елементи К-т с-ка 505 При възстановяване на неизползван акредитив или остатък от него се взема обратната операция на тази при откриването му. Акредитивите открити във валута се оценяват по реда на Национален счетоводен стандарт 21 и формираните валутни курсови разлики се отчитат по общия ред чрез сметки 624 и 724. 3.7. Счетоводно отчитане на прехвърлянията на валутни парични средства от една в друга сметка на предприятието По определението на Национален счетоводен стандарт 7 Отчети за парични потоци, паричните наличности са част от паричните средства - в национална и чуждестранна валута. В паричните потоци не се включват прехвърлянията на парични средства от една в друга сметка на предприятието. Те представляват част от управлението на паричните средства вътре в предприятието. По тази причина прехвърлянията на валутни парични средства от една в друга сметка на предприятието не са сделки по смисъла на Национален счетоводен стандарт 21. Следователно при тези прехвърляния не се установяват валутни курсови разлики. 3.8. Счетоводно отчитане на предоставени валутни средства на персонала на предприятието под формата на аванси на подотчетни лица В Национален счетоводен стандарт 7 се посочва, че това са парични средства на предприятието, които подлежат на отчитане в определен срок. До отчитането на аванса предоставената парична наличност е собственост на предприятието и следователно предоставянето на аванс във валута не следва да се разглежда и третира като валутна сделка. Разходването на средства предоставени на подотчетно лице обаче, е валутна сделка. . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . 3.9. Отчитане на дейности в чужбина съгласно изискванията на МСС 21 Ефекти от промените във валутните курсове Дейността в чужбина се дефинира като дъщерно предприятие, асоциирано предприятие, смесено предприятие или клон на отчитащото предприятие, функционирането на които се базира или осъществява в страна, различна от страната на отчитащото предприятие. Според Международен счетоводен стандарт 21 дейностите в чужбина се класифицират на два вида в зависимост от начина по който дейността се финансира и действа по отношение на отчитащото предприятие, а не толкова според правно организационнта й форма на функциониране: 1. Дейности в чужбина, представляващи съставна част от дейността на отчитащото се предприятие; 2. Чуждестранни предприятия. Дейност в чужбина се третира като чуждестранно предприятие, а не като съставна част от дейностите на отчитащото предприятие, при наличието на следните признаци: А) дейността в чужбина се извършва със значителна степен на автономност спрямо дейностите на отчитащото предприятие; Б) дейностите в чужбина се финансират предимно от собствени източници или от местни заеми, а не толкова от отчитащото предприятие; В) разходите за материали, труд и други компоненти на продукцията или на услугите на дейността в чужбина се изплащат или погасяват основно в местната валута, а не толкова в отчетната валута; Г) продажбите на дейността в чужбина са предимно във валути, различни от отчетната валута; и Д) паричните потоци на отчитащото предприятие са по-скоро изолирани от ежедневните операции на дейността в чужбина, вместо да се влияят пряко от функционирането на дейността в чужбина. Преценката и точното класифициране на дейността в чужбина трябва да се извършва на базата на конкретна фактологическа информация, като се вземат предвид споменатите по-горе признаци. Например, ако предприятието има клон в чужбина, извършващ продажбата на стоки, внесени от отчитащото предприятие, на което се превеждат и постъпленията от продажбата на тези стоки,, тази дейност е съставна част от дейностите на отчитащото предприятие. С такъв характер е и дейност в чужбина, свързана с производството . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . на материали, детайли или компоненти, които се влагат в производството на продукцията на отчитащото предприятие. И в двата примера паричните потоци на дейността в чужбина и на отчитащото предприятие са взаимно свързани. Голямото внимание, което се отделя в международен счетоводен стандарт 21 на класифициране на дейностите в чужбина е обусловено от възможностите да се влияе върху крайния резултат от стопанската дейност на фирмата майка и на съответните дейности в чужбина чрез механизма на трансферните цени. При наличие на силна зависимост между чуждестранното поделение и отчитащото предприятие и при положение че паричните им потоци са взаимно свързани има възможност да бъдат търсени благоприятни ефекти от националните различия в данъчното облагане чрез прехвърляне именно чрез трансферните цени на част от печалбата от отчитащото предприятие към дейността в чужбина или пък обратното. Данъчните съображения на външнотърговската дейност не са обект на тази дипломна работа и затова няма да ги разглеждам обстойно, но тяхното споменаване е наложително поради влиянието им върху управленските решения. Тези решения се отнасят и за инвестирането и развиването на дейности в чужбина, а оттам и на откритостта на предприятието за валутен риск и по-конкретно на счетоводен (транслационен) риск. Начинът на класифициране на дейностите в чужбина обуславя и методологията на отчитане на възникналите курсови разлики от превеждането на счетоводните отчети на тези дейности от чуждестранната валута в отчетната валута (виж фигура 1). Фигура 1 Прилаган валутен курс за: Активи и пасиви Приходи и разходи Дейност в чужбина, Курс към датата на Курс към датата на съставна част от придобиването или сделките дейностите на отчи- преоценката А) Курс към датата тащото предприятие на сделките; за улеснение среден Чуждестранно Заключителен курс курс за периода; предприятие Б) Заключителен курс, ако отчетите са изготвени при условия на хиперинфлация. Стандартът допуска при превръщането на приходните и разходните позиции на чуждестранното предприятие за практическо . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . улеснение да се използва среден курс за периода или друг курс, приблизително равен на фактическите валутни курсове. С абзац 36 от Международен счетоводен стандарт 21 се изисква счетоводните отчети на чуждестранно предприятие, което води отчетност във валута в условията на свръхинфлационна икономика да бъдат преизчислени в съответствие с Международен счетоводен стандарт 29 Счетоводно отчитане при свръхинфлационни икономики и след това да бъдат превърнати в отчетната валута на отчитащото предприятие. Когато икономиката излезе от състоянието на свръхинфлация, чуждестранното предприятие престава да прилага Международен счетоводен стандарт 29 и използва сумите в мерната единица към датата на преустановяването като исторически стойности за превръщане в отчетната валута (виж фигура 2). Фигура 2 Отчитане на възникнали курсови разлики от превеждане на отчетите на: Активи и пасиви Приходи и разходи Дейност в чужбина, съставна Приход или разход за периода част от дейностите на отчитащото предприятие Собствен капитал (резерв) до момента на освобождаването от Чуждестранно предприятие нетната инвестиция В резултат на превръщането на отчетите на чуждестранното предприятие от чуждата валута в отчетната валута възникват следните видове курсови разлики: А) от превръщането на активите, пасивите, приходните и разходните позиции; Б) от превръщането на първоначалната нетна инвестиция по валутен курс, различен от този, по който се води до момента; В) от други промени в капитала на чуждетсранното предприятие. Тези курсови разлики се отчитат като собствен капитал (резерв) до момента на освобождаването на нетната инвестиция в чуждестранното предприятие, а не като приход или разход за периода, тъй като промените във валутните курсове почти не влияят върху паричните потоци на чуждестранното предприятие или отчитащото предприятие. За илюстриране на курсовите разлики, възникнали от превеждането на позициите в баланса на предприятие в чужбина, да рзагледаме следния пример: На 1 март българска фирма придобива дъщерно предприятие в чужбина. Курсьт кьм тази дата е 2.2460 лв. за един щатски долар. Ако приемем, че през месеца не са извьршени сделки и операции, то . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . крайният баланс е сьщият като началният. Курсьт на долара кьм 31 март е 2.1560 лв. Началният и крайният баланс и превеждането на балансовите позиции на дьщерното предприятие в крайния баланс по заключителния курс кьм 31 март в хил. лв. е представено в следната таблица (виж таблица 1). Таблица 1 Балансови позиции 1 март (щ.д.) 1 март (лв.) 31 март – заключителен курс (лв.) Дълготрайни активи 2100 4717 4528 Материални запаси 1050 2358 2264 Парични средства 791 1776 1705 Общо активи: 3941 8851 8497 Краткосрочни 525 пасиви Дългосрочни пасиви 1050 Собствен капитал 2366 Валутно преведена печалба (загуба) 1179 2358 5314 --1132 2264 5101 (213) Необходимо е да се отбележи, че резервьт от превеждане на отчетите на предприятието в чужбина намира отражение в баланса и отчета за собствения капитал на самото предприятие в чужбина, както и в консолидирания счетоводен отчет. Отчетите на отчитащото предприятие и на чуждестранните предприятия подлежат на консолидиране по реда на Международен счетоводен стандарт 27 Консолидирани счетоводни отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия, като се спазват обичайните консолидационни процедури. Тяхното прилагане е свьрзано с известни особености, произтичащи от превеждането на отчетите на чуждестранното предприятие от чуждестранната валута в отчетната валута, за които има специална регламентация в Международен счетоводен стандарт 21: 1. Когато чуждестранното предприятие не е изцяло собствено, натрупаните курсови разлики от превръщането на отчетите му в отчетната валута, съответстващи на малцинственото участие, се включват в консолидирания баланс като част от малцинственото участие. 2. При придобиването на чуждестранно предприятие възникналата положителна репутация и разликата от преоценката на . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . неговите активи и пасиви до справедливите им стойности се третират по един от двата начина (метода): а) като активи и пасиви на чуждестранното предприятие и затова се превръщат по заключителния курс; б) като активи и пасиви на отчитащото предприятие, които вече са изразени в отчетната валута, или ако представляват непарични позиции в чужда валута, се отчитат по курса към датата на сделката. 3. При елиминиране на вътрешногрупови разчети и сделки възникналите по тях валутни курсови разлики не се отстраняват, а продължават да се посочват като приход или разход или се отразяват като собствен капитал до освобождаването от нетната инвестиция. 4. В сьответствие и с Международен счетоводен стандарт 27 разликата в отчетните дати на чуждестранните предприятия в сравнение с датата на отчитащото предприятие не може да бьде повече от три месеца. При такава разлика активите и оасивите на чуждестранното предприятие се превръщат по валутния курс към датата на баланса на чуждестранното предприятие и по преценка се внасят корекции, отразяващи значими движения на валутните курсове до датата на баланса на отчитащото предприятие. Възможно е поради промяна в начина на финансиране и функциониране да се извърши и прекласифициране на дейност в чужбина. Стандартьт изисква, когато настьпи промяна в класификацията на дейност в чужбина, процедурите по преврьщането, приложими кьм новата класификация, да се прилагат от датата на промяната й. В такъв случай се подхожда по следния начин: 1. При прекласифициране в чуждестранно предприятие (от дейност в чужбина, съставна част от отчитащото предприятие) курсовите разлики от превръщането на непаричните активи към датата на прекласифицирането се отчитат като собствен капитал; 2. В дейност в чужбина, сьставна част от отчитащото предприятие (от чуждестранно предприятие): а) превьрнатите суми по непарични позиции се третират като исторически стойности на сьответните позиции; б) курсовите разлики, отчетени преди това като собствен капитал, не се признават като приход или разход до освобождаването от дейността . Естеството, причината и влиянието на промяната върху акционерния капитал и върху нетната печалба или загуба за отчетния и всички представени периоди следва да бьдат оповестени. На оповестяване подлежи и допълнителна информация във връзка със съществени постановки и изисквания в стандарта. . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . 3.10. Отчитане финансовите инструменти според изискванията на Международен счетоводен стандарт 32 Финансови инструменти: оповестяване и представяне и Международен счетоводен стандарт 39 Съвременното общество в своята дейност използва широк кръг от сложни финансови инструменти. Те се употребяват най-вече за управлението на някакъв вид риск (валутен, лихвен или ценови), който оказва влояние върху оперативната гъвкавост и паричните потоци на фирмата. Винансовите инструменти служат за защита на участващите страни в традиционните бизнес сделки, като минимизират влиянието на външни фактори - промени във валутните курсове, ценови равнища и лихвени проценти. В темата ще бъдат засегнати главните финансовите инструменти за управление на валутния риск - форуърдните контракти, фючърсните контракти и валутните опции. 3.10.1. Същност на финансовите инструменти според дефиницията на международен счетоводен стандарт 32 Финансови инструменти: оповеставяне и представяне Целта на Международен счетоводен стандарт 32 Финансови инструменти: оповеставяне и представяне е подпомагане на потребителите на информация от счетоводните отчети да разберат сьщността, принципите за класификация на финансовите инструменти, а от друга страна тези потребители да разберат значението на финансовите инструменти за финансовото състояние на предприятието и паричните му потоци. Финансов инструмент по смисъла на стандарта е всеки договор, който поражда едновременно финансов актив за едно предприятие и финансов пасив или инструмент на собствения капитал за друго. Финансов актив - активи, които предтавляват: парични средства; договорно право за получаване на парични средства или друг финансов актив от друго предприятие; договорно право за размяна на финансови инструменти с друго предприятие при благоприятни условия; капиталов инструмент на друго предприятие. Например закупените от една компания обикновени акции представляват финансов актив за нея, който и дава право да получи доход при конкретни условия. Като финансови активи могат да се определят и облигациите, даващи право на техните притежатели да получат плящане по лихва и главница. . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . Финансов пасив - договорно задължение за предоставянето на парични средства или друг финансов актив на друго предприятие или за размяна на финансови инструменти с друго предприятие при потенциално благоприятни условия. Например издадените облигации са финансов пасив за техния емитент, тъй като пораждат за него задължението да направи многобройни бъдещи плащания. По сложен е въпросът за третиране на конвертируемите облигации, даващи право на техния притежател да се превърне в акционер. В този случай емитентът използва принципа за предимство на съдържанието пред формата. Възможни са два варианта: А) целият финансов инструмент да се отрази като задължение - финансов пасив; Б) една част от инструмента - като финансов пасив, а другата като капитал. Инструмент за собствения капитал - договор, който осигурява остатъчна стойност в активите на дадена фирма след приспадане на всички нейни пасиви. Например емитираните обикновени акции, в резултат на които се увеличава капиталът са капиталов инструмент за предприятието емитент. От друга страна те са финансов актив за предприятието купувач, тъй като му осигуряват правото на дивиденти. Представяне на финансовите инструменти в счетоводния баланс. Финансовите инструменти се представят в счетоводния баланс по два начина: а) балансови – признати б) задбалансови – непризнати Съгласно общите положения на международните счетоводни стандарти в баланса се признава пасив тогава, когато има вероятност да настьпи изтичане на ресурси, въплъщаващи икономическа изгода, в резултат на уреждане на задължение и когато сумата, с която ще се уреди това задължение може да се измери достоверно. 3.10.2. Класификация на финансовите инструменти Класификация на финансовите активи В зависимост от целите на придобиване финансовите активи се делят на : А) Финансови активи, държани за търгуване бързоликвидни активи, които са придобити с цел реализиране на печалба от колебанията в цените или маржа. Производните . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . финансови инструменти винаги се класифицират, като финансови активи, държани за търгуване. При придобиване активите се заприходяват по цена на придобиване. Те подлежат на последваща преоценка до справедливата им стойност. Разликата между отчетната и справедливата им стойностсе отразява като финансов приход или разход за техния притежател. Б) Финансови активи държани до настъпване на падеж - това са активи с фиксирано плащане и фиксиран падеж, които предприятието има намерение и възможност да държи в своя портфейл до настъпването на падежа им. …………………… 3.10.3.Счетоводно отчитане на финансовите инструменти Признаване и оценка на финансовите активи и пасиви. Финансовите активи и пасиви намират отражение в счетоводството на предприятието, само когато то е страна по договорните разпоредби за инструмента. От посоченото изискване следва, че планирани бъдещи операции и сделки не са финансови активи или пасиви на предприятието. Например безусловните вземания и задължения се признават за активи или пасиви, когато предприятието стане страна по договора и вследствие на това има правото да получава или задължението да плаща определена парична сума. Опциите се признават като актив или пасив, когато притежателят им стане страна по договора. Активи или пасиви на предприятието, които нямат договорен характер (като задължението за плащане на данъци), не са финансови активи или пасиви. От методологична гледна точка признаването на финансовите активи може да стане, като се прилагат два метода: А) дата на търгуване - датата на поемане на ангажимента за закупуване на актива. При този метод се признава и се отразява счетоводно все още неполученият актив и задължението за неговото плащане. Б) дата на уреждане - датата на която активът се предоставя на предприятието. При този метод признаването на актива се извършва в деня, в който същият е прехвърлен на предприятието. Финансовите активи или пасиви се оценяват при първоначалното им признаване по цена на придобиване. Тя е равна на сумата на справедливата стойност на направеното (при финансов актив) или полученото (при финансов пасив) вложение и разходите за сделката. Разходите за извършване на сделка с финансови инструменти са всички тези, които могат пряко да бъдат приписани . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . на придобиването на финансовия инструмент. Тези разходи включват хонорари, комисионни, платени на брокери и дилъри, пряко ангажирани със сделката; такси, изплатени на борсите и регулационните органи. В цената на придобиване не се включват получените премии и отбиви, финансирания и разпределени административнии общи разходи. В цената на ридобиване не се включват и присъщите за актива или пасива лихви, които не са платени към датата на придобиване. 4. Заключение Първият основен извод от настоящата дипломна работа е, че днес въпросите за валутният риск и неговото управление звучат изключително актуално. Освен това настъпват значителни промени в прилаганите подходи за неговото управление. След като в началото на 1973 г. спонтанно се разпада създадената след Втората счетовна война система на фиксирани валутни курсове и се установява практиката на плаващите валутни курсове, характерът и съдържанието на валутния риск коренно се променят. След 1973 г. на първо място рязко се увеличават размерите на курсовите промени. На второ място, промените вече са непрекъснати, а не еднократни, както при фиксираните курсове. Освен това изчезването на общия център (долара), спрямо който всички валути съизмерват еднократните си девалвации и ревалоризации, създава нееднозначност на курсовите изменения. В условията на задълбочаваща се глобализация на икономическите връзки (не само традиционните търговски, но и все по-определящите финансови) постоянните курсови изменения се превръщат в непрекъснато действащ и все по-значим фактор за финансовите резултати от всички аспекти на фирмената дейност. Увеличава се не само дълбочината, до която проникват курсовите примени, но и времевият хоризонт на тези последици. В същото време развитието на финансовите пазари, особено в развитите западни страни, дава изключително големи възможности за активното управление на валутният риск. Финансовите инструменти използвани за целта са изключително разнообразни по времевия хоризонт за който се отнасят, по степента на защитата, която осигуряват, а също и по разходите, които е необходимо фирмата първоначално да направи. Управленските органи на всяка фирма осъществяваща външнотърговска дейност трябва да са добре запознати с различните възможности за предпазване от валутен риск и да преценят коя от тях най-добре подхожда на конкретните условия, при които работи фирмата, на нейната откритост за валутен . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . риск и на ресурсите, които тя може да задели за хеджиране. Важна роля при вземането на това решение играе опитът на фирмата, както и личностните характеристики на управляващите. Всички тези промени в проявлението на валутния риск водят до промени в прилагания подход за неговото управление. Индивидуалният подход на защита от еднократна промяна на валутния курс в рамките на отделните външнотърговски сделки отстъпва място на постоянна и непрекъснато усложняваща се дейност по управление на валутния риск, засягаща всички страни от фирменото управление, но на първо място – финансовото й управление. Вторият съществен извод е, че не бива да се допуска подценяване на т. нар. транслационен (или още преводен, счетоводен) валутен риск. Неговото значение нараства в епохата на глобализацията, когато възможностите за преки и портфейлни инвестиции в чужбина нарастват многократно. Консолидирания финансов баланс също така е много важен за разнообразните външни потребители на счетоводна информация. Съдържащата се в него информация, която отразява и счетоводния риск, формира представата на външните компании за съответната фирма и така влияе върху техните управленски решения, засягащи взаимните им стопански отношения. Особено ясно се илюстрира важността на информацията от баланса в случай на кандидатстване за кредит пред някоя банка. Финансовият резултат служи и като основа за данъчното облагане на фирмата, което определя и изключителното внимание, което се отделя за неговото изготвяне. Поради тези съображения транслационния валутен риск не бива да бъде подценяван и трябва да се вземат ефективни мерки за неговото прогнозиране и управление. Ръководството на фирмата трябва много внимателно да анализира изложеността на счетоводен риск. Поради глобализацията на стопанската и инвестиционна дейност възниква потребност от унификация на икономическата и специално счетоводната информация. Необходимостта от представянето на счетоводната информация на разбираем език пред чуждестранните контрагенти е довела до създаването на Международните счетоводни стандарти, изготвяни от Комитета по Международни счетоводни стандарти. Те имат диспозитивен характер, като право на всяка страна е да реши дали те да се прилагат на нейна територия, дали само да се пристъпи към известно уеднаквяване на Националните счетоводни стандрти към международните, или просто да се даде право на фирмите да . Управление на валутния риск и счетоводно отчитане . решават дали да изготвят Годишните си счетоводни отчети и по Международните стандарти. Интерсна е българската практика в тази насока. В доскоро действащия закон за счетоводството задължителни за предприятията бяха Национални счетоводни стандарти и Национален сметкоплан, съобразени с Международните счетоводни стандарти и утвърдени от Министерския съвет. От 01.01.2002 г. задължителни за текущото отчитане са постановките на Закона за счетоводството и Национални счетоводни стандарти приети от Министерския съвет. Националния съвет по счетоводство приема примерен Национален сметкоплан, който има препоръчителен характер. законов текст вече регламентира утвърждаването от ръководството на предприятието на индивидуален сметкоплан. Законодателчт е определил временно прилагане на Националните счетоводни стандарти и примерния Национален сметкоплан – до влизането в сила на Международните счетоводни стандарти. Тази дата е 01.01.2005 г. за всички предпиятия с изключение на бюджетните. За някои предприятия обаче (банки, застрахователни, инвестиционни и осигурителни предприятия) Международните счетоводни стандарти влизат в сила още от 01.01.2003 г. За останалите предприятия, по-ранното прилагане (но не преди 01.01.2003 г.) на МСС е допустимо по избор на предприятието. Всичко това обуславя актуалността на МСС за българската практика. Именно поради това отчитането на сделките деноминирани в чуждестранна валута, на дейностите в чужбина и на инструментите за хеджиране е разгледано съобразно с изискванията на Международните счетоводни стандарти.