pistowi _finansi

3.ФИНАНСОВА СИСТЕМА 1.ИК.СЪЩНОСТ НА ФИНАНСИТЕ За първи път Financia възниква в Италия през 13 15 век. Днес под “Финанси” се разбира парични отношения, които изразяват процесите, свързани с формирането и разходването на фондовете на държавата, предприятията и индивидите. Същността на “финанси” в етимологичен аспект се разкрива с анализ на понятието “финанси”, което се свързва с парични сделки, парични плащания, парични операции, държавни приходи, лихварство, спекула и др. Общото е използването на парите с цел формиране на доходите на отделните субекти. Същността на “финанси” в икон.аспект е специфичното движение на парите, породено от разпределението и преразпределението на БВП чрез използването от фин.органи на регламентирани от държавата методи и форми. ОСН.ЦЕЛ на финансовата дейност е рационалното разпределение на създадения БВП в съответствие с интересите на отделните субекти. Много често интересите на държавата не са в съответствие с интересите на отделните субекти. За да изпълнява функциите си, държавата трябва да насочва към централизираните си фондове голяма част от БВП. Преките създателите на БВП – фирмите и населението се нуждаят от парични средства за задоводляване на потребностите си. Недостатъчния обем на централизиран БВП води до намаляване на паричните средства за издръжка на извън производствената сфера и за подпомагане на соц.слабите слоеве от населението. Финансовите органи изпълняват важна роля в процеса на разпределение и преразпределение. Тяхната дейност при разпределението на БВП се ръководи от задачите, поставени за постигането на определена цел. Формите и методите на разпределение на БВП се регламентират от държавата и в този аспект тя може да се разглежда като субект на финансите. На тази основа финансовите отношения имат императивен характер. Те са специфични парични отношения, които отразяват разпределението и преразпределението на БВП чрез регламентираните от държавата форми и методи. Тези форми и методи се отнасят за държавните, частните, чуждестранните фирми, както и за населението. Всички те участват при формирането на паричните средства на централно, регионално и фирмено равнище. Финансовите отношения между отделните субекти имат своите специфични особености, поради което се налага обособяването им в отделни звена. 2.ОСНОВНИ ЗВЕНА НА ФИНАНСИТЕ Финансовите отношения между отделните субекти имат своите специфични особености, поради което се налага обособяването им в 3 основни техни звена: 1.Държавни финанси - те изразяват специфичното движение на парите, породено от разпределението на БВП чрез използването от финансовите органи на регламентирани от държавата форми и методи с цел формиране на бюджетни и извънбюджетни средства на нац.ревнище за покриване на държавните разходи. Чрез държавните финанси БВП и нац.доход се разпределят и преразпределят в териториален, отраслов и социален аспект. 2.Финанси на местните органи на управление – те изразяват специфичното движение на парите, свързани с местното разпределение на дохода, създаден на дадена територия за формиране на бюджетни и извънбюджетни средства на регионално равнище за покриване на разходи на местни органи на управление. Финансовите органи използват още и форми за намиране на извънбюджетни средства, които се насочват за строго опредлени цели. Държавните финанси и финанси на местните органи на управление са основните звена на публичните финанси. Те имат еднакви функции съответно на национално и герионално равнище. 3.Финанси на фирмите – т.н. корпоративни финанси изразяват специфичното движение на парите (финансовите потоци породени от формирането, разпределението и преразпределението на паричните постъпления чрез използване от финансовите органи на регламентирени от държавата методи и форми с цел осъществяване на непрекъснатост на стопанската дейност). Формирането, разпределението и преразпределението на паричните постъпления включват: -движение на фин.потоци м/у фирмата и държавата – плащане на установени данъци и такси -движение на фин.потоци между фирмите и общината вследствие от плащането на местни данъци и такси -движение на фин.потоци между фирмите и техните доставчици – пар.средства за закупуване на суровини, машини и материали -движение на фин.потоци между фирмите и работниците и служителите – раб.заплати, премии, награди, компенсации и т.н -движение на фин.потоци между фирмите и нейните собственици – набиране на капитали и изплащане на дивиденти -движение на фин.потоци между държавата и фирмите – получаване на парични средства от бюджета или извънбюджетните фондове под различни форми – дотации, помощи, кредити и т.н. 5.ИЗТОЧНИЦИ НА ПУБЛИЧНИ ПРИХОДИ Източници са нац.доход, чуждия нац.доход и нац.богатство. Използват се 3 показателя за измерване на макроик.резултати: 1.БВП – обхваща пазарната стойност на произведените стоки и услуги за крайно потребление за период от 1 год. Величината на БВП се получава като към БВП се прибавят доходите от инвестициите в чужбина. 2.Чистият вътрешен продукт – включва заплащането на труда на работника, ренти, наеми, печалби на фирми, чисти лихви на домакинства, доходи на ЕТ и чисти косвени данъци (разликата м/у отпуснатите дотации и изплатените косвени данъци). ЧВП се изчислява като от БВП се приспаднат амортиз.отчисления. 3.Нац.доход – получава се като от чистия на.продукт се извади стойността на предметите на труда. Нац.доход обхваща всички доходи от населението и фирмите на страната. В случаите когато нац.доход не е достатъчен за формиране на нужните средства за финансиране на държ.разходи се използва нац.богатство. Нац.богатство е съвкупност от всички материални , духовни и природни ценности на страната – сградния, горския, поземления фонд, благородните метали, произведенията на изкуството и т.н. Към него се пристъпва само в крайни случаи като природни бедствия, стихии, войни, тежки икономически кризи и пр. Ако държавата използва националното богатство като източник на ресурси за постъпления в държавния бюджет, то се декапитализира. Именно поради тази причина не се разглежда като естествен източник. Източник на ПП могат да бъдат още чуждият нац.доход и чуждото нац.богатство. Тяхното използване зависи от фин.състояние на страната. В мирно време те се ползват в различни форми като: износ на инвестиции, от които се получават печалби; износ на парични капитали, от които се получават лихви и нееквиваленет външно-търговски обмен. Тези форми се използват от високо развитите страни. Страните с икономически затруднения използват външни източници под формата на помощи, заеми, кредити. ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА осигурява инфраструктурата на функционирането на финансовия сектор. ФС се разглежда в два аспекта - икономически и институционален. В икономическия аспект, ФС е съвкупност от финансови отношения, на базата на които се образуват съответните фондове и се преразпределя обществената продукция. В институционален аспект ФС включва всички институции и учреждения, чрез които се осъществява управление на финансови отношения. Съществуват централизирани и децентрализирани финансови институции. Системообразуващите фактори на ФС са: - държавата, общината и фирмите. -административното деление на страната – колкото то е по-сложно, толкова повече са структурните звена на ФС. -принципите за изграждане на ФС Основни принципи за изграждането на ФС са: -единството – изразява се в единна нормативна база чрез която се установяват фин.процеси и единна приходна система, при която осн.публични приходи са общи за всички бюджетни звена. -децентрализация на ФС – изразява се в предоставянето на организацията и управлението на ФС в ръцете на висшестоящите публични институции. Министерството на финансите осъществява оперативното ръководство на ФС, а министерския съвет и Народното събрание утвърждават нормативните актове за управление на ФС. Разпорежданията на Министр.на финансите са задължителни за министерства, ведомства, общини, фирми, учреждения и население. -финансова автономия – изразява се в предоставяне на права и компетенции на нисшестоящи звена на ФС при вземането на решения от фин.характер. -специализация на звената на ФС – изразява се в създаване на специализирани учреждения с определено функц.предназначение. Елементите на Финансовата система са отделни единици, самостоятелно обособени въз основа на системообразуващите фактори. Те не са равностойни. Централният елемент лежи в основата на ФС и е във взаимоотношения с всички останали елементи – това са финансовите отношения. -публични финанси – приходна, разходна и бюджетна система -финанаси на фирмата – осигуряване на средства, финансиране на възпроизводствения процес и разпределение на пар.постъпления -социално осигуряване – бива краткосрочно, дългосрочно и формиране на осигурителен фонд -застраховане – имуществени застраховки, лично застраховане, задължително и доброволно застраховане. ФИНАНСОВАТА ПОЛИТИКА е съставна част на ик.политика и е научнообоснована дейност на държ.и частни органи на управление, свързана с фин.отношения при разпределението и преразпределението на БВП. Елемент на ФС е и : -финансовия контрол. Той е специфична дейност на фин.органи за проверка на обосноваността на фин.процеси с цел предотвратяване на фин.нарушеня. 6.МЕТОДИ И ФОРМИ ЗА СЪБИРАНЕ НА ПУБЛ.ПРИХОДИ Под методи за акумулиране на ПП се разбира конкретните инструменти, чрез които средствата се изземват от източниците и се предоставя т на държавния бюджет. В страните с пазарна икономика се използавт данъчни и неданъчни методи. Данъчните методи се проявяват чрез конкретни приходни форми - ДДС, Данък печалба, ДОД, акцизии и др. Като елементите на този метод се разглеждат законоустановените данъци, действащи в дадена страна за определен период от време. Акумулирането на ПП с голям или малък брой приходни форми зависи от функциите на конкретните приходни форми. Когато на отделни данъци се възлагат функции за регулиране на ик.процеси и поведението на данъкоплатците в данъчната система се включват повече на брой данъци като на всеки един се възлага конкретна функция и обратно. Неданъчните методи са такси, патенти, глоби, държ.и общ.кредити, продажба на държ.и общ.имущество, парична емисия и др. Така се набират значителни приходи в бюджета на държавата или общините. -таксите са са доброволни плащания за получаване на услуги от държавата или обществените учреждения. При определяне на техния размер се взема под внимание дохода на платеца. За даден вид услуга или действие от държавен или местен орган, всеки гражданин плаща еднакви такси. Целта е да се ограничи търсенето на углуги и към тях да се прибягва само когато е наложително. -плащането на патенти – има характер н разрешение за упражняване на определен занаят, търговия, услуги и др. Данъчната основа се определя по външни белези, а дан.размер е в абсолютна величина. Плащането на патента е преди започване на дейността , а в последствие преди или в началото на бюджетната година. -глобата – е парична санкция, наложена от съд или администр.орган на лица, извършили престъпление или нормат.нарушение. -паричната санкция се определя от законодателството и може да се наложи и на физ.и на юрид.лица -конфискацията е имуществено наказание и се изразява в принудително и безвъзмездно отнемане в полза на държавата на част или на цялото имущество на виновното лица. -кредити – ПП могат да постъпват и от банкови кредити – те са временни ПП защото подлежат на връщане с лихва. Кредита е безвъзмездна сделка -държ.и общ.ценни книжа – ПП постъпват и под формата на държ.и общ.ценни книжа. -паричната емисия е най-популярния метод – пускане в обръщение на такова количество пари, което не е съобразено с потребностите на нац.стопанство. Това е найнепопулярната финансова форма за акумулиране на ресурси, тъй като води до обезценка на паричната единица, загуба на контрол над паричното обръщение и до цялостно разстройство на финансовата система при често прилагане. 4.СЪЩНОСТ НА ПУБЛИЧНИТЕ ПРИХОДИ ПП са част от нац.доход, предоставена на държавата, общините и кметствата за покриване на техните разходи. Техният обем зависи както от величината на нац.доход, така и от функциите на държавните и местни органи на управление. Трябва да се разграничават понятията “бюджетни приходи” и “публични приходи”. ПП са съвкупност от специфични пар.отношения с помощта на които се разпределя и преразпределя нац.доход с цел формиране на бюджета на държавата и бюджета на местните органи на управление и на извънбюджетните фондове. ПП се групират според различни признаци: 1.в зависимост от вида на платците: -приходи от юрид.лица -приходи от физ.лица 2.в зависимост от сферите от които се акумулират ПП -приходи от държ.сектор, от общинския секрот, корпоративния сектор, от частния сектор -приходи от извънпроизводствената сфера – такси и услуги от държ.учреждения и от обществени учреждения 3.в зависимост от методите и факторите за акумулиране на паричните средства: -данъчни приходи – от ДДС, от данък върху печалбата, от ДОД, от акции, мита, данъци върху недв.имущество, данъци върху наследство, от рентен данък, вноски за соц.осигуряване и т.н. -неданъчни приходи - са тези от държавните и общински заеми, от стоп.дейност на държавата и общината, приходи от глоби и конфискации, от банкови кредити, праодажби на държ.и общ. Имущества, такси и патенти и т.н. -органите, чурежденията и институциите – Нар.събрание, Мин.съвет, Сметната палата и нейните поделения, Мин.на финансите, фин.отдели на министерствата и ведомствата, фин.отдели на фирмите. НС и МС създават нормативната база за организация и управление на ФС. Сметната палата е ново звенои осъществява фин.контрол върху всички организации на бюджетна издръжка и на фирми, получили дотации от бюджета. Чрез своите поделения, тя проверява: =законосъобразното и целесъобразното изпълнение на държ.бюджет и на бюджета на общините =текущото отчитане на бюдж.приходи и разходи =изпълнението на извънбюджетните фондове и сметки =отчетите по бюдж.разходи на БНБ =постъпленията от приватизацията и съответните фондове и тяхното изразходване и т.н. Министерството на фин.е орган на МС за изграждане и провеждане на фин.политика и фин.управление на страната. То има следните функции: -разработва проекта на държ.бюджет -контролира и анализира състоянието на държ.бюджет. -предлага и прилага мерки за укрепване на страната -организира и провежда данъчна практика и подготвя данъчни нормат.актове -ръководи и контролира съставянето и изпълнението на бюджета на общините. -организира и контролира дейността по емисията и изплащането на държ.ценни книжа -подготвя междунар.спогодби за избягване на двойното данъчно облагане -разработва нац.счетоводство и осигурява единство в прилагането му. -участва в разработване и провеждане на държавна митническа политика и координира връзките с международните организации по проблемите на митата, митническия контрол и т.н. 8.ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДАНЪЧНОТО ОБЛАГАНЕ 7.СЪЩНОСТ НА ДАНЪКА И ВИДОВЕ Орг.на дан.облагане (ОДО) е процес, който обхваща ДАНЪЦИ принципите и методите на облагане и начините за събиране на данъците. При създаване на оптимална ОДО Данъкът е основен инструмент за набиране на от решаващо значение са принципите на облагане. Те са средства за държавния бюджет с цел покриване на съвкупност от правила, които трябва да се спазват и държавните разходи. прилагат при въвеждането на данъци. По-важните от тях са: В ик.аспект данакът е част от доходите на 1.легитимност на ДО - установяването на данъка физ.и юр.лица, която безвъзмездно се изземва и трябва да става само от законодателен орган (парламента). предоставя на държавата и общините за покриване Той може да предостави това си право на правителството само при нанасянето на малки корекции по данъчните на техните разходи. Данъка обхваща доходите на участниците в пр.процес, а също и тези на заетите в закони Съразмерност на облагането - данъчното облагане 2. извънпроизв.сфера. Той се проявява и като форма трябва да се съобразява с икономическото и финансовото за прехвърляне на собственост върху вещите и състояние на данъкоплатците. Данъците трябва да са поносими, да не пречат на съществуването и имуществата от едни лица на други. възпроизводствените възможности на данъкоплатеца. От правна гл.т. данъкът е законосъобразно, Когато данъците са прекалено високи, те пораждат безвъзмездно и задължително плащане на физ.и отрицателни дори разрушителни тенденции в икономиката. До определена степен те стимулират юр.лица в полза на държавата и общините. стопанската активност, но след като се наруши този законосъобразен – защото всеки данък може да оптимум на облагането, те имат негативно въздействие. бъде видоизменен или премахнат само със закон; 3. Определеност на елементите на данъка - този принцип изисква всички елементи и условия на данъчното безвъзм.– данъкоплатеца не получава нищо срещу облагане да са предварително много точно, ясно и това което дава -задълж.– в закона са определени категорично определени, за да не се дава възможност за сроковете за внасяне на данъците. произволно тълкуване нито от едната, нито от другата страна. Данъците имат 3 функции: 4.Удобство на данъка - според този принцип 1.фискална функция – свързана е с осигуряване техниката и сроковете на плащане на данъците трябва така на необходимите за държавата и общ.фин.средства. да са установени, че да са удобни за данъкоплатеца. 2.ик.функция – има 3 направл. –стимул.или 5. Икономичност на ДО - разходите, свързани с данъчните администрации във връзка със събирането на огранич.на стоп.дейност –стимул.или огр.на износа данъците, не трябва да са големи. Данъчната практика и вноса -разпредел.на БВП трябва да се организира така, че с минимални разходи да 3.соц.функция се проявява чрез диферинцирано се получи максимален ефект за държавата. 6.Стабилност на дан.законодателство – изисква облагане на гражданите в зависимост от създаване на закони, които да действат за повеличината на техните доходи и имущества. Всяка продължителен период от време.стабилността създава държава според соц.политика създава такава условия за разгръщане на стоп.инициатива за привличане на чужди инвестиции за по-лесно събиране на данъците. организация на данъците, която да облекчава 7. Яснота и разбираемост на ДО - данъчната соц.слабите слоеве. практика трябва да се основава на проста организация, Всеки данък има следните елементи: която да е лесноразбираема и приложима. Съществуват 2 основни начина за облагане с данъци: -обект, предмет или данъчна база - това са -пропорционален - данъчният размер остава един и доход, наследство, потребление, имущество същ, както и да се променя данъчната ставка (база). (богатство). -прогресивен – данъчния размер расте прогресивно -платец, субект на данъка - това е физ.или юр. при увеличаване на данъчната основа В съвременната фин.практика се прилагат следните начини лице, което се намира в определено отношение с за събиране и внасяне на данъка: обекта на облагане. Това отношение може да бъде -събиране на данъци и такси от дан.служители – отношение на собственост, на придобиване или дан.задължение се изчислява от дан.служител и се внася от данъкоплатеца в установените срокове. Платеният данък стопанисване. Платецът е лицето, което според се удостоверява с приходна квитанция издадена от данъчното законодателство е длъжно да внесе дан.служител. полагащия се данък. -безобложен начина - данъкоплатците сами определят размера на данъчното задължение и го внасят в Данъчен носител - не винаги формалният съответния бюджет обикновено по безкасов начин. носител на данъка понася реално данъчното бреме. -дан.администрация – събиране на данъци и такси чрез Като платец лицето е и дан.носител когато има гербова хартия, бандероли и таксови марки. - при тази пряко отношение с предмета на данъка. В много система се откупува гербова хартия, в чиято цена се съдържа и данъка или таксовата марка. Бандеролите се случаи обаче платеца не е дан.носител, тъй като използват за плащането на акциза (спиртни напитки и дан.задължение се уддържа от дохода на др.лице. тютюневи изделия). Наличието на бандерол върху тях е гаранция за платен данък и че производството се контролира. 9.ОТБЯГВАНЕ (БЯГСТВО) ОТ ДАНЪЦИ И ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ДАНЪЦИ Отбягването на данъци представлява укриване на определени факти и обстоятелства с оглед да не се издължи данъчното бреме или да се издължи в намалени размери. Отбягването на данъци може да се осъществи по легален или нелегален път. -легалното отбягване на данъци се х-ра с това, че при него не се нарушават данъчните закони. Такова отбягване има при предоставяне на различни данъчни преференции от отделни данъчни закони или при наличие на данъчни несъвършенства в данъчното законодателство. Като данъчни преференции могат да се разглеждат ускорени методи за амортизация, данъчни преференции за предоставяне средства на фондации с благотвор.цел., различни данъчни кредити, дарения и други. Данъчните несъвършенства представляват пукнатини (вратички) в закона. -нелегално отбягване на данъци се наблюдава при т.нар. “икономика в сянка”, която бива черна и сива икономика. Черна е тази икономика, при която дейностите като такива са забранени със закон и затова се укриват. При сивата икономика дейностите като такива са разрешени, но те се укриват с цел неплащане на данъци. При отбягването на данъци намаляват постъпления та в държавния бюджет. Използват се следните форми: водене на двойно счетоводство, укриване на доходи при попълване на дан.декларация от физ.и юр.лица, неподаване на декларации, укриване на доходи чрез осъществяване на стопанска дейност без юрид.регистрация. Прехвърляне на данъка има при несъвпадение между платец и ностиел на данъка. Това е един трансфер на данъчно бреме от данъкоплатците, които по закон са длъжни да платят данъка, към физически и юридически лица, които са извън обхвата на закона. Това се осъществява чрез системата на цените на стоките и услугите на пазара. При прехвърлянето не се намаляват постъпленията в държавния бюджет, а само се засилва неравномерността при разпределение на данъчната тежест между данъкоплатците от различните социални групи и слоеве. Най-прост пример за това е когато едно лице включва данъка в цената на стоките и услугите и го прехвърля върху крайния потребител. Прехвърлянето на данъка се осъщствява посредством: -Прехвърляемост на данъка напред се наблюдава, когато данъкът се включва в цената на стоките и услугите и се прехвърля към крайния потребител. -Прехвърляемост на данъка назад става от купувачите към продавачите чрез намаление на пазарните цени на облаганите стоки и услуги. Възможно е, когато доставчикът е в по-неизгодни позиции или когато предлагането превишава търсенето -Смесена прехвърляемост този вид прехвърляемост се осъществява при съчетаване на прехвърляне на данъка напред с прехвърлянето му назад. Конкуренцията се явява пречка за смесената прехвърляемост -Наваксване на данъка - се изразява в стремежа да се компенсира сумата на платения данък за сметка на повишаване на производителността на труда, интензивноста на труда, влошаване условията на труд и опазването му. 10.СЪЩНОСТ НА ПУБЛИЧНИТЕ РАЗХОДИ ПР са част от фин.ресурси, които държавата насочва за развитието на нац.стопанство, жилищното строителство, отбраната и сигурността на страната. Те изразяват паричните отношения, свързани с разпределението и преразпределението на БВП с цел по-нататъшно развитие на производствените мощности и подобряване на соцкултурното равнище на населението. В зависимост от възможностите на ПР за увеличаване на БВП различаваме: 1.преки производствени разходи – разходи за инвестиции в различни отрасли на нац.стопанство. Те водят пряко до нарастване на БВП. 2.непреки произв.разходи – разходи за образование, здравеопазване и др., водещи до нарастване на БВП по косвен път. 3.непроизводствените са разходи за управление и отбрана на страната. Те не водят до увеличаване на БВП нито пряко нито косвено. В зависимост от предназначението ПР биват: -текущи- разходи на бюдж.учреждения за заплати, осигурителни вноски, стипендии, командировки и т.н -инвестиционни- за капитални вложения за реконструкция. Използват се за увеличаване обема на дълготрайните матер.активи -трансферни- за субсидии, лихви по външни заеми идр. Величината им зависи от фин.възможности на държ.институции и от величината на външния и вътрешен дълг на държавата. В зависимост от източника на финансиране на ПР биват: 1.бюджетни разходи- които се финансират от държ.бюджет и бюджета на общините. Могат да се разглеждат и като разходи по републ.бюджет, разходи по бюджета на министерства и ведомства, разходи по местния бюджет и т.н. 2.извънбюджетни разходи- те се отразяват по извънбюджетни сметки по министерства, ведомства и терит.единици. Имат целеви характер и особен режим на производство, отчитане и контрол 12.БЮДЖЕТНА КЛАСИФИКАЦИЯ Бюджетната класификация (класификацията на приходите и разходите) в етимологичен аспект се свързва с произхода на понятието – от латински “класис” и фацио” – разряд и права или разпределение по раздели и класове в зависимост от определени общи признаци. В ик.аспект БК е система от принципи, форми и методи за групиране и подреждане на прих.и разходите по държ.бюджет и по бюджета на местните органи за управление. БК се съставя от Минист.на финансите на базата на следните принципи: -единство на прих.и разходите – групиране и подреждане на прих.и разходите по единна класификация за републ.бюджет, местните бюджети и бюджетите на соц.осигуряване -унифициране на номерацията по прих.и разходи. Създава се адресност, което улеснвява кореспонденцията и се създават условия за анализиране и провеждане на ефективен контрол върху бюджетните процеси. -кодиране на разходите -адресност на прих.и разходите – разпределянето им по отрасли, министерства, ведомства и учреждения -яснота на класификацията – подреждането им по начин, разбираем за всички специалисти, участващи в процеса по съставяне и изпълнение на бюджета. -прегледност на БК – свързан с принципа за яснота но включва и изискването за групиране на прих.и разходите даващо прегледен вид на отделните елементи на БК. -публичност на прих.и разходите по бюджета – разширяване обема от информация -балансираност - с нея се създават условия за информация относно превишаване на приходите над разходите или за недостига на средства. Бк е обвързана с административната структура на управление. Всяко изменение на техн.наименования, на броя на министерствата, учрежденията, ведомствата води до промяна в БК. Прих.и разходите по бюджета се обособяват по групи, редове, дейности и параграфи. Групата е най-обобщаващият елемент на БК. Приходите по местн.бюдж.се обособяват в 3 групи: 1.данъци 2.такси 3.др.приходи. Приходите по държ.бюджет не се групират по групи. При класифицирането на приходите по местните бюджети няма раздели и дейности, а групата съдържа само параграфи. В единната класификация по разходната част на бюджета са обособени 9 групи: общодържавни служби, отбрана и сигурност, образование, здравеопазване, соц.осигур., жил.строителство и благоустройство, дейности по почивното, чултурно и религ.дело, ик.услуги и др. Разделите групират разходите по министерства и ведомства и в кодовата система заемат първите 2 клетки. Общо на брой са 99. Дейността обхваща разходите на бюдж.учреждения с еднородна дейност. Тя се отразява в последните 3 клетки на класификацията от 101 до 905. По бюджета на местните ортани за управл.са 58 на брой. Параграфите конкретизират разходите на бюдж.организации по предмет. Разходните параграфи са от № 1-98, а за бюджетите на местните органи за управл.параграфите са 33. 13.СЪЩНОСТ НА БЮДЖЕТА Понятието бюджет има древнолатински произход и нейният буквален превод е “торба, чувал, чанта”. Във Франция “бюджет” се използва в смисъл на малка чанта, чувал, в който се съхранява държавното съкровище; в Англия - кожена папка, в която се държат пари. Днес, в съвременната финансова литература под бюджет се разбира е финансов документ, в който се отразяват държавните приходи и държавните разходи. Под бюджет също се разбира и парична сметка, балансирана за определен период от време. Бюджет не е нито баланс, нито инвентарен списък, който да отразява статично състоянието на финансите, а поскоро бюджет е картина, в която последователно се изразяват отделните действия, свързани с набирането на приходната част и извършването на разходите; изразява динамиката им. Бюджетът се съставя като динамично състояние на финансите в продължение на определен период от време. Още бюджет е и финансов документ, който разрешава това набиране и разходване на средствата. Бюджетът е финансовата основа, върху която се градят икономическите програми на правителствата. Първите книги за разходите и списъците на данъците са съставени през 1086 г.в Англия, а през 1688 г.е съставен първия англ.бюджет на законодателна основа. В юрид.аспект бъджета е фин.план приет от законодателен орган като закон. От ик.гл.т. бюджетът е съвкупност от фин.планове на държавата и общините, в които са отразени приходите и разходите за определен период от време. Публичните финанси са по-всеобхватно понятие, защото отразяват освен бюджетите на държавните и общински органи и извънбюджетните фондове и сметки. Като фин.план, бюджетът има 2 страни: 1.приходна – в нея се отразяват паричните постъпления от различни фондове 2.разходна – отразяват се всички видове разходи свързани с програмата на правителството или на общ.съвет през бюджетния период. Бюджетен период е времето за упражняване на бюджета. За Б-я този период е от 1.01 до 31.12. Изборът на бюдж.период е свързан с установените срокове за постъпления на приходи и извършване на разходи, с традицията на заседанията на парламента. Когато приходите превишат разходите в клая на бюдж.период бюджетът приключва с излишък, а в обратния случай – с дефицит. Има 2 начина за приключване на бюджетния период: -бюджетна жестия – приключването на бюджета става на последния ден от бюджетната година. Сметките по стария бюджет се закриват и се откриват сметките за новия. Несъбраните приходи по стария бюджет се прехвърлят към новия, а неизплатените средства остават като бюджетен излишък. Добре е тези излишъци да не се изземват в държавния бюджет, а да се оставят на съответните звена. -бюджетен екзерцис – свързва се с ликвидационен период (от 1 до 3 месеца), в рамките на който успоредно се упражняват два бюджета - стария и новия. Целта на ликвидационния период е да се съберат старите приходи и да се извършат бюджетните разходи по стария бюджет. Използван е у нас само през 1948 г. Данъчна основа - изчислява се като сума на облагаемите данъчни единици, върху които се изчислява данъчното задължение. Данъчен размер - това е данъкът, който се определя на една данъчна единица. Той се установява в абсол.величина, % или промил. Данъчно задължение - представя се като произведението между данъчната основа и данъчния размер. То се определя посредством данъчни тарифи, дан.кадастър, дан.картони, дан.досиета, дан.декларация. Данъчни тарифи – обхващат всички елементи на данъка и служат за улесняване наизчисляването на дан.задължение Данъчен кадастър - това са спец.книги, в които се водят на отчет обектите и платците на данъка. Съществува поземлен данъчен кадастър (за недвижими имоти) и имуществен данъчен кадастър. Данъчните картони са лични партиди на физ.лица, в които се отразяват измененията в обектите на данъкоплатеца Данъчните досиета се откриват на юр.лица при тяхното дан.регистриране. Данъчна декларация – документ в който юр.и физ.лица декларират получените от тях доходи през годината. Тя служи за определяне на дан.задължение на физ.или юр.лица. В зависимост от предмета данъците се подзразделят на: -данъци върху личността – предмет е личността на данъкоплатеца -данъци върху имуществото- предмет са недв.и движимо им-во. Тук влизат: рентния данък, данък сгради, данък наследство и др -данъци върху потреблението – предмет са реализираните търг.обороти от продажбите на стоки и оказани услуги. -данъци върху доходите – предмет са доходите на физ.лица и печалбите на юр.лица – ДОД, данък печалба и др. Данъците могат да се разделят още на: -Преки – според физиократите са тези, с които се облага чистия доход създаден в стопанството. -Косвените данъци осигуряват значителни доходи в бюджета, защото се внасят независимо от фин.състояние на платеца. Освен това те са ценообразуващ фактор. 14.ВИДОВЕ БЮДЖЕТИ В бюджетната практика същетвува твърде голямо разнообразие от бюджети. Според времето на съставяне на бюджета и функциите, които трябва да изпълнява различаваме: 1.редовен – е утвърденият за съответната фин.година. Той е с едногодишен бюджетен период. 2.временен – създава се в случаите, когато парламента не може да приеме редовния преди започване на фин.година. Целта е да покрие част от фин.година и става невалиден кагото редовния е приет. 3.допълнителен – съставя се и се внася в парламента, когато се налага увеличаване на средствата за погасяване на правит.задължения по договори или се приема когато са разкрити по време на бюджетния период технически неточности в редовния бюджет. 4.военно-временен – пригоден е за покриване на разходи на държавата по време на война и подлежи на приемане от парламента. Според величината на бюджетния период бюджетът се разделя на: 1.годишен – свързан с фин.ресурси на държавата за една година 2.многогодишен – разчети на необходимите пар.постъпления и величината на публ.разходи за многогод.период. Най-добри резултати дават бюджетите за 3-4 год. В зависимост от равнището на управление различаваме: -централни бюджети – бюджетите на парламент, министерство, правителство и т.н. -местни бюджети – бюджетите на терит.единици у нас –области, общини, кметства Първият бюджет на Б-я и съставен на 1.03.1879 г.с бюдж.период до 1.03.1880 г. Държавния бюджет включва: -бюджет на съдебната власт – включва собствен бюджет на висшия съдебен съвет и бюдж.сметки на съдебната власт –съдилища, главна прокуратура, върховен съд, затворнически сгради и др. -републикански бюджет, който се дели на: -централен бюджет -бюджет на държ.органи – нар.събрание, президентство, сметна палата, областни администрации и др. 15.БЮДЖЕТНА СИСТЕМА И ЕЛЕМЕНТИ НА БЮДЖ.СИСТЕМА БС е съвкупност от отделни бюджетни звена, обединени в държ.бюджет. БС е п-широко понятие от държ.бюджет, защото бюджетът е фин.план на държавата, в който се отразяват паричните отношения, свързани с разпределението и преразпределението на нац.доход. БС включва освен фин.отношения, свързани с формирането и използването на бюджета и тяхната обществена организация която се изразява в създадените по нормативен път органи и учреждения за осъществяване на бюдж.политика. Системообразуващи фактори на БС са: Държавата регулира фин.отоношения относно формиране и използване на централизирания паричен фонд и свързва тяхната обществена оргтанизация чрез финансово право. Общинските съвети приемат решения, с които регламентират начина на акумулиране на приходите от операции с общински имущества, глоби и някои местни такси. Административното територ.деление на страната ако е по-сложно, толкова повече са структурните звена на БС. Принципите за изграждане на БС са също важен системообразуващ фактор. Основен принцип е: -единството – БС е в динамични връзки с останалите системи на стопанските организации. Първостепенен елечент са фин.отношения, свързани с формирането и използването на средствата по бюджета. Второстепенен елемент са формите и методите за взаимоотношения и взаимодействие върху фин.отношения. Различаваме следните форми: -ик.форми – са начините на проявление на ик.закони. -административни – това са форми, свързани с управлението на бюдж.процеси. Те обхващат отделни етапи при съставяне и изпълнение на държ.бюджет и бюджета на местните органи за управление. Тясно свързани с формите са и методите на управление на бюджета – централизиран, децентрализиран, данъчен, неданъчен и др. Методи за акумулиране на средствата в бъдж.бюджет и в местните бюджети. Бюджетната политика е съставна част фин.политика и е научнообоснована дейност надържавните и местни органи, свързани с разработването на принципи, форми и методи на организация на фин.отношения. Важно място заема правната регулация. Чрез финансовите правни норми се регулират отношенията, които възникват във връзка с фин.дейност на управленските органи. Органите, учрежденията и институциите също са елемент на БС. Дейността на бюдж.органи се определя от фин.отношения. Тясно свързани с бюдж.органи са учрежденията и институциите (Главно управр.на бюджета, Гл.управл.на данъчната администрация и др.). Обединяването на елементите на БС в единно цяло изпълнява конкретни функции при постигане на общата цел – формиране на държ.бюджет и местните бюджети в техните оптимални граници, разпределянето на пар.средства в зависимост от задачите на управляващите органи. БК изпълнява следните функции: 1.формиране на държ.бюджет и бюджета на местните органи за управление 2.разпределяне на средствата между бюдж.звена 3.използване на средствата от бюджета 4.контрол при формиране, разпределение и изразходване на БС. 16.СЪЩНОСТ НА ПУБЛИЧНИТЕ ЗАЕМИ Държ.заеми представляват специфично движение на паричните потоци между държавата, юрид.лица и физич.лица (държавата е заемополучател, а физ.и юрид.лица – заемодатели). Дъро.заеми спомагат за бързото ащумулиране на временно свободните парични средства във фирмите, банките, фин.организации и гражданите. Те се използват за финансиране на държ.разходи . Между държ.разходи и бюдж.дефицит съществува пряка зависимост – колкото по-голям е бюдж.дефицит на дадена държава, толкова е по-голяма потребността от държавни заеми. Данъците са основен източник на неговото погасяване. Общото между държ.заеми и банковите заеми е в общия източник за формиране на ресурсите (временно свободните парични средства във фирмите, банките, фин.организации и гражданите) , както и определените срокове за връщане и лихвен%. Основните разлики между държ.заем и банковия заем са: -банковия заем се използва като капитал за финансиране на стопанската дейност в резултат на което се осигурява и неговата възвръщаемост -държавния заем е насочен към покриване на бюдж.равновесие т.е. за финансиране на държ.разходи които не водят до създаване на нарастваща стойност, а се използват като средство за плащане. Държавните заеми могат да се класифицират по групи: -външни – сключват се на междунар.валутни пазари и до тях прибягват страните със слабо развита икономика или изпадналите в тежка ик.криза. -вътрешни – развитите в ик.отношение страни набират допълнителни средства и приходи чрез вътрешни държ.заеми. В зависимост от субекта на сключване на заемите различаваме: -държавни – гарантират се от правителството и с тях се финнасират държ.разходи -общински – гарантират се от местните органи на управление и са насочени към финансиране на разходите по местните бюджети. Според начина на носене на дохода публ.заеми са: 1.лихвени – притежателят на ценни книжа по държавен или общ.заем получава обявената при сключване на заема лихва. Лихвените пулб.заеми осигуряват по-висок доход за всички ценни книжа. 2.лотарийни – част от ценните книжа се изплащат на падежа с печалба като печелившите облигации се определят лотарийно а останалите – по тяхната номинална цена. Те обаче не осигурават допълн.доход на всички облигации. 3.сконтови – доходът е равен разликата между номиналната и покупателната цена. Участниците в заема купуват ценни книжа на по-ниска цена от номиналната, а при падежа те се плащат по номин.цена. ПОГАСЯВАНЕТО на държ.заеми има няколко начина: -изплащане на периодични вноски включващи част от главницата полагащата лихва -провеждане на тиражи по лотарийните заеми -изкупуване от държавата на облигациите от фондовата борса. -опрощаване на дълга на държавата ако държавата няма възможност да изплаща заемите тя обявява отказ да плаща главници или лихви докато не постигне нова договореност между нея и кредиторите за услугата на връщане за по-нататък. Тази услуга в свет.практика се нарича мораториум. При него държавата запазва намерението си да погасява заемите си в бъдеще при условие че успее да постигне подходящо споразумение с кредиторите си. Обявяването на мораториум обикновено е свързано с тежка ик.криза вследствие война, стих.бедствия, смяна на общ.строй и т.н. Той поставя държавата в голяма зависимост от кредиторите и изолация от световния ик.свят. -