СПЕЦИАЛНИ ФОРМИ НА КРЕДИТИРАНЕ ВЪЗ ОСНОВА НА ВИСОКА КРЕДИТОНАДЕЖДНО СТ Тези форми са: 1.акцептен кредит – вид гаранция, при която банките приемат теглени срещу техни клиенти трати с определен срок и се задължават да изплатят менителницата на падежа, ако кредитополучателят, клиент на банката, не предостави своевременно кредитната сума, клиентът може да използва банковия акцепт чрез: = плащане на кредиторите чрез джиро на тратата; = набавяне на средства в брой чрез сконтирането на менителницата; = пускане на менителницата на менителнишния пазар. 2. рамбурсен кредит – използва се във външната търговия. Предоставя се банков акцепт срещу получаване на стоковоразпоредителни документи по открит акредитив. Този кредит не е пряк, защото акцептиращата банка не предоставя непосредствено паричен заем, а само гарантира, че длъжникът или тя ще изплатят дължимата сума. 3. Кредит срещу авал /авалов кредит/ - банката лично поема отговорността за задълженията на своите клиенти, като предоставя поръчителство или гаранция /авал/ за определена сума или за договорен срок.
Търговски кредит – форма на краткосрочно кредитиране, при която: = се забавя плащането на доставчика за получената стока. Това е кредитна задлъжнялост, защото не е договорена и предприятието ползва чужди средства като кредит. = се забавят постъпленията по разплащателната сметка на доставчика. Това е дебиторска задлъжнялост, защото е договорена и предприятието ползва оборотния капитал на доставчика /нарича се консигнация/. Търговският кредит се предоставя в три форми: кредит по открита сметка; кредит по менителница; кредит под форма на аванс от купувач на продавач. При кредита по открита сметка предприятието-продавач експедира стоките и изпраща документ на купувача като записва сумата на вземането си в открита за целта сметка на купувача. Купувачът ползва кредит за времето от получаване на стоките до извършване на погашението. Прилага се рядко и обикновено между фирми с трайни и стабилни връзки. При кредитиране срещу трата продавачът изпраща по банков път стоковите документи заедно с менителницата, издавана за срока на кредитирането. Купувачът я акцептира и връща на продавача, който може да я задържи /ако финансовото положение на купувача е добро/ до изтичане на нейния срок и да получи плащането по нея. Той може да я продаде или сконтира в банката, с което действителен кредитор става банката, а кредитът става банков.
ДЪЛГОСРОЧ НО КРЕДИТИРАНЕ Дългосрочните заеми се предоставят предимно за финансиране на дълготрайни активи найчесто от реални кредитни институти /ипотечни, кредитни банки и др./, но и от други финансови институции /застрахователни дружества, пенсионни фондове/. Често при дългосрочното кредитиране на кредитополучателя се предоставя сума помалка от размера на заема. Разликата се нарича дизажио /определя се от разходите по набавяне на кредитни средства и стойността на проверката за предоставяне на заема/. Дизажиото е и допълнителна лихва. При неговото договаряне между номиналния лихвен процент на заема и ефективния лихвен процент има разлика, защото се издължава договорената сума, а не получената и дизажиото се прибавя към договорения минимален лихвен процент. Ефективният лихвен процент с отчитане на влиянието на дизажиото се изчислява въз основа на следните фактори: номинална лихва в %, дизажио в %, срок на заема в години и курс на плащане. Между дългосрочните кредити особено място заемат ипотечните заеми.при тях като гаранция за получавания кредит длъжникът предоставя свои недвижими имоти. Евентуалните вземания на ипотекирания кредитор са с предимство пред вземанията на обикновения кредитор. Ипотечните заеми вкл. сл. елементи: * сума на заема; *брой периоди за погасяване на заема; *% на лихва; *вноска за погасяване на заема. Сумата се определя от кредитора и зависи от пазарната стойност на заложения имот. Ипотечните кредити се движат м-у 25 и 60% от пазарната стойност на
заложения имот. Срокът на погасяване на ипотечния заем се избира от заемоискателя и се движи от 5 до 15 год. Заемът може да бъде погасен и предсрочно, което се договаря при сключването му.вноската за погасяването му се нарича анюитет, която обикновено е постоянна за целия период на погасяване. Анюитетът се изчислява по формула, след като са определени сумата по заема, % на лихвата и броя на погасителните периоди. Като се използва формулата за еднаквите анюитети, той не винаги е кръгла сума. Когато е кръгла сума, един от тях остава като некръгла. Тази сума може да се внесе в началото или края на периода. ОБЛИГАЦИОННИ ЗАЕМИ форма на дългосрочен кредит, обезпечен с гаранционна ипотекапостоянното имущество на длъжника.чрез него предприятието замества по-скъпия банков заем с по-евтин облигационен. Облигацията е начин на финансиране на стопанската дейност. всеки притежател на облигации се счита кредитор по отношение на емитента и има право на лихва по нея в размер, определен в облигациите. Изплащането на облигации се извършва по предварително уговорен амортизационен план. Той, както и лихвения %, се отпечатва върху нея. За инкасиране на лихвите служат прикрепените към облигацията купони, в които се съдържат лихвите за всеки лихвоносен срок. Използват се и лотариини облигации. При тях вместо лихва при тиражите се дават премии, образувани от специален лихвен фонд от неплатените лихви. При падежа неспечелилите облигации се изплащат по номинал.
Облигациите биват следните видове: *дибенчъри- опират се на общото доверие към емитента и не се гарантират с имущество; *конвертируеми- дават възможност като привилегия за превръщането и в обикновена акция; *подоходни или на години облигациилихвата по тях се плаща само когато бъде спечелена. Имат нисък реитинг поради големия риск, нолихжата по тях е много висока; *първична ипотечна облигацияосигурява се с ипотека ву цялото имущество на фирмата. Използва се от фирми с недобро финансово положение. Лихвата по облигационните заеми в % варира поради състоянието на фирмата и на икономиката въобще. Този лихвен % се нарича купонен %, защото е обичайно към облигацията да се прикачват известен брой купони. Съответният купон се отрязва, когато стане дължим (обикновено на 6 месеца) и се предава на емитента за изплащане. Както акциите, така и облигациите, могат да бъдат на преносител или поименни. Погасяването на облигацията става от специален погасителен фонд, който се формира от емитента.