КРЪГООБОРОТ Подразделянето на имуществото на основно и обръщаемо е в зависимост единствено от различната скорост на обращаемост Капиталът преминава през три взаимно свързани стадия и се проявява в три форми: парична, производствена и стокова. По този начин капиталът се намира два пъти в сферата на обръщението и един път в сферата на производството. Преминаването му през тези три стадия и тре форми се нарича кръгооборот на капитала. Постоянното извършване на кръгооборота поради константния ход на производствения процес се нарича оборот на капитала. В процеса на кръгооборота постоянния /фиксирания/ и оборотния капитал се различават със следните особености: *по характера на функциониране – дълготрайните активи и съответстващия им постоянен капитал участват в процеса на производство в пълен размер без да влизат веществено в продукта. Запазват натуралната си форма за много кръгообороти. Краткотрайните активи и съответстващия им оборотен капитал участват в производствения процес в рамките на един кръгооборот. Те влизат веществено в продукта и променят натуралната си форма. *По характера на възстановяване – пренесената стойност на дълготрайните активи посредством амортизацията се превръща в пари, но не приема веднага натуралната си форма. Това става след много кръгообороти. Възстановяването на оборотния капитал в натурална форма се извършва след всеки кръгооборот. КРЪГООБОРОТ НА ФИКСИРАНИЯ КАПИТАЛ Този кръгооборот се свързва с обезценката на дълготрайните активи /физическа и стойностна/. Те са свързани помежду си, но не са тъждествени, докато физическото износване зависи от техническото равнище на актива и от степента на експлоатацията му, стойността зависи от икономическата и амортизационната политика на предприятието. Изхабяването на дълготрайните активи бива физическо и морално. Физическото е резултат от действието на актива и от бездействието му. Моралното изхабяване е резултат от техническия прогрес. Известни са следните видове морално изхабяване: **морално изхабяване от І-ви род – то е резултат от усъвършенстване на производството при производителя на актива. Намаляват се разходите и неговата стойност. Разликата между двете стойности дава моралното изхабяване от І-ви род. **Морално изхабяване от ІІ-ри род – то е резултат от повишаване потребителната стойност на сега произвеждания актив. Среща се най-често в практиката. **Морално изхабяване от ІІІ-ти род – то е резултат от създаване на нов актив, който осигурява по-добра работна среда. В изчислението му участва разликата между допуснатите отпуски по болест, резултат на професионални заболявания преди и сега. **Морално изхабяване от ІV-ти род – то е резултат от създаване на нов актив, който замърсява по-малко при функционирането си околната среда. Изчислява се като разлика на плащаните глоби за замърсяване на околната среда преди и сега. Физическото и морално изхабяване налагат периодична оценка и преоценка на дълготрайните активи. В практиката се използват следните оценки: а/ по първоначална стойност – включва продажната цена на актива, транспортните разходи, товаро-разтоварните разходи, разходи за монтаж и изпробване на неговата годност;
б/ оценка по възстановителна стойност – налага се в два случая: = при висока инфлация с цел избягване на декапитализация на производството. = при модернизация и реконструкция на активите, довели до повишаване на потребителната стойност на по-високо равнище от първоначалното; в/ по остатъчна стойност. г/ по ликвидационна стойност – формира се единствено в случаите, когато предстои икономическа или физическа ликвидация на актива. КРЪГООБОРОТ НА ОБОРОТНИЯ КАПИТАЛ Тази част от капитала на производството, която е включена в краткотрайните активи, извършва значително по-бърз оборот. Неговата скорост зависи от различни фактори, по-важни от които са: +продължителност на технологичния цикъл в дни +размер на незавършеното производство +размер на поддържаните материални запаси +размер на “продукция на склад” и “продукция на път” Съществено значение за този оборот има материало- и енергоемкостта на продукцията. Кръгооборота на оборотния капитал се измерва с помощта на следните показатели: Пр Бо = ----------ОК Бо – брой обороти Пр – продажби за периода ОК – оборотен капитал като средно годишна наличност ОКнач. + ОКкр. ОК = -----------------------2 360 Vо = --------------Бо Vо – скорост на един оборот Бо – брой обороти 360 - дни
Потребност от капитал Потребността от капитал зависи от много фактори: производствената програма, обращаемост на средствата, равнище на цените на ресурсите и др. тя може да се определи като разлика между сумарните плащания и сумата на получените до момента приходи. Методите за определяне потребностите от капитал са различни за постоянния и оборотния капитал. Обикновено се използват приблизителни методи за оценка. При тях необходимостта от капитала за дълготрайни активи се извежда от инвестиционните планове, а за оборотни средства – чрез произведение на среднодневните разходи и броя на дните на един оборот на оборотния капитал.
По-точен метод за определяне потребностите от капитал е финансовия план. Той представлява систематично отражение на всички разходи и приходи и превишението на разходите над приходите с потребностите от капитал. Заедно с това финансовият план е важно средство за анализ на ликвидността, тъй като той дава точни данни за датите по календарни дни, когато ще възникне потребността от допълнителен капитал, както и периодите на ликвидни трудности и излишъци. Този метод е най-удобен при определяне потребността от капитал за оборотни средства. ИЗТОЧНИЦИ НА ФИНАНСИРАНЕТО В зависимост от източниците на средства се различават финансиране със собствени и финансиране с чужди средства. Собствените средства са предоставения от собственика или съдружниците капитал, за който не съществува изискване да се олихвява с определен процент, нито да се издължава в определен срок. Вместо това капиталодателите /собствениците/ участват при вземане на решение в разпределяне на печалбата и в евентуалния ликвидационен приход на фирмата. Чуждият капитал се предоставя на предприятието за определен период от време и след изтичане на срока се издължава на капиталодателя. Обичайно е договарянето на определен лихвен процент за периода на ползване на средствата. Заемодателите не участват във вземането на решения и при разпределянето на печалбата. Затова те изискват гаранции за осигуряване издължаването на заема и лихвите. Собственият капитал и чуждият капитал служат в еднаква степен на потребностите на предприятието. Наред с това собственият капитал изпълнява и гарантираща функция, т.е. възникнали загуби от дейността се поемат от него едва след като той се свърши, чуждият се ползва за покриване остатъка от загубата. Кредиторите предпочитат относително доброто осигуряване на фирмата със собствен капитал. Това обстоятелство за погасяване на загубите най-напред със собствен капитал, а после с чуждия се нарича предварителна отговорност на собствения капитал. Осигуряващата функция на собствения капитал може да се поеме и от капитал, който ефективно не е предоставен за ползване от предприятието /имуществата на собственика/. Набавянето на капитал може да се осъществи и посредством външно / вътрешно финансиране, при което, благодарение на стопанската дейност, се осигуряват или освобождават необходимите средства. Освен тези два основни вида финансирането има и др.единият от тях е използването на текущите задължения на предприятието. Вторият се нарича “извънбалансова финансиране”, тъй като то не се сочи в баланса като пасив: лизинг, факторинг. Лизингът е финансово-търговска операция, при която средства на труда се предоставят под наем и след изтичане на срока се връщат на лизингодателя или след максимално изплащане на тяхната стойност собствеността им се прехвърля на лизингополучателя. Факторингът е начин, при който възникнали на основание на дългосрочен стопански договар вземания се продават на друг партньор, наречен фактор