ГАРАНЦИИ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ Гаранциите, които кредитните институти изискват от заемателите биват лични и реални. Личните гаранции са: писмена гаранция за поръчителство, гаранционен запис на заповед и гаранционна менителница. В писмената гаранция се определя сумата на приетото поръчителство. Тя обикновено е с 10% по-голяма от размера на кредита. В този случай поръчителят отговаря солидарно с длъжника. Гаранционният запис на заповед се нарича още полица за гаранция. При него заемателят подписва запис на заповед, който остава у кредитора до приключване на взаимоотношенията по кредита. Кредиторът не може да си служи с него, а само го съхранява. При гаранционната менителница лицето, което поръчителства кредита, трасира менителницата срещу него, а заемателят я акцептира. Реалните гаранции са залог, който се учредява в полза на кредитора. Залозите могат да бъдат: * залог на стоки – зърно, памук, кафе и др. трайни стоки. Залагането се извършва по два начина: директно чрез непосредствено предоставяне на стоката на кредитора и индиректно – залогът е у заемателя или се съхранява в специални складове; * залог на ЦК – акции, облигации, които се предоставят за владеене у кредитора и се връщат на клиента след погасяване на задълженията му. При нередовност на погасяването на кредита банката може да ги продаде. * залог на полици – използва се от малки предприятия и частни физически лица. Залагат се полици на застраховка “Живот”; * залог за вземания – използва се в случаите, когато кредитополучателят има
длъжници. Тогава вземанията се прехвърлят на кредитора чрез цесия и обикновено без знанието на длъжника – мълчалива цесия. * залог на недвижимо имущество – ипотекиране на имущество като гаранция. * банкова гаранция – твърд и неотменен ангажимент на банка да заплати определена сума на лице в случай на неизпълнение на сключен в негова полза договор от страна на клиента на банката. Найчесто банките искат основна /ЦК/ и допълнителна /ипотека/ гаранция.
ЛИХВА За получените в заем средства предприятията плащат, а за паричните средства, които съхраняват в банката, те получават лихва. Лихвеният процент е ежегоден доход за кредит/депозит на субектите, участващи в сделката. Величината на този лихвен процент се определя преди всичко от търсенето и предлагането на капитали на финансовия пазар. Под финансов пазар се разбира съвкупността от многостранни форми, условия и възможности, под знака на които се предлагат и търсят финансови средства за по-къс или по-дълъг срок. В резултат на търсенето и предлагането се определя и пазарният лихвен процент. Той изпълнява две основни функции: 1. Стимулиране или задържане растежа на нормата на печалбата при засилено или ограничено предлагане на средства за производство. 2. Стимулиране или ограничаване на хората
към това да жертват част от текущото си потребление и да съдействат за натрупване/изразходване на финансови средства. Равнището на този лихвен процент има съществено отражение във всички сфери на икономиката. Така, ако ЦБ увеличи сконтовия процент /лихвеният процент, по който тя отпуска заеми на ТБ/, това ще доведе до следното отражение: * в банковата сфера – увеличаване на лихвите по кредити и депозити; * в производствената сфера и търговията – намаляване на търговската активност и увеличаване на стоковите запаси. * във валутната сфера – повишаване курса на местната валута; * във външната търговия – увеличаване на вноса, намаляване на износа; * в ценовата сфера – намаляване инфлацията; * в трудовата сфера – намаляване заетостта /намалява деловата активност/; * в барсовата сфера – намалява курса на ЦК; * във фискалната сфера – намаляват постъпленията в бюджета. Различават се номинален и реален лихвен процент. Реалният е разлика от номиналния и процента на инфлация за периода, за който се изчислява. Доходите от лихвения процент зависят от капитала, величината на лихвения процент, времето на кредита /депозита/ и вида на лихвата. От тази гледна точка се различават проста и сложна лихва. Проста е тази, която се изчислява само върху депозираната или заетата сума. При олихвяването лихвата не се прибавя към сумата, за да носи и тя лихва през следващи периоди. Сложна лихва – прибавя се към сумата или в началото или в края на всеки лихвен период, така че през следващите периоди да се олихвява заедно със сумата.
1. Същност и видове ЦК. ЦК са документите за едно съществуващо задължение или вземане. Лицето / ФЛ или ЮЛ/, което е задължено чрез такъв документ е длъжно при връчването му да изпълни поетото в него задължение. Държателят на правата, които носят ЦК е техният собственик. Той може да ги прехвърля на други лица по определен ред. В зависимост от начина на прехвърляне на собствеността, ЦК биват: а/ на приносител /безименни/ - в тях фигурира само име на задълженото лице. Законен кредитор по тях се счита лицето, което в момента ги притежава. Прехвърлянето им става без никакви формалности; б/ именни – прехвърлят се чрез писмена цесия /писмен договор, чрез който един кредитор отстъпва правата си по едно свое вземане на друго лице така, че то да може да ги събере от длъжника за своя сметка/ или чрез специално записване в регистър, което служи за уведомяване на платеца, че вземането е преминало в други ръце. в/ заповедни – издават се едновременно на името и заповедта на техния носител. Тяхното прехвърляне се извършва чрез просто разписване на гърба на книгата, т.е. чрез джиросване. Различните видове ЦК имат свои предимства: - именните са найтрудно прехвърляеми, събирането на лихвите по тях е трудно и е свързано с разноски, но са най-сигурни срещу кражба. - безименните – обратно. - заповедните премахват горните недостатъци, но издават търговските операции по прехвърлянето им чрез джирата, които носят. ЦК биват още лихвоносни и нелихвоносни, дълго- и краткосрочни. Лихвоносните нося лихва, фиксирана върху
тях, която се събира чрез лихвени купони /или облигации/ или се изплаща след дисконтирането им /при полиците – полицата е документ с определени от закона форма и съдържание, чрез който едно лице се задължава да заплати на друго лице известна парична сума в определено време и на определено място/. При нелихвоносните лихвите могат да се изплатят заедно с капитала след изтичане на срока, за който са издадени или изобщо не се олихвяват. Дългосрочните се издават за дълъг период – 5, 10, 15 и повече години. Те са платими в този срок или неизискуеми за срока. Краткосрочните са за срок от обикновено 3, 6, 9, 12 месеца и са платими на падежа /при полиците/ или веднага /облигации/. КУРС НА ЦК Курсът на ЦК е тяхната пазарна цена. Курс имат само онези дългосрочни ЦК, които носят доход /лихва, дивидент, премии, при лотарийните облигации/. Ако номиналната цена на една ЦК е равна на пазарната, т.е. на курсовата, се казва, че курсът на същата стои “ al pari “. Курсът на ЦК е в зависимост от много фактори, два от които са основни: * доходът, който носят * сигурността на капитала Колкото доходът е повисок и капиталът посигурен, толкова и курсът ще бъде по-висок и обратно. Курсът на ЦК е в тясна връзка с курса на националната валута. Ако той е под границата “ al pari “ , то курсовете на всички местни ЦК на чуждите пазари ще се понижат, чуждите на местния пазар ще се повишат. Съществува общовалиден модел за определяне на текущата цена на ЦК. В него участва доходът, който те носят и приетата за момента норма на дисконтиране, чрез която се формира сложния лихвен фактор.
Тази норма отчита риска, който носи дадена ЦК. На практика покупко-продажбата на една ЦК може да се извърши на която и да е цена между нейното найвисоко предлагане и найниско изискуемо равнище, публикувани в специализирани издания за финансова информация. Причина за това е обстоятелството, че фактическият доход от облигацията може ежедневно да се изменя поради изменения в лихвения процент, т.е. на нормата на дохода до падежа /за облигациите/. 1. Същност и предимства на лизинга Лизингът е форма на аренда. Лизингът е сложна финансовотърговска операция, при която дадено имущество /най-често машини и оборудване/ се предоставя под наем и след изтичане на срока се връща на лизингодателя /оперативен лизинг/ или чрез максимално изплащане на неговата стойност чрез лизинговите вноски, собствеността се прехвърля от лизингодателя на лизингополучателя. по предварително договорена цена /финансов лизинг/. Външно лизингът е аналогичен на традиционната аренда, при която арендодателят предоставя дадено имущество за определен период от време на арендатора срещу заплащане на договорено определени вноски. В зависимост от срока на действие на договора се различават: * краткосрочна аренда /рентинг/ с продължителност от няколко часа до една година; * средносрочна аренда. /хайаринг/ със срок от 1 до 3 год.; * дългосрочна аренда /лизинг/ със срок от 2 до 10 год., а за някои специални видове оборудване – и до 15-20 год.;
Лизингът се различава от арендата със следните особености: * арендуваното имущество трябва да се върне на арендодателя в определен срок, а при лизинга има възмездяване за покупка от страна на лизингополучателя. * даването на оборудване под лизинг като правели се осъществява не от неговия собственик или производител, както е при арендата, а от специализирани лизингови предприятия или финансови учреждения /банки/. * договорите за лизинг са специфични, свързани със законодателствата на участващите страни и дават възможност на лизингодателя и лизингополучателя да получат някакви привилегии. * лизинговите операции са вид кредитни операции и обикновено се отнасят за големи стойности; * за разлика от традиционната аренда, под лизинг се дава не само недвижимо имущество, но и движимо. Предимства на лизинга като форма на финансиране: + при получаване на банкови кредити се изискват солидни гаранции /ипотеки, залози/. При лизинга обикновено като гаранция се практикуват авансовите плащания на определен брой вноски; + банковите и инвестиционните кредити осигуряват максимум 80 – 85% от стойността на имуществото, докато лизингуваното имущество е финансиране на 100%; + финансирането чрез облигационни заеми прави предприятието зависимо от колебанията на паричния пазар, докато при лизинга то запазва своята независимост; + първоначалната лизингова вноска по правило е по-ниска от тази при покупка на кредит. Често се
договарят първа вноска да се плати след определен период от експлоатация на съоръжението. При кредита – обратно – в самото начало се плаща минимум 20 -30% от цената на купената стока; ++ в условията на бързо морално изхабяване на средствата на труда, лизингът е много удобен, защото дава възможност за по-кратки срокове на експлоатация в сравнение с тези на собствените технически средства; + при благоприятна икономическа конюктура, нарастването на производствения капацитет може да стане лесно чрез лизинг на допълнителни машини и съоръжения /производственият капацитет е равен на броя машини по ефективния фонд работно време по нормата за производителност/; + лизингът предполага по-благоприятни условия за експлоатация на наетото имущество. Така например аморизация може да се плащат от лизингодателя, а данъците и таксите върху наетото имущество са по-ниски в сравнение с тези върху собственото; +стойността на лизингуваните средства на труда не се отразява в баланса на предприятието и не нарушава неговите възможности да получава банкови кредити. +Лизингът е начин за борба с моралното изхабяване
ФИНАНСОВ ЛИЗИНГ. При финансовият лизинг лизингодателят предварително закупува давано под лизинг оборудване и го предоставя на лизингополучателя, като по този начин го финансира. Срокът на финансовия лизинг обикновено съвпада със срока на икономическия живот на имуществото. Размерът на лизинговите вноски в повечето случаи покрива направените от лизингодателя инвестиции за покупка, други допълнителни разходи и печалба. Съществуват няколко разновидности на финансов лизинг: 1. Обратен /възвратен/ лизинг – доставчикът на имуществото и лизингополучателят са една и съща фирма. Прилага се в случаите, когато фирмата лизингополучател има за цел да подобри финансовото си състояние като използва допълнителни източници на финансиране. Обект на лизинг е употребявано оборудване. Същността на тази операция се изразява в продажба на средства на труда /имущество/ от неговия собственик на лизингодателя, който го дава под наем на същия /бившия/ собственик, превръщайки се в негов лизингодател. Обратният лизинг се прилага и за ново оборудване, предмет на внос. При него бъдещият лизингополучател е вносител и изпълнява всички задължения по вноса. Той е форма на отписване на машини от баланса. 2. лизинг на доставчика – при него доставчикът е и продавач на оборудването и главен лизингодател. Самият той не използва арендуваното оборудване, а го отдава в субаренда, като субарендаторите обикновено са зад граница. Даването на оборудване в субаренда обикновено води до определени условия в
договора, които се изразяват в това, че не е необходимо съгласие на основната лизингова фирма за сключването на договора. 3. Разделен лизинг – прилага се при сделки, възлизащи на високи стойности, в които участват по-голям брой заемодатели, лизингодатели и лизингополучатели. Това налага и участието на посредници /брокери/, които координират действията на отделните участници, като вземат под внимание интересите на всички страни. Разделният лизинг има две разновидности: а/ проста /обикновена/ форма – в лизинговата операция участват три страни: лизингодател, лизингополучател и заемодател. Като гаранция върху заема , лизингодателят оформя в полза на заемодателя ипотечна вноска за имуществото и прехвърля правата на получателя на лизинговите плащания върху заемодателя /банка, друг институт/. б/ сложна форма – участват повече страни, най-често пет: = брокер – организира сделката. Неговото възнаграждение достига 2.5% от нея, като брокери участват лизингови компании, ТБ, инвестиционни банки и др.; = учредители на доверителна компания – най-често банки или лизингови фирми; = доверителен собственик, на който принадлежи правото на собственост върху имуществото и който е лизингодател в сделката; = заемодател – като финансираща страна могат да участват банки, застрахователни компании, фондове и др.; = лизингополучател – може да отдаде имущество под лизинг. 4. Експортен лизинг – фирмата, производител на имуществото го продава: а/ на лизинговата фирма в своята държава, а тя го
дава под лизинг зад граница; б/ на лизингова фирма от чужда държава. 5. транзитен лизинг – производител, лизингодател и лизингополучател са от три различни държави. Експортният и транзитният лизинг търсят изгоди, които се предоставят от различни данъчни, финансови, застрахователни и правни уредби в различните държави, както и за ползване на заеми от международни валутни пазари. 6. Лизинг при случай – при изграждането на големи обекти от инжинерингови фирми зад граница. За целта се създава временна лизингова компания, в която участват: а/ инжинерингова компания, строяща обекта; б/ местен кредитен институт, чрез който се ползват местни данъчни облаги; в/ чуждестранен кредитен институт; г/ фирма-производител на необходимото оборудване за този обект. ОПЕРАТИВЕН ЛИЗИНГ. ДРУГИ ВИДОВЕ ЛИЗИНГ. Оперативният лизинг е еквивалент на предоставяне на кредит от лизингодател на получател, но за пократък период от време. Този период обикновено не се покрива с икономическия живот на оборудването. Най-често обект на оперативния лизинг е имущество с широк лизингов пазар /предимно специализирано, стандартно оборудване/. Лизингодатели при оперативния лизинг найчесто са самите производители на оборудването. Лизингополучателите от своя страна свободно избират производителялизингодател. На тази основа лизингодателите понасят всички задължения, свързани със собствеността, данъци, такси,
застраховки и т.н. Срокът на договора при оперативния лизинг се движи от 6 месеца до 2-3 години. По време на този период нито една от договарящите страни няма право да анулира договора. Основните цели на оперативния лизинг са: а/ многократно отдаване на оборудването под лизинг; б/ ползване на потребителната стойност на дадено оборудване само за определен срок от страна на даден лизингополучател; В практиката се използват и други видове лизинг: - Според новостта на лизинговия обект биват: * лизинг от първа ръка – за ново оборудване; * лизинг от втора ръка – за употребявано оборудване; * лизинг по остатъчна стойност на лизинговия обект. Според допълнителните услуги, предоставени от лизингодателя биват: * нетен лизинг – не се предоставят никакви допълнителни услуги; * брутен лизинг – лизингодателят се задължава да предоставя резервни части и сервизно обслужване на получателя; * мокър /лош лизинг – предоставят се резервни части, сервиз и суровини; * групов лизинг – резервни части, сервиз, суровини и управленски персонал; * лизинг с пълно обслужване – всичко, което е необходимо за правилното функциониране на лизинговия обект.
ФАКТОРИНГ Факторингът е начин , при който възникнали на основата на дългосрочен стопански договор вземания от доставката на стоки и услуги се продават на другия партньор по договор /фактор/. Факторът поема отговорност да събира вземанията на клиента. Клиентът задължава за всички продажби сметката на фактора и получава веднага плащанията по тях без една такса от 23% и лихвата за продължителността на търговския кредит, отпуснат на неговия клиент. Факторът може да изпълнява и други услуги. Той може да понесе напълно или частично риска от загуба на вземания, да приема вземанията, а така също да извършва всички счетоводни дейности, свързани с вземанията. Факторът може да предоставя на клиента си – купувач на дадена стока, възможност да отложи плащането на стоката, без това да е свързано с влошаване на финансовото състояние и риск за продавача. Финансовата функция на фактора е основно съдържание на факторинговото отношение, но не и единствена функция. Съществуват и факторингови договори, при които функциониращата функция не е в действие. Клиентът поставя ударението върху консултантските функции на фактора, свързани с финансови, производствени, търговски и др. въпроси. Особено полезни са услугите на фактора, когато е специализиран по дадени пазари. Факторът за даден период от време може да изпълни задълженията на експертен отдел към дадена фирма до експертното решение на възникнал проблем или проблеми.