Innovative Teachers Customer PPT

							 Преодоляване на недостига на
умения за работа с ИКТ – базово
   условие за изграждане на
    икономика на знанието

     Международна конференция
      “Икономика на знанието:
Предизвикателства и възможности за
             България”

            19-20 май 2004
                София
Съдържание

   Въведение в проблема
   Недостигът на умения за използване на ИКТ –
    дефиниции и измерители
   Какво превръща недостига на умения за
    използване на ИКТ в политически проблем?
   Инициативи на страните-членки на ЕС за
    подкрепа на придобиването на умения за
    използване на ИКТ
   Партньорство между правителство,
    индустрията и образование
Въведение в проблема
   Лисабон, март 2000: до 2010 година ЕС да се
    превърне “в най-конкурентноспособната и
    динамична икономика, базираща се на знания
    в света, която е способна на устойчив
    икономически растеж с повече и по-добри
    работни места и с по-висока социална
    еднородност”
   ЕК, февруари 2002: “наличието на голям брой
    незаети работни места в областта на ИКТ”
    е “една от най-сериозните грижи на
    предприятията”
   Най-голямото предизвикателство пред ЕС е да
    се създадат, отгледат и привлекат нови
    таланти както и да се увеличат инвестициите в
    човешките ресурси
Недостиг на умения за използване на
ИКТ - дефиниции и измерители

   Дефиниция на уменията за използване
    на ИКТ
       Професионалните умения
       Уменията на потребител
       Компютърната грамотност
Професионалните умения

Проучването на Eurostat сочи, че през
2002г. в Европейския съюз в ИКТ
организации, на ИКТ работни места са
заети 1,77 милиона души. Тази оценка е
свръх консервативна, тъй като
групирането на заетостта, което се
използва представлява само малка част
от всички видове работещи с
информационни технологии.
Уменията на потребител

Съгласно проучването на EITO (European
IT Observatory) през 2003г. в ЕС е имало
8,5 милиона заети работни места,
отговарящи на това описание преди
всичко в сферата на банковото дело,
търговията, застраховането,
комуникациите, производството на стоки
и услугите за бизнеса.
Компютърната грамотност


Според ESDIS (European Commission High
Level Group on the Employment and Social
Dimension of the Information Society)
повече от половината заети в
Европейския съюз използват компютър
на работното си място, но едва 1/3 от тях
някога са били обучавани за ползването
на ИКТ.
Недостиг на умения за използване на
ИКТ - дефиниции и измерители

   Търсене и предлагане на умения за
    използване на ИКТ
       Данни за заетостта в ЕС
       Количествени оценки
Данни за заетостта в ЕС
   Според Eurostat около 4 милиона души са
    заети в ИКТ сектора в Европейския съюз. Тъй
    като много ИКТ експерти работят извън този
    сектор тези статистически данни са много по-
    ниски от реалния брой на заетите.
   Докладът на EITO за 2003г. посочва 10
    милиона като приблизителен брой на заетите
    в ИКТ в Европа. Но дори това е твърде малко,
    тъй като оценката е направена само въз
    основа на големите компании и игнорира
    работещите в малки и средни предприятия.
   На общо европейско ниво няма статистика за
    безработните ИКТ експерти. Все пак има данни
    за освободените от работа през 2003г., които
    наброяват около 250 000.
Количествени оценки
   IDC през 2000г. прогнозира недостиг от
    1,7 милиона ИКТ професионалисти и 2
    милиона заети в електронния бизнес за
    2003г.
   От средата на 2001г. световната
    икономика изживява сериозно забавяне,
    но все още съществува ясно изразен
    недостиг на обучени ИКТ
    професионалисти, който ще достигне 1,7
    милиона през 2005г. Съгласно това
    изследване до 2005г. ще продължи да
    съществува стабилен недостиг от 12%
    незаети ИКТ работни места.
Какво превръща недостига на умения
за използване на ИКТ в политически
проблем?
   Уменията за използване на ИКТ в
    контекста на европейската икономика
   Специфика на уменията за използване
    на ИКТ
   Проблемът с недостига на умения за
    използване на ИКТ – потребност от
    подялба на отговорностите
Уменията за използване на ИКТ в
контекста на европейската икономика
   Съгласно доклада за
    конкурентноспособността на европейската
    икономика през 2001г. изоставането в
    производителността на Европейския съюз в
    сравнение със САЩ през последните години
    се дължи отчасти и на по-малките разходи за
    ИКТ в ЕС. За периода 1992-1999г. разходите за
    ИКТ в ЕС са 5,6% от БВП в сравнение с 8,1% за
    САЩ. Още повече, че отношението на
    вложенията в ЕС спрямо САЩ спада от 90%
    през 1992г. на 75% през 1999г.
   Докладът за 2002г. заключи, че нарастването
    на производителността в САЩ е продължило
    и през 2001г., въпреки рецесията и че това
    дължи на направените преди това инвестиции
    в нови технологии и иновации.
Специфика на уменията за използване
на ИКТ
   Те са:
       базови за всички икономически сектори
       относително нов феномен
       високо-технологични
       с висока степен на
        конкурентноспособност
       бързо променящи се
       предмет на международна мобилност
Проблемът с недостига на умения за
използване на ИКТ – потребност от
подялба на отговорностите
Общи принципи:
 Политиката на национално ниво се стреми да създаде
   благоприятна среда, окуражаваща, както публичните,
   така и частните инвестиции в развитие на човешките
   ресурси и в обучението.
 Този тип политика се стреми към създаването на
   такава рамка за развитието на човешките ресурси и
   обучението, която да съответства на социалния и
   икономически контекст в страната.
 Равен достъп до обучение и развитие на човешките
   ресурси независимо от социално-икономическия
   статус и доходите, етническия произход, пола,
   възрастта и т.н.
 Съществува ясно изразен стремеж към партньорство
   между различните участници в процеса при
   предоставянето на обучителни и образователни
   програми.
Инициативи на страните-членки на ЕС


    Дългосрочни механизми: Училища,
     университети, професионално
     развитие на учителите
    Средносрочни механизми: Решаване
     на специфични проблеми
    Краткосрочни механизми:
     Използване на ad-hoc решения
Дългосрочни механизми

   Средно образование:
       В Германия 1 400 специалисти от ИКТ
        сектора работят в училищата в помощ
        на учителите, преподаващи ИКТ.
       Подобни механизми се използват и на
        други места, например в Нидерландия,
        Великобритания и Австрия
Дългосрочни механизми
   Висше образование:
       Датското правителство създаде два нови
        университета като дългосрочна стратегия за
        увеличаване на броя на хората с
        университетска квалификация по ИКТ през
        следващите пет години и по-нататък
       Новият Интернет университет в Марсилия
        води обучението по 45 дисциплини, свързани
        с информация и мултимедия
       В Нидерландия е създадена програма от ИКТ
        курсове на университетско ниво за
        завършващите не-ИКТ специалности с цел
        създаването на професионалисти, запознати с
        ИКТ и способни да работят в ИКТ среда.
Дългосрочни механизми
   Обучение на учители
       В Дания правителството осигурява допълнително
        обучение по ИКТ за учители от началното и
        основното училище.
       Във Финландия съществува тристепенна система
        за обучение на учителите, при която се очаква
        всички учители да покрият най-ниското ниво, 50%
        да покрият второто, а 10% от всички учители да
        придобият експертно ниво по използване на ИКТ в
        образованието до края на 2004г.
       През 2003-2004г. на над 40 000 учители в Норвегия е
        предложена допълнителна квалификация по ИКТ.
       Във Великобритания от края на 2002г. всички
        учители да са компетентни ползватели на ИКТ в
        образованието.
       В Португалия всички учители (около 150 000) от
        основното и средното образование преминават
        процес на ИКТ обучение.
Средносрочни механизми


 Испанската програма Forintel и се
 провежда под егидата на Министерство
 на науката и технологиите с частично
 финансиране от Европейския социален
 фонд. Тя е насочена към придобиване
 на умения за работа с Интернет и
 продуктите, включени в Microsoft Office.
Краткосрочни механизми

   За периода 1998-март 2000г.
    шведската програма SwIT успя да
    обучи над 11 000 души, които
    придобиха умения на и над средното
    ниво за работа с ИКТ.
   Rapid Advancement Programme
    стартира през 1998г. в Северна
    Ирландия и осигурява обучение на
    250 безработни годишно. Програмата
    включва 12 седмици обучение, 12
    седмици работа и завършва с още 5
    седмици обучение.
Партньорство между правителство,
индустрията и образование

   Обединяващ принцип: Публичният
    сектор осигурява финансирането, а
    частният сектор - съдържанието на
    курсовете
   Програми на водещи ИТ компании
       IBM – eMentoring
       Cisco - Cisco Networking Academy Program
       Microsoft – MSDN AA, MS IT Academy и
        Partners in Learning
Microsoft Developer Network Academic
Alliance
   Предоставяне на изпреварващ достъп за
    университетите и училищата, участващи
    в програмата, до най-новите технологии
    на Майкрософт :
       Софтуерни платформи и сървъри
       Развойни среди и приложен софтуер
       Технически ресурси

              За повече информация:
                www.MSDNAA.net
Microsoft IT Academy

   Изграждане на трайно партньорство с
    образователните институции.
   Създаване на гъвкава система за придобиване на
    квалификация и на световно признати сертификати.
   Предоставяне на достъп до официалните учебни
    програми на Майкрософт за университетите и
    училищата участващи в програмата.
   Осигуряване на обучение по и посредством ИТ на
    достъпна цена.

             За повече информация:
         www.MicrosoftITacademy.com
Партньори в познанията
   Глобална по обхват и локална по начин на
    приложение инициатива, която предвижда
    инвестиции от $253 млн. в световен мащаб
    през следващите 5 години.
   В България ще бъдат вложени над $500 000
    за:
       Осъвременяване и развитие на системата за
        подготовка и квалификация на българските
        учители за придобиване на умения за работа с
        информационни и комуникационни технологии.
       Създаване на модел и процедура за изработване
        на електронно учебно съдържание по различните
        предмети от самите учители.
       Изграждане на Национален образователен портал.