БЪЛГАРСКИ ПОСЛОВИЦИ И ПОГОВОРКИ 27.10.2011 by hirudov

VIEWS: 167 PAGES: 1

More Info
									                 БЪЛГАРСКИ ПОСЛОВИЦИ И ПОГОВОРКИ

ГРИЖА

Всяко дърво си има червей да го яде.
Всеки с дерта си.
На глава слънце, на сърце сняг.
Не старят годините, старят грижите.
Какво ме е състарило, ако не пусти кахъри.
Денят мръква от тъмно, а човека кахъри го зачернят.
Кахърите ядат човека, ръждата – желязото.
Заседна му като буца на гърлото.
То ми е като кост на гърлото.

НЕЩАСТИЕ – НЕВОЛЯ – ЗЛОПОЛУЧИЕ

Общото нещастие е половин нещастие.
Неволята ум дава на човека.
Човек, що тегли, от него се учи.
Който тегли, той знае.
Който носи товара, той му знае тежестта.
Комуто е стрелата в реброто, него и боли.
Всеки ден има и белята си.
Има лошо, има и по-лошо.
Всеки има по един чер ден, ама кому как дойде.
Патила глава, теглила, има още да тегли.
Човек се дави и у вода до глезените.
Това дето чевек сам си стори и дяволът не може да му го стори.
Който забърка конците, мъчно им намира края.
Каквато го люлка залюляла, такваз го и мотика закопала.
Прекатури се колата, изсипаха се яйцата.
Осланено цвете връх не издига.
Слепец слепеца води – и двамата в ямата.
Защо си ми на воля, като те нямам в неволя.
Тази обеца ще ми дойде тежка.
Бял ден не съм видял.
Виж ме на кой хал съм.
Душа ми не остана.
Сега я втасахме.
Оставиха го на произвола на съдбата.
Греховете си изплаща.
Рони сълзи като град.
Имала глава да пати.
                                                                 http://hirudov.com

								
To top