????????? ?? ??????? Tools

Document Sample
????????? ?? ??????? Tools Powered By Docstoc
					         1?Същност и опр-ние на ППП.Предм обл на ППП
  ППП са резултат от непрекъснатото развитие и усъвършенстване на специфичната обл от човешката дейност - програмирането. Те
означават качествено нов етап в автоматизацията на програмирането.
  ППП се отличават от приложните програми във ф-ионално и архитектурно отн-е.
  Ф-ионалното отличие се заключава в това, че ППП е ориентиран към цяла предм обл и осигурява адекватно покритие на приложната
дейност. Той дава възможност за решаване на мн-во задачи от дадена предм обл (проблемно-ориентирани пакети) или за решаване на
задачи с опр-ни методи (методо-ориентирани пакети).
  Разликата в архитектурата се състои в това, че ППП притежава специална вътрешна орг-я, к осигурява неговата ефективна разработка с
помощта на съвременни технологии и ефективната му експлоатация от страна на потр-б-лите. Последното се постига с вклне в състава на
пакета приложни програми на собствени с-мни ср-ва, автоматизиращи обслужването на потр-б-ля с пакета. Архитектурните особености са
следствие на обема на ф-ионалните възможности на пакета, обаче те до голяма степен определят качеството на реализацията на мн-вото
ф-ии, възложени на ППП.
  Под ППП следва да се разбира комплекс от взаимосвързани приложни програми, притежаващи специална орг-я, к осигурява значително
повишаване производителността на труда на програмистите и потр-б-лите.
  Най-х-рните особености на орг-ята на ППП са следните:
  1.Ориентация на пакета към опр-н клас от задачи, опр-н от неговата предм обл. В завис от особеностите на предм обл пакетът can се
отнесе към един от следните два вида: методо-ориентирани и проблемно ориентирани пакети.
  2.Всеки пакет притежава някакво мн-во от възможности по отн-е на методите за обработка на Дте, формите за представяне на Дте,
пълнотата на диагностиката и др. Това дава възможност на потр-б-ля да избира необходимия вариант за обработка на Дте.
  3.Наличие на ср-ва за настройка на пакета към съответния вариант за обработка на Дте (т. е. към конфигурацията на ЕИМ мното ПО,
особеностите на обекта на приложение). Изключение представляват пакетите с проста стр-ра, разширяващи библиотеката от програми.
  4.Значително снижаване на изискванията към равнището на професионалната подготовка на потр-б-ля в обл-та на програмирането.
  ППП представлява комплекс от взаимосвързани програми и съпровождащата го документация, к е предназначен за решаването на даден
клас задачи от опр-н кръг потр-б-ли. Тук ППП са дефинирани като комплекс от програмни ср-ва, к се х-ризира със своята сложност и ф-
ионална завършеност. Тя позволява да се реализират всички ф-ии по решаването на задачите от дадена предм обл. Под предм обл следва
да се разбира обл от науката или практиката, к can се алгоритмизира и подчини на опр-ни правила. Всеки пакет решава опр-н клас задачи от
дадена предм обл.
  Друг важен момент в опр-нието на ППП е съпровождащата го документация, к се разпространява заедно с пакета. Тя позволява на потр-б-
лите с различна квалиф-я да усвоят лесно и бързо работата по пакета.
 Предм обл на ППП.
  Всеки ППП е свързан с опр-на предм обл, к представлява някакъв раздел от науката, техниката или обл от човешката дейност, чиито задачи
се решават с помощта на пакета. Пр-и за предметни обл-и са: 1.нелинейно програмиране, 2.статистическа обработка на Д, 3.планово-
нормативни изчисления в МТС и др.
  В първите два примера обикновено е налице някакво мн-во от постановки на задачите и за решаването на всяка задача can бъдат
приложени различни методи. За третия случай е х-рна конкретна тясна обл на действие.
  Тъй като повечето от пакетите имат модулна стр-ра, решаването на всяка задача от предм обл се осъществява поетапно, по пътя на
обръщане към опр-на последователност от модули на пакета. Тази последователност can се третира като някаква "траектория" на
изчислителния пр-с, представен като линеен граф, в к върховете съответстват на модулите на пакета, а дъгите са моментите на извикване на
поредния модул.
  При разработване конструкцията на пакета, а също и при изучаване възможностите на нов пакет е желателно потр-б-лят да има нагледно
описание на всички възможни траектории на изчислителния пр-с на равнище модулна стр-ра.

                                                              2? Класиф-я на ППП.
  В основата на класиф-ята на ППП can бъдат положени различни класиф-онни признаци, всеки от к х-ризира опр-ни св-ва на пакета.
  а) С/д ф-иите, реализирани от ППП, те се делят на пакети, осигуряващи зададения режим за обработка на заданията от ЕИМ (т. е. , пакети
разширяващи възможностите на операционната с-ма, но по редица причини не са включени в състава на основната ОС) и пакети,
осигуряващи решението на задачите на потр-б-лите.
  Пакетите от първия вид осигуряват работа в рентите времеделене, реален мащаб от време, работа на мултипрсорни ЕИМ, а също и
координират работата на няколко ЕИМ в много машинен комплекс.
  Пакетите от втория вид осигуряват решаването на производствени, икономико-математически, инженерни, и и специални задачи. Те
често се наричат пакети с общо назначение.
  б) С/д равнището на с-мна орг-я ППП се разделят на ППП с проста стр-ра и ППП със сложна стр-ра.
  в) В завис от режима на ф-иониране на обработващите модули ППП биват компилиращи и интерпретиращи. При компилиращите ППП
модулите от тялото на макета предварително се обединяват в завършена рамkа, след к тя се изпълнява. При интерпретирането на
пакети задачата се решава ч-з предварително извикване и изпълнение на обработващите модули. Интерпретацията позволява не само
наблюдение, но и намеса в на обработката, с к се постига по-голяма гъвкавост на изпълнението.
  г) Друг критерий за класиф-я на ППП са особеностите на задачите з предм обл. (фиг. 2. 1.) . Съобразно този признак ППП се подразделят
на три групи: методо-ориентирани, проблемно-ориентирани и с универсално предназначение. Методо-ориентираните ППП осигуряват
решаването на задачи ч-з прилагане на Икономико-математически и други методи. Проблемно-ориентираните ППП са предназначени да
решават опр-н кръг проблеми в различни обл-и. Към ППП с универсално предназначение можем да отнесем следните групи:
-ППП за текстообработка;
-ППП от тип "електронна таблица";
-ППП за делова графика;
-ППП за работа с БД (СУБД);
-ППП от тип "експертни с-ми" (за работа с база от знания);
-интегрирани ППП.
  д)С/д класа на ЕИМ ППП се класифицират на:
           1) ППП за големи и средни ЕИМ;
           2) ППП за мини — ЕИМ;
           3) ППП за микро-ЕИМ.
  е) В тясна връзка с последната класиф-я е и тази, по критерия операционна среда.
 1..В обл-та на големите ЕИМ
  2.А-зът на приложните програмни продукти за мини-ЕИМ.
  3.Що се отнася до ППП за микрокомпютри, can се посочат следните ОС:
           -за 8 разрядни микропрсори
           -за 16 разрядни микропрсори
  ж) С/д предм си обл ППП се разделят на следните групи: -за промишлеността ;за селското стопанство; за търговията и обслужването; за
строителството; за транспорта; за здравеопазването; в обл-та на културата; в образованието; Банковото дело; ДЗИ;пенсионно дело; инженерна
дейност; научно-техническа дейност; в обл-та на обществените науки.
  з) В завис от сложността си приложните програмни продукти can бъдат разделени на 5 класа: I клас - прости програми;II клас програми със
средна сложност;III клас - сложни програми;IV клас - много сложни програми;V клас - супер сложни програми

                       3? Формулиране на изискванията към ППП и основни принципи на разработването на пакетите.
   Разработването на всеки пакет започва с уточняването на целта на неговото създаване , к от своя страна е свързано с изясняване на
предназначението на ППП, основните потр-б-ли и класовете от задачи, к ще се решават с пакета.
   Целта на ППП е изходна точка за определяне на изискванията към него. Те представляват съвкупност от условия и стандарти, на к тр да
отговарят както създаваните пакети, така и самия пр-с на разработване; на пакетите. Основните изисквания към ППП предоставят на
разработчиците някои общи х-ристики и критерии, к тр да удовлетворяват новите пакети. Те са следните:
   1)Приемственост - Тя осигурява възможност за използ на вече натрупаното програмно осигуряване нa опита по неговото създаване.
Изискването за приемственост can се осъществи за пакети, к имат близко предназначение, но са разработени за различни класове ЕИМ.
Приемствеността засяга преди всичко стр-рата на ППП и ср-вата за комуникация с потр-б-ля.
   2)Ф-ионално съответствие и пълнота на пакета -Алгоритмит, реализирани в пакета, тр действителнo да представляват предм обл, към к е
ориентиран пакета
   3)Коректност -Това означава отсъствие на непредвидени прекъсвания и зацикляния, а също и предпазване на потр-б-ля от обработка на
грешни входни Д. Тр да бъдат предвидени с-мни ср-ва зa контрол и реализиране на прекъсванията. Необходимо е: също да се вкл
процедури, к да разпознават некоректните или грешно зададени входни Д и да извършват автоматични корекции.
 4) Надеждност - Висока степен на безотказна работа на пакета и осигуряване на необходимата точност.
  5) Устойчивост - това е св-вото на пакета да запазва работоспособността си при настъпване на външни смущения
   6) Планиране на пр-са на изпълнение - На планиране подлежат използваните рес-си на паметта, набора и на изпълнение на програмните модули,
конфигурацията на изпълняваните с-мни модули, режимите на изпълнение, вида и състава на изходящата инф-я и др.
  7)Диагностичност - тя е свързана с разкриване и идентификация на грешките в програмата.
   8)Гъвкавост - разширяване състава на алгоритмите и модулите и адаптиране на програмния продукт към измененията в конфигурацията на
изчислителната техника и операционната среда, а също и към конкретните потр-б-лски условия.
  9)Информативност - контактите на потр-б-ля с пакета тр да бъдат информативни. Това означава, че пакетът съобщава инф-я, необходима и
достатъчна за разбиране на идентифицируемата ситуация като съобщения за синтактична грешка, за прекъсване на пр-са на изпълнение и др.
  10)Документираност - Добре оформената документация на пакета е едно от главните условия за неговия успех. Документацията тр да бъде пълна, ясна и
ориентирана към конкретен кръг потр-б-ли. Тя следва да дава точно и пълно описание на алгоритмите, реализирани с проблемните и с-мните
компоненти на пакета. Входният език тр да бъде напълно описан, с отчитана особеностите на неговата реализация в дадения ППП.
  11) Развиваемост - При проектирането на ППП тр да бъде предвидена възможност за неговото развитие коригиране
   12) Интегрираност на разработката - Принципен момент в проектирането на ППП е участието в разработката както на специалисти от приложната
обл, така и на с-мни програмисти
 13)Леко поддържане и обслужване на пакета не удобство при работа с него. Това изискване е насочено към снижаване на времето и разходите за
изучаването на пакета и за неговата експлоатация.
   Производството на програмни продукти на индустриална основа е предпоставка за обособяването на следните основни групи принципи:
    I. Принципи на проектирането на ППП:
       1.Стандартизация на архитектурата (стр-рата) на ППП с цел по-лесно и бързо запознаване и усвояване големия брой разпространявани пакети и
особено за намаляване на разходите за съпровождане на внедрените
      2..Рационализация на архитектурата – използваната архитектура тр да бъде не са мо ста нда ртна по за да де ните параметри, но и да бъде
близка до оптималната по останалите параметри, за избора на к е допустима по-голяма свобода.
       3.Стандартизация на документацията, предоставяна на потр-б-лите;
       4.Точна ориентация на всеки пакет към опр-на категория потр-б-ли: стопански ръководители, инженерно-технически персонал, научни работници, с-
мни програмисти, приложни програмисти, студенти и др.
    II. Принципи на технологията на разработването на ППП
        1.Основният технологичен принцип при разработ ването на ППП е модулност на тяхната архитектура. Той се прилага както по отн-е на ф-
ионалния, така и за с-мния компонент на пакета.
     2..Научна обоснованост на технологията на разработването на ППП. Този принцип предполага да се използват най-новите
постижения на НТП.
      3.Използване на ср-ва за автоматизация на проектирането и програмирането, тестването на настройката на програмни
модули, разработването на документацията.
      4.Максимална съвместимост и интеграция с останалото програмно осигуряване на ЕИМ и внедрените в редовна експлоатация с-ми
за АОИ.
  III. Организационни принципи:
       1.Централизация на достатъчно високо равнище (отрасъл, народно стопанство) на планирането на разработките на нови ППП.
        2.В непосредствена и тясна взаимовръзка с централизацията е и принципът за координация на разработките. Неговото
практическо реализиране ще доведе до премахване на дублирането на ППП и произтичащите от това последствия. Те са преди всичко от
икономически х-р, защото се изразяват в неоправданото изразходване на финансови ср-ва, трудови и изчислителни рес-си за
разработване на близки във ф-ионално отн-е програмни продукти.
       3.Възлагане на разработките на високо квалифицирани специалисти.
       4.Организиране на широка информационна и рекламна дейност за разработените ППП - Провеждане на ежегодни семинари на к се
представят ч-з доклади и демонстрации новоразработените ППП от самите специалисти-разработчици.
                                                       4?.Етапи на жизнения цикъл на ППП
  С развитието на програмната индустрия се утвърди понятието "жизнен цикъл на ППП" по аналогия с промишлената продукция. Жизненият
цикъл на ППП обхваща периода от време от неговия замисъл до момента на снемането му от продажба и прекратяване на неговото
използване. Продължителността на този период се влияе от мн-во фактори, като например ф-ионалните възможности, експлоатационните х-
ристики на пакетите и степента на удовлетворяване на потр-б-лските изисквания, измененията в техническата и операционната среда за
работа на пакета и т.н.
  Жизненият цикъл на ППП се състои от следните три фази :
  1. Разработване
  2. Използване
  3. Съпровождане {продължаваща разработка).
  Първата фаза е най-трупна за реализация, тъй като разработването е най-трудоемко. То вкл редица дейности, свързани с
проучването, проектирането, програмирането, тестването, опитната експлоатация и тиражирането. Всички тези етапи на
разработването изискват и опр-ни разходи, така че първата фаза е и скъпоструваща.
  Фазата на използването на ППП има съществено значение и can се нарече определяща доколкото именно тук се реализира
икономическият ефект от разработването на ППП. Тя притежава някои х-ристики, к до голяма степен влияят в-у другите две фази от
жизнения цикъл на пакетите. Това са например честотата на използване на пакета, количеството на неговите потр-б-ли, тяхната
квалификация и предварителна подготовка, различни организационни и нормативни изменения в обекта на използване на пакета и др.
  Третата фаза - съпровождането - е тясно свързана с използването и се осъществява ус-дно с нея във времето. То се налага поради
настъпването на промени в условията на експлоатация или изискванията на потр-б-лите, а също и при възникване на грешки в пр-са на
използването на пакетите.
  Етапите на разработване на ППП са следните: 1.задание за разработка (Р1); 2.алгоритмизация и програмиране (Р2); 3.опитна експлоатация и
внедряване (РЗ).
         За изготвяне на по-големи по обем и по-продължителни разработки може па се предвидят и подетапи.
  Заданието за разработка е основния документ, въз основа на к се определя съответствието на разработения програмен продукт с
поставената задача.
  На етап Р2 изпълнителят разработва опитен образец на програмния продукт, к вкл програми, записани в-у технически носители и
документация в обем и вид, уточнени в заданието за разработка.
  Етап РЗ вкл следните работи:
         1. Опитна експлоатация и проверка на програмния продукт;
         2. коригиране на грешки, открити при опитната експлоатация;
         3. съставяне на програмната документация.
  Етап РЗ завършва с приемни изпитания или внедряване на програмния продукт по н-н, уговорен в договора.

                  5?Обща х-ристика и възможности на интегрираните ППП.Стр-ра и съвременни направления на интеграция
  Интегрираните ППП представляват ново поколение програмни продукти, к от технологична гл. т. решават най-добре проблемите на потр-б-
лите относно максималното използване възможностите на персоналните компютри. Най-х-рна тяхна черта е възможността за решаването на
комплексни задачи, поради факта, че те вклт в себе си интегрирани ф-ии, к по-рано са били решавани само от отделни пакети.
  Типичен представител на това ново поколение програмни продукти е Интегрираният пакет за текстообработка, база Д, таблични
изчисления, графика и комуникация МУЛТИПАК (мултиф-ионален пакет). Той представлява изключително мощен интегриран пакет за ав-
томатизация на информационното обслужване. В него са съчетани богати ф-ионални възможности, като:
         - организиране, обработка и а-з на инф-я (професионална тексто- и документообработка) ;
         - таблична обработка на Д;
         - структуриране на документи, мисли и идеи;
         - въвеждане и корекция на Д ч-з поддържане на релационна база Д, съвместима с бази Д от типа DВАSЕ II И DВАSЕ III;
         - подреждане, смесване, отпечатване и съхраняване на текст, Д, таблици и графики;
         - ползване на външни за пакета рес-си;
         - телекомуникация.
  МУЛТИПАК е мощен и гъвкав пакет, защото всяка една негова ф-ия или елемент от стр-рата на документите и Дте са достъпни директно във
всеки момент на работа. Това означава бързо превклне м-у отделните документи и ф-ии, достъп до различна инф-я, възможност за смесване,
а-з и разпределение на Дте в различните документи, достъп до командите на OS, до външни за пакета файлове и бази от Д.
  Пакетът използва максимално ефективно оперативната памет, к осигурява почти моментално изпълнение на ф-ии като D, преизчисляване,
изчертаване на графики и др. Достъпът до външни рес-си и периферни устройства по възможност е буфериран, като не е необходимо да се
чака завършването на операцията, а can се работи паралелно и независимо.
  Всички основни ф-ии са достъпни ч-з извежданите менюта, като за всяка от тях се дава кратка х-ристика на най-долния ред на екрана на
дисплея.
  В световната практика са известни редица интегрирани ППП, к се ползват с голяма популярност. Един от тях е пакетът FRAMEWORK II на
фирмата Ashton-Tate. Oсвен текстов редактор и правописен коректор, той съдържа ср-ва за телекомуникационна връзка, електронна
таблица, СУБД, модул за графично представяне на инф-ята и език за програмиране, к can се използва за създаване на илюстрации към книги
и различни текстове. Пакетът позволява значително ускоряване на работата с големи текстове благодарение на предвидената възможност
за използване на виртуален диск, к се създава в оперативната памет.
  FRAMEWORK II вкл модули за интерфейс с други интегрирани пакети, текстови редактори и СУБД, к дава възможност за използване на едни
и съши файлове.
  Друг широко разпространен интегриран пакет е SYMPHONY, к се счита за най-мощен. Той е разработен от фирмата Lotus Development
Corporation. в неговата стр-ра наред с електронна таблица и СУБД, са включени и модули за машинна графика, полиекранен интерфейс,
телекомуникационна връзка и текстов редактор. С-мата има гъвкава архитектура и позволява лесно да се развива и усъвършенствува. Ч-з ср-
вата за телекомуникационна връзка can се осъществи автоматично въвеждане на Дте, получавани по каналите за връзка от
централизираните бази от Д. БД, к се поддържа от продукта съхранява до 8000 записа, всеки от к can има до 256 полета. В с-мата е включен
и набор от сложни формули за матрични изчисления, за изчисляване на статистически зависи, като линейна регресия и др.
  Широко популярен е и интегрираният пакет Lotus 1-2-3, разработен от същата фирма. Той вкл в своята стр-ра три. основни компонента:
динамична електронна таблица, СУБД и модул за машинна графика. Продуктът притежава широк набор от стандартни икономически формули,
разнообразни ф-ии за обработка на редове, а при обръщане към БД Dто на инф-ята can се осъществява по 32 критерия.

                                                6? Класиф-я и сравнителна хар-ка на интегрираните ПП
 1) С-д н-на на придобиване: - ч-з закууване от софтуерния пазар, - безплатно разпространянани ПП (FreeWare)
 2) С-д ОС: - работещи в средата на Windows, - работещи в Linux, - работещи в др ОС.
 3) С-д базовия език: - оригинални версии, - локализирани версии
 4) С-д ф-ионалните възможности: - стандартни версии с базова ф-ионалност (Standart), - с разширена ф-ионалност (Professinal)
 Основни конкуренти на интегрирания софтуерен пазар:
1.МSOffiсе: - за Windows –масова практика; - за Linux – опити за пазарен пробив; за компютри на Apple
2.Word Perfect Office на фирмата CorelCorp
3.Lotus Smart Suite – на фирмата Lotus Development Corp, поделение на IBM
  Кратка х-ка на Office пакета Word Perfect Office:
1.Стандартни версии: - WordPerfect 10 – текстообработка; - Presantation –презентация, -QuattroPro- ел таблица,
2.Professional: - Paradox10, -Dragon System Naturally Speaking 5.0, -Диктуване на текст и вкл в документ с гласови команди, - Corel Central 10-
ел поща, адресна книга, календар
Безплатни Офис пакети
1.Star Office: производител е Sun Microsystem; предназначен за Windows, Linux, Solaris; вкл текстов редактор, ел таблица, презентации, БД,
модул за векторна и растерна графика, браузър, ел поща, HTML редактор, органайзер, редактор на формули; съвместим с MS Office;
2.602 Pro PC Suite: вкл текстов редактор, ел таблица, редактор на изображения, съвместим с MS Office, важно достойнство: работи отлично и
стабилно и на по-слаби комп-ри
   MS Office 2000: насоченост Windows 2000 Professional; архитектура: Word 2000, Excel 2000, Power Point 2000, Publisher 2000- предпечатна
подготовка, OutLook 2000- персонален помощник (адреси, ангажименти, дневници и др), Access 2000, Front Page 2000- за създаване и
редактиране на страници;
Приложения към MS Office: The Small Business Financial Manager- програма за финансово управление на малкия бизнес к вкл: Import Wizard-
построяване на персонална БД; Report Wizard- създаване на набор от стандартни счетоводни доклади; Chart Wizard- бизнес ориентирани
диаграми; Analysis Tools- ср-ва за ан-зиране; The Business Planer- създаване на бизнес план; The Direct Mail Manager- поддръжка на директна
ел поща; The small Business Customer Manager- за описание на клиентите; Photo Draw- пълен набор от графични елементи за редактиране и
подобряване на изображения и фотографии.
  MS Office XP – бива Home и Professional; нови решения: панели за задачи (Task Panels), Document Recovery, Възможност за разпознаване
на реч и ръкопис, Smart Tags- разпознава широк спектър от различни типове Д, Бутон за автоматично коригиране на опции (Auto Correct
Options), Усъвършенствани диаграми, бутон Paste Options- за избор на желан формат на вмъкнати Д, поддръжка на XML, Опция Windows in
Taskbar; Архитектура – Word 2002, Excel, Access, Front Page, Power Point, Publisher, Създаване и редактиране на макроси.
                                                              7?Стандартни ф-ии
  Формули, на базата на аргументи изчисляват даден алгоритъм. Групират се в статистически, математически, тригонометрични, финансови,
логически, ф-ции за дата и време, ф-ции за БД, текстови, информационни.
  Има 2 н-на за въвеждане на ф-ции: ч/з бутона fx от стандартната лента или Insert/Functions. В левия панел са групите, а десния самите f, в
долната част на прозореца е изписа синтаксиса на Ф. Can се вграждат Ф една в друга и аргументите се отделят с;
Ф-я Trend - изчислява прогнозни величини, на база на вече известни величини от изминал период от време. Общ вид TREND (известни у ст-
сти; известни х ст-сти;нови х ст-сти; константа). От известните Х и У ст-сти се изчислява права, к най-близо съответства на зададените
двойки ст-сти и нови Х ст-сти се присвояват към тази права. Const can приема ст-сти True или False и с-д това се променя уравнението на
изравняващата права. Тя не е задължителна.
За да изчислим прогнозните продажби на вал. ч-з Trend като известни У ст-сти въвеждане координатите на клетките, в к са Дте за
продаденото колич валута; известни Х ст-сти са адреси на клетките с датите за изминалия период; новата Х ст-ст за к се прави прогноза се
задава адреса на клетката с датата с к изчисляване прогнозната ст-ст.
Финансови Ф- Финансовите изчисления се градят на съдържанието, всяка парична сума се увеличава в времето, а и евентуално и да се
умножава поради оLяването и т.е. всяко вложение нараства. Говори се за настояща и бъдеща ст-стна парите. Настояща стойност -
PresentValue е сумата преди да се вложи в замислената инвестиция, к още не е увеличена ч-з оLяване.
Бъдещата ст-ст -FV(Future) аргументи (L%-rate; /, бр периоди -nper; плащане-pmt; настояща стойност-pv, падеж-type) Това е сумата след
оLяването. Лих процент се задава като десетично число. Той се отнася винаги за един период като има разлика м-у месечен и годишен L%.
С-д броя и стр-рата на плащанията има няколко типа инвестиции:
- еднократна инвестиция
- неколкократни давания или вземания в еднакъв р-р и п-з равен период от време (анюитет) -постепенни плащания
- неколкократни давания или вземания в различен р-р и п-з неравни от време - променливи плащания
 При еднократните плащанияcan се извършват следните изчисления: да се изчисли бъд. Ст-ст на базата на сег. Ст-ст при зададен L% и опр
период.
Да се опр ст-ст от бъд ст-ст периода и L%. Ф-ията е PV(rate;nper;pmt;fv;type)
Да се опр р-ра на периода необходим за настройване на осн ст-ст до опр сума. Използва се Ф Rate(nper;pmt;pv;fv;type;guess-примерен L%)
Постоянни плащания к са еднакви по р-р и са разпределени равномерно в времето. Типично при погасяването на заеми.
- намиране на бъд ст-ст на опр брой плащания за опр Lа ставка.
- Изчисляване на настоящата ст-ст на опр вид плащания за опр Lа ставка
- Опр р-ра на плащанията (вноските) при предварително зададени начални ст-сти, брой плащания и L %
- Изчисляване на необходимите плащания, к при дад Lа ставка ще образуват опр настояща бъдеща ст-ст.
Падеж - описва кога в рамките на периода се извършва плащания или в началото или в края на годината. Приема ст-ст 0 ако плащането е в
края на периода (последваща рента). Приема ст-ст 1 когато плащането е в началото на периода - default 0
PPMT (rate;per;nper;pv;fv)- каква част от вноска отива за погасяването на главницата.per-периода за к се извършва изчислението в интервала
от 1 до NPR.
Опр на дела на Lата в сумата за изплащане на заема се извършва с ф-ята IPMT(rate;per;nper;pv;fv)
NPV(rate; вземане или даване (:). Изчисляването на NPV става за периода преди датата на к се извършва първото плащане, а после се
приема че те са в края на периода. Ако първото плащане става в нач на първия период то се приема за плащане в края на нулевия период.
Разликата м-у NPV и PV е че PV позволява пар потоци да започнат или в нач или в края на периода и те са еднакви по р-р през периода на
инвестиране а при NPV пар потоци са с променливи ст-сти.
Амортизации - ч-з тях ст-ста на 1 актив се разпределя равномерно в рамките на неговото използване. Ст-ста на изхабеното п.з дад период се
отчита като разход за този период. В практиката се използват различни методи за изчисл на амортизации. Най-популярни са:
- линеен - амортизацията е =на нач ст-ст на машината(cost) - ст-ста к би се получила от нейната продажба в края на използването й(salvage-
остатъчна ст-ст)/брой години (life) SLN(cost;salvage;life)
- метод на сумата на числата - при него ДМА се амортизират по бързо в нач-те години и се осигурява по-ранно отчитане на по-големи
амортизационни суми. Полезно е при спестяване на Д.SYD(cost;salvage;life;per-год за к се изчисл аморт)
- геометрично - дегресивен метод DB(cost;salvage;life;period-за к се изчисл амортизационното отчисление;month- опционен и се задават
месеците за к се изчисл амортизационните отчисления до края на 1-та календарна година)
Когато ДМА има живот 2 год се задават следните ст-сти: 1-за периода от доставката на ДМА до края на същата год или приема ст-ст 2 за
първата календарна год от използването му или ст-ст 3 от началото на 2-та (последната) до изтичане на срока на ползване на ДМА.
Когато 1 формула адресира собствената си клеткабило то пряко или коствено, тя се нар формула с обратно обръщение. Понякога това can
бъде в рез на грешка, но често такива формули се изпол за решаване на опр типове задачи.

                                               8? Потр-б-лски формати и условно форматиране
 Excel притежава богати възможности за форматиране. Потреб формати се задават с format/Cells/number/Category Custom. При създаването
на потреб числови формати се използват специални символи: 0-запазва място за цифра и ако цифрата е 0 тя се показва в клетката, # -
запазва място за цифра, но ако тя е 0 тя не се показва, ? – запазва място за цифра и поставя интервали на мястото на незначещите нули, / -
опр броя на разрядите в числителя и знаменателя на дробно число, * -следващия знак след нея се използва до запълване на клетката, @ -
запазва място за текст, “ “ – показва текста, к се намира вътре в кавичките, [Red]- задава цвят на числото и се поставя в нач на съот раздел
на формата. Всеки създаден от потреб формат има до 3 числови раздела (секции) и 4-я е раздел за текст. Така общо разделите са 4 и
раздели ;. Първия раздел се отнася за положителни числа, втория за отрицателни, третия за нулевите а четвъртия за текст. Възможно е да
има само е да има само секции – за пол., отрицателни и нулеви ст-сти. Потреб формати can използват и числови условия, к също се
поставят в [].
  Символи използвани за формати на дата: d,m,y.
  Условно форматиране позволява да се зададат числови формати на ст-сти отговарящи на предварително зададено условие. Командата е
Format/Сonditional Formating. MS E позволява и използване на готови формати за вън вид с команда Formаt/AutoFormat. Format/Style.... се
използ за опр-но задаване на стил. Стилът е комбинация от форматни хар-ки съхранени под някакво име, к стил can се използва
многократно. Style по предназначение е Normal.

                           9? Основни понятия и предназначение на БД. Технология на нейното изграждане
  Excel позволява да се осъществи Dто на инф-я по опр критерии или условия. Това дава възможност от една таблица да се генерират
няколко производни таблици съдържащи част от инф-я на осн таблица, групирана по различни признаци. Филтрирането на Д се използват в
комбинация с тяхното сортиране, т като сортираните Д по-лесно и бързо се обработват.
Поле- идентифицира се клетка от таблицата. В този смисъл БД в EXCEL can съдържа 256 полета.
Запис – съвкупност от логич свързани полета, к описват някакъв обект – мат., работник, служител. Един запис в EXCEL е ред от таблицата.
Файл – съвкупност от лог свързани записи съхранени под някакво име в-е технически носител на инф-я и в EXCEL той се осъществява с
работната книга.
-броят на записите can бъдат колкото са редовете в Excel 65536. Имената на полетата тр да са кратки и да не се повтарят.
-да няма празни клетки, редове, колони в таблицата
-използва се понятието списък, к се идентифицира с БД. Най-лесния н-н за създаване и попълване на такъв списък с команда Data/Form.
Въвежда се име на таблица, антетката и 1 запис. Маркира се само и клетка от антетката и се изпълнява Data/Form...

                                                       10? Филтриране и сортиране на Д
БД позволява сортиране и филтриране на Д. Сортирането е процедура при к записите се преподреждат в завис от избрания признак за
сортиране. За числата от най-малкото отрицателно до най-голямото положително. За текста –цифри, спец символи, лат букви, кирилица. За
да сортираме маркиране целта таблицата с антетката и изпълняваме Data/Sort... Позволява сортиране по три признака едновременно. 1-я
признак се избира в групата Sort by
Header Row – не вкл в сортиране на записите, к не отговарят на посочения ч-з Tools/Options/Custom Lists
При филтрирането имаме временно скриване на записите к не отговарят на посочения критерии. Excel позволява извършване на 2 вида
филтриране на БД: автоматично и сложно (комплексни заявки). При 2-я вид филтрираните Д се копират на друго посочено от нас място в
таблицата. Всъщност при него ние генерираме втора таблица. За 1-то желателно е да се маркира таблицата и се изпълнява
Data/Filter/AutoFilter. И тук can се комбинират критерии като първо се филтрира по старите критерии. При по сложен критерий се избира
Custom. Премахването на филтрирането става пак с Data/Filter/AutoFilter.

                                                      11? Комплексни заявки. Ф-ии на БД
 За да се извърши такова сортиране тр да се извършат три обл-и
-изходна – списък с Д,
-обл на критериите – задаване на критериите,
-резултатна обл – копират се записите на избраните критерии.
Задължит изисквания при подготовката е имената на полетата в 3 обл-и да бъдат абсолютно точно. По тази причина се препоръчват да се
копират. Препоръчва се обл-та на критериите да е наш? Таблица, а рез обл под таблицата. Изпълнява се командата
Data/Filter/AdvancedFilter. Когато критериите са разположени на един ред т.е. в няколко съседни колони те действат като лог ф-ции And т.е. тр
всички условия да са верни за да е верен резултата, а когато критериите са разположени на няколко реда те действат като лог ф-ия Or.
Ф-ии на БД
Can се използват кавички при текстови критерии “?риз”, отрицателни “~кафе”. Въвеждат се с Insert/Function.. групата Database. Те изчисляват
сума, гр ст-ст и т.н., но като се съобразяват с различни критерии. DSUM(database-списък от Д;field-поле от БД к е име на критерии по к се
филтрират БД;criteria-обл на критерия).

                                                   12? Изчисляване на междинни сборове
 Excel позволява изчисляване на частични или пълни суми на Дте от таблицата като вмъква и озаглавява обобщаващите редове и
структурира списък от Д. Освен обобщаващи суми can се изг ст-сти с Average или да се преброят записите и ф-ция Count.
Първите сборове винаги се изискват направо от детайлните Д, а не от редовете на частичните суми. При редактиране на отделните записи
се установява автомат преизчисляване на частични и пълни сборове. Преди да се вмъкнат междинните сборове желателно е Дте от
таблицата да се сортират така, че ст-стите , за к ще се изчисляват междинни сборове да се групират заедно. Това става с команда
Data/Subtotals...
At each change in - осн признак за сортиране
Use function – използване на ф-я
Add subtotal to – маркираме колоните, за к искаме да получим междинни суми.
-Replace current subtotals-заменя предходните междинни суми с ново изчислените
-Page break between groaps –автом се вмъква знак за край на страница след всяка група от междинни групи
-Summary below data –редовете с междинните и крайните сборове се вмъкват под детайлните редове (ако не е вкл са над детаилните
редове).
За премахване на междините суми Data/Subtotals/RemoveAll.

                                               13? Обобщени (осови) талици. Pivot Table
РТ едновременно съчетават с себе си сортирането, филтрирането и междинните сборове. Те позволяват да се насочи вниманието към един
отделен елемент от БД или пък да се обобщи цялата инф-я в резюмиран вид. Нарича се осова таблица, защото can се завъртат заглавията
на отделните редове и колони около осн обл от Д, така че да ги разглеждаме от различна гл точка. При промяна на Дте от списъка
обобщената таблица също се актуализира. О на Дте в обобщената таблица се опр от пакета и елементите, к ще ?пасват в нея. Полето
представлява категорията на Дте напр склад, шифър, ст-ст и т.н., а елементът е подкатегория в дад поле Склад1, Склад2 и т.н. В списъците
на Excel имената на полетата са наименованията на отделните колони. В обобщената таблица се използват 2 типа полета:
-полета, представляващи етикети или наименование на редове, колони и страници в обобщената таблица,
-полета за Д – съдържат Дте, к тр да се обобщават и в повечето случаи това са числови Д.
  Няма ограничение за броя на полетата от изходния списък, к can се използват в обобщена таблица. Елементите от изходният списък става
етикети на редовете и колоните в обобщената таблица. Тези етикети са подкатегории на поле от обобщена таблица. Числените, а понякога и
текстовите Д се обобщават в обл за Д в обобщената таблица. Ако полетата за Д съдържат числови ст-ст Excel използва в обобщената
таблица ф-ии SUM, а ако съдържат текста тогава се използва ф-я Count. Междинни и общите суми се вкл автоматично в обобщената таб.
Полето за страница филтрира представянето на Дте в обобщената таб като развива обобщената таблица на отделни страници, така че да
can се въвеждат само записите отговарящи на избрания елемент в поле страница. Data/Pivot and Pivot Chart

                                                      14? Структуриране на таблици
  Дте в общата таблица can се обобщят и ч-з структуриране. То е особено полезно при създаването на обобщени справки от различни потр-
б-ли, к да показват или скриван различните редове на таблицата т.е. само тези детайли к са им необходими. При създаването на стр-рата се
задават обл-и от редове и колони като структурирани групи. Всяка група се състои от детайлни Д в редове и колони и обобщени Д в съседен
ред или колона. Стр-та can съдържа до 8 нива вертикални групи и 8 нива хоризонтални групи. Can се създава по една стр-ра за дад раб
таблица. Эт 3 н-на за създаване на стр-ра:
-ч-з автомат стр-риране – когато Дте от раб таблица са 0 в детайлизирани и обобщени редове или колони и обобщени формули се прилагат
към детайлизираните Д непосредствено над или в ляво от тях.
-ч-з ръчно стр-не – когато обобщените Д не са непосредствено под или в дясно от детайлизираните Д, или не съдържат обобщени формули,
к да се отнасят към детайлизираните Д.
-ч-з междинни и крайни сборове.
Автом стр-ране се осн на формули и посока на обръщенията. За да групира редове и колони в стр-рни нива Excel търси обръщения към обл-
и от клетки съдържащи формулата над или в ляво от клетките. Ако обръщенията са нагоре и надолу Excel групира редовете. Ако
обръщенията са наляво или на дясно се групират в колони. За да се извърши автом стр-ране се маркира таблицата и Data/Group and
OutLine/AutoOutline. Ако Дте не са О за автом стр-ране тя can се стр-ра ръчно като се изберат редовете или колоните с детайлизираните Д и
се изпълни командата Data/Group and Outline/Group... Премахването на стр-рата се извършва с команда Data/Group and Outline/ClearOutline.
Може и частично да се премахне стр-рата – просто се маркират редовете за к ще правим това и пак Clear Outline. Вместо да се премахва стр-
рата can се скрият само структуриращите символи – Tools/Options/View/ да се изкл Outline Symbol.
                                                        15?Обединяване на таблици
  Excel позволява обединяване на Д от различни книги от различни листа на една и съща раб книга или от различни обл-и на един и същ
лист. В дад раб табл can се дефинира само една обединяваща таблица. За да се извърши друго обединяване тр да се избере друго
местоназначение за обединяваща таблица и да се зададе друг набор от параметри (изходни обл-и). Эт 2 н-на за обединяване: 1)по
разположение, 2) по категори. 1) е възможно, когато еднакви категории Д заемат еднакво относит разположение във всяка изходна обл т.е.
изходните таблици са еднакви или са създадени по един и същи шаблон. По разположение етикетите на категориите напр заглавията на
редовете в мес отчети се игнорират и се обединяват Дте с едно и също разположение във всяка от обл-ите. Тук can се използват и тримерни
адреси за създаване на динамична връзка при обединяването като се вкл изходни обл-и, к са еднакво разположени в едноименни клетки в
различните листи на раб книга.
  При 1) тр да се съблюдават следните условия:
-етикетите на кетегориите не се копират в обединената таблица дори ако са избрани в изходни обл-и. Ако искате да имате заглавията на
редовете и колоните в обединената таблица тр да се маркират етикетите над и отново на предназначената обл.
-всички изходни обл-и и обл-та на местоназначението тр да да 0 еднакво с абсолютно еднакво местоположение във всяка раб таблица. За да
се осигури съвместимост на модела за обединяване на Д тр да се маркират няколко съседни листа от раб книга и да се въвеждат
едновременно заглавията на редовете и колоните, формулите и форматните х-ки.
2) изисkва изходните обл-и да съдържат подобни Д макар и разположени в различни клетки, но тр да създават наименованията на
категориите макар и в различен ред, и се допускат различен брой редове или колони от Д във всяка категория. За опр категориите Excel
използва етикетите от изходните обл-и и по време на обединяването ги копира като заглавия на редове и колони в обединената таблица.
При обединяването на Дте по категории също can се създава динамична връзка м/у изходните Д и обединената таблица, но само когато те са
разположени в различни листа на раб книга.
  Последователност на действие:
- маркираме началото на обл-та за резултата и Data/Consolidate… в поле Reference се избира първата таблица и с Add се добавя. Пак
Reference втората обл. В полето Function се избира ф-ята. Активира се полето Use Label in Top Row за Rows категории и Left Column за
Column категориите. Greate Links source data-връзка към изходните таблици.

                                                          16? Преследване на цел
  Често се случва да е известен резултата, к тр да се получи по дад формула, но да не се знаят входните Д при к формулата получава този
резултат. При решаването на такива задачи се изпол GoalSeek. При D на цел Еxcel променя ст-тите в клетката докато формулата, к зависи от
тази клетка даде резултат. Dто на цел спестява извършването на трудоемки ан-зи ч/з проби и грешки.
  Tools/GoalSeek – отваря се ДП – полетата са : SetCell (адреса на клетката – целева е формулата), ToValue ст-та към к се стреми резултата
от формулата, ByChangingCell – клетка от к зависи резултата,
 Когато Dто на целта завърши Excel казва резултата на 2 места в раб обл и GoalSeekStatus. В него е показано намереното реш-е за клетката
с формулата и двете ст-ти. TargetValue – целева ст-т. CurentValue – текуща ст-т. За да се запази реш-ето в раб обл се избира OK, а с Cancel
се възстановява първонач ст-т на формулата.

                                                     17? А-зиране на Д ч/з таблица
  След като е въведена формулата в раб таблица can се извърши ан-з на вариантите с помощта на таблица с Д, за да се установи как влияе
изменението на ст-т (аргумент на формулата) в/у нейните резултати. Таблицата за Д е автоматично запълнена зона от клетки, к съдържа
резултата от заместването на различните ст-ти в дад формула. Таблиците с Д позволяват бързо изчисляване на мн-во варианти на една
формула.
  Excel създава 2 типа таблици с Д: 1. таблица с Д с един вход, при к се въвеждат различни ст-ти на една променлива и се наблюдава техния
ефект в/у една или повече формули, 2. таблица за Д с два входа, при к се въвеждат различни ст-ти на две променливи и се наблюдава
ефекта им в една формула.
  Създаване на таблица за Д с 1 вход:
- въвеждат се изходните Д за L %, периода и р-ра на заема и се изчислява месечната вноска на базата на изходните Д
- въвеждат се примерните Lи % за к търсим месечните вноски
  Формулата за изчисляване на месечна вноска се въвежда в клетката намираща се на един ред над и една колона в дясно от
предполагаемите Lи %
- избира се правоъгълната обл, включително формулата и L %
- изпълнява се Data/Table
  В полето Column InputCell (входната клетка) се въвежда клетка L % с първоначалния L % и се натиска OK. След това се построява
таблицата с Д така че въведените в колона L % се заместват в клетка Bg (входната клетка) и получените месечни вноски се попълват под
клетката с формулата (месечни вноски).
  Към таблицата с Д с 1 вход can се добавят нови входни ст-ти (L %) или нови формули.
  За да се проследи как се отразяват на първата формула промяната на 2 променливи се изпол таблицата за Д с 2 входа. Входните
променливи са две, но формулата е само 1. В този случай формулата за изчисляване на месечна вноска се разполага в горната лява клетка
над обл-та с Д. Под формулата се въвежда единия набор с входни ст-ти с L %, а в дясно на формулата се въвежда втория набор от входни
ст-ти с периодите. Избира се цялата обл и се изпълнява Data/Table. В полето RowInputCell се задава входна клетка ред, т.е периоди, а в
ColumnInputCell се въвежда входна клетка колона. След това се попълва таблицата с погасителни месечни вноски и срокове за погасяване.
Така получените ст-ти за работа с Д представят масив, те не can се редактират поотделно.

                                                18? Оптимизиране на Д с повече ограничения
  Excel позволява оптимизация на Д в случай, че тр да се задават повече от едно ограничение. Така can се определи как да се изпол оскъдни
рес-си така че желаните цели (печалби) да се максимизират, а нежеланите цели (разходи) да се минимизират.
  Solver се изпол когато се търси оптимална ст-т за опред клетка ч/з разлика на ст-тите на няколко други клетки или когато тр да се приложат
специфични ограничения на една или повече ст-ти, участващи в изчислението.
  За да се използва Solver за избрания модел тр да се дефинира задачата, к ще се решава ч/з идентифициране на целевата кл, променящи
се кл-и и ограниченията, к ще се използват при ан-за. След като се дефинира задачата и се стартира пр-са на решаване Solver намира ст-
тите, к удовлетворяват ограниченията и дават желаната ст-т за целевата кл. Целевата кл е тази кл, к тр да се min, max или да се установи на
опред ст-т. Ограничението е ст-т на кл, к тр да остава в опред граници или да удовлетворява целеви ст-ти. Ограниченията can се задават
както за целевата кл така и за променящите се кл-и. Променящите се кл-и са кл-и, к влияят на ст-та на целевата кл.
  С помощта на Solver can се ан-зират оптимизационни задачи.
- линейни -изобразяват се като права линия, операциите са +,-,sum,trend,forecast; - нелинейни; - целочислени
  Една задача става нелинейна, когато 1 или няколко елемента зависят непропорционално един от друг. Нелинейната задача се изобразява
като крива линия. Това се получава когато една двойка непроменящи се клетки се разделят или умножат една с друга или се използва
степенуване или стандартните фу-ии Grouth, SQRT, аритметични фу-ии.
  Преди да включим Solver тр да формулираме проблема и доп-лните усл-я, необходими за оптимизацията на Dто.
  Програмният модул Solver е надстройка на Excel - ако той не е инсталиран в самото начало няма да фигурира в менюто Tools. За да го
добавим изпълняваме Tools/Add-Ins/Solver. Стартира се с Tools/Solver. Параметрите са:
- Set Target Cell - целева кл, к ще се min,max или установява на опред ст-т. Целевата кл тр да съдържа формула, к зависи пряко или косвено
от променящи се кл-и зададени в полето.
- By Changing Cells – адрес на променяща се кл.
  Ако е необходимо се определят и доп-лни усл-я. В Solver Parameters натискаме бутон Add. В полето Cell Reference се въвежда адреса на
кл-та или обл-та, за к ще важат доп-лните усл-я. В полето Constrains се въвежда крайната (целевата) ст-т и ограниченията. Ограниченията
can имат горна и долна граница, вкл за целевата кл и за променящите се кл-и. С бутона Solver се търси реш-е.
  Solver установява реш-ето с помощта на следващи едно след друго нови изчисления (итерации) като всеки път се use нови ст-ти за
променливите кл-и. За да се преизчисли целевата кл се съблюдават и ст-тите на ограниченията. Пр-сът на намиране на реш-е спира когато
се намери реш-е с променлива точност или когато не е възможно по-нататъшно подобрение на реш-ето или се достигне max брой итерации.
   Ако Solver намери реш-е, то се дава в прозореца Solver Results. Полето Keep Solver Solution съхранява резултата, полето Restore Original
Values възстановява парвоначалните ст-ти.
  Ако една променлива клетка съдържа формула тя се замества със ст-т, когато е намерено реш-е. Ако не е зададена целева кл, Solver
пресмята ст-тите на променливите клетки въз основа на доп-лните усл-я. Има възможност Solver сам да търси променливи кл-и на база на
зададената целева кл. Това става с бутон Guess. Тр задължително обаче да се посочи целевата кл. Броят на променливите кл can е до 200.
Ако променливите кл съдържат формули Solver ще ги замени със ст-ти, когато намери реш-е. Реш-ето can се съхрани като именуван
сенариум - Save Senarium. Настройките в Solver Options използвани в текущия момент остават в сила и can се use по подразбиране и в други
задачи. Те can се премахнат с Reset All бутона в подпрозореца Solver Parameters.
  За всеки раб лист can се създаде Solver-Model като се въведат желаните Д в Solver Parameters и Solver Options. Така въведените Д се
съхраняват автоматично в Solver ч/з Save Model. За да заместим актуалните Д в Solver с един от съхранените модели натискаме бутон Load
Model и въвеждаме адреса на клетката. По този н-н в един раб лист can се съхранят произволен брой модели. Ако желаем да изтрием
актуалните Д в Solver избираме бутон Reset All от Solver Parameters.
                                              19? Проследяване на зависи и откриване на грешки
  Създаването на сложни таблици с формули,к изпол клетки съдържащи и други формули, а също и ф-ии вложени в други ф-ии е
съпроводено и с допускането на грешки. Откриването на източника на грешни ст-ти, както и на всички клетки, к имат пряка и непряка връзка
към дад формула се нар предшественици, а също и на всички формули, к пряко или непряко зависят от измененията в дад клетка
(наследници) се извършва с команда Tools/Auditing. Тя трасира потока от Д като чертае стрелки,свързващи активната клетка с отнасящите се
към нея клетки. Посоката на стрелките съвпада с тази на потока от Д. Предварително тр да се маркира клетката с формулата.
  Trace Precedents - проследяване на предшествениците. При изпълнението на командата се изчертават стрелки от клетките, к директно
участват в избраната формула. При следващо изпълнение на командата се показват стрелки, сочещи към всички онези клетки, к се изпол в
клетките,посочени при първото изпълнение на командата. Продължавайки така can се проследят всички клетки, к директно и индиректно са
свързани с формулата. С Tools/Auditing/RemoveAllArrows се премахват всички стрелки.
  Trace Dependents - проследяване на зависимите клетки. Маркира се клетката с формулата и се посочват всички формули, използващи
маркираната клетка. Ако се изпълни още веднъж командата се извеждат стрелки към всички формули, к изпол вече посочените клетки.
  Trace Error - проследяване на грешки. Като се получи съобщение за грешка, избира се клетката където се е явило съобщението и се
изпълнява командата. В резултат на това се появяват стрелки до всички клетки, к биха могли да имат отн-е към грешката. Ако има няколко
клетки с грешки стрелките се разклоняват така че can се проследят и поотделно за всяка клетка.
  Show Auditing Toolbar - инструментална лента с бутони за проследяване на зависите и грешките.
  Circle Invalid Data - огражда недопустими Д. Ако ст-тите не отговарят съответната клетка се огражда с кръгче
  Clear Validation Circle - изчистване на кръгчетата генерирани от предния бутон.

                                                           20? Валидизация на Д
  Валидизацията на Д е една от формите за контрол при въвеждане на Д. При този контрол се следи не само типът на входните Д,но също и
да се задава опред диапазон от ст-ти. За да осъществим такъв контрол тр да се маркират клетките за к ще се контролира и се изпълнява
команда Data/Validation.
  Settings- настройка на критерия, Allow- ограничение, Data- диапазон, Minimum- определя ст-т, Maximum- определя горна граница,
InputMessage- съобщение,к се въвежда при избиране на клетката като коментар. Тр да е включено полето ShowInputMessage - Title е
заглавието на прозореца к се показва.
  ErrorAlert- предупреждение за грешка при въвеждане (Stile-тип съобщение, Title-заглавие на прозореца, съобщението).

                                                       21? Въведение в макросите
 Макросът е серия от последователни команди групирани заедно в 1 команда, к canсе съхрани под някакво име и да и се присвои клавишна
комбинация или бутон посредством к се изпълнява автоматично. Макро идва от гръцки. Комп език макрос е единична команда к изпълнява
голям бр други команди. М-те се използват за извършване на рутинни и често повтарящи се задачи като създаване на нова таблица,
форматирана по опр н-н или за многократно въвеждане на сложна и дълга формула; за отпечатване на таблицата и т.н. Изобщо всички
повтарящи се и отнемащи доста време за изпълнение на различни команди се забързват ч-з макрос. М се записват като серия от команди
или ф-ии в модул на VB и can бъде изпълнен винаги, когато се наложи. Эт 2 н-на за създаване на М-си: 1) ч-з записване на
последователността от действия докато се работи с табл на Еxcel, 2) ч-з написване кода на м в редактора на VB(Visual Basic Editor). Първия
н-н е мн по лесен и се препоръчва за н-наещи, докато 2-я е мн по мощен и гъвкав но изисква знание по VBA и умение при използване на
неговия програмен редактор. Преди да се напише М тр да се планират стъпките и командите к М ще изпълнява. Ако се допусне грешка при
записа на М и се направи съответна корекция и двете ще бъдат записани в М. Всеки записан М се съхранява в нов модул добавен към раб
книга. Редактора на VB се изпол не само за създаване на М но и за тяхното редактиране, преименуване, копиране от 1 модул в друг или за
копиране на М-си м-у различни раб книги.
 Създаване на М ч-з записване - 3 етапа: вкл на механизма за запис на М, Изпълнение на операциите к следват да се запишат в М, изкл на
механизма за запис на М. М can се обръща към др М като го извиква за изпълнение той също can спира своето изпълнение и да извежда
подсещащо съобщение към потр-б-ля. Технологията на записване на макроса е следната: 1 отваря се нова работна книга. Изпълнява се
команда Tools/Macro/Record NewMacro. Отваря се прозорец като в полето MacroName се въвежда име на М. Задълж е първия символ да е
буква, интервали не се допускат а думите се отделят с долно тире. В полето ShortCutKey се задава буквата к заедно с CTRL ще стартира
бързо М. Ако се изпол главна буква комбинацията ще Ctrl+Shift+буквата. В полето StoreMacroIn се избира полето където ще се запише М:
Personal Macro Workbook.
По подразбиране М изпол абсолютни адреси на клетките така че независимо коя е активната клетка по време на стартирането на М
записаните в него команди ще действат по отн-е на едни и същи клетки в раб. книга. При условие че М тр да действа за произволна клетка от
раб книга използвайки активната клетка като горен ляв ъгъл на обл-та в к той ще действа тр да се щракне в/у бутона RelativeReference от
лeнтата Record Macro преди изпълнението на действията, к ще се запишат. С бутона StopMacro или команда Tools/Macro/Stop Recording се
прекратява записа на М.
  Изпълнение на М:
     8 с команда Tools/Macro/Macros….и избиране на М в полето MacroName и после Run
     9 ч/з щракване в/у бутон от лентата с инструменти,к е асоцииран с М
     10 ч/з присвоената клавишна комбинация
     11 посредством VBEditor
  Прекратяването на изпълнението на М преди завършването му става с Еsc. Изпълнение на М ч/з бутон изисква той да бъде прикрепен към
него предварително. За тази цел се изпълнява команда View/Toolbars/Customize/ (Toolbars/Forms)/Commands/Macros и бутона се
захваща,изтегля и пуска в лентата с инструменти Forms. После от същия прозорец се щраква бутона Modify Selection и от менюто се избира
Assign Macro и се избира името на М,к ще се асоциира към новия бутон и с OK се потвърждава. Видът на бутона can се промени с
ModifySelection/Edit Buttons Image и се отваря прозорец ButtonEditor. Премахването на допълнит бутони и възстановяването на оригиналния
вид на лентата с инструменти става с View/Toolbar/Customize/Toolbars и Reset.
Редактиране на М - ако един М не работи правилно има 2 подхода за редактиране: - за потр-б-ли незнаещи VBA най-добре отново да
запишат М в режим RecordMacros , - за напредналите е подходящо да коригират в VBEditor само допуснатите грешки. Редактирането се
извършва с команда Tools/Macro/Macros/Edit. Като резултат се отваря прозореца на редактора VBA.
 ProjectExplorer показва дървовидната стр-ра на проекта. Всеки елемент на дървото се нар възел. Възлите на най-високо ниво представляват
отворените в момента проекти на Excel VBA. Изгледът на всеки проект can бъде разгъван и свиван. При двойно щракване в/у модула
неговият код се появява в десния панел. В прозореца на кода в десния панел can се редактира кода или да се напише нов М. VBEditor отваря
отделен прозорец за кода на всеки от елементите представени в ProjectExplorer. Когато се записва М в режим запис изпълняваните действия
се транслират във VBA код е се съхраняват в обект Modules. Заглавната лента показва името на проекта, к съвпада обикновено с името на
раб книга, а разширението xls се добавя само ако раб книга е съхранена.
  Ако създадения М е в отделна раб книга по подразбиране тя е скрита, въпреки че се отваря автоматично със стартирането на Excel. За да
се види кода на М тр да се изпълни командата Window/Unhide и се активира прозореца с Window/Personal. Самото съдърж-е на М се показва
по стандартния н-н и с Edit бутона се показва кода. Същият ефект има и команда Tools/Macro/VBEditor(Alt+F11). Връщането в таблицата
става с File/CloseAndReturnToEXCELxcel.
  Съхраняване на М: когато М се създават в отделна книга те се съхраняват с команда File/Save/Personalxls. Ако са създадени в текущата
книга те се съхраняват автоматично при записването на самата раб книга.
  Отпечатване на М - File/Print от редактора на VBA. Отваря се прозорец PrintVBProject
  Изтриване на М - Tools/Macro/Macros… избира се името на М и с бутон Delete се изтрива.

           22? Обща хар основни понятия, стартиране и описание на работният екран. Режими на показване на диапозитиви.
 РР е графичен програмен продукт за създаване на професионално оформени презентации в-у диапозитиви или хартия. Те съдържат текст
рисунки, графики, бележки на водещия, а също и звукови ефекти. РР е модул от MS Office.
 Презентация – съвкупност или комплекс от слайдове, дипленки, бележки на водещия к се съхраняват в един файл с разширение *.ppt.
 Слайд – отделни страници или кадри от презентацията. При тяхното проектиране се изп макети, к обикн. Вкл. Заглавие, точкуван текст,
графики, Clip Art обекти. Тези слайдове can се отпечатват в-у хартия, прозрачно фолио и в-у 35мм филмова лента.
 Дипленки-те съпровождат презентацията и се представят на служителите преди да се представи презентацията като нейно умалено копие.
Те представляват умалена отпечатана в-у хартия версия на всички диапозитиви от презентацията, като обикновено имаме 2, 3, или 6
диапозитива на една страница. В тях can се добави доп-лна инф-я като колон-цифри(Headers and Footers)
 Бележки на водещия (speakers noks) доп текст к се създава и отпечатва за коментиране на диапозитив. Разполагат се по диапозитива на
същия лист.
 Скица (outlines) всяка презентация can се представи под формата на скица, при к can се представи цялостната и стр-ра. Тя вкл заглавията
на диапозитивите без доп текст и графични обекти к те съдържат.
Стартиране на РР..... Първата група полета са за създаване на нова презентация.
Auto content Wizard – П готово съдържание на презентацията. Design Template – готови шаблони. Blanк Presentation – празна презентация
Open and existing presentation – отваря съществуваща презент.
Работа ч-з Auto content Wizard: 1 стъпка – тип на презентацията. 2 – стил и вид на презентацията на изхода. 3 ст. – заглавие и опции.
Режимите на показване на диапозитивите позволяват да разглеждаме презентацията по различен н-н. Задават се с View
Normal View- показва един слайда на екрана и се използва за въвеждане на текст или добавяне на графични ефекти в слайда.
Outline View – показва стр-рата на презентацията. Разместването на отделни слайдове.
Slide Sorter – представя всички слайдове в реалния им изглед но в умален вид. На екрана can се виждат до 50 диапозитива и този режим е
подходящ за разместване изтриване и построяване на преходи м-у слайдове. Построяването на слайдовете определя ефектите на
появяване на елементите на слайда. Преходът определя ефекта на преминаване от един слайд в друг.
Node Page – режим за въвеждане и предствяне на бележките на водещия.
Slide Show – режим на представяне на презентацията с цял екран с заредените ефекти на построяване и преходи. Презентацията can се slide
Show/viewshow(F5).

                             23?Създаване на презентация. Главен диапозитив. Настройка на работна среда.
File/new – отваря нова презентация
Главния слайд – той съдържа форматните хар-тики на текста в презентацита и промяната на тези формати хар-рно рефлектира в-у цялата
презентация. Командата за показване на главен слайд View/master/slide master. За да се вмъкне номера на диапозитивите в презентацията
тр да се изпълни View/header and footer. Полето е Slide number. С View/Master/Title master можем да промвеняме формате на заглавния слйд.
Handout master задава форматни хар-тики за брошурите. Notes master е за форматиране бележките на водещия.
Format/ apply design template – променя фона т.е. шаблона
Format/slide layout - променя макета на слайда
Format/ background – променя фона на шаблона
CTRL една дума на дясно; CTRL една дума на ляво; CTRL и стрелка на горе- мести се сабзаците;
 Home отива в началото на реда а end в края на реда.
Настройка на работната среда- Tools/options:
View – настриойка на изглесда на презентацията на екрана.
Startup Dialog – отваря се начален ДП при всяко стартиране.
New slide Dialog – показва диалоговия прозорец за изборна макет на презентация
Status Bar – показва или скрива реда за състоянието
Vertical Ruler – вкл.и изкл. Вертикалната скала
Popup Menu on right mouse click – контекстно меню с десен бутон
Show popup menu button – показва бутона в долния ляв ъгъл на екрана по време на изпълнение
End with black slide – завършвам с черен екран след последния слайд
General
Provide feedback with sound to screen elements – осигурява звуков сигнал при извършване на някой деиствия.
Recently used file list – колко от последните използвани файлове да се показват на меню File
Edit
Replace straight quotes with smart quotes – заменя обикновенните кавички с отварящи и затварящи се кавички
When selecting , automatically select entire word - маркира винаги цели думи
Use smart cut and paste – поставя само един интервал м-у две думи при преместване с мишката.
Drag and drop text editing – местене на маркиран текст с мишката.
Maximum number of undoes – колко деиствия на зад можем да върнем
Print
Background printing – докато отпечатваме презентацията можем да продължим работа с РР т.е. презентацията се предава на части към
принтера.
Print true type font as graphics - отпечатва TTF шрифтовете като графични обекти а не като символи от шрифт.
Use the following default print settings – Настройки за принтиране с-д потребителя. Какво да се отпечатва (слайдове, Бележки на водещия,
Handout и т.н.)
Print hidden slides - отпечатва скритите слайдове
Pure black and white – за отпечатване черно ибяло
Scale to fit paper-автоматично променя р-ра на слайда за да съотвестват на р-ра на страницата при отпечатването .Засича само онези,к са
по-гол. Или по- малки oт р-ра на хартията
Frame slides-отпечатва слайдовете в рамка
Save
Allow fast saves-съхранява само промените в посладната версия
Prompt for file properties-при съхраняване на презентацията се отваря ДП Properties където can се въведат допълн.параметри резюмирана
инф. и т.н.
Save outorecover into every 10 min –определя се интервала от време за Auto Save
Save PP file as-опр. типа на файла
Default file location-място по подразбуране са съхр.
Spelling and Style
Check Spelling As You Type-автоматична проверка при въвеждане
Hide spelling errors in this document-скрива маркираните думи с правописни грешки
Always Suggest Corrections-при откриване на правописни грешки да показва списък за замяна на грешната дума
Ignore in UpperCase-пренебрегва проверката на думи от главни букви
Ignore Word With Numbers-игнорира думи с числа

                                          24? Добавяне ,изтриване и редактиране на диапозитиви
 За да редактираме т.д.се мине в режим Slide Sorter.Маркира се слайда и след Insert/New Slide новия се появява отдясно. Маркира се слайда
и с Edit/Delete Slide слайда се изтрива. Маркира се слайда и с Insert/Duplicate Slide се дублира слайда. Точката пред абзаца маркира целия
абзац и с Edit/Clear .Доп-лен текст се добавя с текстова кутия от лентата с инструменти

                                       25?Скици,сортиране на диапозитиви,построяване и преходи
Задават се в режим Slide Sorter. Маркира се слайда и към Slide Show/Reset Animation ... Can се изоползва и Slide Show/Custom Animation...
Маркира се слайда и после Slide Show/Slide Transition за прехода. С команда View/Slide Sorter се сортират диапозитивите, к е
препоръчително. На екрана се отваря ДП и първата група полета е за избиране на ефект и скорост на премеинаване на съответрния ефект.
След това Advance – как да се преминава през слайдовете( щракване с мишка та или ч-з опеделяне с секунди) Поле Sound е за звукови
ефекти и накрая Apply.Автоматично за даване на времето за показване на всеки диапозитив става с команда Slide Show/Rehearse Timing. В
ляво чесовника показва времето на текущия слайд а в дясно на цялата презентация. Команда Record Narration позволява да се определят
параметрите за запис за постигане качество на звука и използване на дисково просртанство. Команда Slide Show/Setup Show – настройка на
презентацията. Най напред се определе типпа на презентацията по подразбиране Presented By Speaker;
Browsed At A Kiosk – за показване в фоайето на да дена компания.
Loop Continuously Until ‘Esc’ – представяне на презентацията докато натиснем Esc. Show Without Narration – без звукови ефекти.
Show Without Animation – без анимации.
В секция Slides се определя кои слайдове да се покажат презентацията.
В секция Advanced Slides – определя се как да се контролират ръчно или ч-з автоматично време к е засечено .
Pen Color – избира се цвят на писалката за коментиране на презентацията.
Slide Action Buttons – вмъкване на бутони в слайда
Home – връща презентацията в началото.
От контексното меню на презентацията: Pointer Options/Pen – за рисуване. Изчистването става от Screen/Erase Pen или с клавиш Е.
За скриване на слайд – маркира се и Slide Show/Hide Slide и номера му се задрасква.
Slide Show/Custom Shows can се създават нови варианти на презентацията на базата първоначалната презентация. Избира се бутон New и
се посочва име и кой да се вкл в новата.

                                           26? Отваряне, съхраняване и отпечатване на презентации
 File/Open- отваряне
 File/SaveAs- съхраняване, може и като Web страница
 File/Pack and Go- пакетиране на цялата презентация вкл и свързаните с нея файлове и преместването й на друг комп или дискета. При
изпълнението се стартира Wizard, к ни помага да осъществим тази процедура
 File/Send to- изпращане по e-mail
 File/Page Setup- настройки за отпечатване
 File/Print- отпечатване. Collate Copies- комплектова екземплярите. Scale to Fit Paper-напасва към хартията на к ще се отпечатва. Frame Slide-
огражда слайдовете в рамки

                             27? Чертаене на обекти и създаване на организационни диаграми в диапозитивите
  Използва се лента Drawing. Маркират се всички обекти и Draw/Group и вече са в група. Когато обектите са 1 в-у друг можем да изпол
Draw/Order за опр на показването /Bring Forward – измества с 1 обект напред, Send Backwаrd – с 1 обект назад.
Draw/Snap- ToGrid- подравнява обектите по невидима решетка когато ги преместваме ръчно, ToShape- подравнява обектите по линии
минаващи по вертикалните и хоризонталните краища на обекта
Draw/Nudge- премества обекта в съответната посока (ляво, дясно, горе, долу)
Align or Distribute- подравняване и разпределяне. Align Left- подравнява обектите по левия им край. Distribute Horizontally- разпределя
равномерно, хоризонтално. Тр да е вкл Relative ToSlide.
Draw/Rotate or Flip
  Организационните диаграми се изпол за представяне йерархичната стр-ра на дад файл и те can се саздадат по няколко н-на:
-още с вмъкване на новия слайд да се избере макет с такава диаграма. Щраква се двукратно в-у диаграмата и се показва MS Organization
Chart. С Edit/Select се избират обектите от диаграмата. С File/Edit /Return to Presentation се връщаме към слайда .
 -Ч-з Insert/Pichture/Organisation char
-Ч-з Insert/Object/MS Organization Chart 2.0

  28? Работа с обекти – избиране, групиране, преместване, копиране, изтриване и ор-ряване. Използване на мрежи и опорни линии
  Не can се завърта обект или група к съдържат импортирани картинки.
View/Ruler – показва вертикалната и хоризонталната скала.
Използването на мрежите и опорните линии също улеснява разполагането на обекта в-у слайдовете. Мрежата се състои от невидими
вертикални и хоризонтални линии, за к се закрепват обектите по-стабилно. Линиите на мрежата са на разстояние 1/12 инча. Вкл се с
Draw/Snap/ToGrid. Мрежата can се вкл временно докато се премества обекта се натиска и клавиша ALT. Опорните линии имат подобна ф-ия,
улесняват подравняването на обекта и за разлика от мрежата те се виждат. Командата е View/Guides като нулата е точката на пресичане.
Обектите к преминават близо до опорната линия също се долепват до нея. Когато се преместват обекти за да се ограничи тяхното движение
само хоризонтално или вертикално се задържа Shift.

                                    29? Бележки на водещия, диплянки и коментиране на презентацията
РР позволява да се създадат и съответно отпечата бележки на водещия към презентацията к can се изпол по времена представянето.
Тяхното създаване се извършва с команда View/Note Pages. Всеки слайд си има отделна страница за бележки на водещия. Отпечатването на
бележките става с File/Print като в Print What се избира Notes Pages. По подобен н-н е и с диплянките. Създават се с View/Master/Handout
Master. С View/Header and Footer се вкл допълн Д. Отпечатването става с File/Print и в полето Print What се избира Handouts.

                                           30? Вмъкване на рисунки, диаграми и Word Art обекти
 Има няколко н-на за добавяне на картинки:
-Избиране на макет с рисунка
-Ч-з Insert/Picture/ClipArt или From file
Вмъкване на диаграми в презентациите:
-Ч-з избиране на макет к вкл диаграмата като обакет и после двукратно щракване в полето
-На празен слайд се изпълнява Insert/Chart….
При добавянето на диаграма се появява ново меню (Chart) и с Chart Type се избира друг вид диаграма, а с Chart Option се правят настройки.
Двумерните can се променят ч-з дърпане на съответната колонка.
Вмъкване на Word Art обекти: Insert/Picture/Word Art появява се и лента Word Art.

                                     31? Основни принципи и стр-ра на мултимедиините презентаци
В практиката са се наложили три вида презентации: презентациия със сценарии; интерактивни презентации; Непрекъснато изпълняващи се
презентации.
Най – разпространени са първите като в голяма степен напомнят традиционите презентации с слайдове в/у шраибпроектор, но теизползват
по разнообразни своиства за показване на цветни графики, анимация, звук и видео. При създаване на сценария и съставянето на
съпровождащия текст тр да се вземат под внимание следните принципи.
1. Презентацията тр да е кратка : достъпна; композиционна цялостна и завършена; продължителността и небива да надвишава 20 -30 мин а
слаидовете да са 20-25.
2. Областа на приложението на презентацията с сценарии е твърде обширна- от обучаващи програми до представяне на произ. продукция
или обзор на предоставените услуги. Такива презентации се използват при D на потенциални потребители. Ето защо е необходима
лаконичност на изложението на материала като не се преклява с доп. ефекти, к отвличат вниманието на аудиторията. Необходимо е да се
остави достатъчно време за въпороси и отговори.
3. При изложението на материала тр да се фокусира вниманието в-у няколко основни ключови момента и в хода на демонстрацията лекторът
тр да се връща към тях от време на време за да се разгледа въпроса в различни аспекти.
          Преди да започне създаването на презентация е препоръчително да се даде отговор на въ просите :
     1. Към каква аудитория е насочена презентацията?(степен на нейната подготвениост, как да се заинтригуват слушателите, численост
          на аудиторията , нейната възраст , образование)
     2. Каква е целта на презентацията?(какво вличние тр дасе окаже в-у работата на съответните специалисти към к е на сочена)
     3. Свързана с конкурентрите(степен на популярност на търговската марка инф-я за съвместиамоста и приемствеността на различните
          модели от произвежданите изделия
     4. Хар-тики на стоките- тук тр да се суберее инф-я за предназначението на предлаганите изделия, неговите св-ва, н-н на
          експлоатация, средства за съпровождане и поддържане на стоките в процеса на тяхното използване.
Стуктурата следва да вкл 3 модула
     1. начало на презентацията където се формулира основната и цел и посланието към аудиторията.Въвеждането can вкл и кратък
          преглед на презентацията.
     - тр да се съобщи на аудиторията за какво ще си говорим
     - да се изложат основните идеи
     - да се обобщи какво е казано
     2. Основна част – по-подробно се разглеждат основените въпроси к задължително се разбиват на подвъпроси. Can се посвети на хар-
          ра на стоките, на тяхното изшползване и предназначение, предимства и какво биха спечелииклиентите от този продукт.
          Вниманието на аудиторията тр да се ангажира изцяло като тр дасе фокусира изложенито в/у задоволяването потребностите на
          потребителите.
     3. Заключителна част- кратко резюме на презентацията и основни изводи к тр дасе обобщят и да се запомнят от слушателките.
          Препоръчително е да не се дава нова инф-я.

                 32? Обмен на данни м/у приложемниятра на MS office – копиране , преместване, свързване и вграждане
Истинската същост на интегрираните ПП като MS Office е възожноста за прехвърляне на данни м/у приложенията. Този процес се улеснява
благодарение на унифицирания потребителски интерфейс, т.е общите команди, бутони и клавишни комбинации в различно приложение а
също и clipboard, к е среда за обмен на данни .
Докато при обикниовенното копиране не се създава връзка м-у оригинала и копието, при обектното свързване е налице такава доп вр-ка. К
означава че всяка промяна в оригиналния обект се отразява автоматично и адекватно в негово свързано копие.
Първо се маркира обекта източник с таблицата на excel и се копира. После се отива в PP и се изпълнява Edit/paste special и paste link. С
команда edit/links can се направи ръчно командата (актоализацията) и избираме от списъка с обекти нашия и update now. С бутона break link
се прекратява динамичната връзка.
При обектното вграждане се свъзва даден обект ч-з приложението с к той е създаден. Когато един обект е вграден в друго приложение този
обект can се редактира в това приложение ч-з двойно щракване в-у обекта. Това е така нар. edit in plan. Менютата се превръщат в менюта на
извиканопто приложение. Вграждането става edit/paste special/ paste и се избира типа на обекта.

				
DOCUMENT INFO
Shared By:
Categories:
Tags:
Stats:
views:143
posted:6/26/2012
language:Bulgarian
pages:13