Raja Yoga Bg by hRZ8UtFO

VIEWS: 0 PAGES: 139

									                     <<Обратно към сайта>>



                       Раджа Йога
                           Предговор




    Още от зората на човечеството са били записани различни
необичайни феномени, които са ставали сред човешките същества.
В наши времена също не липсват свидетелства, които да потвърдят
истинността на такива случаи, дори в обществата живеещи сред
ярката светлина на съвременната наука. По-голямата част от тези
свидетелства обаче са ненадеждни, тъй като идват от мошеници,
невежи и суеверни хора. Много често така наречените чудеса са
имитации. Но какво имитират те? За открития, научен ум не е
присъщо да отхвърли каквото и да било, без надлежно да го
изследва. Повърхностните учени, които не могат да обяснят
различните   необичайни  умствени   феномени,  се   опитват  да
игнорират дори самото им съществуване. Затова те заслужават
порицание повече отколкото онези, които мислят че на техните
молитви отговаря някакво същество или същества намиращи се в
облаците, или от онези които вярват, че техните молби ще
накарат тези същества да променят хода на вселената. Вторите
имат за извинение своето невежество, или поне някоя погрешна
образователна система, която ги е научила на зависимостта от
тези същества, една зависимост, която е станала част от тяхната
дегенерирала природа. Но първите нямат такова извинение.

    В продължение на хиляди години такива феномени са били
изучавани, изследвани и обобщавани, било е анализирано цялото
поле от религиозни заложби на човека и практическият резултат
на всички тези усилия е науката на Раджа Йога. Раджа Йога не
отрича съществуването на фактите, които е трудно да бъдат
обяснени, както по един безпардонен начин правят някои от
съвременните учени; от друга страна, тя внимателно, но
същевременно и по един сигурен начин обяснява на суеверните, че
чудесата, отговорите на молитвите и способностите на вярата -
въпреки че са верни като факти - не стават по-понятни и
достъпни чрез едно суеверно обяснение и чрез отдаването на
тяхното съществуване на фактора на някакво същество или
същества, намиращи се в облаците. Тя заявява, че всеки човек е



                               1
само един канал на безкрайния океан на познание и сила, които
се крият в човечеството. Тя учи, че желанията и всичко което е
нужно на човека, са в самия него и че силата да ги осъществи
също е там; че винаги когато някакво желание или нужда е била
задоволена, винаги когато на някаква молитва е било отговорено
– това е ставало чрез този неизчерпаем източник, а не чрез
някакво свръхестествено същество. Идеята за свръхестествените
същества може и да събужда до някаква степен силата за действие
в човека, но тя също така води до духовен упадък; тя носи
зависимост; носи страх; носи суеверие. Тя се изражда в
отвратителното вярване за присъщата слабост на човека. В
природата няма нищо свръхестествено, казва йогинът, а има груби
и   фини  проявления.   Фините  са   причините,  а   грубите  –
следствията. Грубите проявления могат лесно да бъдат възприети
от сетивата; но не и фините. Практикуването на Раджа Йога води
до придобиването на тези фини възприятия.

    Всички ортодоксални системи в индуистката философия имат
една-единствена цел – освобождението на душата чрез постигането
на съвършенство. Методът за това е Йога. Думата Йога покрива
една огромна равнина и двете школи на Санкхя и Веданта сочат
към нея в една или друга форма.

    Предметът на настоящата книга е онази форма на Йога, която
е известна като Раджа Йога. Афоризмите на Патанджали са най-
висшият авторитет върху Раджа Йога и формират нейния учебник.
Другите философи, въпреки че от време на време се различават от
Патанджали по някои философски въпроси, като правило са се
присъединили към неговия метод на практика с решително
съгласие. Първата част от тази книга обхваща няколко лекции,
изнесени от настоящия автор в Ню Йорк. Втората част е свободен
превод на афоризмите (Сутрите) на Патанджали със съпътстващ ги
коментар. Направено е усилие да се избегнат техническите
подробности доколкото е възможно и да се запази свободния и
лесно разбираем стил на беседване. В първата част са дадени
някои опростени и характерни насоки за ученика, който иска да
практикува, но добросъвестно напомняме на всеки един, че с
малко   изключения,  Йога   може  да  бъде   усвоена  безопасно
единствено чрез директен контакт с учител. Ако тези беседи
успеят да събудят желание за по нататъшна информация по този
предмет, учителят също ще се появи.

    Системата на Патанджали се базира върху системата на
Санкхя, като въпросите по които те се различават, са много
малко. Двете най-големи различия са, че първо, Патанджали
допуска съществуването на Личностен Бог под формата на първия
учител, докато единственият Бог, който приемат санкхите е едно
почти съвършено същество, което временно е натоварено с цикъла


                               2
на творението. Второ, (Раджа) йогините поддържат тезата, че
умът е еднакво всепроникващ, както и душата, Пуруша, докато
санкхите не вярват в това.



                                                        Авторът




   Всяка душа е потенциално божествена.

    Целта е да бъде проявена тази Божественост, която се крие в
нея чрез контрол върху природата – външна и вътрешна.

    Това трябва да се направи чрез работа, богослужение,
психически контрол, философия – чрез едно от тях, няколко, или
чрез всички – и вие ще бъдете свободни.

    Това е цялата религия. Доктрините, догмите и ритуалите,
книгите, храмовете или формалностите са само второстепенни
детайли.




                               І

                           Въведение



    Цялото наше познание се базира върху опита. Онова което ние
наричаме логическо познание, при което от частното достигаме до
общото, или от общото достигаме до частното – има за своя
основа опита. Хората лесно откриват истината в точните науки,
защото тя отговаря на частните случаи от опита на всяко човешко
същество. Ученият не ни кара просто да вярваме в нещо, тъй като
той има сигурни резултати, които произтичат от собствения му
опит; затова когато разсъждавайки върху своите заключения, иска
ние да повярваме в тях - той се позовава на някакъв универсален
човешки опит. Във всяка точна наука има база, която е обща за
цялото човечество, затова ние веднага можем да видим истината
или заблуждението в нейните заключения. Сега въпросът е: Има ли
религията такава база или не? Ще трябва да отговоря на този
въпрос едновременно и положително, и отрицателно.


                               3
    Казва се че религията, както обикновено е изучавана по
целия свят, се основава на вярата и вярванията и в повечето
случаи се различава само по различните групи от теории, от
които се състоят отделните религии; те са причината да виждаме
как религиите воюват една с друга. Тези теории от друга страна,
се основават на вярването. Някой казва, че съществува някакво
велико Същество, което седи в облаците и управлява цялата
вселена и ме кара да вярвам единствено в авторитета на неговото
твърдение. По същия начин, аз може да си имам свои собствени
идеи и да карам другите да вярват в тях, но ако ме попитат за
причината, не мога да им изтъкна такава. Ето защо религията и
метафизическата философия имат лошо име в наши дни. Всеки
образован човек си казва: “Тези религии са само купища теории
без никакъв критерий, по който да бъдат преценени и всеки
проповядва своите любими идеи.” И въпреки това, има една база
от универсални вярвания в религията, управляващи различните
теории и всички разнообразни идеи на отделните религии във
всяка страна. Когато стигнем до тяхната основа ние откриваме,
че те също (както и точните науки) се основават на универсалния
опит.

    На първо място, ако анализирате различните религии по света
ще откриете, че те са разделени на две части – тези които имат
книга и другите, които нямат. Тези които имат книга са най-
силните и с най-голям брой последователи. Онези без книга са
почти изчезнали, а някои по-нови измежду тях имат малцина
последователи. Въпреки това, във всяка една ние откриваме
общото съгласие по въпроса, че истините на които те учат, са
резултати от опита на определени хора. Християнинът иска да
вярвате в неговата религия, в Христос, както и в това, че той е
Въплъщение на Бог, да вярвате в този Бог, в душата и в едно по-
добро състояние на тази душа. Ако го попитам за причината, той
отговаря, че тя е, понеже той вярва в това. Но ако отидете до
първоизточника на християнството ще откриете, че то се базира
на опита. Христос е казал, че той е видял Бог; неговите
последователи са казали, че са почувствали Бог и така нататък.
По същия начин в будизма, това е опитът на Буда. Той е изпитал
определени истини, видял ги е, влязъл е в контакт с тях и ги е
проповядвал на света. Така е и с индусите. Авторите на техните
книги, които се наричат Риши, или мъдреци, заявяват, че те са
преживели определени истини и затова учат на тях. Така става
ясно, че всички религии по света са били изградени върху тези
универсални и твърди като стомана основи на цялото наше
познание, или директния опит. Всички учители са видели Бог;
всички те са видели своите собствени души, както и собственото
си бъдеще във вечността, и са проповядвали това, което са
видели. Разликата е само тази, че повечето от религиите, и


                               4
особено в наши дни, правят едно странно твърдение, а именно, че
тези преживявания са невъзможни в настоящето; те са били
възможни само за неколцина измежду хората, които са били
основателите на религиите, впоследствие носещи техните имена. В
настоящето   тези   преживявания   са   станали  отживелица   и
следователно, ние трябва да приемем религията само на вяра. Аз
категорично отричам това. Ако някога е съществувало определено
преживяване или опит в който и да е отделен клон от познанието,
от това с абсолютна сигурност следва, че същото преживяване е
било възможно милиони пъти преди това и ще се повтаря вечно.
Повторяемостта е неизменният закон на природата; това което се
е случило веднъж, може винаги да се случи.

    Затова учителите на науката на Йога заявяват, че религията
не само се базира върху опита на хора от древността, но и че
никой човек не може да бъде религиозен, докато самият той не
получи същите възприятия. Йога е науката, която ни учи как да
достигнем до тези възприятия. Няма голяма полза да се говори за
религията, докато човек не я е почувствал. Защо има такова
голямо безпокойство, такива борби и раздори в името на Бог? В
името на Бог е имало повече кръвопролития, отколкото заради
която и да било друга кауза, защото хората никога не отиват при
първоизточника; те винаги са били доволни само да се съгласят
наум с обичаите на своите предшественици и са искали и другите
да направят същото. Какво право има човек да казва, че има
душа, ако не я чувства или че има Бог, ако не Го вижда? Ако има
Бог, ние трябва да Го видим, ако има душа, ние трябва да я
възприемем; в противен случай е по-добре да не вярваме. По-
добре да бъдем открити атеисти, отколкото лицемери. От една
страна, съвременната идея на “учените” е, че религията,
метафизиката и всяко търсене на някакво Върховно Същество са
напразни; а от друга, според идеята на полуобразованите
изглежда, че всички тези неща нямат действителна основа; според
тях единствената стойност на религията се състои във факта, че
те могат да черпят от нея мощната движеща сила за правене на
добро на света. Те смятат, че ако хората вярват в Бог, те могат
да станат морални и да бъдат добри граждани. Не можем да ги
виним за поддържането на такива идеи или защото виждаме, че
цялото учение, което имат тези хора, е просто да вярват в един
нескончаем и несвързан поток от думи, без какъвто и да е
смисъл. На тях им се казва да живеят от думите; но могат ли те
да направят това? Ако наистина можеха, аз не бих имал и най-
малкото уважение към човешката природа. Човекът се нуждае от
истината, той има нужда да изпита истината сам за себе си; и
само когато я е уловил, когато я е реализирал и почувствал в
дълбините на сърцето си - единствено тогава, провъзгласяват
Ведите - всички съмнения изчезват, цялата тъмнина бива разсеяна


                               5
и всички кривини биват изправени. “Вие, деца на безсмъртието,
дори и вие, които живеете в най-висшите сфери, пътят е намерен;
има изход от цялата тази тъмнина и той е възприятието на Онзи,
който е отвъд всяка тъмнина; няма друг начин.”

    Науката за Раджа Йога предлага на човечеството един
практически и научно разработен метод за достигане до тази
истина. На първо място, всяка наука трябва да има свой собствен
метод за изследване. Ако искате да станете астроном и с тази
цел седнете на земята и започнете да викате “Астрономия!
Астрономия!”, никога няма да успеете да направите това. Същото
е и с химията. Трябва да бъде следван определен метод. Трябва
да отидете в някоя лаборатория, да вземете различни вещества,
да ги смесите и комбинирате, да експериментирате с тях и чак
след това ще дойдат познанията по химия. Ако искате да бъдете
астроном, трябва да отидете в някоя обсерватория, да вземете
телескоп, да изучите звездите и планетите и чак след това ще
станете астроном. Всяка наука има своите собствени методи. Мога
да ви изнеса и хиляда проповеди, но те няма да ви направят
религиозен, докато не сте практикували метода. Това са истините
на мъдреците от всички страни, от всички епохи, на чистите и
безкористните хора, които са нямали никакъв мотив, за да правят
добро на света. Всички те заявяват, че са открили една по-висша
истина, отколкото тази, която сетивата могат да ни донесат, и
ни подканват да я потвърдим. Те ни приканват да възприемем
метода им, честно да го практикуваме и след това, ако не
открием тази по-висша истина, ние ще имаме правото да казваме,
че тяхното твърдение не е вярно; но преди да сме направили
това, ние не постъпваме рационално, като отричаме истинността
на техните твърдения. Затова трябва да работим вярно и точно,
използвайки предписаните методи и светлината ще дойде.

    В придобиването на познание ние използваме обобщения, а
всяко обобщение се базира върху наблюдение. Първо наблюдаваме
фактите, после обобщаваме и накрая извличаме заключения или
принципи. Познанието за ума, за вътрешната природа на човека,
за мисълта, никога не би могло да бъде достигано, ако
първоначално не притежавахме силата да наблюдаваме фактите и
явленията, които се случват в нас. Да се наблюдават фактите от
външния свят е сравнително лесно, защото за тази цел са
изобретени много инструменти, но във вътрешния свят ние нямаме
инструмент, който да ни помогне. И все пак знаем, че за да
имаме истинска наука, трябва да наблюдаваме. Без точен анализ,
не би имало надежда за никаква наука – тя би била само
теоретизиране. Ето защо психолозите са се карали помежду си
откак свят светува, с изключение на онези неколцина, които са
открили средствата на наблюдението.



                               6
    Науката на Раджа Йога на първо място предлага да ни даде
такива   средства  за   наблюдение  на   вътрешните  състояния.
Инструментът за това е самият ум. Силата на вниманието, когато
е правилно ръководена и насочена към вътрешния свят, може да
анализира ума и да осветли неговите факти за нас. Силите на ума
са като разпръснати слънчеви лъчи; но когато са концентрирани,
те осветляват. Това е нашето средство за познание. Всеки един
го използва – както във външния, така и във вътрешния свят; но
това детайлно наблюдение, което ученият насочва навън, при
психолога трябва да бъде насочено към вътрешния свят; а това
изисква много практика. От самото ни детство ние сме били учени
да отделяме внимание на външните обекти и никога на вътрешните;
затова повечето от нас са изгубили способността си за
наблюдение върху вътрешния механизъм. Да обърнем ума си
навътре, да го спрем да излиза навън и след това да
концентрираме всичките му сили насочвайки ги към самия него, за
да може той да познае своята собствена природа и да анализира
себе си – това е много трудна задача. И все пак е единственият
начин да подходим научно към предмета.

    Каква е ползата от такова познание? На първо място, самото
познание е най-висшата награда за познанието, и второ, в него
има и полза. То ще премахне нашето нещастие. Когато чрез
анализирането на своя собствен ум човек се изправи лице с лице
с нещо което е вечно неразрушимо и което по своята природа е
вечно чисто и съвършено, той повече няма да бъде нещастен, няма
да   страда  повече.   Всяко  нещастие   идва  от  страха,   от
незадоволеното желание. Човекът ще открие, че е безсмъртен и
повече няма да изпитва страх от смъртта. Когато узнае, че е
съвършен, неговите безсмислени желания ще изчезнат, и тъй като
тези две причини отсъстват, повече няма да има нещастие, а
съвършено блаженство – дори в това тяло.

    Има само един начин, по който може да се достигне до това
познание и той се нарича концентрация. Химикът в своята
лаборатория концентрира всичките енергии на ума си в една
фокусна точка, насочва ги към веществата, които анализира и
така разкрива техните тайни. Астрономът концентрира всичките
енергии на своя ум и ги проектира през своя телескоп в
небесата; така звездите, слънцето и луната му разкриват своите
тайни. Колкото повече аз мога да концентрирам своите мисли
върху темата, по която ви говоря, толкова повече светлина ще
хвърля върху нея. Вие ме слушате и колкото повече концентрирате
умовете си, толкова по ясно ще разбирате какво ви казвам.

    По какъв друг начин е било придобито цялото познание на
света, освен чрез концентрация на силите на ума? Светът е готов
да ни даде своите тайни, ако само знаем как да почукаме, как да


                               7
нанесем нужния удар. Мощта и силата на удара идва чрез
концентрацията. Няма предели за силата на човешкия ум. Колкото
по-концентриран е той, толкова по-голяма сила бива събрана, за
да бъде приложена в една определена точка; това е тайната.

    Лесно е да се концентрира ума върху външни обекти, той по
естествен начин се насочва навън; но това не важи за религията,
философията или метафизиката, където субектът и обектът са
едно. Обектът е вътрешен – това е самият ум, който трябва да
бъде изучен – умът изучаващ ума. Ние знаем, че има такава сила
на ума, която се нарича сила на отражение. Аз ви говоря. В
същото време сякаш стоя отстрани като втори човек, който знае и
чува какво говоря. Вие работите и в същото време мислите,
докато една част от вашия ум застава отстрани е вижда какво си
мислите. Силите на ума трябва да бъдат концентрирани и върнати
обратно към самия него и както най-тъмните места разкриват
своите тайни пред проникващите лъчи на слънцето, така и този
концентриран ум ще проникне в своите собствени най-дълбоки
тайни. По този начин стигаме до основите на вярата, до
истинската и действителна религия. Ще видим за самите себе си
дали имаме души, дали животът продължава пет минути или е
вечен, дали има един Бог на вселената или повече. Всичко това
ще ни бъде разкрито. На това предлага да ни научи Раджа Йога.
Целта на цялото нейно учение е да и покаже как да се
концентрираме, да ни доведе до самите недра на нашите умове,
после да ни покаже как да обобщим тяхното съдържание и да
направим   наши  собствени  заключения   въз  основа   на  това
съдържание. Затова тя никога не задава въпроса каква е нашата
религия, дали сме теисти или атеисти, християни, евреи или
будисти. Ние сме човешки същества; това е достатъчно. Всяко
човешко същество има правото и силата да търси религия за себе
си. Всяко човешко същество има правото да си задава въпроса
“Защо?” и да намери отговора за себе си, ако само се заеме с
това.

    Следователно досега видяхме, че в изучаването на Раджа Йога
не е необходимо да вярваме в нещо. Не вярвайте в нищо, докато
сами не го откриете за себе си; ето на какво ни учи тя.
Истината не изисква опора, за да стои изправена. Да не би да
искате да кажете, че фактите от вашето будно състояние се
нуждаят от някакви сънища или фантазии, за да бъдат доказани?
Със сигурност не. Изучаването на Раджа Йога изисква дълго време
и постоянна практика. Една част от тази практика е физическа,
но тя е главно умствена. Докато продължаваме нататък, ще видим
колко тясно умът е свързан с тялото. Ако вярваме, че умът е
една по-фина част на тялото и въздейства върху него, тогава е
разумно да приемем, че тялото също въздейства върху ума. Ако



                               8
тялото е болно, умът също се разболява. Ако тялото е здраво –
умът е силен и здрав. Когато човек се ядоса, умът става
неспокоен. Когато умът е неспокоен, тялото също е неспокойно.
При повечето от хората, умът е до голяма степен под контрол на
тялото, тъй като той е слабо развит. По-голямата част от хората
не са много далеч от животните. И не само това, но в много
случаи тяхната сила на контрол е само малко по-голяма от тази
на низшите животни. Затова, за да достигнем тази власт, за да
придобием контрол над тялото и ума, ние трябва да приемем
определена физическа помощ. Когато сме придобили достатъчно
контрол върху тялото, можем да започнем опити за управлението
на ума си. По този начин ние ще приведем и него под контрол, ще
го накараме да действа както ние искаме и ще го задължим да
концентрира своите сили, както ние желаем.

    Според Раджа-йогина, външният свят е само една по-груба
форма на вътрешния или финия свят. Финото е винаги причината, а
грубото е следствието. Вътрешният свят е причината, а външният
– следствието. По същия начин външните сили са просто по-
грубата част от онова, на което вътрешните сили са по-фината.
Човекът който е открил и се е научил как да манипулира
вътрешните сили, ще придобие контрол над цялата природа.
Задачата която си поставя Раджа-йогинът е не по-лесна от това -
да овладее цялата вселена и да контролира всичко в природата.
Той иска да достигне до точката, в която онова което ние
наричаме “природни закони”, повече няма да му влияе. Той ще
бъде господар на цялата вселена, вътрешна и външна. Прогресът и
цивилизацията   на   човечеството   означават  точно   това   –
контролирането на тази природа.

    Различните   раси  възприемат   различни   начини,  за   да
контролират природата. Точно както едно общество от индивиди
искат да контролират външната природа, а други вътрешната, така
и сред расите, някои искат да контролират външната природа, а
други – вътрешната. Някои казват, че чрез контрола върху
вътрешната природа, ние можем да контролираме всичко. Други
твърдят, че чрез овладяването на външната природа, ние можем да
овладеем всичко. И двете крайности са еднакво верни, защото в
природата няма такова разделение на външна и вътрешна. Това са
въображаеми ограничения, които никога не са съществували. На
формалистите и субективистите е предопределено да се срещнат в
някаква точка, когато и двете страни достигнат до крайното
положение в тяхното познание. Точно както физикът, който
достига до пределите на своето познание, открива, че то се
разтваря в метафизиката, така и метафизикът ще открие, че онова
което той нарича ум и материя, са две само привидно различни
неща, а реалността е Една.



                               9
    Целта и смисълът на всяка наука е да открие единството,
онова Едно, от което е произлязло цялото многообразие и което
съществува като много. Раджа Йога предлага за начало вътрешния
свят, изучаването на вътрешната природа и чрез нея –
придобиването на контрол върху цялото, и вътрешно, и външно.
Това е един много древен опит. Индия е била неговата специална
крепост, но той е бил направен също така и от други нации. В
Западните страни на него е било гледано като на мистицизъм и
хората, които са искали да го практикуват, са били изгаряни и
убивани като вещици и магьосници. В Индия, по разни причини,
това познание е попаднало в ръцете на хора, които са унищожили
деветдесет процента от него, а останалото са се опитали да
държат в дълбока тайна. В наши времена, на Запад са се появили
много от така наречените учители, които са по-лоши от онези в
Индия, защото последните поне са знаели нещо, докато тези
съвременни интерпретатори не знаят нищо.

    В системата на Йога веднага трябва да бъде отхвърлено
всичко, което е потайно и мистериозно. Най-доброто ръководно
начало в живота е силата. В религията, както и навсякъде,
винаги се отказвайте от онова, което ви прави по-слаби и
недейте да имате нищо общо с него. Търговията със загадки
отслабва човешкия ум. Тя почти е разрушила Йога – една от най-
великите науки. Още от времето когато тя е била открита - преди
повече от четири хиляди години - Йога е била съвършено правилно
очертана, формулирана и проповядвана в Индия. Поразяващ факт е,
че колкото по-съвременен е коментаторът, толкова по-големи
грешки прави той и колкото е по-древен – толкова е по-
рационален. Повечето от съвременните автори говорят за всякакъв
вид мистерии. Така Йога е попаднала в ръцете на неколцина,
които са я превърнали в една тайна, вместо да позволят тя да
бъде огряна от ярката дневна светлина и разума. Те са направили
това, за да могат да запазят нейните сили за себе си.

    В това което аз ви уча, на първо място няма никакви
загадки. Малкото което знам, ще кажа и на вас. Ще разсъждавам
дотам, докъдето мога, но когато не знам нещо, просто ще ви кажа
какво пише в книгите. Погрешно е да се вярва сляпо. Вие трябва
да упражнявате собствения си разум и преценка; трябва да
практикувате и да видите дали тези неща се случват или не.
Точно както бихте се заели с която и да е друга наука, по същия
начин трябва да се захванете с изследването на тази наука. В
нея няма никакви загадки, нито нещо опасно. Дотам докъдето е
истинна, тя трябва да бъде проповядвана свободно в обществото и
изнесена на дневна светлина. Но всеки опит да се мистифицират
нещата, на които учи тя, може да породи голяма опасност.




                              10
    Преди да продължим по-нататък, ще ви кажа малко за
философията на Санкхя, на която се базира цялата Раджа Йога.
Според тази философия, всяко възприятие представлява следното:
влиянията от външните обекти се отнасят от външните инструменти
до техните съответни мозъчни центрове или органи, органите ги
предават на ума, умът - на способността която взема решения,
откъдето те достигат до Пуруша (душата). След това той дава
“обратна заповед” на двигателните центрове да направят това,
което е необходимо. С изключение на Пуруша, всички останали
обекти са материални, но умът се състои от много по-фина
материя, отколкото външните инструменти. Фината материя или
елементите, наречени Танматари, са създадени от материала, от
който е съставен и умът. Те стават груби и създават външната
материя. Това е психологията на Санкхя. Така че между интелекта
и грубата материя отвън, има разлика само в степента. Пуруша е
единственото, което е нематериално. Умът е инструмент в ръцете
на душата и чрез него тя улавя външните обекти. Умът постоянно
се променя и колебае, но когато се усъвършенства, той може да
се прикрепи към няколко, един или нито един от органите.
Например, ако слушам часовника с голямо внимание, аз вероятно
няма да видя нищо друго, въпреки че очите ми са отворени, което
показва, че умът не е бил прикрепен към зрителния орган, а към
слуховия орган. Но съвършеният ум може да бъде прикрепен към
всички органи едновременно. Той притежава отражателната сила да
се обръща назад към своите собствени дълбочини. Тази сила е
онова, което йогинът иска да придобие; чрез концентрирането на
силите на ума и обръщането им навътре, той иска да узнае какво
се случва вътре. Тук изобщо не стои въпросът за вярата; това е
анализът,   до   който  са   достигнали   определени   философи.
Съвременните физиолози ни казват, че очите не са органът на
зрението, но че този орган е един от нервните центрове в мозъка
- така е с всички сетива; освен това ни казват, че тези
центрове са изградени от същия материал, от който и мозъкът.
Санкхите казват същото. Първото е твърдение от физическа гледна
точка, а второто – от психологическа; въпреки това, и двете са
едно и също. Но нашето поле на изследване лежи отвъд това.

    Йогинът се стреми да достигне онова фино ниво на
възприятие, в което той може да възприеме всички различни
умствени състояния. Трябва да съществува умствено възприятие за
всички тях. Човек може да възприеме как пътува едно усещане,
как умът го получава, как след това то отива при онази негова
способност, която взема решения и как тя го предава на Пуруша.
Както всяка наука изисква определена подготовка и има свой
собствен метод, който трябва да бъде следван преди тя да може
да бъде разбрана - така е и с Раджа Йога.




                               11
    Необходимо е например, да спазваме някои правила относно
храната; трябва да използваме онази храна, която ще ни даде
най-чистия ум. Веднага щом посетите една зоологическа градина,
ще забележите това правило демонстрирано. Виждате слоновете,
които са огромни животни, но са кротки и благи; а ако тръгнете
към клетките на лъвовете и тигрите ще откриете, че те са
неспокойни, което показва какви различия може да породи
храната. Всички сили които действат в това тяло, са били
създадени от храната; ние виждаме това всеки ден. Ако започнете
да гладувате, първо ще пострадат и намалеят физическите ви
сили; след още няколко дни, умствените ви сили също ще
отслабнат. Първо паметта ви ще стане лоша. После ще дойде
момент, когато няма да можете да мислите, а още по-малко да
следвате някаква мисъл. Ето защо в началото, ние трябва да
обръщаме внимание на това каква храна приемаме, а когато сме
събрали достатъчно сила, когато нашата практика е напреднала в
голяма степен, няма да има нужда да внимаваме толкова в това
отношение. Докато растението се развива, то трябва да бъде
оградено, за да не бъде наранено; но когато стане дърво,
оградите се премахват. То е способно да издържи на всякакви
атаки.

    Йогинът трябва да избягва двете крайности на лукса и
аскетизма. Той не трябва да гладува, нито да измъчва тялото си.
Този който го прави, казва Гита, не може да бъде йогин: “Този
който гладува, който стои продължително време буден, който спи
твърде много, работи прекалено много или изобщо не работи -
никой от тях не може да бъде йогин.” (Гита, VІ, 16)




                                     ІІ

                               Първи стъпки



    Раджа Йога е разделена на осем нива. Първото е Яма1 и се
състои от следните обети или правила, според които човек не


1
  Яма – букв. овладяване, обуздаване, контролиране. Първият член или анга,
от осморния път, на който учи Патанджали. В него са включени моралните
норми, които формират самата основа на духовността. Според Йога-сутрите на
Патанджали, те са пет: I. Ахимса, ненараняване; II. Сатя, истинност; III.
Астея, възпиране на алчността; IV. Брахмачаря, целомъдрие; V. Апариграха –
неполучаване на нищо от никого. Те формират великия обет, Маха-врата, на


                                     12
трябва да убива, не трябва да присвоява нищо, да получава
никакви дарове, трябва да бъде истинен и целомъдрен. Следващото
е Нияма2 и се състои от физическа чистота, доволство (от
собственото положение), практика, учение и себеотреченост в
името на Бог. После идва Асана3, или правилната поза; Пранаяма,
или контролът върху Прана; Пратяхара, въздържане на сетивата от
сетивните обекти; Дхарана или концентрацията на ума в една
точка; Дхяна, медитацията, и Самадхи, свръхсъзнанието. Както
виждаме, Яма и Нияма представляват моралното обучение. Без тях
като основа никаква практика на Йога не може да бъде успешна.
Когато те бъдат установени, йогинът ще започне да получава
плодовете от своята практика; но без тях тя никога не би дала
някакъв резултат. Йогинът никога не трябва да помисля да нарани
някого – чрез мисъл, дума или постъпка. Неговото милосърдие не
трябва да бъде насочено само към хората, а трябва да излезе
отвъд тях и да обхване целия свят.

    Следващата стъпка е Асана, или позата. Когато я практикува,
човек трябва всеки ден да изпълнява група от упражнения,
физически и умствени, докато не достигне определени по-висши
състояния. Затова е абсолютно необходимо да намерим за себе си
позата, в която можем да останем за дълго. Човек трябва да
избере онази поза, която е най-лесна за него. Една поза може да
бъде много удобна за мислене при определен човек, докато за
друг тя може да бъде много трудна. По-късно ще открием, че по
време на изследването на психологическите състояния, в тялото
продължава да тече доста активна дейност. Тогава ние ще трябва
да пренасочим нервните импулси в един нов канал. Ще започнат
различни видове вибрации и целият ни организъм сякаш ще бъде
реконструиран. Но главната дейност ще бъде съсредоточена около
гръбначния стълб, затова най-важното, което е необходимо за
положението на тялото, е да държим гръбначния стълб свободен,
да седим изправени, като държим гръдния кош, врата и главата в
една права линия. Нека тежестта на тялото бъде понесена от
ребрата и тогава вие ще можете да заемате лесни и удобни

йогина и са практикувани на всички равнища, независимо от времето, мястото и
обстоятелствата.
2
  Нияма – букв. овладяване, ограничаване, контрол. Вторият член, анга, от
осморния път, на който учи Патанджали. Той се състои от пет практики: I.
Шауча, чистота (външна и вътрешна); II. Сантоша, удовлетвореност; III.
Тапас, аскетизъм; IV. Свадхяя, учене; V. Ишвара-пранидхана, преданост на
Бог.
3
  Асана – седеж, поза. Третият член или ниво от осморната Йога на
Патанджали. Следващите нива са: 4. Пранаяма – контрол на жизнената енергия
чрез контрол на дъха; 5. Пратяхара – букв. отдръпване, оттегляне, отвличане;
това е отдръпването на сетивата от техните обекти; 6. Дхарана –
концентрация; от дхар/дхри – поддържам, задържам; 7. Дхяна – медитация; 8.
Самадхи – екстаз, трансцендентално съзнание; в Самадхи е налице сливането на
обекта и субекта на медитацията.


                                     13
положения на тялото с изправен гръбначен стълб. Лесно ще
установите, че не можете да мислите много възвишени мисли,
когато сте прегърбени. Тази част от (Раджа) Йога малко прилича
на Хатха Йога, която се занимава изцяло с физическото тяло и
има за цел да го направи много силно. Но тук всъщност ние
нямаме нищо общо с нея, защото нейните практики са много
трудни, не могат да бъдат научени за кратко време и в крайна
сметка не водят до голямо духовно развитие. Много от тези
практики ще откриете при Делсарте4 и други учители, такива като
заемането на различни пози, но тяхната главна цел е физическа,
а не психологическа. Няма нито един мускул в тялото, върху
който човекът да не може да установи съвършен контрол. Дори
сърцето може да спре или да продължи да работи по негова
заповед и всяка част от тялото може да бъде контролирана по
подобен начин.

    Резултатът от този раздел на Йога (Хатха Йога) е да се
постигне дълъг живот за практикуващите я; здравето е главната
идея и цел на Хатха-йогина. Той е решен никога да не се
разболее и никога не го прави. Той живее дълго; сто години са
нищо за него; той изглежда съвсем млад и свеж на 150 години,
без един бял косъм. Но това е всичко. Едно баняново дърво живее
понякога до 5000 години, но то си остава баняново дърво и нищо
повече. Така че ако човек живее дълго, той е просто едно здраво
животно. Един или два обикновени урока от Хатха-йогините могат
да бъдат много полезни. Например, някои от вас ще открият, че
срещу главоболие е добре да поемате студена вода през носа,
веднага щом се събудите; през целия ден умът ви ще бъде бодър и
свеж и вие никога няма да настивате. Това е много лесно да се
направи; потопете си носа във вода, смръкнете малко през
ноздрите си и направете движение подобно на помпа в гърлото си.

    След като човек се е научил да седи неподвижен и изправен,
той трябва да започне да изпълнява от някои определени школи
една определена практика, наречена пречистване на нервите. Тази
част е била отхвърлена от някои, като непринадлежаща на Раджа
Йога, но тъй като толкова голям авторитет като коментатора
Шанкарачаря я препоръчва, смятам за уместно тя да бъде
спомената и ще цитирам някои насоки от неговия коментар върху
Шветашватара Упанишад: “Умът чиито нечистоти са били отмити от
Пранаяма, става устойчив и стабилен в Брахман; затова се
оповестява Пранаяма. Първо трябва да бъдат пречистени нервите,
след това идва силата да се практикува Пранаяма. Запушвайки

4
   Франсоа Делсарте, р.1811г., музикант, разработил за театъра система от
движения и жестове, които да отговарят на емоционалното състояние на
актьора; в тях влизат и упражнения за релаксиране и контрол на дъха; в
Америка е известен с Гимнастиката на Делсарте.


                                     14
дясната ноздра с палеца, вдишайте въздух през лявата ноздра,
според способността ви; после, без пауза, издишайте въздуха
през дясната ноздра, запушвайки лявата. След това поемете
въздух през дясната ноздра и го изпуснете през лявата, според
способността ви; с практикуването на това от три до пет пъти в
четири часа от деня – преди зазоряване, в средата на деня,
вечер и в полунощ, за петнадесет дни се постига чистота на
нервите; след това започва Пранаяма.”

    Практиката е абсолютно необходима. Вие можете да седите и
да ме слушате по един час всеки ден, но ако не практикувате,
няма да се придвижите и крачка по-напред. Всичко зависи от
практиката. Ние никога не бихме могли да разберем тези неща,
докато не ги изпитаме. Ще трябва сами да ги видим и почувстваме
за себе си. Няма да ни помогне просто да слушаме обяснения и
теории. Има няколко пречки за практиката. Първото е нездравото
тяло: ако тялото не е в добро състояние, практиката ни ще бъде
възпрепятствана. Затова трябва да поддържаме тялото в добро
здраве; трябва да внимаваме какво ядем и какво пием, а също и
какво правим. Винаги използвайте умствено усилие, това което
обикновено се нарича “Християнска наука,” за да поддържате
тялото здраво. Това е всичко – нищо повече за тялото. Не трябва
да забравяме, че здравето е само едно от средствата за
постигане на целта. Ако здравето беше целта, ние щяхме да сме
като животните; животните рядко се разболяват.

    Втората пречка е съмнението: ние винаги се съмняваме в
нещата, които не виждаме. Човекът не може да живее само от
думи, колкото и да се опитва. Затова в нас възниква съмнението
дали има някаква истина в тези неща или не; дори и най-добрите
от нас понякога се съмняват. С практиката обаче, дори само за
няколко дни, ние ще зърнем нещо малко, но то ще бъде
достатъчно, за да ни окуражи и да ни даде надежда. Както казва
един коментатор върху философията на Йога, “Когато получим едно
доказателство, колкото и да е малко то, това ще ни даде вяра в
цялото учение на Йога.” Например след първите няколко месеца
практика, вие ще започнете да откривате, че можете да четете
мислите на другите; те ще се появяват при вас в картинна форма.
Може би също така ще чувате нещо, което се случва на голямо
разстояние, когато концентрирате ума си с желанието да чуете.
Тези бегли погледи ще дойдат, първоначално малко по малко, но
достатъчно, за да ви дадат вяра, сила и надежда. Например, ако
концентрирате ума си на върха на носа си, само след няколко дни
ще започнете да улавяте най-прекрасни аромати, което ще бъде
достатъчно да ви покаже, че съществуват определени умствени
възприятия, които могат да станат очевидни без контакта с
физическите обекти. Но ние винаги трябва да помним, че това са



                              15
само средства; смисълът, целта, същността на цялото това
обучение е освобождението на душата. Абсолютният контрол над
природата и нищо по-малко от него, трябва да бъде крайната ни
цел. Ние трябва да бъдем господари, а не роби на природата;
нито тялото, нито ума, трябва да бъдат наши господари, а също
така не трябва и да забравяме, че тялото е мое, а не аз съм
негов.

    Един бог и един демон отишли да научат за Аза от един голям
мъдрец. Те се учили от него дълго време. Накрая мъдрецът им
казал: “Вие самите сте Съществото, което търсите.” Те и двамата
си помислили, че техните тела са Аза. Върнали се обратно всеки
при своя народ много доволни и казали, “Научихме всичко, което
можеше да се научи; яж, пий и се весели - ние сме Аза; няма
нищо отвъд нас.” Природата на демона била невежа и помрачена;
затова той никога не се запитал нещо повече от това, а бил
съвършено доволен от идеята, че той е Бог и че под “Аз” се
имало   в   предвид  тялото.   Богът  имал   по-чиста  природа.
Първоначално той допуснал грешката да си мисли: “Аз, това тяло,
съм Брахман: затова нека го поддържам здраво, силно и добре
облечено и да му доставям всякакви радости. Но за няколко дни
открил, че мъдрецът, техният учител, не може да е имал в
предвид това и че трябва да съществува нещо по-висше. Затова
той се върнал и попитал: “Господине, учихте ли ме, че това тяло
е Азът? Ако е така, всички тела умират, а Азът не може да
умре.” Мъдрецът отвърнал: “Открий това сам; ти си Това.” Тогава
богът си помислил, че светецът иска да каже, че Азът са
жизнените сили, които създават тялото. Но след време той
открил, че когато яде, тези жизнени енергии остават силни, а
когато гладува – те са слаби. Богът отново се върнал при
мъдреца и рекъл: “Господине, да не би да искахте да кажете, че
жизнените сили са Азът?” Светецът отговорил: “Открий това са м
за себе си; ти си Това.” Богът се върнал у дома си още веднъж,
мислейки че може би умът е Азът. Но след кратко видял, че
мислите са толкова различни, в един момент добри, а в друг –
лоши; умът бил твърде изменчив, за да бъде Азът. Той отишъл при
мъдреца и казал: “Господине, не мисля, че умът е Азът; но това
ли искахте да кажете?” “Не,” рекъл мъдрецът, “Ти си Това;
открий го сам за себе си.” Богът се прибрал у дома си и накрая
открил, че той е Азът, който е отвъд всяка мисъл, онзи който е
без рождение и смърт, който мечът не може да прониже и огънят
да изгори, въздухът не може да изсуши и водата да намокри - че
той е безначалното и безкрайното, неподвижното, неосезаемото,
всезнаещото и всесилното Същество; че той не е нито тялото,
нито ума, а е отвъд всички тях. Тогава той бил удовлетворен; но
бедният демон не достигнал до истината поради своята любов към
тялото.


                              16
    В този свят има много такива демонични натури, но има също
и някои божествени. Ако един човек предложи на хората да ги
научи на някоя наука, която увеличава силите им за сетивни
удоволствия, той ще намери големи множества, които са готови за
нея. Но ако се заеме с това да покаже на другите върховната цел
ще види, че са малцина онези, които искат да го чуят. Много
малко хора притежават силата да схванат висшето, а още по-малко
имат търпението да го достигнат. Но съществуват такива, които
знаят, че дори и тялото да може да доживее до хиляда години,
резултатът накрая ще бъде същият. Когато силите които държат
тялото заедно го напуснат, то трябва да се разпадне. Не е бил
роден още човекът, който е успял и за миг да спре своето тяло
да се променя. Тялото е име на поредица от промени. “Както
водите на една река се изменят пред очите ви във всеки един
момент и винаги идват нови маси от вода, които въпреки това
приемат подобна форма - така е и с това тяло.” Но все пак
тялото трябва да бъде поддържано силно и здраво. То е най-
добрият инструмент, който имаме.

    Това човешко тяло е най-великото тяло във вселената и
човешкото същество е най-великото същество. Човекът е по-висш
от всички животни и от ангелите; никой не е по-велик от човека.
Дори и Девите (боговете) ще трябва да се върнат отново на
земята, за да достигнат спасение като приемат човешко тяло.
Единствено човекът може да достигне съвършенство - това не
могат дори и Девите. Според юдеите и мохамеданите, Бог е
сътворил човека след като е създал ангелите и всичко останало и
след сътворяването на човека, Той накарал ангелите да отидат и
да го поздравят; всички направили това, освен Иблис5; затова Бог
го проклел и той станал Сатана. Зад тази алегория се крие
голямата истина, че този човешки живот е най-великият живот,
който съществува. По-низшите създания, животните, са неразумни,
и са съставени предимно от Тамас6. Животните не могат да
създадат никакви възвишени мисли; нито ангелите, нито Девите
могат да достигнат до директна свобода без да се родят като
хора. По аналогичен начин, в човешкото общество твърде голямото

5
   Иблис или Шейтан – името на Дявола в Корана; На юдейски – Сатан
/противник/.
6
  Тамас – една от трите гуни; Според индуистката философия основните три
качества, или гуни, които стоят в основата на всяко материално и психическо
явление са: I. Тамас, който се изразява и проявява като инерция, пасивност,
леност, безчувственост, тъмнина; II. Раджас, чиито характеристики са
енергия, активност, действие, неспокойствие; III. Саттва, проявленията на
която са светлина, спокойствие, уравновесеност, мъдрост. Чрез своите
безчислени комбинации и градации тези три качества обуславят всички феномени
в природата – нежива, жива и съзнателна.




                                     17
богатство или крайната бедност са големи препятствия за висшето
развитие на душата. Великите хора на света са произлизали почти
винаги от средните класи. Там силите са добре разпределени и
балансирани.

    Връщайки се към нашия предмет, ние стигаме до Пранаяма,
контрола на дъха. Какво общо има това с концентрирането на
силите на ума? Дъхът е като маховик за тази машина тялото. В
една голяма машина вие ще откриете първо маховото колело да се
движи, като това движение бива предавано на все по-фини и по-
фини елементи от машината, докато не се задвижи и най-финият и
деликатен неин механизъм. Дъхът е като този маховик, който
доставя и регулира движещата сила за всичко в това тяло.

    Веднъж имало един министър при един велик крал. Той
изпаднал в немилост. Кралят заповядал за наказание той да бъде
затворен на върха на една много висока кула. Това било сторено
и министъра бил оставен да умре там. Той обаче имал вярна жена,
която дошла до кулата през нощта и извикала съпруга си, за да
разбере с какво може да му помогне. Той й казал да дойде отново
при кулата на следващата нощ и да донесе със себе си дълго
въже, здрав канап, връв, копринена нишка, един бръмбар и малко
мед. Добрата жена много се зачудила, но се подчинила на мъжа си
и донесла нещата, които той искал. Той й казал да завърже
здраво копринената нишка за бръмбара, после да намаже рогата му
с капка мед и да го пусне да пълзи по стената на кулата с
главата нагоре. Тя изпълнила тези указания и бръмбарът започнал
своето дълго пътуване. Надушвайки меда отпред, той бавно пълзял
нагоре с надеждата да достигне меда, докато накрая не достигнал
върха на кулата и министърът не хванал копринената нишка. Той
казал на жена си да завърже другия й край за връвта и след като
изтеглил връвта, се повторило същото и със здравия канап и
накрая с въжето. Останалото било лесно. Министърът слязъл от
кулата с помощта на въжето и избягал. Дихателните движения са
“копринената нишка” в нашето тяло; когато я уловим и се научим
да я контролираме, ние хващаме “връвта” на нервните течения,
после “здравия канап” на мислите и накрая “въжето” на Прана,
контролирайки което достигаме свободата.

    Ние не знаем нищо за своите собствени тела; не можем и да
знаем. В най-добрия случай можем да вземем едно мъртво тяло и
да го разрежем на парчета, а има и такива, които са способни да
вземат едно живо животно и да го нарежат на части, за да видят
какво има в тялото му. И все пак, всичко това няма нищо общо с
нашите тела. Ние знаем много малко за тях. Защо е така? Защото
нашето внимание не е достатъчно разграничаващо, за да улови
фините движения, които се случват вътре. Можем да узнаем за
тях, само когато умът стане по-фин и “навлезе” навътре в


                              18
тялото. За да придобием фино възприятие, трябва да започнем
първо с грубите. Трябва да уловим онова, което задвижва цялата
машина. Това е Прана, най-очевидното проявление на която е
жизненият дъх. След това, заедно с дъха, ние бавно ще навлезем
в тялото, което ще ни даде възможност да открием фините сили и
нервните импулси, които задвижват цялата система. Веднага щом
ги възприемем и се научим да ги чувстваме, ще придобием контрол
върху тях и върху цялото тяло. Умът също бива задвижван от тези
нервни импулси, затова накрая ще достигнем до състояние на
съвършен контрол над тялото и ума, като превърнем и двете в
наши слуги. Ние трябва да придобием тази сила. Поради това в
началото трябва да започнем с Пранаяма или задържането на
Прана. Пранаяма е дълга тема и ще отнеме няколко урока, за да я
опиша напълно. Ще правим това малко по малко.

    Постепенно ще разглеждаме причините за всяко упражнение и
какви сили в тялото биват задействани чрез него. Всички тези
неща ще настъпят в нас, но това изисква постоянна практика и
доказателството за тях ще дойде чрез практиката. Никакво
количество разсъждения не може да бъде доказателство, докато не
сте демонстрирали това за самите себе си. Веднага щом започнете
да чувствате тези импулси да се движат по цялото ви тяло,
всички   съмнения  ще   изчезнат,  но   това   изисква  усилена
всекидневна практика. Трябва да практикувате най-малко по два
пъти на ден, а най-доброто време за това е сутрин и вечер.
Когато нощта преминава в ден, а денят в нощ, настъпва състояние
на относително спокойствие. Ранната сутрин и ранната вечер са
двата момента на спокойствие. Вашето тяло има склонност да
остава в покой по това време. Ние трябва да се възползваме от
естествените условия и да започнем да практикуваме в тези
часове. Създайте си правило да не се храните преди да сте
практикували; ако го направите, силата на глада ще победи
леността у вас. В Индия всички деца са учени никога да не се
хранят преди да са практикували или извършили своето поклонение
към Бог и след време това става естествено за тях; едно момче
никога няма да се почувства гладно докато не се е изкъпало и не
е практикувало.

    Онези от вас, които могат да си го позволят би било добре
да отделят една стая само за практикуване. Не спете в тази
стая, тя трябва да бъде поддържана свята. Не трябва да влизате
в нея докато не сте се изкъпали и не сте напълно чисти –
телесно и умствено. Винаги слагайте цветя в нея; те са най-
доброто обкръжение за йогина; окачете там също и подходящи
картини. Палете ароматни пръчици или тамян сутрин и вечер. Не
се карайте, не се ядосвайте, нито имайте някакви нечисти
помисли в тази стая. Позволявайте там да влизат само такива



                              19
хора, които мислят по същия начин като вас. Така постепенно ще
се създаде атмосфера на святост в тази стая и когато сте
нещастни, тъжни, имате съмнения или умът ви е обезпокоен,
самият факт че влизате в тази стая ще ви успокоява. Такава е
била идеята на храмовете и църквите и дори и днес ще откриете
това в някои от тях; в повечето обаче, тази идея е била
изгубена. Нейният смисъл е, че като поддържате святи вибрации
там, мястото става и остава просветлено. Онези които не могат
да си позволят да имат отделна стая, могат да практикуват
където пожелаят. Седнете в изправено положение и първото нещо
което трябва да направите, е да изпратите поток от свята мисъл
към цялото творение. Умствено си повтаряйте: “Нека всички
същества бъдат щастливи; нека всички същества бъдат мирни; нека
всички същества бъдат блажени.” Отправете тези мисли на изток,
юг, север и запад. Колкото повече правите това, толкова по-
щастливи ще се чувствате. Накрая ще откриете, че най-лесният
начин да направим себе си здрави и щастливи е да се погрижим
другите да са щастливи. След като направите това, онези които
вярват в Бог трябва да се помолят – не за пари, не за здраве,
нито за рая. Молете се за познание и светлина; всяка друга
молитва   е  егоистична.   Следващото  нещо  което   трябва  да
помислите, е за тялото си и да се погрижите то да бъде здраво и
силно; то е най-добрият инструмент, който имате. Мислете, че то
е здраво като стомана и че с помощта на това тяло вие ще
прекосите океана на живота. Свободата никога не може да бъде
постигната от слабите. Отхвърлете всяка слабост. Кажете на
тялото си, че е силно, кажете на ума си, че е силен и имайте
безгранична вяра и упование в себе си.




                               ІІІ

                              Прана



    Пранаяма не е, както мнозина си мислят, нещо свързано с
дишането; всъщност, между тях няма много общи неща, ако въобще
има такива. Дишането е само едно от множеството упражнения,
чрез които ние достигаме до истинската Пранаяма. Пранаяма
означава контрол върху Прана. Според философите на Индия,
цялата вселена е съставена от два материала, единият от които
те наричат Акаша. Той е вездесъщата и всепроникваща субстанция.
Всичко което има форма, всичко което е следствие от комбинация,
е еволюирало от тази Акаша. Акаша е това, което се превръща във


                              20
въздух, течности и твърди вещества; Акаша е това което се
превръща в слънцето, земята, луната, звездите, кометите; тя
става човешкото тяло, растенията и всичко, което виждаме,
всичко, което може да бъде почувствано и което съществува. Тя
не може да бъде възприета, защото е толкова фина, че се намира
отвъд обикновеното възприятие; тя може да бъде видяна само
когато стане груба и приеме форма. В началото на творението
съществува само тази Акаша. В края на всеки цикъл твърдите
вещества, течностите и газовете - всички се разтварят отново в
Акаша, а при следващото сътворение по подобен начин всичко
произлиза от нея.

    От коя сила бива създадена Акаша във вселената? От силата
на Прана. Точно както Акаша е безкрайният и всепроникващ
материал на вселената, така Прана е нейната безкрайна и
всепроникваща сила. В началото и в края на един цикъл, всяко
нещо се превръща в Акаша, а всички сили които съществуват, се
разлагат обратно до Прана; в следващия цикъл от Прана еволюира
всичко, което ние наричаме енергия. Прана е тази, която се
проявява като движение; тя е тази, която се проявява като
гравитация и магнетизъм; тя се проявява също като действията на
тялото, нервните импулси, мисловната сила. От мисълта до най-
низшата сила - всичко е проявление на Прана. Общата сума от
всички сили във вселената, умствени и физически, когато се
разложат до тяхното първоначално състояние – се нарича Прана.
“Когато не е имало нито нещо, нито нищо, когато тъмнината е
обгръщала тъмнина, какво е съществувало тогава? Тази Акаша е
съществувала неподвижна.” Физическото движение на Прана е било
спряло, но тя е съществувала през цялото време.

    В края на един цикъл енергиите, които са били проявени във
вселената стихват и стават потенциални. В началото на следващия
цикъл те отново започват да действат, започват да “удрят” Акаша
и от нея еволюират всички разнообразни форми. Докато Акаша се
променя, Прана също се видоизменя във всички многообразни
проявления на енергията. Познанието за Прана и нейното
контролиране е всъщност онова, което в се има в предвид под
Пранаяма.

    Това ни отваря вратата към една почти безгранична власт. Да
предположим например, че някой е разбрал съвършено Прана и може
да я контролира - тогава коя сила на земята не би била негова?
Той би бил способен да измести дори слънцето и звездите от
техните места, би бил способен да контролира всичко във
вселената   -  от   атомите  до  най-големите   слънца,  защото
контролира Прана. Това е смисълът и целта на Пранаяма. Когато
йогинът стане съвършен, в природата няма да има нищо, което да
не е под негов контрол. Ако той заповяда на боговете или на


                              21
душите на умрелите да дойдат, те ще се появят по негова
заповед. Всички сили в природата ще му се подчиняват като роби.
Когато невежите видят силите на йогина, те ги наричат чудеса.
Една от характерните черти на индуския ум е, че той винаги
търси най-крайното възможно обобщение, оставяйки детайлите да
бъдат разработени впоследствие. Във Ведите се поставя въпросът:
“Кое е това, познавайки което, ние ще узнаем всичко?” Така
всички книги и философии които са били създадени и написани
само за да докажат онова, чрез познанието на което всичко
останало бива узнато. Ако човек иска да узнае тази вселена
частица по частица, той трябва да изучи всяко отделно зрънце
пясък, което би отнело безкрайно много време; той не може да
познае всички тях. Тогава как може да бъде придобито познание?
Как е възможно човек да стане всезнаещ по отношение на всички
детайли? Йогините казват, че зад това проявление, състоящо се
от безброй части, съществува едно обобщение. Зад всички частни
идеи, стои един обобщен, абстрактен принцип; разберете него – и
вие сте разбрали всичко. И точно както цялата вселена е била
обобщена от Ведите в Единственото Абсолютно Битие и този, който
е разбрал това Битие, е разбрал цялата вселена, така всички
сили са били обобщени до Прана и онзи който е проумял Прана, е
проумял всички сили във вселената - умствени или физически.
Онзи който е привел под контрол Прана, е контролирал своя
собствен ум и всички умове, които съществуват. Човек който е
придобил контрол върху Прана, е привел под контрол собственото
си тяло и всички тела, които съществуват, защото Прана е
обобщеното проявление на силата.

    Това с което се занимава Пранаяма, е как да контролираме
Прана. Всяко нейно обучение и упражнение имат тази единствена
цел. Всеки човек трябва да започне от там, където се намира и
да се научи да контролира нещата, които са най-близо до него.
Това тяло е много близо до нас, по-близо от всичко останало във
външната вселена, а умът ни е най-близък от всичко. Праната
която създава тялото и ума, е по-близо до нас от всяка друга
Прана във вселената. Тази малка вълна на Прана, която
представляват нашите собствени енергии, умствени и физически, е
най-близката ни от всички вълни в безкрайния океан на Прана.
Ако успеем да контролираме тази малка вълна, единствено тогава
ще можем да имаме контрол над цялата Прана. Йогинът който
направи това, постига съвършенство. Той става почти всемогъщ,
почти всезнаещ. Във всяка страна виждаме секти, които са се
опитвали да придобият контрол върху Прана. В тази страна има
лечители чрез психическо въздействие, лечители чрез вяра,
спиритуалисти, християнски учени, хипнотизатори и т.н. и ако
изследваме тези различни групи, в основата на всяка една ще
открием същия контрол върху Прана, независимо дали те го знаят


                              22
или не. Ако сварите заедно всички подобни теории, идеята за
контрола върху Прана ще бъде утайката, която ще остане. Всички
те манипулират с тази единствена сила, само че несъзнателно. Те
са попаднали на откритието на една сила, която използват
несъзнателно, без да знаят нейната природа, но тя е същата,
която използва и йогинът и която възниква от Прана.

    Прана е жизнената сила във всяко същество. Мисълта
представлява най-финото и най-висшето действие на Прана. От
друга страна както виждаме, мисълта не е всичко. Съществува и
това, което наричаме инстинкт или несъзнателна мисъл, най-
низшето ниво на действието. Ако ни ужили един комар, ръката ни
ще го удари автоматично и инстинктивно. Това е едно от
израженията на мисълта. Всички рефлективни действия на тялото
принадлежат на това ниво на мисълта. Има и друго нейно ниво –
съзнателното. Аз разсъждавам, преценявам, мисля, виждам всички
“за и против” на нещата – и все пак дори това не е всичко.
Знаем, че разумът е ограничен. Разумът може да стигне само до
определено място, отвъд което той не може да излезе. Кръгът в
който той се движи е наистина много, много тесен. И все пак,
ние откриваме някои факти, които идват отвън и се впускат вътре
в този кръг. Както приближаването на комети към земята,
определени неща навлизат в този кръг; те със сигурност идват
отвъд неговите предели, въпреки че самият разум не може да
излезе отвъд. Причините за феномените, които нахълтват в тези
тесни граници лежат извън тях. Освен това, умът може да
съществува на още по-високо ниво, свръхсъзнателното. Когато той
достигне до това състояние, което се нарича Самадхи –
съвършената концентрация, свръхсъзнанието – той преминава отвъд
пределите на разума и се изправя лице в лице срещу фактите,
които нито един инстинкт или разум някога може да познае.
Всички действия на фините сили в тялото, всички различни
проявления на Прана, ако бъдат изучени и тренирани, дават
тласък на ума, помагат му да се издигне по-нависоко и да стане
свръхсъзнателен, откъдето да действа.

    В тази вселена съществува една непрекъсната субстанция на
всяко ниво на съществуване. Физически вселената е едно: не
съществува разлика между слънцето и вас. Ученият ще ви каже, че
да твърдите обратното е просто безсмислено. Не съществува
действителна разлика между тази маса и мен; масата е една точка
от безкрайната материя, а аз – друга. Всяка форма представлява
един водовъртеж в необятния океан на материята и нито една от
тях не е нещо постоянно. Точно както в една буйна река може да
има милиони въртопи и водата във всеки от тях е различна във
всеки момент - въртейки се бързо в кръг за няколко секунди и
после излизайки навън, а нейното място е запълвано от ново



                              23
количество вода – така и цялата тази вселена е една постоянно
изменяща се маса от материя, в която всички форми на живот са
като безбройни водовъртежи. Определено количество материя влиза
в един такъв водовъртеж, да речем в човешкото тяло, остава там
за известен период от време, после се променя и отива в друг,
например, този път животинско тяло, откъдето след още няколко
години тя навлиза в друг водовъртеж, например в един къс от
минерал. Това е една постоянна промяна. Няма такова нещо като
моето тяло или вашето тяло, освен само на думи. Определена
точка от тази единна, необятна маса от материя се нарича луна,
друга слънце, трета човек, четвърта земя, пета растение, а
шеста минерал. Нито една от тях не е постоянна, а всичко се
променя - материята вечно се конкретизира и разпада. Така е и с
ума. Материята е представлявана от етера; когато действието на
Прана е най-фино, същият този етер във фино състояние на
вибрация, представлява ума и това показва, че има още една
цялостна и непрекъсната маса. Ако само можехте да усетите тези
фини вибрации, щяхте да видите и почувствате, че цялата вселена
е съставена от фини вибрации. Подобно състояние може понякога
да бъде породено от някои лекарства, докато те са все още в
сетивата ни. Може би много от вас си спомнят знаменития
експеримент на Сър Хъмфри Дейви      - когато райският газ го
завладял – как, по време на своя лекция, той останал неподвижен
като парализиран; след това казал, че цялата вселена е
съставена от идеи. За известно време, за него сякаш грубите
вибрации са били спрели и са съществували само фините, които
той нарекъл идеи; около себе си е можел да види само фини
вибрации, всичко се било превърнало в мисъл; цялата вселена
била един океан от мисли - той и всички останали били станали
малки мислени водовъртежи.

    Така дори и във вселената на мисълта ние откриваме
единство; затова накрая, когато достигнем до Аза разбираме, че
този Аз може да бъде само Един. Отвъд вибрациите на материята в
нейните груби и фини аспекти, отвъд движението има само Едно.
Дори в проявеното движение съществува само единство. Тези факти
повече не могат да бъдат отричани. Съвременните физици също са
демонстрирали, че общият сбор от всички енергии във вселената е
неизменен. Било е доказано също така, че общият сбор от
енергията   съществува  в   две   форми.  Тази   енергия   става
потенциална, стихва и навлиза в покой, а след това се проявява
и изразява като всички многообразни сили; след това отново се
връща към спокойното си състояние и после пак се проявява. Така
тя продължава да инволюира и еволюира във вечността. Контролът
на Прана, както беше изтъкнато по-рано, се нарича Пранаяма.




                               24
    Най-очевидното проявление на Прана в човешкото тяло е
движението на белите дробове. Ако то спре, като правило всички
останали проявления на сила в тялото също ще спрат незабавно.
Но има хора, които са тренирали себе си по такъв начин, че
тялото да продължи да живее, дори когато това движение е
спряло. Има такива хора, които могат да се заравят в земята в
продължение на дни и да живеят без да дишат. За да достигнем
по-финото, ние трябва да се възползваме от помощта на по-
грубото и по тази начин бавно да пътуваме към най-финото,
докато не постигнем нашата цел. В действителност Пранаяма
означава контролиране на това движение на белите дробове, което
е свързано с дишането. Това не означава, че дишането поражда
движението; напротив, движението е причина за дишането. Поради
дихателното движение въздухът бива всмукван навътре подобно на
действието на помпа. Прана движи белите дробове, а движенията
на белите дробове всмукват въздуха. Затова Пранаяма не е
дишане, а контролиране на мускулната сила, която движи белите
дробове. Тази мускулна сила която стига от нервите до мускулите
и от тях към белите дробове, като ги кара да се движат по
определен начин, е Прана, която трябва да контролираме чрез
практиката на Пранаяма. Когато Прана бъде овладяна, ние
незабавно ще открием, че всички останали нейни действия в
тялото бавно ще бъдат приведени под контрол. Самият аз съм
виждал хора, които имат контрол върху почти всеки един мускул
от тялото си; и защо не? Ако аз имам контрол върху определени
мускули, защо това да не е така и за всеки мускул или нерв?
Защо това да е невъзможно? В настоящето този контрол е изгубен
и движението е станало автоматично. Ние нямаме тази сила,
защото не я упражняваме. Това се нарича атавизъм.

    От друга страна знаем, че движението, което е станало
латентно може отново да бъде проявено. Чрез усърдна работа и
практика, определени движения в тялото, които са станали изцяло
латентни, могат да бъдат приведени под съвършен контрол.
Следвайки тази насока на мисълта ние виждаме, че това не е
невъзможно, а напротив, има голяма вероятност всяка част от
тялото да може да бъде приведена под съвършен контрол. Това
йогинът прави чрез Пранаяма. Може би някои от вас са чували за
Пранаяма, че когато вдишвате въздух, трябва да се опитате да
изпълните цялото си тяло с него или с Прана. На английски език
Прана се превежда като дъх и вие може би ще попитате как би
могло да бъде направено това. Вината е на преводачите. Всяка
част на тялото може да бъде изпълнена с Прана или жизнената
сила и когато успеете да направите това, вие ще можете да
контролирате цялото тяло. Всяка болест и нещастие, които тялото
преживява, ще бъдат под абсолютен контрол; и не само това, вие
ще бъдете способни да контролирате също така и друго тяло.


                              25
Всичко в този свят е заразно, независимо дали добро или зло.
Ако вашето тяло е в определено състояние на трептене, то ще има
способността да поражда същите трептения и у другите. Ако сте
силни и здрави, тези които живеят около вас също ще имат
склонността да станат силни и здрави, но ако сте болни и слаби,
хората около вас също ще развият тенденцията да станат такива.
В случаите когато един човек се опитва да излекува друг,
първият начин е просто предаването на здравето от единия на
другия. Това е примитивният начин на лекуване. Съзнателно или
несъзнателно, здравето може да бъде предадено. Ако един много
силен човек живее с много слаб, той ще го направи малко по-
силен, независимо дали го осъзнава или не. Когато това се прави
съзнателно, то става по-бързо и има по-добър ефект. Има и
такива случаи в които самият човек, който лекува може да не е
много здрав, но все пак ние знаем, че той може да донесе здраве
за друг. Това означава, че първият човек има малко повече
контрол върху своята Прана, може да я приведе до определено
състояние на вибрация за известно време и да я предаде на друг
човек.

    Имало е случаи когато такива процеси са били пренасяни на
разстояние, но в действителност не съществува такова нещо като
разстояние, в смисъл на прекъсване. Къде е това разстояние, в
което има някакво прекъсване? Има ли някакво разстояние между
вас и слънцето? Това е една непрекъсната маса от материя, от
която слънцето е една част, а вие – друга. Има ли някакво
прекъсване между една част на реката и друга? Тогава защо една
сила да не може да пътува? Няма причина за това. Случаите на
лекуване от разстояние са съвършено верни. Прана може да бъде
предадена на много големи разстояния; но на стотици измами, има
само един истински случай. Този процес на лекуване не е толкова
лесен, за колкото се смята. В повечето обичайни случаи на
подобно лекуване ще видите, че лечителите просто се възползват
от естествено здравото състояние на човешкото тяло. Идва един
алопат1 и лекува пациенти болни от холера, като им предписва
своите лекарства. След това идва един хомеопат и им дава своите
лекарства и ги лекува може би в по-голяма степен отколкото
алопата, защото той не тревожи пациентите си, а дава възможност
на природата да се занимае с тях. Лечителят чрез вяра лекува
още по-добре, защото той предава силата на своя ум и чрез вяра
събужда латентната Прана на пациента.

    Има обаче една грешка, която лечителите чрез вяра постоянно
правят: те мислят, че вярата лекува човек директно. Но само
вярата не покрива цялото поле. Има такива болести, при които

1
    Лекар практикуващ традиционната за Западните разбирания медицина.


                                       26
най-лошите симптоми са, че пациента никога и не помисля, че е
болен. Самата огромна вяра на пациента е един от симптомите на
болестта и обикновено по този начин той показва, че скоро ще
умре. В такива случаи принципа на лекуване чрез вяра е
неприложим. Ако само вярата лекуваше, тези пациенти също щяха
да бъдат излекувани. Истинското лекуване става чрез Прана.
Чистият човек, който контролира Прана има силата да я доведе до
определено състояние на вибрация, което може да бъде предадено
на другите, събуждайки в тях подобни вибрации. Аз ви говоря.
Какво се опитвам да направя? С една дума, аз привеждам ума си в
определено състояние на вибрация и колкото повече успявам да го
направя, толкова повече вие ще бъдете повлияни от това, което
казвам. Всички знаете, че колкото съм по-ентусиазиран, толкова
повече вие се радвате на лекцията; а ако съм по-малко
ентусиазиран, на вас няма да ви е много интересно.

    Хората с гигантски волеви сили, тези които променят цели
светове, могат да приведат своята Прана до високо ниво на
трептене, и то е толкова велико и силно, че моментално увлича
всички; хиляди хора биват привличани към тях, а половината свят
започва да мисли като тях. Великите пророци на света имат най-
удивителния контрол върху Прана, който им дава колосална волева
сила; те са били привели своята Прана до най-висшето състояние
на движение и това е което им е давало силата да властват над
света. Всички проявления на сила възникват от този контрол.
Хората може и да не знаят тази тайна, но това е единственото
обяснение. Понякога във вашето собствено тяло потока на Прана
гравитира повече или по малко около една определена част;
нейният баланс бива нарушен, а когато това стане, възниква
онова, което ние наричаме болест. Да излекуваме болестта
означава да премахнем излишната Прана или да доставим това
количество, което липсва. Това отново е Пранаяма – да знаем
кога има повече или по-малко Прана в определена част на тялото,
отколкото би трябвало да има. Чувствата на такъв човек стават
много фини и умът му чувства, че има по-малко от необходимата
Прана например в някой пръст на крака или ръката му и той ще
има силата да я достави. Това са някои от многообразните
функции на Пранаяма. Те трябва да бъдат изучавани бавно и
постепенно и както виждате, цялата сфера на действие на Раджа
Йога се състои в действителност в това, човек да се научи да
контролира и да насочва Прана според различните нейни нива.
Когато е концентрирал своите енергии, той овладява Прана, която
се намира в неговото тяло. Когато човек медитира, той също
концентрира Прана.

    В един океан има вълни огромни колкото планини, има по-
малки вълни, още по-малки и по-малки, а накрая са мехурчетата.



                              27
В основата на всички тях обаче, е безкрайният океан. Мехурчето
е свързано с необятния океан от едната страна, а огромната
вълна – от другата. По същия начин един човек може да бъде
колос, а друг – малко мехурче, но всеки е свързан с безкрайния
океан от енергия и всяко животно което съществува, има рождено
право върху него. Навсякъде където има живот, в основата му
лежи извор от безкрайна енергия. Започвайки само като гъба,
като най-дребното, микроскопично мехурче, и през цялото време
черпейки от този безкраен източник на енергия - една форма се
променя бавно и неотклонно, докато с течение на времето не
стане растение, после животно, човек, и накрая Бог. Това се
постига в продължение на милиони, милиони векове, но какво е
времето? Увеличаването на скоростта, ускоряването на борбата
може да прекара мост над бездната на времето. Онова което
отнема дълго време да бъде завършено, може да бъде съкратено
чрез засилване на интензивността на действието, казва йогинът.
Един човек може да продължава бавно да черпи енергия от
безкрайната маса, която съществува във вселената и вероятно на
него ще са му необходими сто хиляди години, за да стане Дева,
или бог, после други петстотин хиляди години, за да стане още
по-извисен, и може би пет милиона години, за да стане съвършен.
Но ако се ускори това развитие, времето ще се съкрати. Защо да
не е възможно с достатъчно големи усилия, да се достигне същото
това съвършенство за шест месеца или шест години? Няма предели
за това. Разумът го доказва. Ако една машина, с определено
количество гориво, се движи с две мили в час, с по-голямо
количество гориво тя ще измине същото разстояние по-бързо. По
същия начин, защо да не може душата, интензифицирайки своите
усилия, да достигне съвършенство още в този живот? Всички
същества накрая ще достигнат същата цел и ние знаем това. Но
кой може да чака милиони векове? Защо да не постигнем това
веднага, дори в това тяло - в тази човешка форма? Защо да не
получим това познание и тази безкрайна сила сега?

    Идеалът на йогина и на цялата наука Йога се състои в това,
да научи хората как - увеличавайки способността си за
асимилация - да съкратят времето необходимо за достигане на
съвършенството, вместо бавно да напредват от една точка към
друга и да чакат докато цялата човешка раса стане съвършена.
Какво са направили всички велики пророци, светци и мъдреци на
света? В ограничения период от време на един живот те са
изживели целия живот на човечеството и са изминали цялата
дължина на времето, необходимо за един обикновен човек да
достигне до съвършенството. В един живот са станали съвършени;
те нямат мисъл за нищо друго и не живеят нито миг заради
някаква друга идея - по този начин пътят за тях бива съкратен.
Такъв е смисълът на концентрацията и интензифицирането на


                              28
силата на асимилация – това скъсяване на времето. Раджа Йога е
науката, която ни учи как да придобием силата на концентрация.

    Какво общо има Пранаяма (контрола над жизнената енергия,
Прана) със спиритуализма? Спиритуализмът е също проявление на
Пранаяма. Ако е вярно, че духовете на умрелите съществуват,
твърде е вероятно около нас да има стотици и милиони от тях,
които ние нито можем да видим, нито да почувстваме или
докоснем. Можем да преминаваме отново и отново през техните
тела и те също няма да ни виждат и усещат. Това е като една
окръжност в друга, една вселена в друга. Ние имаме пет сетива и
представляваме Прана в определено състояние на вибрация. Всички
същества в едно и също състояние на вибрация ще могат да се
виждат взаимно, но ако има такива, които представляват друго -
те няма да бъдат разпознавани от първите. Можем да увеличаваме
светлината докато изобщо спрем да я виждаме, но може да има
същества с достатъчно силни очи, за да я виждат. Ако вибрациите
на светлината са твърде ниски, ние отново няма да я виждаме, но
има животни, които може би я виждат като котките и бухалите.
Нашият обсег на зрение включва само едно ниво на вибрация на
Прана. Да вземем атмосферата, например; тя се състои от един
върху друг слоеве въздух, но тези които са по-близо до земята
са по-плътни от онези отгоре, и колкото по-високо се изкачвате,
атмосферата става все по-фина и по-фина. Или вземете океана;
колкото по-дълбоко слизате, толкова повече се увеличава
налягането на водата и затова животните, които живеят на дъното
му не могат никога да излязат на повърхността, защото иначе ще
се пръснат на парчета.

    Представете си вселената като океан от етер, който се
състои от слой върху слой, всеки от които с различни степени на
вибрация под въздействието на Прана; далеч от центъра,
трептенията са по-слаби, а по-близо до него стават все по-бързи
и по-бързи; една степен на трептене представлява една област.
После си представете, че всяка от тези области с различни
честоти на вибрации е “нарязана” на отделни нива – като едно от
тях обхваща милиони и милиони мили, а после идва друго, с по-
висша степен на вибриране, което също се простира върху милиони
мили, и т.н. Следователно е възможно тези, които живеят в едно
ниво на трептене да притежават силата да се разпознават едни
други, но да не виждат другите, които са над тях. И въпреки
това, точно както чрез микроскопа и телескопа ние можем да
увеличим обхвата на нашето зрение, по същия начин чрез Йога
можем да доведем себе си до състояние на вибрация на друго ниво
и така да получим способността да виждаме какво се случва там.
Да предположим, че тази стая е пълна със същества, които не
виждаме. Те представляват Прана в едно състояние на вибрация, а



                              29
ние в друго. Представете си, че те са в състояние на по-бързи
вибрации, а ние – в това на по-бавни. Прана е материалът от
който те са съставени, както и ние. Всички сме части от същия
океан на Прана и те се различават от нас само по скоростта си
на трептене. Ако мога да доведа себе си до състояние на по-
бързо трептене, нивото в което се намирам сега, моментално ще
се промени за мен: повече няма да виждам вас; вие ще изчезнете,
а ще се появят тези същества. Може би някои от вас знаят, че
това е вярно. Цялото това довеждане на ума до по-висше
състояние на вибрация, се съдържа в една дума от Йога –
Самадхи.   Всички  тези   състояния  на   по-висши  вибрации  -
свръхсъзнателните вибрации на ума - са включени в смисъла на
тази единствена дума, Самадхи, и по-низшите състояния на
Самадхи ни дават виждането на такива същества. Най-висшата
степен на Самадхи идва тогава, когато възприемем действителния
факт или материала, от който са съставени всички различни
степени от същества и “като познаем тази единствена буца пръст,
ние получаваме познание за цялата пръст във вселената.”

    Така виждаме, че Пранаяма включва всичко, което е вярно
дори и от спиритуализма. Подобно на това ще откриете, че винаги
когато някоя секта или група от хора се опитва да търси нещо
окултно и мистично или скрито - това което те в действителност
практикуват, е Йога или опита да се контролира Прана. Ще
видите, че навсякъде където съществува някакво свръхестествено
проявление на сила - това е проявлението на Прана. Дори и
физическите науки могат да бъдат включени в Пранаяма. Какво
привежда в действие парния двигател? Прана, която въздейства
върху парата. Какво представляват феномените на електричеството
и всички като тях? Какво представлява физическата наука?
Науката за Пранаяма, само че чрез външни методи. Прана която се
проявява като умствена сила, може да бъде контролирана
единствено чрез средствата на ума. Онази част от Пранаяма,
която се опитва да контролира физическите проявления на Прана
чрез физически средства, се нарича физическа наука, а онази
част, която се опитва да контролира проявленията на Прана като
умствена сила и чрез умствени средства, се нарича Раджа Йога.




                              30
                                   ІV

                         Психичната Прана



    Според йогините има две нервни течения в гръбначния стълб,
които се наричат Пингала и Ида и един празен канал наречен
Сушумна, който преминава през гръбначния мозък. На долния край
на този празен канал се намира онова, което йогините наричат
“Лотосът на Кундалини”. Те го описват като триъгълен по форма и
в него, според символическия език на йогините, лежи една сила
наречена Кундалини, която е навита. Когато тази Кундалини се
пробуди, тя се опитва да премине през празния канал и докато се
издига малко по малко, пред йогина като че ли се разкриват слой
след слой от неговия ум и различни видения и чудни сили идват
при него. Когато тя достигне до мозъка, той става съвършено
непривързан към тялото и ума; тогава душата открива, че е
свободна. Ние знаем, че гръбначният стълб е изграден по точно
определен начин. Ако обърнем числото осем хоризонтално ще
видим, че то се състои от две части свързани по средата си.
Представете си, че прибавяте осмица върху осмица и ги трупате
една върху друга – това представлява гръбначният стълб. Лявата
част е Ида, дясната е Пингала, а празният канал които преминава
през средата на гръбначния стълб, е Сушумна. Там където
завършва гръбначният канал, в края на кръстните прешлени,
надолу излиза един тънък нерв, а каналът продължава дори през
него, само че много по-фин. Каналът е затворен в долния си
край, който е разположен до така наречения сакрален сплит и
който е триъгълен по форма според съвременната физиология.
Различните сплитове които имат своите центрове в различните
точки на гръбначния стълб, биха могли съвсем добре да
представят “лотосите” на йогина.

    Йогинът разграничава няколко центъра (чакри), започвайки с
Муладхара, основния, и завършва със Сахасрара - хилядолистния
лотос намиращ се в мозъка. И така, ако приемем, че различните
сплитове представляват отделните лотоси, идеята на йогина може
да бъде разбрана много лесно чрез езика на съвременната
физиология. Знаем, че има два вида нервни импулси, протичащи по
нервите, единият е аферентен, а другият е еферентен; единият е
сетивен, а другият двигателен; единият е центростремителен, а
другият – центробежен. Първият вид пренася възприятията до
мозъка, а вторият вид – от мозъка към тялото. Всички тези
вибрации и импулси в края на краищата са свързани с мозъка.
Трябва да помним още няколко други факта, за да разчистим пътя
за обяснението, което ще последва. При мозъка гръбначният стълб
завършва с нещо подобно на луковица в продълговатия мозък,


                              31
която не е прикрепена за него, а плува свободно в мозъчна
течност, така че ако главата на човек бъде ударена, силата на
този удар ще се разсее по течността и луковицата няма да бъде
наранена. Това е един важен факт, който трябва да запомним.
Второ, трябва също да знаем, че от всички центрове, определено
трябва да запомним три Муладхара (основният), Сахасрара
(хилядолистния лотос в мозъка) и Манипура (лотосът, който се
намира на нивото на пъпа).

    Сега ще разгледаме един факт от физиката. Всички ние чуваме
за електричеството и различни други сили, свързани с него.
Какво е електричеството никой не знае, но доколкото е известно
това е вид движение. Има много и различни движения във
вселената; каква е разликата между тях и електричеството?
Представете си, че тази маса се движи, че молекулите, които я
съставляват се движат в различни посоки; ако те бъдат накарани
да се движат в една посока, това би било чрез електричеството.
Електрическото движение кара молекулите на едно тяло да се
движат в една посока. Ако всички въздушни молекули в една стая
бъдат накарани да се движат в една посока, стаята ще се
превърне в една гигантска батерия за електричество. Трябва да
запомним още нещо от физиологията – центърът, който регулира
респираторната или дихателната система в човека, упражнява един
вид контролиращо въздействие върху системата на нервните
импулси.

    Сега ще видим защо се практикува дишането. На първо място,
чрез ритмичното дишане се поражда тенденцията на всички
молекули в тялото да се движат в една и съща посока. Когато
умът се видоизмени във воля, нервните движения преминават в
един вид движение, подобно на електричеството, тъй като е било
доказано, че нервите проявяват полярност под въздействието на
електрическите течения. Това показва, че когато волята е
трансформирана в нервни движения тя се видоизменя в нещо като
електричество1. Когато всички движения на тялото са станали
съвършено ритмични, тялото сякаш се превръща в гигантска
батерия от воля. Тази колосална воля е точно онова, към което
йогинът се стреми. Следователно това е физиологическото
обяснение на дихателните упражнения. Те имат склонност да
привеждат тялото до състояние на ритмично действие и чрез
дихателния център, ни помагат да контролираме другите центрове.
Целта на Пранаяма тук е да бъде издигната навитата сила,
наречена Кундалини, до Муладхара.


1
  Т.е. умът се видоизменя във воля, а волята в нервни импулси, които имат
характер на протичащо електричество; затова може да се каже, че тогава
тялото представлява голяма батерия от воля.


                                     32
    Всичко което виждаме, което си представяме или сънуваме –
ние трябва да възприемем в пространството. Това е обикновеното
или елементарното пространство, наречено Махакаша. Когато
йогинът чете мислите на друг човек или възприема свръхсетивни
обекти, той ги вижда в друг вид пространство, наречено
Читтакаша или умственото пространство. Когато възприятието е
станало без никакви обекти и душата сияе в своята собствена
природа, то се нарича Чидакаша или пространство на познанието2.
Когато Кундалини се събуди и навлезе в канала на Сушумна,
всички възприятия са в умственото пространство. Щом тя достигне
до края на канала, който се отваря в мозъка, възприятието е без
никакви обекти и е в пространството на познанието. Ако вземем
аналогията за електричеството ние виждаме, че човек може да
праща поток от електричество само по жица3, но природата не се
нуждае от жици, за да изпраща огромни потоци от електричество.
Това доказва, че жицата в действителност не е необходима, а
само нашата неспособност да минем без нея ни кара да я
използваме.

    По подобен начин, информацията за всички усещания и
движения на тялото са изпращани до мозъка и от него към тялото
по жиците на нервите. Групите от сетивни и двигателни нерви
отговарят Ида и Пингала на йогите. Те са главните канали, по
които аферентните и еферентните импулси (т.е. към и от мозъка)
се движат. Но защо умът да не изпраща новини без никакви жици и
да не реагира без тях? Ние виждаме, че в природата това става.
Йогинът казва, че ако можете да правите това, вие сте се
освободили от оковите на материята. Как може да стане то? Ако
успеете да накарате електричеството да мине по Сушумна, канала
в средата на гръбначния стълб, вие сте решили проблема. Умът е
създал тази мрежа на нервната система и пак той трябва да я
разруши, така че жиците повече да не са му нужни, за да работи.
Единствено тогава при нас ще дойде всяко познание и робуването
на тялото ще си отиде; ето защо е толкова важно ние да
контролираме Сушумна. Ако успеем да изпратим умствения поток
през този кух канал без да използваме нишките на нервите като
жици, йогинът казва, че проблемът ще бъде решен и твърди, че
това може да бъде направено.

    При повечето хора каналът на Сушумна е затворен в долния си
край; в него не протича никакво действие. Йогините ни предлагат
практика, чрез която той може да бъде отворен и нервните

2
  Обектите в първия вид пространство и тези на първия вид възприятие са
материални, на втория вид са умствени и представляват идеи, а в третият вид
пространство и възприятие няма обекти.
3
  Читателят трябва да помни, че тези беседи са изнасяни преди откриването на
безжичната телеграфия. Бел.ред.


                                     33
движения да започнат да преминават през него. Когато едно
усещане бива отнесено до съответния център, той реагира. Тази
реакция, в случая на автоматичните центрове4, бива последвана от
движение; в случая на съзнателните центрове, тя е последвана
първо от възприятие и после от движение. Всяко възприятие е
реакция на някакво външно действие. Как тогава възникват
възприятията в сънищата? Там няма външно въздействие. Това
означава, че сетивните движения са складирани някъде. Например,
виждам един град; възприятието на този град идва като реакция
на усещанията породени от външните обекти, които се съдържат в
този град. С други думи, било е породено определено движение в
мозъчните молекули от движението във входящите (в мозъка)
нерви, които от своя страна са задвижени от външните обекти в
града. Сега, дори след дълго време, аз мога да си спомня този
град. Този спомен5 е съвсем същият феномен, само че в по-бледа
форма. Но откъде се появява действието, което пуска в ход дори
тази по-бледа форма на сходни вибрации в мозъка? Със сигурност
не от първоначалните усещания. Следователно трябва да е вярно,
че тези усещания са складирани или “навити” някъде и чрез
своето действие, те пораждат бледата реакция, която ние
наричаме възприятия по време на сън.

    Центърът, в който се намират всички тези остатъчни
усещания, и в който те сякаш са натрупани, се нарича Муладхара,
или коренното хранилище, а навитата енергия на действието е
Кундалини   или   “навитата”.  Много   е   вероятно  остатъчната
двигателна енергия също да се съхранява в този център, тъй като
след дълбока медитация върху външни обекти, онази част от
тялото, където се намира центърът на Муладхара (мястото около
кръстния сплит) се сгорещява. Ако тази навита енергия се
издигне, активира се и после бъде съзнателно накарана да се
движи по канала на Сушумна, докато тя въздейства върху
отделните центрове един след друг, ще последва огромна реакция.
Когато една съвсем малка част от енергията премине през някое
нервно влакно и причини реакция от центровете, възприятието
което се получава е или сън, или въображение6. Но когато чрез
силата на продължителна вътрешна медитация огромното количество
складирана енергия премине през Сушумна и “удари” центровете,
реакцията е колосална, безкрайно по-висша от реакцията под
формата на сън или въображение, и неизмеримо по-силна от
реакцията в резултат от сетивното възприятие. А когато достигне
до столицата на всички усещания, мозъка, целият мозък сякаш
реагира   едновременно   и  резултатът   е   пълният блясък   на
просветлението, възприятието на Аза. Докато Кундалини преминава

4
    На кихането, кашлянето, различните видове болка, изгаряне и т.н.
5
    Както и сънят.
6
    Или спомен.


                                       34
от център на център, слой след слой на ума на йогина се отваря
и той започва да възприема вселената в нейната фина или
каузална форма. Единствено тогава причините за тази вселена, и
като усещане, и като реакция, биват разкрити такива каквито са
и от това произтича всяко познание. И тъй като причините за нея
са вече известни, познанието за следствията следва със
сигурност.

    Затова събуждането на Кундалини е единственият начин за
постигане на Божествената мъдрост, свръхсетивното възприятие и
реализацията на духа. Това събуждане може да стане по различни
начини – чрез любов към Бог, по милостта на светците или чрез
силата на аналитичната воля при философа. Навсякъде където има
някакво проявление на свръхестествена сила или мъдрост, това
означава, че малък поток от Кундалини е намерил своя път през
Сушумна. Само че в мнозинството от тези случаи, хората по един
невеж начин се натъкват на някаква практика, която освобождава
само една малка част от навитата Кундалини. Всяка духовна
практика, съзнателно или несъзнателно, води към тази цел.
Човекът който мисли, че получава отговор на своите молитви, не
знае че тяхното сбъдване се осъществява чрез собствената му
природа, че той е успял чрез своето психическо състояние на
молитва да пробуди частица от тази огромна сила, която е
складирана в самия него. Онова което човек почита с различни
имена   в  невежество,  страх   и  мъка   -  за   него  йогинът
провъзгласява на света, че то е действителна сила, която се
съхранява във всяко същество и която е майката на вечното
щастие, ако само знаем как да се приближим към нея. А Раджа
Йога е наука за религията, единствената логическа основа на
всяка форма на религиозно обожание, на всички молитви, ритуали,
церемонии и чудеса.




                              V

                Контрол върху психичната Прана



    Сега ще се занимаем с упражненията в Пранаяма. Видяхме, че
първата стъпка според йогините е да контролираме движението на
белите дробове. Това което искаме да направим, е да почувстваме
фините движения, които протичат в тялото. Нашите умове са
излезли изцяло навън и са изгубили погледа върху фините
движения вътре в нас. Ако можем да започнем да ги чувстваме,


                              35
ние ще можем да започнем и да ги контролираме. Тези нервни
импулси се движат из цялото тяло, носейки живот и жизненост на
всеки мускул, но ние не ги чувстваме. Йогинът казва, че можем
да се научим да правим това. Как? Като се заемем и започнем да
контролираме движенията на белите дробове; когато сме правили
това в продължение на достатъчно дълго време, ще бъдем способни
да контролираме фините движения.

    Сега достигаме до упражненията на Пранаяма. Седнете
изправени; тялото трябва да бъде държано изправено. Въпреки че
гръбначният мозък не е свързан с гръбначния стълб, все пак той
е вътре в него. Ако седите изкривени, вие вредите на гръбначния
мозък, затова той трябва да бъде свободен. Всеки път когато
седите изкривени и се опитвате да медитирате, вие вредите на
себе си. Тези три части на тялото - гръдния кош, врата и
главата, трябва винаги да бъдат държани в права линия. Ще
откриете, че чрез малко практика това ще стане толкова лесно за
вас, колкото и дишането. Второто което трябва да се направи е
да придобием контрол върху нервите. Казахме, че нервният център
който контролира дихателните органи има един вид контролиращо
въздействие върху нервите и затова е необходимо ритмичното
дишане. А начина по който ние обикновено дишаме, изобщо не
трябва да се нарича дишане. То е много неравномерно. Освен това
има някои естествени различия при дишането между мъжете и
жените.

    Първият урок се състои в това просто да дишате по
равномерен начин, вдишване и издишване. Това ще хармонизира
организма ви. Когато сте практикували това за известно време,
ще направите добре да прибавите и повтарянето на някоя дума,
като например “Ом,” или някоя друга свята дума. В Индия ние
използваме определени символични думи, вместо да броим едно,
две, три, четири. Затова ви съветвам да прибавите и повтарянето
на “Ом” наум, или на някоя друга свята дума към Пранаяма. Нека
думата се носи навътре и навън заедно с дъха ви, ритмично,
хармонично и вие ще откриете, че цялото тяло става ритмично.
Тогава ще научите какво е покой. Сравнен с него, сънят не е
покой. Когато този покой дойде веднъж, най-изморените ви нерви
ще се успокоят и ще откриете, че всъщност не сте си почивали
истински никога преди това.

    Първият резултат от тази практика се вижда в промяната на
изражението на лицето при човек; острите черти изчезват; със
спокойната мисъл върху лицето идва спокойствието. След това
идва красивият глас. Никога не съм виждал йогин с дрезгав глас.
Тези признаци се появяват след няколкомесечна практика. След
практикуването на гореспоменатото дишане в продължение на
няколко дни, трябва да се заемете с по-сериозна практика. Бавно


                              36
изпълнете белите си дробове с въздух през Ида, лявата ноздра и
в същото време концентрирайте ума си върху потока на нервните
импулси. Представете си, че изпращате нервен ток надолу по
гръбначния стълб и удряте силно последния (кръстния) сплит или
най-ниско разположения лотос, който е триъгълен по форма и е
седалището на Кундалини. После задръжте този нервен поток там
за известно време. След това си представете, че бавно го
изтегляте с дъха си от другата страна, през Пингала и накрая
бавно издишайте въздуха през дясната ноздра. Ще намерите това
за малко трудно за практикуване. Най-лесният начин е да
запушите дясната си ноздра с палец и после бавно да вдишате
през лявата; после запушете и двете си ноздри с палец и
показалец и си представете, че изпращате този поток надолу и
удряте долния край на Сушумна; след това махнете палеца и
издишайте през дясната ноздра. После вдишайте бавно през същата
ноздра, като държите другата запушена с показалеца и запушете и
двете както преди това. Начинът по който индусите практикуват
това, би бил много труден в тази страна, защото те го правят от
деца и дробовете им са подготвени за него. Добре е вие да
започнете с четири секунди и после бавно да увеличавате.
Вдишайте за четири секунди, задръжте шестнадесет секунди и
после издишайте за осем. Това прави една Пранаяма. В същото
време мислете за основния лотос, който е триъгълен по форма;
концентрирайте ума си в този център. Въображението може да ви
помогне   в  голяма   степен  за   това.  Следващото   дихателно
упражнение е бавно да вдишате въздух и после веднага да го
издишате бавно, а после да задържите дробовете си без въздух,
като използвате същите секунди. Единствената разлика е, че в
първия случай въздуха се задържа вътре, а във втория – навън.
Второто е по-лесно. Упражнението в което задържате въздуха в
дробовете си, не трябва да се практикува твърде много. Правете
го само четири пъти сутрин и четири пъти вечер. После бавно
можете да увеличите времето и секундите. Ще откриете, че имате
силата да направите това и че то ви доставя удоволствие. Така
че увеличете неговата продължителност много внимателно и
предпазливо, на шест секунди (вдишване)1 вместо на четири. Това
упражнение може да ви навреди, ако не практикувате редовно.

    От трите процеса за пречистване на нервите описани по-горе,
първият и последният не са нито трудни, нито опасни. Колкото
повече практикувате първия, толкова по-спокойни ще бъдете.
Просто си казвайте на ум “Ом,” и можете да практикувате, дори
докато сте на работа. Ще бъде толкова много добре за вас. Някой

1
  Съотношението при това упражнение обикновено е: 1 (вдишване) : 4
(задържане) : 2 (издишване). Т.е. ако се прави вдишване за 4 сек., задържане
за 16 и издишване за 8, то когато се вдишва за 6 сек., задържането трябва да
бъде за 24 сек., а издишването – за 12.


                                     37
ден, ако практикувате усърдно, Кундалини ще бъде събудена. При
онези които практикуват по един или два пъти на ден, ще настъпи
просто малко покой на тялото и ума, и ще се появи красив глас;
но само при онези, които могат да продължат да практикуват, ще
се събуди Кундалини, цялата природа ще започне да се променя за
тях и книгата на познанието ще се отвори. Повече няма да имате
нужда да прибягвате до книгите за познание; самият ви ум ще е
станал вашата книга, съдържаща безкрайно познание. Вече говорих
за нервните течения на Ида и Пингала, протичащи от двете страни
на гръбначния стълб, както и за Сушумна, празния канал в
центъра ба гръбначния мозък. Тези три присъстват във всяко
животно; всяко същество което има гръбначен стълб, има тези три
функции. Но йогите твърдят, че при обикновените хора каналът на
Сушумна е затворен; неговото действие не е видимо, докато
другите две функции пренасят сила до различни части на тялото.

    Единствено при йогина Сушумна е отворен. Когато това стане
и енергията започне да се издига, ние преминаваме отвъд
сетивата, умовете ни стават свръхсетивни и свръхсъзнателни –
преминаваме дори отвъд интелекта, там, където разумът не може
да достигне. Да отвори Сушумна е главната цел на йогина. Според
него по дължината на този канал са подредени различните
центрове, или на по-образен език, лотосите, както са наречени.
Най-ниско разположеният се намира на долния край на гръбначния
стълб и се нарича Муладхара, следващият е Свадхищхана, третият
е Манипура, четвъртият е Анахата, петият – Вишуддха, шестият –
Аджна и седмият е Сахасрара или “хилядолистният лотос”. От тях
в момента са ни нужни познания само за най-ниския, Муладхара и
най-високия, Сахасрара. Цялата енергия трябва да бъде издигната
от своето седалище в Муладхара и да бъде отведена до Сахасрара.
Йогините твърдят, че от всички енергии в човешкото тяло, най-
висшата е онази, която те наричат “Оджас”. Оджас е складирана в
мозъка и колкото повече от тази енергия човек има в главата си,
толкова по-силен е той - толкова по-интелектуален и духовно
силен. Един човек може да говори с красив език и да изразява
красиви мисли, и въпреки това те да не впечатляват хората; друг
може да не говори нито с красиви думи, нито да казва красиви
мисли и все пак неговите думи да очароват другите. Всяко негово
движение разкрива сила. Това е силата на Оджас.

    Във всеки човек има повече или по-малко складирана Оджас.
Всички сили които действат в тялото в своето най-висше
проявление стават Оджас. Трябва да запомните, че това е въпрос
единствено на трансформация. Същата сила която навън действа
като електричество или магнетизъм, може да се видоизмени във
вътрешна сила; същите сили които действат като мускулна
енергия, могат да се изменят в Оджас. Йогите казват, че онази



                              38
част от човешката енергия, която се проявява като сексуална
енергия,   в   сексуална   мисъл,   когато   бъде   възпряна   и
контролирана, лесно се изменя в Оджас, и тъй като Муладхара
направлява всички тези процеси, йогинът отделя специално
внимание на този център. Той се опитва да превърне цялата си
сексуална енергия в Оджас. Единствено целомъдреният мъж или
жена са тези, които могат да накарат Оджас да се издигне и да я
натрупат в мозъка си; ето защо целомъдрието винаги се е смятало
за най-висшата добродетел. Всеки може да почувства, че ако той
е нецеломъдрен, духовността отлита от него, той губи умствената
си сила и моралната си енергия. Ето защо във всички религиозни
ордени по света, които са създавали духовни гиганти, вие винаги
ще откриете, че там се настоява за абсолютно целомъдрие. Ето
защо са се появили монасите, отказвайки се от брака. Човек
трябва да спазва абсолютна непорочност в мисълта, думите и
делата си; без такава Раджа Йога е опасна, и може да доведе до
лудост. Ако хората практикуват Раджа Йога и в същото време
живеят нечист живот, как могат те да очакват да станат йогини?




                                    VІ

                        Пратяхара и Дхарана



    Следващият етап се нарича Пратяхара. Какво представлява
това? Вие знаете как идват възприятията. Първо действат
външните инструменти, после вътрешните органи действат в тялото
чрез мозъчните центрове и накрая стои умът. Когато всички те се
групират и се свържат с някакъв външен обект, ние го
възприемаме. В същото време е много трудно да концентрираме ума
и да го свържем само с един орган; умът е като роб.

    Постоянно слушаме как всички на света учат, “Бъди добър,”
“Бъди добър,” “Бъди добър.” Едва ли има дете родено в която и
да е страна, на което да не са казвали, “Не кради,” “Не лъжи,”
но никой не казва на детето как то може да не прави това.
Думите няма да му помогнат. Защо то да не стане крадец? Ние не
го учим как да не краде, а просто му казваме, “Не кради.” Само
когато го научим как да контролира ума си, му помагаме


                               39
наистина. Всички действия, вътрешни и външни, се осъществяват
когато умът се свърже с определените центрове, наречени органи.
Доброволно или не, той бива накаран да се свърже с центровете и
ето защо хората се чувстват нещастни и извършват глупави
постъпки, които - ако умът беше под контрол - те не биха
направили. Какъв би бил резултатът от контрола върху ума? Ако
го имаше, той не би се съединявал с центровете на възприятие и
тогава естествено чувствата и желанията му биха били под
контрол. До тук всичко е ясно. Но възможно ли е това? Съвършено
възможно е. Виждате го и в наши времена; лечителите чрез вяра
учат хората да отричат нещастието, болката и злото. Тяхната
философия е по-скоро заобиколна, но тя също е едно ниво от
Йога, на което те по някакъв начин са спрели пътя си. Винаги
когато успеят да накарат човек да отхвърли страданието като го
отрече, те в действителност използват част от Пратяхара, тъй
като правят ума на човека достатъчно силен да игнорира сетивата
си. В малка степени и за известно време, хипнотизаторите също
стимулират у пациента един вид болестна Пратяхара чрез своето
внушение. Така нареченото хипнотично въздействие може да
въздейства само върху един слаб ум. И докато един шарлатанин,
чрез средствата на фиксирания поглед или по някакъв друг начин,
не успее да доведе ума на субекта в един вид пасивно, болестно
състояние - неговите внушения никога няма да подействат.

    Но контролът върху нервните центрове, който е установен за
известно време от хипнотизатора върху хипнотичния пациент или
пациента на лечението чрез вяра е осъдителен, защото той води
до пълна гибел. Това не е истински контрол върху мозъчните
центрове на човек чрез силата на неговата собствена воля, а
представлява едно зашеметяване на ума на пациента за известно
време чрез внезапни удари, които са нанасяни върху него от
волята на някой друг. Това може да бъде оприличено на следното:
вместо да опитаме да възпрем лудото препускане на буен конски
впряг чрез средствата на юздите и мускулната сила, да накараме
някой друг да нанесе тежки удари по главите на конете, за да ги
зашемети, като по този начин ги направи кротки. При такъв
процес човекът върху който се въздейства губи част от своите
умствени енергии, докато накрая умът, вместо да придобие сила и
съвършен   контрол,  става   безформена   и  безсилна   маса  и
единствената цел на пациента става приюта за душевно болни.

    Всеки опит за контрол, който е несъзнателен и не произтича
от ума на контролирания, не само е пагубен, но в края на
краищата е обречен на провал. Целта на всяка душа е свободата и
господството - свободата от робството на материята и мисълта и
господството над вътрешната и външната природа. Вместо да води
към това, всеки поток от волята на друг човек, в каквато и



                              40
форма да идва той, независимо дали като директен контрол върху
органите или като насилствен контрол, докато човек е в някакво
болестно състояние – само запоява още една брънка към вече
съществуващата тежка верига на робството на миналите мисли и
миналите суеверия. Затова внимавайте как позволявате на другите
да ви въздействат. И внимавайте да не доведете някого
несъзнателно до гибел. Наистина, някои успяват да правят добро
на много хора за известно време като дават нова насока на
техните склонности, но същевременно те носят гибел за милиони
чрез   несъзнателните    внушения,   които   пръскат   наоколо,
предизвиквайки в мъжете и жените онова болестно, пасивно и
хипнотично състояние, което ги прави накрая почти бездушни.
Следователно, всеки един който иска някой друг да вярва сляпо в
нещо или повлича хората след себе си чрез контролиращата сила
на своята по-силна воля - вреди на хората, дори и да не иска
това.

    Затова   използвайте    собствените   си    умове    -  сами
контролирайте своите тела и умове и помнете: ако не сте болен
човек, нито една външна воля не може да ви повлияе; така че
избягвайте всеки – колкото и велик и добър да е той – който ви
кара да вярвате сляпо. По цял свят има танцуващи, подскачащи и
виещи секти, които се разпространяват като зараза, когато
започнат да пеят, танцуват и проповядват; те също са един вид
хипнотизатори. Те упражняват изключителен контрол за известно
време върху чувствителните хора и - колко жалко! – много често,
в края на краищата, унищожават цели раси. Да, наистина е по-
здравословно за един индивид или за една раса да си останат
лоши,   отколкото   да   бъдат   привидно    добри   чрез  такъв
болестотворен външен контрол. Сърцето на човек унива при
мисълта за това какви огромни щети са нанесли на човечеството
такива безотговорни, но в същото време добронамерени религиозни
фанатици. Те не знаят, че умовете които достигат до внезапен
духовен подем под въздействие на техните внушения от музика и
молитви, просто правят себе си пасивни, болни и безсилни и се
отварят за всяко чуждо внушение, може би и лошо. Тези невежи и
заблудени хора дори и не сънуват, че докато се поздравяват със
своите чудотворни сили да трансформират човешките сърца - за
които те смятат, че някое седящо в облаците Същество ги е
изляло отгоре им - в същото време посяват семената на бъдещ
упадък, престъпления, лудост и смърт. Знайте, че това е опасно
и го избягвайте с всички средства, които са по силите ви.

    Онзи който е успял в свързването с, или отделянето на своя
от центровете по своя воля, е успял в Пратяхара; Пратяхара
означава “събиране към,” възпиране на силите на ума насочени
навън и освобождаването му от робството на сетивата. Когато



                               41
бъдем способни да направим това, тогава ще имаме истински
характер; единствено тогава ще сме направили една голяма крачка
към свободата; преди това сме само машини.

    Колко е трудно да бъде контролиран умът! Той много уместно
се сравнява с полудяла маймуна. Имало една маймуна, неспокойна
по природа, каквито са всички маймуни. Като че ли това не
стигало, но някой й дал да пие вино на воля, така че тя станала
още по-неспокойна. След това я ужилил скорпион. Когато човек
бъде ужилен от скорпион, той подскача насам-натам цял ден; така
че бедната маймуна се намирала в по-лошо състояние от всякога.
За да направи нейното нещастие пълно, един демон се вселил в
нея. Какви думи биха могли да опишат неконтролируемото
безпокойство на тази маймуна? Човешкият ум е като тази маймуна,
непрестанно активен по природа; освен това той се опиянява от
виното на желанието, увеличавайки по този начин своята буйност.
След като желанието завладее ума му, идва ужилването на
завистта от успеха на другите и накрая демонът на гордостта се
вселява в него, карайки го да си придава голяма важност. Колко
е трудно да бъде контролиран такъв ум!

    Затова първото упражнение е да седим за известно време,
като оставим ума да си тече свободно. Той клокочи и се пени
през цялото време. Той е като маймуна, която подскача насам-
натам. Нека тя скача, колкото си иска; вие просто чакайте и
наблюдавайте. Познанието е сила, казва поговорката, и това е
вярно. Докато не узнаете какво прави умът, не можете да го
контролирате. Дайте му свобода; в него може да се появят много
грозни и противни мисли. Но вие ще откриете, че с всеки изминал
ден неговите приумици стават все по-слаби и по-слаби, че с
всеки ден той става все по-спокоен. В първите няколко месеца ще
откриете, че умът има много, много мисли, а по-късно ще видите,
че те са намалели в известна степен, а след още няколко месеца,
те ще стават все по-малко и по-малко, докато накрая умът не
бъде поставен под съвършен контрол; но ние търпеливо трябва да
практикуваме ежедневно. Веднага щом парата бъде пусната в
действие, двигателят трябва да тръгне; веднага щом се появи
нещо пред нас, ние трябва да го възприемем; затова човекът, за
да докаже че той не е машина, трябва да демонстрира, че не се
намира под контрол на нищо. Този контрол на ума и възпирането
му да се свърже с центровете (на възприятие), е Пратяхара. Как
се практикува тя? Това е огромна работа, която не може да бъде
свършена в един ден. Само след търпелива, продължила години
работа, можем да успеем.

    След като сте практикували Пратяхара за известно време,
направете следващата крачка, Дхарана, или задържането на ума в
определена точка. Какво означава това? Принуждаването на ума да


                              42
почувства определени части на тялото за сметка на други.
Например, опитайте се да почувствате само ръката си за сметка
на всички останали части. Когато Читта или умственото вещество
бъде затворено и ограничено в едно място, това е Дхарана. Тази
Дхарана може да бъде различни видове; едновременно с нея е
добре да поиграем малко с въображението си. Например, умът
трябва да бъде накаран да мисли за една точка в сърцето. Това е
много трудно; по-лесно е да го направим, ако си представим един
лотос там. Този лотос е пълен със светлина, сияйна светлина.
Концентрирайте ума си върху това. Може да мислите за лотоса на
мозъка като пълен със светлина или за различните центрове,
споменати по-рано.

    Йогинът трябва винаги да практикува. Той трябва да се опита
да живее сам; приятелството с различни видове хора разсейва
ума; той не трябва да говори много, защото говоренето също
разсейва; не трябва да работи много, защото твърде усилената
работа разсейва ума; той не може да бъде контролиран след цял
ден тежка работа. Човекът който спазва горните правила може да
стане йогин. Такава е силата на Йога, че дори и малка част от
нея носи огромна полза. Тя няма да нарани никого, а напротив,
ще донесе полза на всекиго. Преди всичко, тя ще намали нервната
възбуда, ще донесе спокойствие, ще ни направи способни да
виждаме нещата по-ясно. Темпераментът ни ще стане по-добър и
здравето ни също ще се подобри. Доброто здраве ще бъде един от
първите нейни признаци, както и красивият глас. Недостатъците
на гласа ще изчезнат. Това е един от многото резултати, които
ще настъпят. При онези които практикуват усилено, ще се появят
още много признаци. Те понякога ще чуват звуци като звън на
камбани на голямо разстояние, които се сливат и достигат до
ушите като един продължителен звук. Понякога ще бъдат виждани
някои неща, като например малки петънца светлина, които се
носят и стават все по-големи и по-големи; и когато тези неща
настъпят, знайте че прогресирате бързо.

    Тези които искат да бъдат йогини и да практикуват усилено,
първо трябва да се погрижат за своята диета. Онези които искат
само малко практика за всекидневния напрегнат живот, нека те не
ядат много; иначе могат да ядат каквото пожелаят. За тези които
искат да направят бърз прогрес и да практикуват усърдно,
строгата диета е абсолютно необходима. Те ще намерят за
ползотворно да се хранят само с мляко и зърнени храни в
продължение на няколко месеца. Докато тяхното устройство става
все по-фино и по-фино, в началото те ще откриват, че най-
малката нередовност ги изкарва извън равновесие. Преди човек да
е достигнал съвършения контрол, една хапка храна в повече или




                              43
по-малко ще смущава цялата му система; след това той ще може да
яде каквото пожелае.

    Когато човек започне да се концентрира, дори падането на
игла ще му се струва като гръмотевица, която преминава през
мозъка му. Тъй като органите стават по-фини, възприятията също
стават по-фини. Това са етапите, през които ние трябва да
преминем и всички онези които постоянстват, ще успеят. Откажете
се от всякакви спорове и всичко друго, което ви разсейва. Има
ли нещо в сухите и неразбираеми интелектуални приказки? Те само
изваждат ума извън равновесие и го смущават. Фактите на фините
нива трябва да бъдат реализирани. С говорене ли ще стане това?
Затова се откажете от празните приказки. Четете само онези
книги, които са били написани от хора постигнали реализация.

    Бъдете като бисерната мида. Има една красива индийска
басня, в която се разказва, че ако вали когато звездата Свати е
в зенита си и капка от тази дъждовна вода падне в някоя мида,
тя се превръща в перла. Мидите знаят това и когато звездата
свети, излизат на повърхността на водата и остават да чакат, за
да уловят скъпоценната дъждовна капка. Когато тя капне отгоре
им, мидите бързо затварят черупките си и се гмуркат на дъното
на морето, където търпеливо превръщат капката в перла. Ние
трябва да постъпим по същия начин. Първо чуйте, след това
разберете и накрая, изоставяйки всичко което ви разсейва,
затворете умовете си за външните влияния и развийте истината
вътре във вас. Има опасност да пропилеете своите енергии, ако
често приемате една идея само защото е някаква новост за вас и
после се отказвате от нея заради друга, по-нова. Заемете се с
едно нещо, правете него - завършете го и не се отказвайте преди
да сте видели края му. Този който може да стане луд по една
идея, само той вижда светлината. Онези които само “гризват” по
нещо оттук и после друго оттам, никога няма да постигнат нищо.
Те може и да погъделичкват нервите си за момент, но с това се
приключва всичко. Те ще бъдат роби в ръцете на природата и
никога няма да излязат отвъд сетивата.

    Онези които наистина искат да бъдат йогини, трябва да се
откажат – веднъж завинаги – от това гризане на разни неща.
Заемете се с една идея. Превърнете тази идея в своя живот –
мислете за нея, мечтайте за нея, живейте я. Нека мозъка,
мускулите, нервите и всяка част от вашето тяло да се изпълнят
само с тази идея - оставете на мира всяка друга. Това е пътят
към успеха и начинът, по който великите духовни гиганти са
създавани. Другите са само говорещи машини. Ако наистина искаме
да бъдем блажени и да направим и другите блажени, ние трябва да
отидем по-надълбоко. Първата стъпка която трябва да направим, е
да не безпокоим напразно ума си и да не общуваме с хора чиито


                              44
идеи са смущаващи. Всеки от вас знае, че определени хора,
определени места, определени храни ви отблъскват. Избягвайте
ги; а онези които искат да се изкачат до най-висшето, трябва да
избягват всяка компания, независимо дали добра или лоша.
Практикувайте усърдно; няма значение дали ще живеете или ще
умрете. Вие трябва да се гмурнете и да работите, без да мислите
за резултатите. Ако сте достатъчно храбри, за шест месеца ще
бъдете съвършени йогини. Но онези които вземат съвсем малко от
това и по малко от всичко останало, не правят прогрес. Няма
полза само да слушате уроци. За онези които са пълни с Тамас,
които са невежи и нечувствителни, онези, чиито умове никога не
могат да се концентрират върху никоя идея и които само копнеят
за нещо, което да ги развлича – за тях религията и философията
са просто обекти за забавление. Това са непостоянните хора. Те
чуват нещо да се говори, мислят го за много хубаво, а после се
прибират у дома си и забравят всичко. За да успеете, трябва да
притежавате огромно постоянство, огромна воля. “Ще изпия
океана,” казва упоритата душа, “по моя воля планините ще се
сринат.” Имайте такъв вид енергия, такъв вид воля, работете
усилено и ще постигнете целта.




                              VІІ

                        Дхяна и Самадхи



    Досега разгледахме бегло различните етапи в Раджа Йога,
освен по-фините като тренирането на концентрацията – целта към
която Раджа Йога ще ни отведе. Ние виждаме, че цялото наше
познание като човешки същества, което наричаме рационално, е
свързано със съзнанието. Моето съзнание за тази маса и за
вашето присъствие, ме кара да знам, че масата и вие сте тук. В
същото време, има голяма част от моето битие, за която аз не
съм съзнателен. Всички органи вътре в тялото, различните части
на мозъка – никой не е съзнателен за тях.

    Когато ям храна, аз го правя съзнателно; когато я
асимилирам - го правя несъзнателно. Когато всички части на
тялото ми са подсилвани от кръвта, това става несъзнателно. И
все пак аз съм този, който прави това – в това едно тяло не
може да има двадесет други дỳши. Как знам, че го правя аз, а не


                              45
някой друг? Някой може да се опита да ме убеди, че моята работа
е само да ям и да смилам храната, а подсилването на тялото от
храната се прави за мен от някой друг. Това не може да е вярно,
защото може да бъде демонстрирано, че почти всяко действие за
което ние сме несъзнателни в момента, може да бъде доведено до
нивото на съзнанието. Сърцето бие очевидно без нашия контрол.
Никой от нас тук не може да контролира сърцето си. Но чрез
практика човек може да постигне контрол дори върху сърцето си,
докато то не започне да бие по негова воля – бавно или бързо,
или почти да спре. Върху почти всяка част от тялото може да се
постигне контрол. Какво показва това? Че функциите които са под
нивото на съзнанието, също се изпълняват от нас, само че ние
правим това несъзнателно. Следователно има две нива, на които
работи човешкият ум. Първо е съзнателното ниво, на което всяко
действие винаги придружавано от чувството за егото. После идва
несъзнателното   ниво,   където  нито   едно   действие   не   е
придружавано от чувството за его. Тази част от умствената
дейност, която не е съпътствана от егото е несъзнателна
дейност, а онази която е съпроводена от чувството за “аз”, е
съзнателна дейност. При по-низшите животни        несъзнателната
дейност се нарича инстинкт. При по-висшите животни, както и при
най-висшето от всички, човекът, преобладава онова, което се
нарича съзнателна дейност.

    Но всичко не свършва дотук. Има още по-висше ниво, на което
може да действа умът. Той може да излезе отвъд съзнанието.
Точно както несъзнателната дейност е под нивото на съзнанието,
така съществува друга дейност, която е над съзнанието и която
също не е придружавана от чувството за его. Чувството за “аз” е
само средното ниво. Когато умът е над или под тази линия, това
чувство за “аз” не съществува и все пак умът работи. Когато той
излезе отвъд тази линия на самосъзнанието, той навлиза в
Самадхи или свръхсъзнанието. Но как например ние разбираме, че
човек който е в Самадхи, не е слязъл под нивото на съзнанието и
не е деградирал вместо да се издигне нагоре? И двата вида
(умствени) дейности не са съпроводени от его. Отговорът е, че
чрез следствията и по резултатите от дейността ние познаваме
това, което се намира отдолу и отгоре тази линия. Когато човек
навлезе в дълбок сън, той навлиза в ниво, което е под
съзнателното. Той работи с тялото си през цялото време - диша,
може би се движи в съня си, без това да е съпроводено от
някакво чувство на его; той е несъзнателен и когато се върне от
съня си е същият човек като онзи, който е отишъл да спи. Общият
сбор от познанието, което той е имал преди да навлезе в съня, е
същото; то не нараства ни най-малко. Не идва никакво
просветление. Но когато човек навлезе в Самадхи, ако влезе в
него като глупак, излиза като мъдрец.


                               46
    Кое поражда разликата? От едното състояние човек излиза
съвсем същия какъвто е бил, когато е влязъл в него, а от
другото излиза просветлен, пророк и светец, целият му характер
е изменен - целият му живот е променен и просветлен. Това са
двете следствия. Понеже тези следствия са различни, причините
за тях също трябва да са различни. Тъй като това просветление с
което човек излиза от Самадхи е много по-висше от онова
състояние, което може да бъде придобито в несъзнателност и от
това, което може да бъде достигнато чрез размишление в
съзнателност, следователно то трябва да е свръхсъзнателно
състояние.

    Това накратко, е идеята за Самадхи. Какво е нейното
приложение? То е следното: Полето на разума и на съзнателните
действия на ума е тясно и ограничено. Има една малка окръжност,
в която човешкия разум трябва да се движи. Той не може да
излезе извън нея. Всеки негов опит да го направи е невъзможен и
все пак отвъд това се намира всичко, което е скъпо за
човечеството. Всички въпроси дали има безсмъртна душа, Бог или
някакво висше съзнание, което направлява вселената, са отвъд
полето на разума. Той никога не може да им отговори. Какво
казва разумът? Той казва, “Аз съм агностик; не знам дали
отговорът е да или не.” И все пак тези въпроси са толкова важни
за нас. Без техния правилен отговор, човешкият живот би бил
безсмислен. Всички наши етически теории, всички наши морални
отношения, всичко, което е велико и добро в човешката природа,
е било моделирано според отговорите, които са дошли отвъд този
кръг. Затова е много важно ние да получим отговори на тези
въпроси. Ако животът е само една кратка игра, а вселената е
само “случайна комбинация от атоми,” тогава защо аз трябва да
правя добро на другите? Защо трябва да проявявам милосърдие,
справедливост и съчувствие?   Най-доброто нещо за нас в такъв
свят би било да се възползваме от момента и всеки да живее сам
за себе си. Ако няма надежда, защо трябва да обичам своя брат,
а не да му прережа гърлото? Ако не съществува нищо отвъд, ако
няма свобода, а само ненарушими и мъртви закони, то тогава
единственото което аз трябва да правя, е да се опитвам да бъда
щастлив тук. Днес ще откриете хора които казват, че те имат за
основа на своя морал утилитарното гледище. В какво се състои
то?   Да се осигури възможно най-много щастие за възможно най-
голям брой хора. Защо да правя това? Защо да не създавам най-
голямото нещастие за най-много хора, ако това ще ми помогне?
Как биха отговорили на този въпрос утилитаристите? Откъде
знаете кое е правилно и кое е погрешно? Аз съм движен от своето
желание за щастие и го удовлетворявам – това е в природата ми;
не знам нищо отвъд това. Имам своите желания и трябва да ги
удовлетворя; защо трябва да се оплаквате? От друга страна,


                              47
откъде идват всички тези истини за човешкия живот, за морала,
за безсмъртната душа, за Бог, за това да бъдем добри и преди
всичко - да бъдем себеотрицателни?

    Цялата етика, всяка дейност и цялата човешка мисъл се
градят върху тази единствена идея за себеотрицанието. Цялото
понятие за човешкия живот може да бъде обобщено с тази
единствена   дума  -   себеотрицание.   Защо    трябва   да  бъдем
себеотрицателни?   Вие    наричате   себе    си    рационалист   и
утилитарист, но ако не ми покажете поне едно основание за
утилитаризма, аз бих ви нарекъл нерационален човек. Кажете ми
една причина, поради която да не бъда егоист. Да помолиш някого
да бъде себеотрицателен, може да бъде нещо хубаво от гледна
точка на поезията, но поезията не е разумът. Защо да не бъда
егоист, защо да бъда добър? Защото Г-н или Г-жа Еди-си-кои
казват така, не е отговор за мен. Къде е ползата от това да
бъда себеотрицателен? За мен смисълът се състои в това да бъда
егоист, ако това означава най-много щастие. Какъв е отговорът
на този въпрос? Утилитаристът никога не може да го даде.
Отговорът е, че този живот е само една капка в безкрайния
океан, една брънка от безкрайна верига. Откъде са взели идеята
за себеотрицанието онези, които са я проповядвали? Ние знаем,
че тя не е инстинктивна, защото животните които имат инстинкти,
не я познават. Тя не е и на разума; разумът не знае нищо за
нея. Откъде са дошли тези идеи?

    При изучаването на историята ние откриваме, че всички
велики учители които някога са живели на света, поддържат една
обща идея. Всички те заявяват, че са получили своите истини от
отвъд, само че много от тях не са знаели къде е това. Например,
един от тях би казал, че при него е дошъл ангел във формата на
човешко същество с криле и му е известил: “Чуй, О човече, това
е посланието.” Друг твърди, че някоя Дева (божество) или сияйно
същество му се е явило. Трети казва, че е сънувал как някакъв
негов предшественик е дошъл и му е разкрил определени неща. Той
не е знаел нищо освен това. Но общото е това, че всеки от тях
претендира, че това познание е достигнало до него из отвъд, а
не чрез неговата мисловна сила. На какво учи науката на Йога?
Тя учи как всички те са били прави да твърдят, че цялото тяхно
познание е дошло при тях някъде отвъд разума, но то също така е
дошло от тях самите.

    Йогинът   учи,  че   умът   има  едно   по-висше  ниво   на
съществуване,   което   се   намира  над   разума   –  това   е
свръхсетивното състояние и когато човек го достигне, познанието
намиращо се отвъд разума идва при него. Метафизическото и
трансценденталното познание идва при този човек. Това състояние
на излизане извън разума, надвишаващо обичайната човешка


                                48
природа, може понякога да дойде при човек, който не разбира
науката за него; той неочаквано попада на него. И когато това
стане, той обикновено започва да го интерпретира като идващо
отвън.    Това    обяснява    защо    едно    вдъхновение   или
трансценденталното познание - въпреки че е едно и също в
различните страни - в една страна ще изглежда, че идва чрез
ангел, в друга чрез Дева, а в трета – чрез Бог. Какво означава
това? Това значи, че умът е внесъл познанието според своята
собствена природа и откриването му е било интерпретирано според
вярването и образованието на човека, чрез когото то е дошло.
Действителният факт е, че тези различни хора сякаш са се
натъквали неочаквано на това свръхсъзнателно състояние.

    Йогинът казва, че наистина има голяма опасност от това. В
много случаи има опасност да не се стигне до мозъчно
разстройство, а като общо правило ще откриете, че тези хора, на
които това състояние се е случило ненадейно и което те не са
разбирали - колкото и велики да са били – все пак са вървели
пипнешком в тъмнината и обикновено са подхранвали някакъв вид
странно суеверие едновременно с познанието си. Те са се открили
за различни халюцинации. Мохамед е твърдял, че Архангел Габриел
е дошъл един ден при него в пещерата му и го взел на гърба на
небесния кон Харак, за да посети небесата. Но при все това,
Мохамед е казал и някои удивителни истини. Ако прочетете
Корана, ще откриете най-възхитителните истини примесени със
суеверия. Как бихте обяснили това? Този човек несъмнено е
получил вдъхновение, но това сякаш е станало с него случайно.
Той не е бил трениран йогин, и не е знаел причината за това,
което прави. Спомнете си доброто, което Мохамед е сторил на
света, но си припомнете и злините, които са извършени поради
неговия фанатизъм! Помислете си за милионите, които са били
посечени заради неговите учения, за майките лишени от децата
си, за децата превърнати в сираци, за многобройните разрушени
изцяло страни, за милионите и милиони избити хора!

    Ние виждаме тази опасност изучавайки живота на големите
учители като Мохамед и някои други. Все пак откриваме, че в
същото време всички те са били вдъхновени. Но винаги когато
някой пророк е попадал на свръхсъзнателно състояние извисявайки
своята емоционална природа, той се е връщал от него не само с
много истини, но и с някакъв вид фанатизъм, с някакво суеверие,
което е нанесло толкова щети на света, колкото величието на
неговото учение е помогнало на хората. За да извлечем нещо
разумно от масата противоречия, които наричаме човешки живот,
ние трябва да надраснем своя разум, но трябва да направим това
бавно   и  научно,  с   редовна  практика,   като  същевременно
отхвърляме всяко суеверие. Трябва да се заемем с изучаването на



                              49
свръхсъзнателното състояние точно така, както бихме направили с
всяка друга наука. Трябва да положим своите основи върху разума
и да го следваме до там, до където може да ни заведе, а когато
той се провали, пак същият този разум ще ни покаже пътя към
най-висшето ниво. Когато чуете някой да казва, “Аз съм
вдъхновен,” след което започне да приказва нерационално,
отхвърлете го. Защо? Защото тези три състояния – инстинкт,
разум и свръхсъзнание, или с други думи, несъзнателното,
съзнателното и свръхсъзнателното – принадлежат на един и същи
ум. В един човек няма три ума, а едно от неговите състояния се
развива в другите две. Инстинктът се развива в разум, а разумът
– в трансцендентално съзнание; следователно, нито едно от тези
състояния   никога  не   противоречи  на   другите.  Истинското
вдъхновение никога не противоречи на разума, а го завършва.
Точно както откривате великите пророци да казват, “Идвам не за
да руша, а за да градя,” така вдъхновението винаги доизгражда
разума и е в хармония в него.

    Всички отделни етапи в Йога имат за цел да ни отведат
научно до свръхсъзнателното състояние, Самадхи. И което е
повече и жизненоважно да разберем - вдъхновението е в природата
на всеки човек точно толкова, колкото е било и в тази на
древните пророци. Тези пророци не са били уникални; това са
били хора като вас и мен, но велики йогини. Те са достигнали до
свръхсъзнанието и вие и аз също можем да постигнем това. Те не
са били странни хора. Самият факт, че някой човек някога е
достигал до това състояние доказва, че това е възможно за всеки
човек. И не само че е възможно, но в края на краищата всеки
трябва да го достигне - и това е религията. Опитът е
единственият учител, който имаме. Можем да си говорим и
разсъждаваме през целия си живот, но ние не сме способни да
разберем и една дума от истината, докато сами не я изпитаме. Не
можете да се надявате човек да стане хирург като просто му
дадете няколко книги. Не можете да задоволите любопитството ми
да видя някоя страна, ако само ми покажете нейна карта. Аз
трябва да имам действителен опит. Картите могат да създадат
единствено по-голямо любопитство в нас да достигнем съвършеното
познание. Отвъд това, те нямат никаква стойност. Вкопчването в
книгите само изражда човешкия ум. Съществувало ли е някога по-
ужасно богохулство от твърдението, че цялото познание за Бог е
затворено в тази или онази книга? Как смеят хората да наричат
Бог безкраен и в същото време да се опитват да го напъхат между
кориците на една малка книга? Разбира се онова избиване и
колене е отминало1, но светът все още е много здраво обвързан от
вярата си в книгите.

1
    Което най-често е породено от сляпото придържане към определена книга.


                                       50
    За да се достигне до свръхсъзнателното състояние по научен
начин, е необходимо да се премине през различните етапи на
Раджа Йога, които ви обяснявах досега. След Пратяхара и Дхарана
ние достигаме до Дхяна или медитацията. Когато умът бъде
приучен да остава фиксиран върху някакъв вътрешен или външен
обект, той получава силата да тече в един непрекъснат поток към
тази точка. Това състояние се нарича Дхяна. Когато човек така е
интензифицирал силата на Дхяна, че стане способен да отхвърли
външната част от възприятието и остане да медитира само върху
вътрешната му част или неговия смисъл, това състояние се нарича
Самадхи. Трите заедно – Дхарана, Дхяна и Самадхи – се наричат
Самяма. Или с други думи, ако човек може първо да се
концентрира върху някой обект, ако след това е способен да
продължи да бъде в състояние на концентрация и накрая, чрез
тази продължителна концентрация, да поддържа единствената мисъл
за вътрешната страна на възприятието, на което обектът е бил
следствие - този ум придобива контрол над всичко.

    Това медитативно състояние е най-висшето състояние на
съществуване. Но докато съществува желанието, никакво истинско
щастие не може да дойде. Единствено съзерцателното изследване
от позицията на свидетел е това, което може да ни донесе
истинска радост и щастие. Животното намира своето щастие       в
сетивата, човекът – в своя интелект, а богът – в духовното
съзерцание. Единствено за душата постигнала това съзерцателно
състояние,   светът  наистина   става   красив.   Многообразните
изменения на природата представляват една панорама от красота и
възвишеност за онзи, който не се смесва с тях и не желае нищо.

    Тези идеи трябва да бъдат разбрани в Дхяна или медитацията.
Чуваме един звук. Първа е външната вибрация; след това е
нервното движение, което я отнася до ума; трета идва реакцията
на ума заедно с просветването на познанието за обекта, който е
бил външната причина за тези различни изменения от етерни
вибрации в умствени реакции. В Йога тези три процеса се наричат
Шабда (звук), Артха (смисъл) и Джнана (познание). На езика на
физиката и физиологията те се наричат етерна вибрация, нервен
или мозъчен импулс и психическа реакция. Тези три процеса,
въпреки че са напълно отделни, са се смесили по такъв начин, че
са станали съвсем неразличими. В действителност ние не сме
способни да възприемем нито един от тях, а възприемаме само
техния комбиниран ефект и го наричаме външен обект. Всеки акт
на възприятие включва тези три процеса и няма причина, поради
която ние да не бъдем способни да ги разграничим.

    Когато умът стане силен и контролиран чрез предварителна
подготовка и придобие силата за фино възприятие, той трябва да
се заеме с медитация. Медитацията трябва да започне с


                               51
материални обекти и постепенно да се издига към все по-фини и
по-фини, докато не се достигне до медитацията без обект. Умът
трябва първо да се заеме с възприемането на външните причини за
усещанията, после с вътрешните импулси и накрая със собствените
си реакции. Когато успее да възприеме външните причини за
усещанията сами по себе си, умът ще придобие силата да
възприема всички фини материални реалности, всички фини тела и
форми. Когато успее във възприемането на вътрешните импулси и
движения сами по себе си, той ще придобие контрол върху всички
умствени вълни – в самия себе си или в другите – дори преди те
да са се преобразували във физическа енергия; а когато бъде
способен да възприеме умствената реакция сама по себе си,
йогинът ще достигне познание за всичко, тъй като всеки сетивен
обект и всяка мисъл са резултати от тази реакция. Тогава той ще
е видял самите основи на своя ум и този ум ще бъде под негов
съвършен контрол. При йогина ще дойдат различни сили, но ако
той се поддаде на изкушението на някоя от тях, пътят към по-
нататъшния му прогрес ще бъде възпрепятстван. Такава е
опасността от стремежа към удоволствия. Но ако йогинът е
достатъчно силен да отхвърли дори тези свръхестествени сили,
той ще постигне целта на Йога, пълното потискане на вълните в
океана на ума. Тогава в пълния си блясък ще засияе величието на
душата, необезпокоявана от вълните на ума и движенията на
тялото; и йогинът ще намери себе си такъв, какъвто е, и винаги
е бил - същността на познанието, безсмъртен и всепроникващ.

    Самадхи е достояние на всяко човешко същество – дори
повече, на всяко животно. Всеки, от най-низшето животно до най-
висшия ангел, по едно или друго време ще трябва да достигне до
това състояние и тогава, единствено тогава, истинската религия
ще започне за него. Преди това ние само се стремим към нея. В
момента няма разлика между нас и онези, които нямат религия,
защото не притежаваме опит. За какво ни е концентрацията, ако
не за да ни доведе до това преживяване? Всеки от етапите по
пътя към постигането на Самадхи е изучен, правилно пригоден,
всички   тези  нива   са  научно   организирани  и   ако  бъдат
практикувани точно, със сигурност ще ни доведат до желаната
цел. Тогава всяка мъка ще спре, всички нещастия ще изчезнат;
семената на действията ще бъдат изгорени и душата ще бъде
свободна завинаги.




                               VІІІ

                       Раджа Йога накратко


                              52
       Следващият текст е обобщение на Раджа Йога, свободно
                  преведено от Курма-Пурана.



    Огънят на Йога изгаря клетката на греха, в която е затворен
човекът. Познанието става пречистено и директно бива достигната
Нирвана. Познанието идва от Йога; то, от друга страна помага на
йогина. Онзи който съчетае в себе си Йога и познание, от него
Бог е удовлетворен. Онези които практикуват Махайога – един,
два, три пъти на ден или винаги – знайте, че те са богове.
Когато човек медитира върху аза като върху нищото, това се
нарича Абхава. Онова в което човек вижда аза като блаженство,
свободен от всички нечистоти и едно с Бог, се нарича Махайога.
Чрез всяко от двете йогинът реализира Аза. Другите видове Йога,
за които, четем или чуваме не заслужават да се нареждат до
превъзходната Махайога, в която йогинът вижда себе си и цялата
вселена като Бог. Това е най-висшата от всички Йоги.

    Яма, Нияма, Асана, Пранаяма, Пратяхара, Дхарана, Дхяна и
Самадхи са етапите на Раджа Йога. Ненараняването, истинността,
възпирането на алчността, целомъдрието и неполучаването на нищо
от никого се наричат Яма. Те пречистват ума, Читта. Да не се
причинява болка чрез мисъл, дума или действие на нито едно живо
същество   се  нарича   Ахимса,  ненараняване.   Няма  по-висша
добродетел от Ахимса. Няма по-висше щастие от онова, което
човек достига чрез отношението на ненараняване към цялото
творение. Чрез истинността (Сатя) ние получаваме плодовете от
действията. Чрез истината се постига всичко. Чрез нея всичко се
утвърждава. Да се казват фактите такива каквито са, това е
истината. Да не се придобиват вещите на другите чрез сила, се
нарича Астея или възпиране на алчността. Целомъдрието в мисъл,
дума и действие, винаги, при всички условия, се нарича
Брахмачаря. Неполучаването на никакви дарове от никого, дори
когато човек страда силно, се нарича Апариграха. Смисълът на
това е, че когато човек получи дар от някого, неговото сърце
става нечисто, той става низък, губи своята независимост и
става обвързан и привързан.

    Следващите (принципи) са помощници за успеха в Йога и се
наричат Нияма или редовни навици и съблюдения: Тапас или
аскетизъм, Свадхяя - учене, Сантоша – доволство, Шауча –
чистота и Ишвара-пранидхана – служене на Бог. Постенето или
контролирането на тялото по други начини се нарича физически
Тапас. Повтарянето на текстове от Ведите и други Мантри, чрез
които се развива Саттва материалът на тялото, се нарича учене -


                              53
Свадхяя. Има три вида повтаряне на Мантрите. Първият е устният,
вторият – полугласният и третият е умственият. Устният или
звуковият е най-низшият, а недоловимият за слуха е най-висшият
от всички. Повторението което е на глас, е устно; при
следващото се движат само устните, но не се чува звук.
Повторението на Мантрата наум, придружено от мислене за нейния
смисъл, се нарича “умствено повторение,” и е най-висшето.
Мъдреците са казали, че съществуват два вида пречистване,
външно и вътрешно. Пречистването на тялото с вода, земя и други
материали е външно пречистване, като например къпането и др.
Пречистването на ума чрез истината и чрез всички други
добродетели, се нарича вътрешно пречистване. И двете са
необходими. Не е достатъчно човек да бъде вътрешно чист и
външно мръсен. Когато не са приложими и двата вида чистота,
вътрешната е по-добра, но никой няма да стане йогин, докато не
спазва и двете. Служенето на Бог може да бъде чрез възхвали,
мисъл или чрез любов.

    Досега говорихме за Яма и Нияма. Следва Асана (позата).
Единственото нещо което трябва да се разбере за нея, е да бъде
оставено тялото свободно, като гръдния кош, раменете и главата
се държат изправени. После идва Пранаяма. Прана са жизнените
сили в тялото на човек, а Аяма означава тяхното контролиране.
Има три вида Пранаяма - много лесна, средна и най-висша.
Пранаяма се разделя на три части: изпълване (на белите дробове
с въздух), (неговото) задържане и изпускане. Когато започнете с
дванадесет секунди1, това е най-низшата Пранаяма; когато
започнете с двадесет и четири секунди, това е средната
Пранаяма; най-добрата Пранаяма е онази, която започва с
тридесет и шест секунди. При най-низшия вид Пранаяма има
потене, в средния вид – треперене на тялото, а при най-висшия –
левитация и прилив на голямо блаженство. Има една Мантра, която
се нарича Гаятри. Това е един много свят стих от Ведите.
“Медитираме върху величието на Съществото, което е създало тази
вселена; нека то просветли умовете ни.” В началото и в края се
произнася Ом. В една Пранаяма повтаряйте три пъти Гаятри. Във
всички книги се казва, че Пранаяма се дели на Речака
(изхвърляне или издишване), Пурака (вдишване) и Кумбхака
(задържане). Органите на сетивата и Индриите (мозъчните
центрове на отделните сетива) действат навън и влизат в контакт
с външните обекти. Довеждането им под контрола на волята се

1
  Т.е. най-лесната Пранаяма започва с 12 сек. вдишване : 48 сек. задържане :
24 сек. издишване; средната започва с 24 сек. вдишване : 96 сек. задържане
: 48 сек. издишване; най-трудната започва с 36 сек. вдишване : 144 сек.
задържане : 72 сек. издишване. Но дори и най-лесната Пранаяма не трябва да
се прави без ръководството на опитен учител, защото ако не бъде изпълнявана
правилно, може да бъде опасна за психическото здраве на човек.


                                     54
нарича Пратяхара или събиране към себе си. Фиксирането на ума в
лотоса на сърцето или в центъра на главата се нарича Дхарана
(концентрация). Когато умът е ограничен в една точка и тя е
превърната в основа, започват да възникват определен вид
умствени вълни; те не са поглъщани от другите видове вълни, а
на етапи стават все по-забележими, докато всички останали
отстъпват   пред    тях   и   накрая    изчезват.   След   това
многочислеността на тези вълни дава място на единството и в ума
остава само една вълна. Това е Дхяна, медитацията. Когато
повече не е необходима основа, когато целият ум е станал една
вълна и една форма, това състояние се нарича Самадхи. Лишено от
помощта на всички центрове и места, присъства само значението
на тази мисъл. Ако умът може да бъде концентриран върху един
център за дванадесет секунди, това е Дхарана, дванадесет такива
Дхарани правят една Дхяна, а дванадесет такива Дхяни са
Самадхи2.

    Там където има огън, или вода осеяна със сухи листа, където
има много мравуняци, диви животни или опасност, където се
срещат четири улици или е твърде шумно, където има много лоши
хора – там не трябва да бъде практикувана Йога. Това се отнася
по-специално за Индия. Не практикувайте, когато тялото се
чувства много лениво или болно или когато умът е много нещастен
и изпълнен с мъка. Идете на добре скрито място, където няма да
идват хора, които да ви безпокоят. Не избирайте мръсни места.
Напротив, изберете място с красива гледка, или някоя стая във
вашата собствена къща, която е красива. Когато започнете да
практикувате, първо поздравете всички древни йогини, вашия
собствен Гуру и Бог и после започнете.

    Когато се говори за Дхяна, се дават няколко примера за
неща, върху които да се медитира. Седнете изправени и
погледнете върха на носа си. По-късно ще разберем как това
концентрира ума и как чрез контролирането на двата оптични
нерва, човек напредва в голяма степен към контролирането на
дъгата на реакцията и по този начин към контрола на волята. Ето
няколко начина за медитация. Представете си лотос на върха на
главата ви, няколко инча висок, с добродетелта за негов център
и познанието за негово стъбло. Осемте листенца на лотоса са
осемте сили на йогина. Вътре са тичинките и плодникът на
отречеността. Ако йогинът отхвърли външните сили, той ще
достигне до спасението. Затова осемте листенца на лотоса са

2
  С други дими, ако човек може да съсредоточи ума си в една точка без
абсолютно никакви отклонения за 12 сек. се казва, че той е постигнал
концентрация; ако го направи за 12 пъти по 12 сек., (144 сек. или 2 мин. и
14 сек.) той е постигнал медитация; а ако го направи за 12 пъти по 144 сек.,
(28.8 мин.) – той е постигнал Самадхи.


                                     55
осемте сили, а тичинките и плодникът които се намират вътре са
символ на крайната себеотреченост, отречеността от тези сили.
Вътре в този лотос си представете Златния, Всемогъщия,
Неосезаемия, този, чието име е Ом, Неизразимия, който е
заобиколен от сияйна светлина. Медитирайте върху това. Ето един
друг начин за медитация. Представете си пространството във
вашето сърце, а в неговия център си представете горящ пламък.
Мислете за този пламък като за вашата душа, и си представете,
че вътре в него има друга сияйна светлина и тя е Душата на
вашата душа, Бог. Медитирайте върху това в сърцето си.
Целомъдрието и непорочността, ненараняването, прощаването дори
на най-големия ни враг, истинността, вярата в Господ – всичко
това са различни Вритти (умствени вълни). Не се бойте, ако не
сте съвършени във всички тях; работете, те ще дойдат. Онзи
който се е отрекъл от всяка привързаност, от всеки страх и
гняв, онзи чиято душа е отишла при Бог, чието сърце е било
пречистено – с каквото желание отиде той при Господ – Той ще го
изпълни.   Затова  Го  боготворете   чрез  познание,   любов  и
отреченост.

    “Онзи който не мрази никого, който е приятел с всички,
който е милосърден към всички, който няма нищо свое, който е
свободен от его, който е уравновесен в болка и удоволствие,
който се въздържа, който е винаги удовлетворен, който работи
винаги в Йога, чийто аз е станал контролиран, чиято воля е
твърда, чийто ум и интелект са отдадени на Мен - такъв човек е
Моят любим Бхакта. Онзи от когото не идва тревога, който не
може да бъде обезпокоен от другите, който е свободен от радост,
гняв, страх и смут - този човек е Моят любим. Този който не
зависи от нищо, който е чист и активен, който не го е грижа
дали ще го сполети добро или зло и никога не става нещастен,
който се е отрекъл от всяко усилие заради себе си; чийто ум
остава еднакъв в похвала и обвинение, който има тих, замислен
ум и се чувства благословен с малкото, което идва на пътя му,
който е бездомен, защото целият свят е негови дом, който е
непоклатим в своите идеи - той е Моят любим Бхакта.” Само
такива хора стават йогини.

    Имало един велик бог-мъдрец, наречен Нарада. Точно както
има мъдреци сред човечеството, велики йогини, така е и сред
боговете. Нарада бил добър йогин и много велик. Той пътувал
надлъж и нашир. Един ден минавал през една гора и видял човек в
медитация, който бил седял в това положение толкова дълго, че
белите мравки си били построили около тялото му огромен
мравуняк. Той казал на Нарада, “Къде отиваш?” Нарада отговорил,
“Отивам на небето.” “Тогава попитай Бог дали ще бъде милостив
към мен и кога ще постигна свободата?” По-нататък Нарада видял



                              56
друг човек. Той подскачал насам-натам пеейки и танцувайки и
казал: “О, Нарада, къде отиваш?” Гласът и движенията му били
като на обезумял човек. Нарада отвърнал: “Отивам на небето.”
“Тогава попитай кога ще бъда свободен. Нарада тръгнал. След
известно време, той отново минал по същия път и срещнал йогина,
който медитирал с мравуняка около себе си. Той казал: “Нарада,
попита ли Бог за мен?” “О, да.” “И какво каза Той?” “Господ
каза, че ти ще постигнеш свобода след четири прераждания.”
Тогава човекът започнал да плаче и ридае и казал: “Медитирах
докато мравките си построиха мравуняк около мен, а ми остават
цели четири прераждания!” После Нарада отишъл при другия йогин.
“Попита ли Бог моя въпрос?” “О, да. Виждаш ли това тамариндово
дърво? Трябва да ти кажа, че ти ще се прераждаш толкова пъти,
колкото листа има на него и след това ще постигнеш свобода.”
Той започнал да танцува от радост и казал: “Ще бъда свободен
след толкова кратко време!” Чул се глас: “Дете мое, ти си
свободен още в тази минута.” Това била наградата за неговото
постоянство. Той бил готов да работи в продължение на толкова
много животи и нищо не го обезкуражило. А на първия човек дори
четири живота се сторили твърде дълги. Само постоянството и
упоритостта като онези на йогина, който бил готов да чака цяла
вечност, носят най-висшия резултат.




                 Йога афоризмите на Патанджали

                           Въведение



    Преди да преминем към Йога афоризмите, ще се опитам да
разгледам един много важен въпрос върху който почива цялата
теория на религията според йогините. Изглежда, че има съгласие
в мнението на великите умове - и това почти е било
демонстрирано от научните изследвания върху физическата природа
– че ние сме резултат от проявлението на едно абсолютно
състояние, която е обратната страна на нашето относително
състояние и продължаваме напред, за да се върнем към този
абсолют. Ако приемем това за даденост, възниква въпросът: кое е
по-добро, абсолютът или това състояние? Не липсват хора които
мислят, че това проявено състояние е най-висшето състояние на
човека. Някои мислители от голям калибър са на мнение, че ние
сме проявления на недиференцирано същество и диференцираното
състояние е по-висше от абсолюта. Те си мислят, че в абсолюта
не може да има никакво качество; че той трябва да е неодушевен,


                              57
безчувствен и безжизнен; че човек може да се радва само на този
живот и следователно, ние трябва да се вкопчим в него. Преди
всичко останало, ние искаме да потърсим по-различни отговори на
въпроса за живота. Има един стар отговор на този въпрос, според
който след смъртта си човек остава същия; според него, всички
негови добри страни минус лошите продължават да съществуват
вечно. Логически формулирано, това означава, че целта на човека
е светът; състоянието което те наричат рай, е този свят
пренесен в едно по-висше състояние като от него са премахнати
всичките му злини. Тази теория е пълен абсурд и е детинска,
защото това е невъзможно. Не може да съществува добро без зло,
нито зло без добро. Да живееш в свят, който е изцяло добър без
нищо лошо в него е това, което санскритските логици наричат
“въздушен сън.” В наши времена, от няколко школи бива
представяна една друга теория, според която съдбата на човека
става все по-добра и по-добра и тази съдба е той винаги да се
стреми към нещо и никога да не достига целта. Това гледище,
въпреки че привидно е много хубаво, също е абсурдно, защото не
съществува такова нещо като движение по права линия. Всяко
движение е в кръг. Ако вземете един камък и го запратите в
пространството и ако живеете достатъчно дълго, този камък ще
падне точно в ръката ви, ако не срещне по пътя си никакво
препятствие. Една права линия проектирана в безкрайността
трябва да завърши в кръг. Следователно схващането, че съдбата
на човек е да прогресира напред и все напред, без никога да
спре, е абсурдна. Въпреки че е встрани от темата ще отбележа,
че идеята за правата, която се превръща в окръжност обяснява
етическата теория, според която човек не трябва да мрази, а да
обича. Защото, точно както в случая с електричеството, в който
съвременната теория твърди, че силата напуска динамото и прави
пълен кръг обратно към него, така е и с омразата и любовта; те
трябва да се върнат обратно при своя източник. Затова не
мразете никого, защото тази омраза която излиза от вас, с
течение на времето, ще се върне пак при вас. Ако обичате, тази
любов ще се върне обратно при вас, изпълвайки окръжността.
Абсолютно сигурно е, че всяка частица омраза, която излиза от
сърцето на човек, се връща при него с пълна сила и нищо не може
да я спре; по същия начин всеки импулс на любов се връща
обратно при него.

    От практическа гледна точка ние също виждаме, че теорията
за вечния прогрес е несъстоятелна, защото разрушението е
участта на всичко земно. Всички наши борби, надежди, страхове и
радости – до какво ще ни доведат те? Ние всички ще свършим със
смъртта. Нищо не е толкова сигурно както това. Къде тогава, е
това движение по права линия – този безкраен прогрес? Той отива
само на известно разстояние и после се връща обратно към


                              58
центъра, от който е започнал. Вижте как слънцата, луните и
звездите са създавани от мъглявините; след това те се разтварят
отново в тях. Същото се повтаря навсякъде. Растението взема
материал от земята, после се разлага и го връща обратно.
Материалът за всяка форма в този свят е взета от заобикалящите
я атоми. Не може да е вярно, че един и същ закон действа
различно на различни места. Законът е неизменен. Нищо не е по-
сигурно от това. А ако това е закон на природата, той се отнася
и за мисълта. Мисълта ще се разложи и отново ще се върне към
своето начало. Независимо дали го желаем или не, ние ще трябва
да се върнем към своя източник, който се нарича Бог или
Абсолют. Ние всички сме дошли от Бог и всички ще трябва да се
върнем обратно при Бог. Наричайте го по какъвто си искате начин
– Бог, Абсолют или Природа – фактът си остава същият. “От
когото възниква цялата тази вселена, в когото живее всичко,
което е родено и при когото всичко се завръща.” Това е
единственият факт, който е сигурен. Природата действа по същия
начин; това което действа в една сфера, се повтаря милиони пъти
в други сфери. Това което виждате при планетите, същото ще
стане с тази земя, с хората и с всичко останало. Огромната
вълна е могъщо съчетание от малки вълни, които са може би
милиони; животът на целия свят е съчетание от милиони малки
животи, а смъртта на целия свят е сума от смъртите на тези
милиони малки същества.

    Сега възниква въпросът: Връщането обрано към Бог по-висше
състояние ли е, или не? Философите от школата на Йога
категорично отговарят, че е. Те казват, че настоящото състояние
на човека е състояние на дегенерация. Няма и една религия на
лицето на земята, която да казва, че човекът е проявление на
прогреса. Тяхната идея е, че в началото човекът е бил съвършен
и чист, после започва да деградира, докато стигне до края на
деградацията, но след това идва време, когато той се впуска
обратно нагоре, за да завърши окръжността. Този кръг трябва да
бъде описан. Колкото и ниско да слезе човек, накрая той трябва
да направи завой и да тръгне нагоре, докато не се завърне
обратно към своя първоизточник, който е Бог. В началото човек
идва от Бог, в средата става човек и накрая се връща обратно
към Бог. Това е начинът за излагане на тази идея от гледна
точка на дуализма. Според монистическата или недуалистичната
гледна точка, човек е Бог и се връща обратно при Него. Ако
нашето настоящо състояние беше по-висше, тогава защо в него има
толкова ужас и нещастие и защо то има край? Ако това е по-висше
състояние, защо то свършва? Това което покварява и изражда, не
може да бъде висшето състояние. Защо то трябва да е толкова
демонично и неудовлетворително? Това положение е простимо,
единствено ако чрез него достигаме до нещо по-висше; ние трябва


                              59
да преминем през него, за да регенерираме отново. Сложете едно
семе в земята и ще видите как то се разпада и изчезва, а след
време от това разпадане се появява едно великолепно дърво.
Всяка душа трябва да се разпадне, за да стане Бог. От това
следва, че колкото по-скоро излезем от това състояние, наречено
“човек”, толкова по-добре за нас. Да се самоубием ли, за да
излезем от него? Ни най-малко. Това ще направи нещата още по-
лоши. Да измъчваме себе си или да осъждаме света, не е изход от
него. Ние трябва да преминем през Блатото на Отчаянието и
колкото по-скоро направим това, толкова по-добре. Винаги трябва
да помним, че човешкото състояние не е най-висшето.

    Онази част която ще ни е наистина трудно да разберем, е че
това състояние на Абсолюта, което е наричано най-висше, не е,
както някои се страхуват, това на зоофита1 или на камъка. Според
тези хора, има само две състояния на съществуване, това на
камъка и другото, на мисълта. Какво право имат те да
ограничават съществуването до тези две нива? Няма ли нещо
безкрайно по-висше от мисълта? Ние не виждаме вибрациите на
светлината, когато са много слаби; когато станат малко по-
интензивни, те стават светлина за нас; а когато се усилят още
повече, ние отново не ги виждаме – за нас е тъмно. Тъмнината
накрая същата ли е като светлината в началото? Разбира се, че
не; те двете са толкова различни, колкото и двата полюса.
Състоянието без мисъл на камъка същото ли е като състоянието
без никаква мисъл на Бог? Разбира се, че не. Бог не мисли; Той
не разсъждава. И защо трябва да го прави? Има ли нещо
неизвестно за Него, за да трябва да мисли? Камъкът не може да
мисли; Бог не го прави. Това е разликата. Тези философи си
мислят, че да излезем отвъд мисълта е ужасно; те не откриват
нищо отвъд мисълта.

    Има много по-висши нива на съществуване, които се намират
отвъд разума. Наистина отвъд интелекта може да бъде открито и
първото ниво на религиозния живот. Когато направите една стъпка
отвъд мисълта, интелекта и разсъждението, тогава сте направили
и първата стъпка към Бог; и това е началото на живота. Това
което хората обикновено наричат живот, е само едно ембрионално
състояние.

    Следващият   въпрос   е:  Какво   е   доказателството,   че
състоянието отвъд мисълта и разсъждението е най-висшето
състояние? На първо място, всички велики хора на света - много
по-велики от онези, която само говорят - хора които са тласкали
света напред, хора които никога не са имали нито една
егоистична цел – те са заявили, че този живот е само един
1
    Растениевидно животно.


                               60
/кратък етап по пътя към Безкрайността, която лежи отвъд. На
второ място, те не само казват това, но показват пътя на всеки
човек, обясняват своите методи, така че всички да могат да
вървят по техните стъпки. И трето - няма друг изход. Няма друго
обяснение. Ако приемем за вярно, че няма по-висше състояние,
защо тогава ние се въртим в този кръг през цялото време; какъв
аргумент би обяснил света? Ако не можехме да отидем по-нататък,
ако не можехме да търсим нещо друго, сетивният свят би бил
предела на нашето познание. Това се нарича агностицизъм. Но
каква причина имаме да вярваме на данните получени от сетивата?
Бих нарекъл истински агностик онзи човек, който застане прав на
улицата и умре. Ако разумът е всичко, той не оставя място от
тази страна на нихилизма, където да застанем. Ако човек е
агностик по отношение на всичко, освен по отношение на парите,
името и славата, той е само един измамник. Кант е доказал отвъд
всяко   съмнение,  че   ние   не   можем  да   проникнем  отвъд
непреодолимата мъртва стена, наречена разум. Но това е най-
първоначалната идея, върху която индийската мисъл застава,
осмелява се да търси и успява в намирането на нещо по-висше от
разума, където единствено може да бъде открито обяснението за
настоящото състояние. В това се състои ценността в търсенето на
нещо, което ще ни отведе отвъд този свят. “Ти си нашият баща и
ще ни отведеш на другия бряг на този океан от невежество.” Това
и нищо друго, представлява науката на религията.



                 Йога афоризмите на Патанджали



                               І



            Концентрацията: Духовната полза от нея



   1. Сега ще бъде обяснена концентрацията.

    2. Йога е възпирането на умственото вещество (Читта) от
приемането на различни форми (или модификации, които се наричат
Вритти).

    Тук са необходими много обяснения. Трябва да разберем какво
е Читта и какво са Вритти. Аз имам очи. Но само очите не
виждат. Премахнете мозъчния център, който е в главата и очите



                              61
все още ще бъдат там, ретината ще бъде здрава, както и
картините получени от обектите пред тях, и все пак очите няма
да виждат. Следователно очите са само второстепенен инструмент,
а не орган на зрението. Органът на зрението се намира в нервния
център на мозъка. Само двете очи не са достатъчни. Понякога
човек може да заспи с отворени очи. Светлината е там и
картината е там, (органът на зрението в мозъка е налице,) но е
необходимо и нещо трето – умът трябва да се съедини с органа.
Окото е външният инструмент; на нас ние нужен също така
мозъчния център и посредничеството на ума. По улицата минават
файтони, но ви не ги чувате. Защо? Защото вашият ум не се е
свързал с органа на слуха. Първо, имаме инструмент, после орган
и накрая ум, който се свързва с тези две. По-нататък умът поема
впечатлението навътре и го представя на способността за вземане
на решения – Буддхи – която реагира. Заедно с тази реакция
просветва и идеята за егото. След това тази смесица от действие
и реакция бива представена на Пуруша, истинската Душа, която
възприема един обект в тази смесица. Органите (Индриите) заедно
с ума (Манас), способността вземаща решения (Буддхи) и егото
(Ахамкара), образуват групата наречена Антахкарана (вътрешния
инструмент). Те са само различни процеси в умственото вещество,
наречено Читта. Вълните на мисълта в Читта се наричат Вритти
(букв. въртоп). Какво представлява мисълта? Мисълта е сила,
каквито са гравитацията и отблъскването. Инструментът наречен
Читта черпи известно количество сила от безкрайното хранилище
на сила в природата, абсорбира я и я изпраща навън като мисъл.
Ние си набавяме нужната енергия чрез храната; от тази храна
тялото придобива силата за движение и др. Други сили, които са
по-фини, то изхвърля навън под формата на това, което наричаме
мисъл. Така виждаме, че умът сам по себе си не е разумен; и все
пак изглежда, че е. Защо? Защото зад него стои разумната душа.
Вие самият сте единственото разумно същество; умът е само
инструмент, чрез който вие “улавяте” външния свят. Да вземем
тази книга; тя не съществува като книга отвън; това което
съществува отвън, е непознато и непознаваемо. Това непознаваемо
нещо дава внушението, което “нанася удар” на ума, а умът дава
реакция под формата на книга, по същия начин, както когато във
водата бъде хвърлен камък, а водата “се хвърля” върху него под
формата на вълни. Истинската вселена е поводът или удобният
случай за реакцията на ума. Формата на книгата, формата на
слона или на човека, не съществуват отвън; всичко което ние
знаем, е реакцията на нашия ум в отговор на външното внушение.
“Материята е перманентната възможност за усещания,” казва Джон
Стюарт Мил. Това което е отвън, е единствено внушението.
Вземете например мидата. Всички знаем как се създават перлите.
Един паразит влиза в нейната черупка и предизвиква дразнение, а
мидата отделя вид емайл около него и така създава перлата.


                              62
Вселената на опита е нашият собствен емайл, така да се каже, а
истинската вселена е паразитът, който служи като ядро.
Обикновеният човек никога няма да разбере това, защото когато
се опита да го направи, той изпуска емайл и вижда само него.
Сега разбираме какво се има в предвид под тези Вритти.
Истинският човек е зад ума; умът е инструментът в неговите
ръце; разумът (съзнанието) на този истински човек се процежда
през ума. Единствено когато вие застанете зад ума, той става
разумен. Когато човек се откаже от него, той се разпада на
парчета и се превръща в нищо. Сега разбирате какво означава
Читта. Това е умственото вещество, а Вритти са вълните и
вълничките, които възникват в това вещество, когато външните
въздействия се удрят в него. Тези Вритти са нашата вселена.

    Ние не можем да видим дъното на едно езеро, защото неговата
повърхност е покрита с вълни. Само когато те утихнат и водата
се успокои, за нас е възможно да зърнем дъното. Ако водата е
мътна или развълнувана през цялото време, дъното няма да може
да бъде видяно. Ако тя е бистра и спокойна, ще видим дъното.
Дъното на езерото е нашият истински Аз; езерото е Читта, а
вълните са Вритти. От друга страна, умът има три състояния,
едното от които е тъмнина, нарича се Тамас и може да се открие
в зверовете и идиотите; то действа само за да наранява. В това
състояние не се появява никаква друга идея. Следващото е
активното състояние на ума, Раджас, чиито главни мотиви са
силата и удоволствието. “Ще бъда силен и ще властвам над
другите.” След това идва състоянието наречено Саттва –
ведростта и спокойствието – в което вълните спират и водата на
умственото езеро се избистря. То не е неактивно, а е по-скоро
силно активно. Най-голямото проявление на сила е да бъдеш
спокоен. Изтървете юздите и конете ще избягат заедно с вас.
Всеки може да направи това, но силният човек е онзи, който може
да спре препускащите коне. Кое изисква по-голяма сила,
изпускането или въздържането? Спокойният човек не е човек,
който   е  безчувствен.   Не   трябва   да  бъркате  Саттва   с
нечувствителността или мързела. Спокойният човек е този, който
има контрол върху вълните на ума. Активността е проявление на
по-низша сила, а спокойствието на по-висша.

    Читта винаги се опитва да се върне обратно към своето
естествено чисто състояние, но органите я теглят навън. Да бъде
удържана тя, да бъде спряна тази тенденция за излизане навън и
да бъде започнато обратното пътуване към същността на разума, е
първият етап на Йога, защото само по този начин Читта може да
се върне към своето правилно действие.

    Въпреки, че Читта е във всяко животно, от най-низшето до
най-висшето, единствено в човешките същества ние я намираме под


                              63
формата на разум. Докато умственото вещество не приеме формата
на разума, за него не е възможно да премине обратно през всички
тези стъпки и да освободи душата. Незабавното спасение е
невъзможно за кравата или кучето - въпреки че те имат ум -
защото тяхната Читта все още не може да приеме формата, която
ние наричаме разум.

    Читта проявява себе си в следните форми: като разпръсване,
затъмнение, събиране, еднопосочност и концентрация. Формата на
разпръсването   представлява    активността.    Тенденцията    на
активността е да се проявява под формата на болката и
удоволствието.     Формата   на     затъмнението     представлява
безчувственост   и   тъпота  и   има   склонност   да   наранява.
Коментаторът казва, че първата и втората форма са присъщи на
демоните, а третата форма е естествена за Девите и ангелите.
Формата на събиране е когато Читта се бори да се събере в един
център. Еднопосочната е когато тя се опитва да се концентрира,
а концентрираната форма е тази, която носи Самадхи.

    3. По това време (на концентрация) виждащият        (Пуруша)
почива в своето собствено (немодифицирано) състояние.

    Веднага щом вълните на езерото спрат и то утихне, ние
виждаме неговото дъно. Така е и с ума; когато той е спокоен,
ние виждаме каква е нашата собствена природа; ние не се
смесваме с нищо, а оставаме самите себе си.

    4. В друго време (освен при     концентрация),   виждащият   е
идентифициран с модификациите.

    Например, някой ме обвинява за нещо; това поражда в моя ум
модификация или Вритти, аз се идентифицирам с нея и резултатът
е нещастие.

    5. Има пет вида модификации, (някои са) болезнени, (а други
не са) болезнени.

    6. (Те са) (1) правилното познание, (2) неспособността за
разграничение, (3) словесната заблуда, (4) съня и (5) паметта.

    7. (1) Директното възприятие, заключението и компетентното
свидетелство са доказателства (за правилното познание).

    Когато две от нашите възприятия не си противоречат едно на
друго, ние наричаме това доказателство. Аз чувам нещо, и ако то
противоречи на нещо, което е вече възприето, започвам да се
боря с него и не му вярвам. Има три вида доказателства. Първото
е Пратякша или директното възприятие; всичко което виждаме и


                               64
чувстваме е доказателство, ако няма нещо което да заблуждава
сетивата ни. Аз виждам света; това е достатъчно доказателство,
че той съществува. Второто е Анумана, заключението; виждате
някакъв знак и чрез този знак стигате до онова, което той
означава. Третото е Аптавакя, директното свидетелство на
йогините, на тези които са видели истината. Всички ние се
стремим към познанието. Но вие и аз трябва да водим тежка борба
и да достигнем до познанието чрез дълъг и скучен процес на
разсъждение, докато йогинът, който е чист - е преминал отвъд
всичко това. Пред неговия ум миналото, настоящето и бъдещето са
сходни – като отворена книга; той няма нужда да минава през
дългия и еднообразен процес към познанието както ние; неговите
думи са доказателство, защото той вижда познанието в самия себе
си. Такива например, са били авторите на свещените писания;
затова тези книги са доказателство. Ако има други хора като
тях,   които   живеят   днес,   техните   думи   също   ще  бъдат
доказателство. Други философи навлизат в дълги дискусии за
Аптавакя и казват, “Какво е доказателството за техните думи?”
Доказателството е тяхното директно възприятие. Защото всичко
което аз виждам е доказателство и всичко което вие виждате е
доказателство, ако не противоречи на никакво минало познание.
Съществува познание отвъд сетивата и когато то не противоречи
на   разума  и   миналия   човешки   опит   –  това   познание  е
доказателство. Всеки луд може да дойде в тази стая и да каже,
че вижда ангели около себе си; но това няма да е доказателство.
На първо място, това трябва да е истинско познание, на второ,
то не трябва да си противоречи с миналото познание, а на трето
то зависи от характера на човека, който го казва. Чувам да се
говори, че характерът на човека не е от толкова голямо
значение, както онова, което той може да каже; ние трябва първо
да чуем какво казва. Това може да бъде вярно за други неща.
Един човек може да е лош и въпреки това да направи
астрономическо откритие, но в религията е различно, защото нито
един нечист човек никога няма да притежава силата да достигне
до нейните истини. Затова преди всичко ние трябва да видим дали
човекът, който обявява себе си за Апта е съвършено неегоистичен
и свят човек; второ, дали той е преминал отвъд сетивата; и
трето, дали това което казва, не противоречи на миналото
познание на човечеството. Нито едно ново откритие на истината
не противоречи на миналата истина, а си съответства с нея. И
четвърто, тази истина трябва да дава възможност да бъде
проверена. Ако някой каже, “Имах видение,” но твърди, че аз
нямам право да го видя - аз не му вярвам. Всеки трябва да има
силата да види това за себе си. Освен това никой който продава
своето познание, не е Апта. Всички тези условия трябва да бъдат
изпълнени; първо трябва да видите, че човек е чист и няма
никакъв егоистичен мотив; че не е жаден за придобивки и слава.


                               65
Второ, той трябва да докаже, че е свръхсъзнателен. Той трябва
да ни даде нещо, което ние не можем да получим чрез сетивата си
и което е от полза за света. Трето, ние трябва да видим, че то
не противоречи на другите истини; ако то противоречи на другите
научни истини, отхвърлете го моментално. Четвърто, този човек
не трябва да е изключение; той трябва да представлява това,
което всички хора могат да постигнат. Следователно, трите вида
доказателства са: директното сетивно възприятие, заключението и
думите на човек, който е Апта. Не мога да преведа тази дума на
английски. Тя не означава “вдъхновен”, защото се вярва че
вдъхновението идва отвън, докато това познание идва от самия
човек. Буквалното значение е “постигнал”.

    8. (2) Неспособността за разграничение е невярно познание,
което не е установено в истинската природа.

    Следващият вид Вритти които възникват са погрешното вземане
на едно нещо за друго, както едно парче седеф може да бъде
взето за парче сребро.

    9. (3) Словесната заблуда       идва   от   думи,    които    нямат
(съответстваща) реалност.

    Има друг вид Вритти, които се наричат Викалпа. Някой казва
нещо, но ние не обмисляме значението му; скачаме към някакво
заключение моментално. Това е знак за слабостта на Читта. Сега
можете да разберете теорията за въздържанието. Колкото е по-
слаб човек, толкова по-малко може той да се въздържа. Винаги
проверявайте себе си по този начин. В момента преди да се
ядосате или да станете нещастни, разсъдете защо става така, че
новините които са достигнали до вас ви хвърлят в (такъв вид)
Вритти.

    10. (4) Сънят е Вритти    или    модификация,       която    обхваща
чувството за празнота.

    Следващият вид Вритти се нарича сън или сънуване. Когато
сме будни ние знаем, че преди това сме спели. Човек може да има
спомен единствено за възприятието. Не можем да имаме никакъв
спомен за онова, което не сме възприели. Всяка реакция е вълна
в езерото. Ако по време на сън в ума няма вълни, той няма да
има и възприятия – независимо дали положителни или отрицателни
– и следователно ние няма да помним нищо. Самата причина за
това ние да помним съня е, че по време на него е имало
определен вид вълни в ума. Спомените са друг вид Вритти, които
се наричат Смрити.




                              66
    11. (5) Споменът е когато (умствените вълни или Вритти на)
възприетите обекти не се изплъзват (и чрез възприятията се
връщат обратно в съзнанието).

    Споменът може да се получи от директно възприятие, погрешно
познание, словесна заблуда и сън1. Например, вие чувате една
дума. Тази дума е като камък хвърлен в езерото на Читта; той
причинява вълна (възприятието), а тази вълна причинява поредица
от вълнички; те са е споменът. Така е и със съня. Когато
определен вид вълна, наречена сън, хвърли в Читта вълната на
спомена, това се нарича сънуване. Сънуването е друга форма на
вълната, която в будно състояние се нарича спомен.

    12.   Контролът       върху     тях     идва    чрез     практика      и
непривързаност.

    За да притежава умът непривързаност, той трябва да е ясен,
добър и рационален. Защо трябва да практикуваме? Защото всяко
едно действие е като трептящите пулсации по повърхността на
езерото. Вибрацията отмира, но какво остава? Самскарите2 или
впечатленията. Когато голям брой такива впечатления останат в
ума, те се срастват и се превръщат в навик. Казано е, “Навикът
е наша втора природа”, но той е също и първата природа, както и
цялата природа на човека; всичко, което сме ние, е резултат от
навика. Това ни дава утеха, защото ако всичко се дължи само на
навика, ние можем да го създадем или разрушим по всяко време.
Вибрациите които излизат от ума ни, оставят Самскарите; всяка
една вибрация дава своя резултат; нашият характер е общият сбор
от всички тези отпечатъци и в зависимост от това коя вълна
преобладава, човек приема съответния нюанс (на характера). Ако
преобладават добрите вълни, той става добър; ако преобладават
лошите - става лош; ако това е радостта, човек става щастлив.
Единственият лек за лошите навици са противоположните навици;
всички лоши навици, които са оставили своите впечатления,
трябва да бъдат доведени под контрол чрез добри навици.
Продължавайте да правите добро и да мислите святи мисли
непрестанно; това е единственият начин да потиснете низките

1
  Т.е. от другите четири вида модификации (Вритти).
2
  Самскара – букв. “активатор”; впечатление; Самскарите са незаличимите
отпечатъци оставяни в ума от всяко едно наше действие и преживяване,
независимо дали съзнателно или несъзнателно, външно или вътрешно, приятно
или неприятно. Самскарите не са просто пасивни следи от действията,
желанията и стремежите на човека, а твърде динамични сили в неговия духовен
живот. Те непрестанно подтикват съзнанието към действие. Йога-сутра
разграничава два вида подсъзнателни активатори: вюттхана, водещи към активна
проява на съзнанието и ниродха, причиняващи потискането на процесите в
съзнанието. Йогинът трябва да култивира втория тип Самскари, за да постигне
Самадхи.


                                     67
впечатления. Никога не казвайте на нито един човек, че за него
няма надежда, защото той представлява само един характер, една
група от навици, които могат да бъдат възпрени от нови, по-
добри. Характерът означава повтарящи се навици и единствено
повтарящите се навици могат да преобразят характера.

    13. Продължителната борба да бъдат държани те (умствените
вълни, Вритти) под съвършен контрол се нарича практика.

    Какво е практиката? Опитът да се задържи ума в Читта-форма
и да бъде възпрян той от преминаването му във вълни.

    14. Умът става твърдо установен чрез непрестанни усилия и с
голяма любов (към целта, която трябва да бъде постигната).

    Въздържанието не идва          за     един   ден,   а   чрез   дълга   и
продължителна практика.

    15. Този резултат - който идва при онези, които са се
оказали от своята жажда към обектите, независимо дали чути или
видени, и при онези, които желаят да контролират обектите – се
нарича непривързаност.

    Двете движещи сили за нашите действия са (1) това което ние
самите виждаме и (2) опитът на другите. Тези две сили
разплискват в ума - това езеро - разнообразни вълни.
Себеотречеността е силата чрез която воюваме срещу тези сили и
възпираме ума. Отричането от тях е това, което искаме ние.
Минавам по някоя улица и идва човек, който ми взема часовника.
Това е мой собствен опит. Аз самият го виждам и това мигновено
хвърля Читта във вълна, която приема формата на гняв. Ако не
можете да предотвратите това, вие сте нищо; ако можете, вие
притежавате Вайрагя3 (отреченост). От друга страна, опитът на
светските хора ни учи, че сетивните удоволствия са най-висшият
идеал. Те са огромни изкушения. Да ги отхвърлим и да не
позволим на ума да приеме формата на вълни по отношение на тях,
е себеотреченост; да контролираме двустранните движещи сили
възникващи от нашия собствен опит и от опита на другите и по
този начин да попречим Читта да бъде управлявана от тях, се

3
  Вайрагя – безстрастие; отреченост от света и страстите; Вайрагя е един от
двата фундаментални аспекта на духовния живот; другият е практиката, Абхяса
(най-вече медитацията). Ако практиката не е съпроводена от нагласата на
безстрастие, човек рискува да се възгордее вместо да премине отвъд егото. От
друга страна, безстрастието без практика може да се сравни с един тъп нож: в
това положение освобождаваните психически и физически енергии на човека не
са канализирани правилно и това може да доведе до объркване и заблуда,
вместо до освобождение. Затова Бхагавад Гита постановява тяхното
едновременно практикуване.


                                     68
нарича Вайрагя. Те трябва да бъдат контролирани от мен, а не аз
от тях. Този вид умствена сила се нарича себеотреченост.
Вайрагя е единственият път към свободата.

    16. Отричането дори от качествата, което идва от познанието
(на истинската природа) на Пуруша, е крайна непривързаност.

    Най-висшето проявление на силата на Вайрагя е когато тя
премахне дори привличането към качествата. Ние първо трябва да
разберем какво е Пуруша или Азът и какво са качествата. Според
философията на Йога, цялата природа се състои от три качества
или сили; едната се нарича Тамас, другата Раджас, а третата
Саттва. Тези три качества се проявяват във физическия свят
съответно   като  тъмнина   или  неактивност,   привличане  или
отблъскване и равновесие на тези две. Всичко което е в
природата, всички проявления са комбинации и рекомбинации на
тези три сили. Природата е била разделена на различни категории
от санкхите; но Азът на човек е отвъд всички тях, отвъд
природата. Той е сияен, чист и съвършен. Всичко разумно което
виждаме, е само едно отражение на този Аз в природата. Самата
природа е неодушевена. Трябва да си спомните, че думата природа
включва също и ума; умът е в природата; мисълта е в природата;
от мисълта, чак до най-грубата форма на материя - всичко се
намира в природата и е нейно проявление. Тази природа е покрила
Аза на човек и когато тя премахне това покритие, Азът се
появява в Своето собствено величие. Непривързаността, както тя
е описан в афоризъм 15 (като контрол върху обектите на
природата), е най-доброто средство за проявяването на Аза.
Следващият афоризъм дефинира Самадхи, съвършената концентрация,
която е целта на йогина.

    17. Концентрацията, която се  нарича правилно познание, е
следвана от разграничението, блаженството и егото лишено от
качества.

    Самадхи се разделя на два вида. Единият се нарича
Сампраджната4, а другият – Асампраджната. В първия от тях идват
4
  Сампраджната Самадхи – съзнателен екстаз; в класическата Йога, диапазон от
екстатични преживявания имащи обективна опора, с която съзнанието (Читта) се
отъждествява и която е свързана с върховното знание. Според Йога-Сутра,
основните форми на съзнателен екстаз, са четири (всъщност шест): I.
Савитарка; II. Савичара; III. Сананда; IV. Сасмита Самадхи. Йога-Бхашя
предлага следната схема за по-лесно разбиране на всяка от четирите форми:
I. Савитарка (съмнение, въпрос) = савитарка + савичара + сананда + сасмита
II. Савичара (разграничение) = савичара + сананда + сасмита
III. Сананда (блаженство) = сананда + сасмита
IV. Сасмита (“Аз-съм-ност”) = сасмита
Така по-грубите аспекти съдържат по-фините, но щом бъдат постигнати по-
фините аспекти – по-грубите отпадат.


                                     69
всички видове сили за контролиране на природата. Той се
подразделя на четири (всъщност шест) разновидности. Първият е
наречен Савитарка, когато умът медитира върху един обект отново
и отново, изолирайки го от другите обекти. Има два вида обекти
за медитация сред двадесет и петте категории на санкхите: 1)
Двадесет и четирите неодушевени категории на Природата и 2)
единият одушевен Пуруша. Тази част от Йога се базира изцяло на
философията на Санкхя, за която вече ви говорих. Както сигурно
си спомняте, егото (Ахамкара), волята (способността за вземане
на решения, Буддхи) и умът (Манас) имат обща основа - Читта или
умственото вещество, от което те са създадени. Умственото
вещество взема сили от природата и ги конкретизира под формата
на мисъл. От друга страна, трябва да съществува нещо, в което и
двете – силата и материята – да са едно. То се нарича Авякта
или непроявеното състояние на природата преди сътворението; в
края на всеки цикъл, цялата природа се връща отново към него,
за да произлезе отново в следващия период. Отвъд това е Пуруша,
който е същността на разума. Познанието е сила; затова веднага
щом ние започнем да познаваме нещо, ние получаваме власт над
него; по същия начин, когато умът започне да медитира върху
различни елементи, той придобива власт над тях. Този вид
медитация, чийто обекти са външните груби елементи, се нарича
Савитарка. Витарка означава въпрос, а Савитарка – с въпрос или
с други думи, този вид медитация е като едно разпитване на
елементите, за да разкрият те своите истини и сили на човека,
който медитира върху тях. Но в търсенето на сили няма
освобождение. Това представлява само едно светско търсене на
радости, но в този живот няма радост; всяко търсене на радост е
напразно; това е един много, много стар урок, който човек
намира за толкова трудно да научи. Когато го научи обаче, той
излиза от вселената и става свободен. Притежанието на така
наречените окултни сили представлява единствено интензифициране
на света и в края на краищата – интензифициране на страданието.
Въпреки   че  като   учен  Патанджали   е  длъжен   да  изтъкне
възможностите на тази наука, той никога не пропуска възможност
да ни предупреди да внимаваме с тези сили.

    От друга страна, точно в този вид медитация, стремежът на
човек да извади елементите извън времето и пространството и да
мисли за тях като за такива, каквито са, се нарича Нирвитарка,


Фокусът на първите два типа медитация са съответно грубите и фините обекти
на съществуването, на третия вид са сетивата, а на четвъртия - его-принципът
(Асмита); Първите два вида медитация имат и по-висши форми, Нирвитарка и
Нирвичара.
Тези шест вида Самапраджната Самадхи съответстват на Савикалпа Самадхи във
Веданта. Над тях стои отвъдсъзнателният екстаз, Асампраджната Самадхи
(Нирвикалпа Самадхи във Веданта), който разкрива трансценденталния Аз.


                                     70
без въпрос. Когато медитацията се изкачи с една стъпка по-
нагоре и вземе за свой обект Танматарите5 (фините елементи) и
човек медитира върху тях като намиращи се в пространството и
времето, медитацията се нарича Савичара, с разграничение;
когато в същия вид медитация човек елиминира времето и
пространството и медитира върху фините елемнти като такива,
каквито те са – медитацията е Нирвичара, без разграничение.
Следващият етап е този, в който човек се отказва от елементите
– и груби, и фини – и обект на неговата медитация става
вътрешният или мислещият орган. Когато се медитира върху
мислещия орган като лишен от качествата на активност и
пасивност, това се нарича Сананда, блаженото Самадхи. Когато
самият ум е обектът на медитация и медитацията стане много
зряла и концентрирана, когато всички идеи за груби и фини
материали   бъдат   изоставени  и   остане   единствено  Саттва
състоянието на Егото, но диференцирано от всички други обекти,
това се нарича Сасмита Самадхи. Онзи който го е достигнал, е
постигнал това, което във Ведите се нарича “лишен от тяло”. Той
може да мисли за себе си като за лишен от своето грубо тяло; но
той ще трябва да мисли за себе си като за притежател на фино
тяло. Онзи който в това състояние се слее с природата без да
достигне целта, се нарича Пракритилая, но онези които не спират
дори тук - постигат целта, която е свободата.

    18. Има друг вид Самадхи, което се постига чрез постоянната
практика на спиране на всяка умствена дейност и в което Читта
запазва само непроявени впечатления.

    Това е съвършеното свръхсъзнание – Асампраджната Самадхи,
състоянието   което  ни  дава   свободата.  Първото  състояние
(Сампраджната) не ни дава свободата. Един човек може да
придобие всички сили и въпреки това да “падне” отново. Няма
гаранция за нищо, докато душата не излезе отвъд природата.
Много е трудно да се направи това, въпреки че методът изглежда
лесен. Методът е да се медитира върху самия ум и винаги когато
дойде мисъл, тя да бъде унищожавана, като не се позволява на
нито една мисъл да се появи в ума и той бъде превърнат в пълен
вакуум. Когато наистина можем да направим това, в същия този
момент ние ще достигнем освобождение. Но ако хора без обучение
и подготовка се опитат да направят умовете си празни, те
вероятно ще успеят само да обвият себе си с Тамас, материалът
на невежеството, който прави ума притъпен и глупав, а ги кара

5
  Танматари - според космологията на Йога и Санкхя, терминът означава финият
аспект на материалните елементи или потенциалите на звука, цвета,
осезанието, вкуса и мириса. Те са определяни като неспецифизирани и
недиференцирани (авишеша); Танматарите пораждат шестнадесет категории: умът
(Манас), десетте сетива (Индрии) и петте материални елемента (бхута).


                                     71
да си мислят, че го превръщат във вакуум. Да бъде човек
способен наистина да направи това, означава той да прояви най-
великата сила и най-висшия контрол. Когато това състояние на
свръхсъзнание, Асампраджната, бъде достигнато, Самадхи става
безсеменно. Какво означава това? В концентрацията в която има
съзнание, където умът успява само да потисне вълните на Читта и
да ги задържи, вълните остават във формата на (скрити)
тенденции. Когато настъпи подходящият момент, тези тенденции
(или семена) отново стават вълни. Но ако сте разрушили всички
тенденции и почти сте унищожили ума, тогава Самадхи става
безсеменно; В ума няма повече семена от които да израства
отново и отново това растение на живота - този непрестанен кръг
от раждане и смърт.

    Може би ще попитате, какво би било това състояние, в което
няма нито ум, нито познание? Но това което ние наричаме
познание, е по-низше състояние, отколкото единното познание
отвъд. Трябва винаги да помните, че крайностите изглеждат по
много сходен начин. Ако една много слаба вибрация на етера бъде
взета за тъмнина, а средното й състояние за светлина –
вибрацията която е много силна, отново ще бъде тъмнина. По
подобен начин, невежеството е низшето ниво, познанието е
средното, а познанието което е отвъд, е най-висшето състояние и
двете крайности на познанието изглеждат еднакви. Самото
познание е нещо сътворено, комбинация; то не е реалността.

    Какъв е резултатът от постоянната практика на висшата
концентрация?   Всички  стари   тенденции  на   безпокойство   и
притъпеност ще бъдат унищожени, както също и тенденциите на
доброто. Процесът е подобен на този, в който се използват
различни химикали, за да се премахнат отпадъците и примесите от
златото. Когато рудата бива разтопена, отпадъците изгарят
заедно   с  химикалите.   Така   и   тази  постоянно   действаща
контролираща сила ще спре предишните лоши тенденции, а в крайна
сметка и добрите. Тези добри и лоши тенденции ще се потиснат
едни други, оставяйки само Душата в нейния собствен блясък,
свободна и от добро, и от лошо – вездесъща, всемогъща, и
всезнаеща. Тогава човекът ще узнае, че той няма нито раждане,
нито смърт, нито нужда от рая или от земята. Ще узнае, че нито
е идвал, нито си е заминавал, а природата е била тази, която се
е движела и това движение се отразявало върху душата.
Светлината отразена на стената от стъклото се движи и стената
глупаво си мисли, че тя се движи. Така е и с всички нас; Читта
е това, което постоянно се движи и приема различни форми, а ние
мислим, че ние самите сме тези различни форми. Всички подобни
заблуди ще изчезнат. Когато тази свободна Душа започне да
заповядва – не да проси, а да заповядва – тогава това което Тя



                               72
пожелае, ще бъде мигновено изпълнено; Тя ще може да направи
всичко, което пожелае. Според философията на Санкхя, няма Бог.
Тя казва, че в тази вселена не може да има Бог, защото ако
имаше такъв, Той трябваше да бъде душа, а душата е или
обвързана, или свободна. Как може душата, която е обвързана по
природа, или която е контролирана от природата, да сътворява?
Самата тя е роб. От друга страна, защо Душата която е свободна,
ще сътворява и манипулира с всички тези неща? Тя няма желания,
следователно не може да има някаква нужда да създава. Второ,
философията казва, че теорията за Бог е ненужна; природата
обяснява всичко. Каква е ползата от какъвто и да било Бог? Но
Капила6 учи, че има много души, които, въпреки че почти са
достигнали съвършенството, не успяват, защото не могат напълно
да се отрекат от всичките си сили. Техните умове се сливат с
природата за известно време, за да изплуват от там като нейни
господари. Такива богове има. Всички ние ще трябва да станем
такива богове и според санкхите, Бог, за който се говори във
Ведите, в действителност означава тези свободни души. Отвъд тях
няма вечно свободен и блажен Създател на вселената. От друга
страна, йогините казват: “Не е така, има Бог; има една Душа,
отделна от всички останали души, която е вечният Господар на
цялото   творение,  вечно-свободният   и  Учителят   на  всички
учители.” Йогините допускат, че онези които санкхите наричат
“слети с природата” също съществуват. Това са йогините, които
не са успели да достигнат съвършенство и въпреки че за известно
време са възпрени от възможността да постигнат целта, те
остават владетели на части от вселената.

    19. (Ако Самадхи не е последвано от крайна непривързаност,
то) става причина за повторното появяване на боговете и на
онези, които са се слели с природата.

    Боговете в индийските философски системи представляват
определени длъжности, които са заемани последователно от
различни души. Но нито една от тях не е съвършена.

    20. За други (Самадхи) идва чрез вяра, енергия, спомен,
концентрация и разграничение на истинското.

    Това са онези, които не желаят позицията на богове или дори
на владетели на циклите. Те достигат освобождение.

      21. Успехът е бърз за крайно енергичните.

    22. Успехът на йогините зависи според това дали средствата,
които те са възприели са меки, умерени или интензивни.

6
    Капила – основоположникът на философията на Санкхя.


                                       73
   23. Или чрез отдаденост на Ишвара.

    24. Ишвара (Върховният   Владетел) е изключителен Пуруша,
недокоснат от нещастието,    действията, техните резултати и
желанията.

    Трябва да помним, че Патанджала Йога философията се базира
на философията на Санкхя; само че в последната няма място за
Бог, докато при йогините има. Йогините обаче, не споменават
много от идеите за Бог, като например сътворението. С Ишвара на
йогините се няма в предвид Бог като Създател на вселената.
Според Ведите, Ишвара е Създателят на вселената; защото е
хармонична, тя трябва да е проявление на някаква воля. Йогините
искат да установят Бог, но те достигат до идеята за Него по
техен собствен и странен начин. Те казват:

    25. В Него става безкрайно онова всезнание, което в другите
е (само) зародиш.

    Умът винаги пътува между двете крайности. Вие можете да
мислите за ограниченото пространство, но същата тази идея ви
дава идеята за безграничното пространство. Затворете очи и си
представете едно малко пространство; в момента в който
възприемете тази малка окръжност, около нея имате окръжност с
неограничени измерения. Същото е и с времето. Опитайте се да
помислите за една секунда; със същия акт на възприятие вие ще
трябва да помислите и за времето, което е неограничено. Така е
с познанието. Познанието е само един зародиш в човека, (но
когато мислите за него) вие ще трябва да помислите също и за
безкрайното   познание  около   него. По  този   начин  самото
устройство на нашия ум показва, че съществува неограничено
познание и йогините го наричат Бог.

    26. Той е Учител дори на древните учители, тъй като не е
ограничен във времето.

    Вярно е, че цялото познание е в нас самите, но то трябва да
бъде предизвикано от друго познание. Въпреки че способността да
знаем е вътре в нас, тя трябва да бъде извикана; това може да
бъде направено, както твърди йогинът, само чрез друго познание.
Мъртвата, безчувствена природа никога не извиква познание; това
което го прави, е действието на друго такова. До нас трябва да
има знаещи същества, за да могат да предизвикат това, което е в
нас - затова учителите винаги са били необходими. Светът никога
не е оставал без тях и никакво познание не може да дойде без
тях. Бог е Учителят на всички учители, защото те, колкото и
велики да са били – богове или ангели – всички са били
обвързани и ограничени от времето, докато Бог не е. Йогините


                              74
правят две характерни за тях заключения. Първото е, че като
мисли за ограниченото, умът по необходимост трябва да мисли и
за неограниченото; и че ако едната част от това възприятие е
вярна – другата също трябва да е истина поради това, че тяхната
стойност като възприятия на ума е еднаква. Самият факт, че
човекът притежава малко познание показва, че Бог притежава
неограничено познание. Ако трябва да приема едното, защо да не
направя това и с другото? Разумът ме принуждава или да приема и
двете, или да отхвърля и двете. Ако вярвам, че има човек с
малко познание, аз трябва също да допусна, че зад него стои
някой, който притежава неограничено познание. Вторият извод е,
че нито едно познание не може да дойде без учител. Вярно е,
както казват съвременните философи, че в човека има нещо, което
еволюира; цялото познание е в човека, но е необходим определен
вид обкръжение, за да бъде извикано то. Ние не можем да намерим
никакво познание без учители. А ако има хора учители, богове
учители и ангели учители, всички те са ограничени; кой е бил
учителят преди тях? Ние сме принудени да допуснем, като
последно заключение, един учител който не е ограничен във
времето; и този Един Учител с безкрайно познание, без начало и
край, се нарича Бог.

   27. Дума на Неговото проявление е Ом.

    Всяка идея която вие имате в ума си, има своето
съответствие под формата на дума; думата и мисълта са
неразделни. Външната част на едно нещо ние наричаме дума, а
вътрешната – мисъл. Нито един човек може, по силата на анализа,
да раздели мисълта от думата. Доказано е, че идеята според
която езикът е бил създаден от хората – определени хора,
седнали заедно и избрали различни думи – е погрешна. Думите и
езикът ги е имало откак човек съществува. Каква е връзката
между една идея и една дума? Ние виждаме, че заедно с една
мисъл винаги трябва да съществува дума, но не е необходимо тази
дума да една и съща. Мисълта може да е една и съща в двадесет
различни страни, и все пак езикът да е различен. Ние трябва да
имаме дума, която да изрази всяка мисъл, но не е задължително
тези думи да имат едни и същи звуци. Звуците варират според
различните   нации.  Нашият   коментатор  казва:   “Въпреки  че
отношението между мисъл и дума е съвършено естествено, все пак
това не означава, че връзката между звук и идея е неизменна.”
Тези звуци варират, но отношението между тях и мислите е
естествено. Връзката между мисли и звуци е добра, само ако
действително свързва обозначаваното нещо (идеята) и символа;
докато това не стане, символът никога няма да навлезе в обща
употреба. Един символ е проявителят на обозначаваната идея и
ако ние сме сигурни, че тази идея вече съществува, ако чрез



                              75
опита си знаем, че символът я е изразявал много пъти - тогава
можем да бъдем сигурни, че има истинско отношение между тях.
Дори ако идеите не присъстват, ще има хиляди, които ще ги
познаят по техните символи. Трябва да има естествена връзка
между символа и това, което той обозначава; тогава, щом този
символ бъде произнесен, той извиква в ума идеята, която
символизира. Коментаторът казва, че проявяващата дума за Бог е
Ом. Защо той придава такова значение на тази дума? Има стотици
думи за Бог. Една мисъл е свързана с хиляди думи; идеята “Бог”
е свързана със стотици думи и всяка от тях е символ на Бог.
Много добре. Но трябва да има едно обобщение на всички думи,
една основа или обща почва за тези символи и най-добро ще бъде
онова, което е общ символ - то наистина ще представлява всички.
В образуването на един звук ние използваме ларинкса и небцето
като звукова дъска. Има ли някакъв материален звук, на който
всички останали звуци да са проявление и който да е най-
естествен за човек? Ом (Аум) е такъв звук и е основата на
всички звуци. Първата буква, А, е коренният звук, ключът, който
се произнася без да се докосва никоя част от езика или небцето;
М представлява последният звук в този ред, тъй като се
произнася със затворени устни, а У се претъркулва от самата
основа до края на звуковата дъска в устата. Затова Ом
представлява всички феномени на звукообразуването. Като такъв,
той трябва да бъде естествен символ, матрицата на всички
разнообразни   символи.   Той   обозначава   целия   обхват   и
възможността за всички думи, които могат да бъдат създадени.
Като оставим настрана тези размишления, ние виждаме, че около
думата Ом са концентрирани всички различни религиозни идеи в
Индия; разнообразните религиозни идеи на Ведите са се събрали
около думата Ом. Какво общо има това с Америка, Англия или
която и да е друга страна? Само това, че думата е била запазена
във всички етапи от религиозното развитие на Индия и е била
използвана, за да обозначи всяка една от многобройните идеи за
Бог. Монистите, дуалистите, моно-дуалистите, сепаратистите и
дори атеистите са приемали тази дума Ом. Тя е станала единен
символ за религиозните аспирации на по-голямата част на
човешките същества. Вземете например, английската дума Бог
(God). Тя има само ограничена функция и ако излезете отвъд нея,
вие трябва да прибавяте прилагателни, за да я направите
Личностна или Безличностна, или Абсолютния Бог. Така е с думите
за Бог във всеки друг език; тяхното значение е много
ограничено. Думата Ом обаче, съдържа в себе си всички значения.
Като такава, тя трябва да бъде възприета от всеки.

    28. Повтарянето на тази   дума   (Ом)   и   медитирането   върху
нейното значение (е пътят).




                              76
    Защо трябва да има повторение? Не сме забравили теорията за
Самскарите, според която общият сбор от всички впечатления
живее в ума. Те са станали все повече и повече латентни, но
продължават да се намират там и веднага щом получат съответните
стимули, излизат навън. Молекулярната вибрация никога не спира.
Когато тази вселена бъде разрушена, всички масивни вибрации
изчезват; слънцето, луната, звездите, земята се разтварят; но
вибрациите в атомите остават. Всеки един атом изпълнява същата
функция, каквато и големите светове. Затова дори когато
вибрациите в Читта утихнат, нейните молекулярни вибрации
продължават и когато получат нужния импулс, излизат отново.
Сега можем да разберем смисъла на повторението. Това е най-
големият стимул, който може да бъде даден на духовните
Самскари. “Един миг в компанията на святите помага на кораба да
прекоси този океан на живота.” Такава е силата на общуването.
Затова повтарянето на Ом и размишлението върху неговото
значение означава поддържане на добра компания в нашия собствен
ум. Учете и след това медитирайте върху това, което сте
научили. Така при вас ще дойде светлината и Азът ще се прояви.

    Но човек трябва да мисли за Ом, а също и за неговото
значение. Избягвайте лошата компания, защото белезите от
старите рани са във вас и точно лошата компания е онова, което
е необходимо, за да ги извади навън. Затова на нас ни се казва,
че добрата компания ще извади навън добрите впечатления, които
се намират в нас, но които са станали латентни. Няма нищо по-
свято в света, отколкото да бъдем в добра компания, защото
тогава добрите впечатления ще имат склонност да излязат на
повърхността.

    29. Така се придобива (познанието за) самонаблюдението и
разрушението на препятствията.

    Първото проявление на повтарянето на Ом и мисленето за него
е, че тази сила за самоанализ ще започне да се проявява все
повече и повече и всички умствени и физически препятствия ще
започнат да изчезват. А какви са препятствията пред йогина?

    30. Болест, умствена леност, съмнения, липса на ентусиазъм,
летаргия,   вкопчване   в   сетивните    удоволствия,   погрешни
възприятия, непостигане на концентрация и изпадане от това
състояние когато е постигнато, са разсейващите препятствия.

    Болест. Това тяло е лодката, която ще ни пренесе на другия
бряг на океана на живота. Трябва да се грижим за него.
Нездравите хора не могат да бъдат йогини. Умствената леност ни
кара да загубим всеки интерес към предмета, без който няма да
имаме нито волята, нито енергията да практикуваме. Колкото и да


                               77
е силно интелектуалното убеждение на човек, в ума ще възникват
съмнения за истинността на науката, докато не дойдат определени
психични   преживявания  като   чуване  и  виждане   на  голямо
разстояние и т.н. Тези бегли погледи подсилват ума и карат
ученика да постоянства. Изпадане ... когато е постигнато. През
някои дни в които практикувате, умът ще е спокоен, ще се
концентрира лесно и вие ще виждате, че прогресирате бързо.
Ненадейно този прогрес ще спре някой ден и вие ще намерите себе
си сякаш изхвърлен на брега. Постоянствайте. Всеки прогрес
преминава през такива издигания и спадове.

    31.   Мъка,  умствено   нещастие,   треперене  на   тялото,
неправилно дишане придружават незадържането на концентрацията.

    Концентрацията ще носи съвършено спокойствие на ума и
тялото, всеки път, когато е практикувана. Тези смущения идват,
когато практиката е водена в погрешна посока или не е
достатъчно добре контролирана. Повтарянето на Ом и предаването
на себе си на Бог ще направят ума по-силен и ще донесат свежа
енергия. Нервни смущения могат да дойдат при почти всеки. Не им
обръщайте никакво внимание, а продължавайте да практикувате.
Практиката ще ги излекува и ще ви направи стабилни.

    32. За да бъде поправено това, (трябва да се изпълнява)
практика върху един предмет.

    Да накараме ума да приеме формата на един обект за известно
време ще доведе до унищожаване на тези препятствия. Това е
всеобщо правило. В следващите афоризми то ще бъде разширено и
обяснено по-подробно. Понеже една практика не може да подхожда
на всеки, различни   методи ще бъдат предлагани и всеки, чрез
действителен опит ще открие кой от тях му е от най-голяма
помощ.

    33. Приятелството, милосърдието, радостта и безразличието
по отношение съответно на добрите, нещастните, щастливите и
лошите - както и по отношение на всички мисли - ще умиротворят
Читта.

    Ние трябва да имаме в себе си тези четири вида идеи. Трябва
да сме приятелски настроени към всички; да изпитваме милосърдие
към онези, които са нещастни; когато хората са щастливи, ние
също да сме щастливи; а към лошите да сме безразлични. Така
трябва да е и с всички мисли. Ако една мисъл е добра - ние
трябва да сме приятелски настроени към нея; ако е нещастна – да
бъдем милостиви към нея. Ако е добра, да сме радостни; ако е
лоша - да сме безразлични към нея. Тези отношения на ума към
различните мисли, които се появяват в него, ще го направят


                              78
спокоен. Повечето от трудностите в нашия ежедневен живот идват
от неспособността ни да държим умовете си по този начин.
Например, ако някой човек ни стори нещо лошо, ние моментално
пожелаваме да отвърнем с лошо, а всяка реакция от зло показва,
че сме неспособни да удържим Читта; тя излиза на вълни към
обекта, а ние губим сила. Всяка реакция под формата на омраза
или зло, е много голяма загуба за ума; от друга страна, всяка
лоша мисъл или постъпка на омраза, ако бъдат контролирани, ще
бъдат натрупани в наша полза. Не е вярно, че губим като се
въздържаме - печелим безкрайно повече, отколкото можем да си
представим. Всеки път когато потиснем омразата си или чувството
си на гняв, голямо количество от добра енергия се натрупва в
наша полза; а това количество енергия ще бъде преобразувано във
висши сили.

   34. Чрез издишване и задържане на дъха.

    Думата използвана тук, е Прана. Прана не означава точно
дъх. Това е името за енергията, която е навсякъде във
вселената. Всичко което виждате във вселената - което се движи,
действа или живее - е нейно проявление. Общата сума от
проявената във вселената енергия, се нарича Прана. Преди да
започне един цикъл, Прана е в неподвижно състояние; а когато
той настъпи - тя започва да се проявява. Това което се проявява
като движение – като нервните импулси в човешките същества и
животните - е Прана; отново тя се проявява като мисъл и т.н.
Цялата вселена е комбинация от Прана и Акаша; такова е и
човешкото тяло. От Акаша вие получавате различните материали,
които чувствате и виждате, а от Прана – различните сили. Това
отделяне и задържане на Прана се нарича Пранаяма. Патанджали,
бащата на Йога-философията не дава много насоки по отношение на
Пранаяма, но по-късно други йогини са открили различни неща за
Пранаяма и са направили от нея голяма наука. При Патанджали тя
е един от многото пътища и той не й придава особено значение.
Той има в предвид, че вие просто издишвате въздуха, после го
вдишвате и го задържате за известно време – и това е всичко; по
този начин умът ще стане малко по-спокоен. Но ще откриете, че
по-късно от това се е развила една отделна наука, наречена
Пранаяма. Сега ще чуем малко от това, което по-късните йогини
имат да ни кажат.

    Някои от тези неща съм ви казвал и преди това, но едно
малко повторение ще послужи да ги затвърди в умовете ви. Първо,
трябва да си спомните, че Прана не е дъхът, а тя е това, което
причинява движението на дъха, тя е жизнеността на дъха; От
друга страна, думата Прана се използва за всички сетива; всички
те се наричат Парни, умът също е наричан Прана; така ние
виждаме, че Прана е сила. И все пак не можем да я наричаме


                              79
сила, защото силата е само нейно проявление. Тя е това, което
проявява себе си като сила и като всичко останало под формата
на движение. Читта, умственото вещество, е машината, която
извлича Прана от своето обкръжение и произвежда от нея
различните жизнени сили – тези които съхраняват тялото,
мисълта, волята и другите сили. Чрез гореспоменатия процес на
дишането ние можем да контролираме всички отделни движения в
тялото, както и нервните импулси, които протичат през него.
Първо започваме да ги усещаме и после бавно придобиваме контрол
върху тях.

    Тези по-късни йогини смятат, че в човешкото тяло има три
главни канала на Прана. Единия наричат Ида, другия – Пингала, а
третия – Сушумна. Според тях Пингала се намира от дясната
страна на гръбначния стълб, Ида от лявата, а в неговия център е
Сушумна, който е празен. Ида и Пингала са нервните течения,
които действат във всеки човек и чрез тях ние изпълняваме
различните дейности в живота. Сушумна присъства във всички като
възможност; но тя действа само в йогина. Трябва да помните, че
йога променя тялото. Докато продължавате да практикувате,
тялото ви се променя. Това е напълно рационален факт и може да
обяснен по следния начин: всяка нова мисъл, която идва в нас
прокарва нов канал в мозъка ни, което пък обяснява огромния
консерватизъм на човешката природа. Човешката природа обича да
се движи в коловозите, които вече съществуват, защото това е
по-лесно. Ако си представим, за да онагледим това по-добре, че
умът прилича на игла, а мозъчната субстанция е като мека буца
пред нея – тогава всяка мисъл, която ние имаме, прокарва една
“улица” в мозъка, която би се затворила, ако не беше сивото
вещество, което идва и създава покритие върху нея, за да я
запази отделна. Ако нямаше сиво вещество, нямаше да има и
памет, защото паметта означава преминаване по тези стари улици
и проследяване на старите мисли. И може би сте забелязали, че
когато човек говори по някоя тема използвайки няколко идеи,
които са близки на всеки и започне да ги комбинира и
рекомбинира, ще бъде лесно той да бъде следван, защото тези
канали присъстват в мозъка на всеки и е необходимо само те да
бъдат извикани отново в ума. Но винаги когато се появи някоя
нова тема - трябва да бъдат прокарвани нови канали, затова тя
не може да разбрана веднага. И ето защо мозъкът (това е
мозъкът, а не самите хора) несъзнателно отказва да му бъде
въздействано от новите идеи. Той се съпротивлява. Прана се
опитва да прокара нови канали, а мозъкът не иска да позволи
това. Това е тайната на консерватизма. Колкото са по-малобройни
каналите, които съществуват в мозъка и колкото по-малко иглата
на Прана е проправяла тези проходи, толкова по-консервативен е
мозъкът и толкова повече той ще се бори против новите идеи.


                              80
Колкото по-дълбокомислен е човек, толкова по сложни ще бъдат
улиците в неговия мозък и толкова по-лесно той ще приема новите
идеи и ще ги разбира. И така, с всяка нова идея ние създаваме
ново впечатление в мозъка и прорязваме нови канали в мозъчното
вещество; ето защо откриваме, че в практикуването на Йога (тъй
като това е една напълно нова група от мисли и мотиви) в
началото има толкова много физическа съпротива. По тази причина
виждаме защо онази част от религията, която се занимава със
светската страна на човек е толкова широко приемана, докато
другата част - философията или психологията - които изясняват
неговата вътрешна природа, са много често пренебрегвани.

    Трябва да си спомним определението за нашия свят; той е
Безкрайното Битие проектирано на нивото на съзнанието. Малка
част от Безкрайното е проектирано върху съзнанието и ние
наричаме свят него; но религията трябва да се занимае и с двете
– и с тази малката бучка, и с Безкрайността отвъд. Всяка една
религия, която има за предмет само едното, би била непълна. Тя
трябва да се занимава с двете. Онази страна от религията, която
се занимава с частта от Безкрайното появила се на нивото на
съзнанието - с тази негова част, която сякаш се е “уловила” в
клетката на времето, пространството и причинността на нивото на
съзнанието – ни е съвсем близка, защото ние сме вече в нея и
идеите за този свят са били с нас от незапомнени времена. Но
онази нейна страна, която се занимава с Безкрайността отвъд, ни
е напълно непозната и получаването на идеи за нея създава нови
канали в нашия мозък, смущавайки цялата ни система; ето защо
откривате, че в практиката на Йога обикновените хора отначало
биват изкарвани извън релсите си. Всички тези методи са били
изобретени от Патанджали, за да се намалят тези смущения
доколкото е възможно като практикуваме онези от тях, които са
най-подходящи за нас.

    35. Онези форми на концентрация, които носят     необичайни
сетивни възприятия пораждат постоянство на ума.

    Това идва по естествен начин с Дхарана, концентрацията;
йогините казват, че ако умът се концентрира на върха на носа,
след няколко дни човек започва да усеща чудни аромати. Ако се
концентрира на основата на езика, той започва да чува звуци; на
върха на езика – да усеща удивителни вкусове; по средата на
езика – да чувства, че влиза в контакт с нещо. Ако умът бъде
концентриран на небцето, той започва да вижда странни неща. Ако
някой, чийто ум е обезпокоен, иска да започне тези практики на
Йога, но в ума му възникват съмнения, те ще бъдат разсеяни,
когато след кратко практикуване тези неща започнат да му се
случват; така той ще започне да постоянства.



                              81
    36. Или (чрез медитация върху) Сияйната светлина, която е
отвъд всяка мъка.

    Това е друг вид концентрация. Представете си лотоса в
сърцето с листенца насочени надолу и канала на Сушумна, който
преминава   през   него;  вдишайте   и   докато   издишвате си
представете, че лотосът се е обърнал с листенцата нагоре, а
вътре в него има сияйна светлина. Медитирайте върху това.

    37. Или (чрез медитация върху) сърцето, което се е отрекло
от всяка привързаност към обектите на сетивата.

    Вземете някой свят човек, велика личност която уважавате,
светец, за когото знаете, че е съвършено непривързан и
помислете на неговото сърце. Това сърце е станало непривързано,
затова медитирайте върху него; това ще успокои ума. Ако не
можете да направите това, ето следващия начин.

   38. Или чрез медитация върху познанието, което идва в съня.

    Понякога човек сънува, че е видял ангели които идват при
него и му говорят, че той е в екстатично състояние, че е чул
музика, която се носи във въздуха. В този сън той е в блажено
състояние и когато се събуди, той му прави силно впечатление.
Мислете за такъв сън като за истински и медитирайте върху него.
Ако не можете да правите това, медитирайте върху всяко свято
нещо, което ви харесва.

    39. Или чрез медитация върху всяко нещо, което се струва на
човек добро.

    Това не означава някакъв лош предмет, а нещо добро, което
вие харесвате, някое място, което харесвате най-много, някоя
идея, която харесвате или нещо, което ще концентрира ума ви.

    40. Медитирайки така, всички препятствия от ума на йогина
изчезват - от атома до безкрайното.

    Чрез тази практика умът лесно съзерцава както най-малкото,
така и най-голямото нещо. По този начин умствените вълни стават
по-слаби.

    41. Йогинът чиито Вритти са станали безсилни (контролирани)
по този начин, придобива концентрираност и идентичност както
кристала   (поставен  пред   обекти  с   различни  цветове)   в
получателя, (инструмента на) получаването и полученото (съотв.
Аза, ума и външните обекти).




                              82
    Какво произтича от тази постоянна медитация? Трябва да си
спомним как в един от предишните афоризми Патанджали се
занимава с различни състояния на медитация, първото от които е
грубото, след това е финото, а оттам преминава към още по-фини
обекти. Резултатът от тези медитации е, че ние ще можем да
медитираме върху фините обекти толкова лесно, колкото върху
грубите. Тук йогинът вижда тези три неща: получаващия,
полученото и инструмента за получаване, които отговарят на
Душата, външните обекти и ума. Има три обекта за медитация,
които са ни дадени. Първо, грубите неща, като телата или
материалните обекти; второ, фините обекти, като ума или Читта;
и трето, Пуруша с качества, но не самия Пуруша, а Егото. Чрез
практика йогинът се установява в тези три медитации. Винаги
когато медитира, той може да държи извън себе си всички други
мисли; идентифицира се с онова, върху което медитира. Когато
медитира, той е като кристал. Пред цветята кристалът става
почти идентичен с цветята - ако едно цвете е червено, кристалът
изглежда червен, ако е синьо – кристалът изглежда син.

    42. Звукът, значението и произтичащото познание7, когато се
смесят, са (наречени) Самадхи с въпрос.

    Тук звукът означава вибрацията, значението са нервните
импулси, които ни ръководят, а познанието е реакцията. Всички
различни медитации които разгледахме дотук, Патанджали нарича
Савитарка (медитация с въпрос). По-късно той ни дава все по-
висши и по-висши Дхяни. В онези които са наречени “с въпрос,”
ние запазваме дуалността на субекта и обекта, което произтича
от смесването на думата, значението и познанието8. Първо е
външната вибрация, думата. Когато тя е отнесена навътре чрез
нервните импулси, това е значението. След това възниква вълна
на реакция в Читта, която е познанието, но ние наричаме
познание смесицата от тези три. Във всички медитации до
момента, ние вземаме точно тази смесица като обект за
медитация. Следващият вид Самадхи е по-висш.

    43. Самадхи, което се нарича “без въпрос” (настъпва) когато
паметта е пречистена или лишена от качества и изразява само
значението (на обекта върху който се медитира).

    Чрез практикуване на медитация върху тези три, ние стигаме
до състояние, в което те не се смесват. Тогава можем да се
освободим от тях. Първо ще се опитаме да разберем какво
представляват те. Това е Читта; винаги помнете сравнението за
умственото вещество с езерото, а вибрацията, думата или звука –

7
    Или думата, идеята и познанието за нея.
8
    Т.е. думата, идеята и познанието за нея.


                                       83
с трептенето, което преминава по него. В себе си вие имате това
спокойно езеро, а аз произнасям думата “крава.” Веднага щом тя
влезе през ушите ви, заедно с нея във вашата Читта се образува
вълна. И така, тази вълна представлява идеята за кравата,
формата или значението, както ние го наричаме. Видимата крава
която вие познавате, в действителност е вълна в умственото
вещество, която идва като реакция на вътрешните и външните
звукови вибрации. Вълната изчезва заедно със звука; тя никога
не би могла да съществува без звук. Вие самите създавате този
звук. В ума си вие слабо си казвате “крава” и с това идва
вълната. Не може да съществува никаква вълна без този импулс на
звука; а когато той не два отвън - идва отвътре и щом замре -
вълната също изчезва. Какво остава? Резултатът е реакцията и
това е познанието. Тези три са толкова тясно свързани едно с
друго, че ние не можем да ги разделим. Когато дойде звукът,
сетивата вибрират и като реакция се издига вълна; те следват
толкова близо едно след друго, че не могат да бъдат
разграничени. Когато този вид медитация е била практикувана в
продължение на дълго време, паметта – хранилището на всички
впечатления – бива пречистена и ние ставаме способни ясно да ги
разграничим   едно  от   друго.  Това  се   нарича  Нирвитарка,
концентрация без въпрос.

    44.   Чрез   този  процес   (видовете   концентрация)  с
разграничение и без разграничение9, чиито обекти са по-фини,
(също) биват обяснени.

    Тук се прилага процес подобен с предходния; само че
обектите, които се използват в предишните медитации са груби, а
при тези те са фини.

      45. Фините обекти завършват с Прадхана.

    Грубите обекти са само елементите и всичко създадено от
тях. Фините обекти започват с Танматарите или фините частици.
Органите, умът (т.е. цялата нервна система, съвкупност от
всички сетива), егото, умственото вещество (което е причината
за   всички  тези   проявления),  равновесното  състояние  на
материалите на Саттва, Раджас и Тамас – наречено Прадхана
(главно), Пракрити (природа) или Авякта (непроявено) – всички
те с изключение на Пуруша влизат в категорията на фините
обекти.

      46. Тези концентрации са със семе.



9
    Савичара и Нирвичара.


                                 84
    Те не разрушават семената на миналите действия и затова не
могат да доведат до освобождение, но това което те носят на
йогина, е изложено в следващия афоризъм.

    47.    Когато    се    практикува     концентрацията   “без
разграничение”, Читта става твърдо установена.

   48. Познанието в това се нарича “изпълнено с Истина”.

   Следващият афоризъм обяснява това.

    49. Познанието получено чрез свидетелство и заключение е за
обикновените обекти. Онова, което е получено от вида Самадхи,
току-що споменат, е от много по-висока степен, тъй като може да
проникне там, където заключението и свидетелството не могат да
достигнат.

    Идеята тук е, че ние трябва да получаваме нашето познание
за   обикновените   обекти   чрез   директно  възприятие,   чрез
заключение въз основа на него и чрез свидетелството на хора,
които са компетентни. Под “хора, които са компетентни”,
йогините винаги имат в предвид Ришите или пророците на мислите,
записани в писанията – Ведите. Според тях, единственото
доказателство на писанията се състои в това, че те са
свидетелство на компетентни хора, и въпреки това йогините
казват, че писанията не могат да ни отведат до освобождението.
Можем да прочетем целите Веди и въпреки това няма да
реализираме нищо, но когато практикуваме техните учения, тогава
ще достигнем до онова състояние, в което разбираме какво казват
писанията, до състоянието, което прониква там, където нито
разумът,   нито   възприятието,   нито  заключението  могат   да
достигнат и където свидетелството не би било от полза. Това се
има в предвид чрез този афоризъм.

    Реализацията е истинската религия, останалото е само
подготовка – слушането на лекции, четенето на книги и
разсъждението са само подготвяне на почвата; това не е религия.
Интелектуалното  съгласие   или   несъгласие  не   са  религия.
Централната идея на йогините е, че точно както ние влизаме в
директен контакт с обектите на сетивата, така и религията може
да бъде директно възприета в много по-интензивен смисъл.
Истините на религията, каквито са Бог и Душата, не могат да
бъдат възприети чрез външните сетива. Аз не мога да видя Бог с
очите си, нито мога да Го докосна с ръцете си, а ние също знаем
че не можем и да мислим отвъд сетивата. Разумът ни оставя в
една съвсем неопределена точка; можем да разсъждаваме през
целия си живот, както светът е правил от хиляди години и
резултатът е, че откриваме своята некомпетентност да докажем


                               85
или опровергаем фактите на религията. Ние приемаме като основа
това, което възприемаме директно и разсъждаваме върху тази
основа. Затова е очевидно, че разсъждението трябва да протича
вътре в тези граници на възприятието. То никога не би могло да
излезе отвъд тях. Цялото поле на реализацията обаче, е отвъд
сетивното възприятие. Йогините казват, че човек може да излезе
отвъд това директно сетивно възприятие, както и отвъд разума.
Човек притежава в себе си способността, силата, да надрасне
дори своя интелект, сила, която е във всяко същество и всяко
създание. Тази сила се събужда чрез практиката на Йога и тогава
човек надраства обичайните граници на разума и директно
възприема неща, които са отвъд разума.

    50.  Впечатлението   произтичащо   от   този   вид   Самадхи,
възпрепятства всички други впечатления.

    В предходния афоризъм ние видяхме, че единствения начин за
достигане на това свръхсъзнание, е чрез концентрация и освен
това разбрахме, че това което пречи на ума да се концентрира,
са миналите Самскари или впечатленията. Всички вие сте
наблюдавали, че щом се опитате да концентрирате ума си, мислите
ви веднага започват да блуждаят. Моментът в който се появяват
Самскарите, е точно този, в който се опитвате да мислите за
Бог. В друго време те не са така активни; но когато не ги
искате, те със сигурност са там, опитвайки се с всички сили да
се наблъскат в ума ви. Защо е така? Защо те са много по-силни
във времето на концентрацията? Това е защото вие ги потискате и
те противодействат с всичката си сила. В други моменти те не
реагират. Тези стари минали впечатления трябва да са безчетни,
и всички са се настанили някъде в Читта, готови и чакащи като
тигри, за да скочат! Те трябва да бъдат потиснати, за да може
да се появи единствената идея, която искаме, за сметка на
всички останали. Такива са различните сили на Самскарите да
възпрепятстват концентрацията на ума. Затова този вид Самадхи,
който току-що беше споменат, е най-добрият за практикуване,
поради неговата сила да потиска Самскарите. Тази Самскара,
която ще бъде породена от такъв вид концентрация, ще бъде
толкова мощна, че ще попречи на действието на другите и ще ги
възпре.

    51. Чрез възпиране дори на това (впечатление, което
възпрепятства всички други впечатления) - тъй като всяко друго
е спряло - идва Самадхи “без семена”.

    Спомняте си, че нашата цел е да възприемем самата Душа. Но
не можем да го направим, тъй като тя се е смесила с природата,
с ума, с тялото. Невежият човек смята, че неговото тяло е
Душата. Ученият човек мисли, че умът му е Душата. Но и двамата


                               86
грешат. Какво кара Душата да се смесва с всички тях? Различните
вълни на Читта с издигат и покриват Душата; през тях ние
виждаме само едно малко нейно отражение; по този начин ако
вълната е от гняв, ние виждаме Душата гневна; “Аз съм ядосан,”
казва човек. Ако вълната е от любов, ние виждаме себе си
отразени в тази любов и казваме, че обичаме. Ако е на слабост и
Душата се отразява в нея, ние мислим, че сме слаби. Тези
различни идеи идват от впечатленията или Самскарите, които
покриват Душата. Истинската природа на Душата не може да бъде
възприета, докато има и една-единствена вълна в Читта; тя
никога няма да бъде осъзната, докато не са утихнали всички
вълни. Затова Патанджали първо ни учи на значението на тези
вълни; второ, на най-добрия начин да ги възпрем; и трето, как
да направим една вълна толкова силна, че да потисне всички
други вълни, или как единият огън да погълне другия. Когато
остане една вълна, тя ще бъде лесно потисната и ще си замине, а
този вид Самадхи се нарича “без семена.” То не оставя нищо и
Душата се проявява точно такава, каквато е, в Нейното собствено
величие. Само тогава ние узнаваме, че Тя не е комбинация; Тя е
единственото нещо във вселената, което е несъставно и просто, и
като такава не може да бъде родена и не може да умре; Тя е
безсмъртната, неразрушима и вечно-жива същност на разума.




                 Йога афоризмите на Патанджали

                              ІІ

               Концентрацията: Нейната практика



    1. Усмиряването на желанията, учението и предаването     на
плодовете от действията на Бог, се наричат Крия Йога.

    Онези видове Самадхи с които завършихме предната глава е
много трудно да бъдат постигнати; затова трябва да се заемем с
тях бавно. Първият и предварителен етап се нарича Крия Йога.
Това буквално означава работа, да работиш с цел Йога. Органите
могат да бъдат сравнени с коне, умът – с юзди, разумът - с
кочияш, душата - с пътник, а тялото - с колесница. В нея седи
господарят, Кралят, Азът на човека. Ако конете са много силни и
не се подчиняват на юздите, ако кочияшът или разумът не може да
ги контролира, тогава колесницата ще пострада. Но ако конете
(органите), са добре контролирани, ако юздите (ума), са здраво


                              87
държани в ръцете на кочияша (разума), колесницата достига целта
си. Какво означава усмиряването на желанията? Да държим юздите
здраво, докато водим тялото и органите; да не им позволяваме да
правят нищо, което те пожелаят, а да държим и двете под
контрол. Учението. Какво значи учението в този случай? Не
четенето на романи или приказки, а изучаването на книги, които
учат за освобождението на Душата. Това освен това изобщо не
значи и дискусионни или полемични занимания. Предполага се, че
йогинът е преминал през своя период на дискусии. Той е имал
достатъчно от това и е останал удовлетворен. Той учи
единствено, за да задълбочи своите убеждения. Вада и Сиддханта
са двата вида познание за писанията – Вада е познанието,
основаващо се на спорове и дискусии, а Сиддханта е онова, което
се базира на убеждението. Когато един човек е напълно невеж,
той се заема с първото от двете, със спорове и борби,
разсъждения за и против; а когато е приключил с този етап, той
навлиза   в  Сиддханта,   решителния   етап   и  достигането   до
заключение. Но просто да достигнем до заключение няма да
помогне. То трябва да бъде засилено. Книгите са безчетни на
брой, а времето е кратко; ето защо тайната на познанието се
крие в това да вземем същественото. Вземете него и се опитайте
да живеете според него. Има една стара индийска легенда, че ако
поставите пред Раджа-Хамса (лебед) чаша с мляко размесено с
вода, той ще изпие млякото и ще остави водата. По същия начин
ние трябва да вземаме това, което има стойност за познанието и
да оставяме настрана ненужното. Интелектуалната гимнастика е
необходима първоначално. В нищо не трябва да се движим
слепешком. Йогинът е преминал периода на споровете и е
достигнал до заключение, което е непоклатимо като скала.
Единственото нещо което той търси след това, е да засили това
убеждение. Той казва, не спорете; ако някой ви натрапва своите
аргументи, замълчете. Не отговаряйте на нито един аргумент, а
бавно се отдалечете, тъй като аргументите само смущават ума.
Единственото нещо което е необходимо, е да бъде трениран
интелекта, затова какъв е смисълът да бъде обезпокояван той без
причина? Интелектът е само един слаб инструмент и може да ни
даде единствено познание, ограничено от сетивата. Йогинът иска
да излезе отвъд тях, затова интелектът не е от полза за него.
Той е убеден в това и по тази причина е мълчалив и не спори.
Всеки   спор   изважда  ума    му   извън   равновесие,   създава
безпокойство в Читта, което е стъпка назад. Аргументациите и
търсенията на разума са само между другото. Има много по-висши
неща над тях. Животът не е заради училищните борби или
обществата по дебати. Да предадем плодовете от действията си на
Бог е да не търсим похвали, нито да се обвиняваме, а да се
отречем и предадем и двете на Бог и да бъдем в мир.



                               88
    2. (Това е) заради практикуването на Самадхи и намаляването
до минимум на носещите болка препятствия.

    Повечето от нас превръщат умовете си в разглезени деца,
позволявайки им да правят каквото си поискат. Затова е
необходимо Крия Йога да бъде постоянно практикувана, за да бъде
придобит контрол върху ума и да бъде приведен той в подчинение.
Препятствията по пътя на Йога възникват вследствие на липса на
контрол и ни причиняват болка. Те могат да бъдат премахнати
единствено чрез отричане на ума и възпирането му чрез
средствата на Крия Йога.

    3. Препятствията които носят болка са: невежество, егоизъм,
привързаност, отвращение и вкопчване в живота.

    Това са петте вида болка, петорната верига която ни държи
вързани, от които невежеството е причината, а другите четири са
неговите следствия. Това е единствената причина за цялото
нещастие. Какво друго може да ни направи нещастни? Природата на
Душата е вечното блаженство. Какво може да я накара да скърби,
освен невежеството, халюцинацията, заблудата? Всяка болка на
Душата е просто заблуда.

    4. Невежеството е плодородното поле за всички онези които
следват, независимо дали те са латентни, отслабени, надвити или
увеличени.

    Невежеството   е  причина   за   егоизма,    привързаността,
отвращението   и  вкопчването   в  живота.    Тези   впечатления
съществуват в различни състояния. Понякога те са латентни.
Често чувате израза “невинен като бебе,” и все пак в бебето
може да се крие състоянието на демон или на бог, което ще
започне да се проявява на етапи. В йогина тези впечатления или
Самскарите, останали от минали действия са отслабени - с други
думи, те съществуват в много фино състояние и той може да ги
контролира и да не позволи да се проявят. “Надвити” означава,
че понякога една група от впечатления са потискани за известно
време от онези, които са по-силни, но се проявяват когато
възпиращата ги причина е премахната. Последното състояние е
“увеличеното,” когато Самскарите достигат голяма активност,
независимо дали добра или лоша, поради благоприятните условия,
които намират.

    5.  Невежество   е  вземането  на   невечното,  нечистото,
болезненото и не-аза, съответно за вечно, чисто, щастливо и за
Атман (Аза).




                               89
    Всички различни видове впечатления имат един източник,
невежеството. Трябва първо да научим какво е невежеството.
Всички ние си мислим, “Аз съм тялото, а не Аза, чистия, сияйния
и вечно блажения,” и това е невежество. Ние мислим за човека, а
го виждаме като тялото. Това е голямата заблуда.

    6. Егоизмът е идентификацията на виждащия с инструмента на
виждане.

    Виждащият в действителност е Азът, чистият и вечно святият,
безкрайният, безсмъртният. Това е Азът на човека. А кои са
инструментите? Читта или умственото вещество, Буддхи или
реактивната способност, Манас или ума, Индриите или сетивните
органи. Това са инструментите, с които виждащият възприема
външния свят, а идентификацията на Аза с инструментите се
нарича невежеството на егоизма. Ние казваме, “Аз съм умът,” “Аз
съм мисълта,” “Аз съм ядосан,” или “Аз съм щастлив”. Как може
ние да сме ядосани или да мразим? Ние трябва да идентифицираме
себе си с Аза, който не може да се измени. Ако Той е неизменен,
как е възможно в един момент Той да е щастлив, а в друг –
нещастен? Той е безформен, безкраен, вездесъщ. Кое може да Го
промени? Той е отвъд всеки закон. Какво може да Му повлияе?
Нищо във вселената не може да породи ефект в Него. И въпреки
това, поради невежество ние се идентифицираме с умственото
вещество и мислим, че чувстваме удоволствие или болка.

    7. Привързаността   е   това,   което   постоянно   мисли   за
удоволствието.

    Ние намираме удоволствие в определени неща, а умът е като
поток, който тече към тях; и това преследване на “центъра на
удоволствието” се нарича привързаност. Ние никога не се
привързваме към това, в което не намираме удоволствие. Понякога
го откриваме в много странни и чудати неща, но принципът си
остава:   привързваме  се   към   това,  от   което   изпитваме
удоволствие.

   8. Отвращението е това, което постоянно мисли за болката.

    Ние моментално се опитваме да избягаме от онова, което ни
причинява болка.

    9. Течащо чрез своята собствена природа и установено дори в
учения, е вкопчването в живота.

    Вкопчването в живота виждате проявено във всяко животно. На
неговата основа са били направени много опити да се построи
теория за бъдещия живот, защото хората толкова обичат живота,


                              90
че го желаят и за бъдещето. Разбира се, няма нужда да казваме,
че този аргумент не притежава голяма стойност, но най-
любопитната част от него е, че в Западните страни идеята за
това вкопчване в живота загатва възможността за бъдещ живот, но
това е само по отношение на хората и не включва животните. В
Индия то е било един от главните аргументи да се докаже миналия
опит и миналия живот. Например, ако е вярно, че цялото ни
познание е дошло чрез опита (на настоящия живот), тогава е
сигурно, че ние никога не можем да разберем или да си
представим онова, което не сме изпитвали. Веднага щом пиленцата
се излюпят, те започват да кълват храна. Много пъти се е
случвало така, при патенца измътени от кокошки, те да се
втурват към водата веднага щом излязат от яйцето и майката да
мисли, че те ще се удавят. Ако опитът на този живот беше
единственият източник на познание, откъде биха се научили тези
пиленца да кълват храна или пък патенцата - че водата е тяхната
естествена среда? Ако кажете, че е инстинкт – това не означава
нищо – това е просто използване на някаква дума, но не е
обяснение.   Какво  е   инстинктът?  Ние  самите   имаме  много
инстинкти. Например, повечето от вас, дами, свирите на пиано:
спомнете си как, когато сте се учили на това отначало, е
трябвало внимателно да натискате с пръсти     черните и белите
клавиши, един след друг, но сега, след дълги години практика,
вие можете да говорите с вашите приятели, докато пръстите ви
свирят механически. Това е станало инстинкт. Така е и с всяка
работа, която вършим; чрез практика тя се превръща в инстинкт,
става автоматична; но доколкото знаем, всички примери които
днес разглеждаме като автоматични, са дегенерирал разум. На
езика на йогина, инстинктът е инволюирал разум. Разграничението
(разумът) навлиза в инволюирало състояние и се превръща в
автоматични Самскари. Затова е напълно логично да смятаме, че
всичко което наричаме инстинкт в този свят, е просто инволюирал
разум. Тъй като разумът не може да дойде без опит, следователно
всеки инстинкт е резултат от минал опит. Пиленцата се страхуват
ястреба, а патенцата обичат водата; и двете са резултат от
минал опит. Следващият въпрос е дали този опит принадлежи на
определена душа или просто на тялото, дали този опит, който
принадлежи на патицата, е на нейните предци или неин собствен.
Съвременните учени твърдят, че той принадлежи на тялото, но
йогите казват, че това е опит на ума, пренасян чрез тялото.
Това се нарича теория за превъплъщението.

    Видяхме, че цялото наше познание, независимо дали го
наричаме възприятие, разум или инстинкт, трябва да дойде по
този единствен канал, наречен опит, и всичко което днес
наричаме инстинкт, е резултат от минал опит, дегенерирал в
инстинкт, който регенерира отново в разум. Така е и в цялата


                              91
вселена и върху това е бил изграден един от основните аргументи
на теорията за прераждането в Индия. Повтарящият се опит на
различни страхове с течение на времето е създало това вкопчване
в живота. Затова детето инстинктивно се страхува, тъй като
миналият опит на болката е в него. Дори в най-учените хора,
които знаят, че това тяло ще си отиде и които казват, “няма
значение, ние ще имаме стотици тела, а душата не може да умре”
– дори и у тях, при всички техни интелектуални убеждения, ние
все още откриваме това вкопчване в живота. Видяхме, че то е
станало инстинктивно. На психологическия език на йогините, то е
станало Самскара. Самскарите, фини и скрити, спят в Читта.
Целият този минал опит на смъртта, всичко което наричаме
инстинкт, е опитът който е станал подсъзнателен. Той живее в
Читта и не е неактивен, а работи под повърхността.

    Умствените вълни, Читта-Вритти, които са груби, ние можем
да различим и почувстваме; те могат да бъдат по-лесно
контролирани, но как стоят нещата с фините инстинкти? Как могат
те да бъдат контролирани? Когато съм ядосан, целият ми ум става
една огромна вълна от гняв. Аз я чувствам, виждам я, боравя с
нея, манипулирам я и мога да се боря с нея; но няма да успея
напълно в тази борба, докато не сляза дълбоко надолу при
нейните причини. Някой ми казва нещо много лошо и аз чувствам,
че започвам да се ядосвам, а той продължава докато не бъда
изцяло обзет от гнева, не забравя себе си и не се идентифицирам
с гнева. В началото, когато той е започнал да ме обижда, аз съм
си помислил, “Ще се ядосам”. Гневът е бил едно нещо, а аз –
друго; но когато съм се разгневил, самият аз съм станал гняв.
Тези чувства трябва да бъдат контролирани в зародиш, в корена
им, в техните фини форми, преди дори да сме станали съзнателни,
че те ни въздействат. Фините състояния на тези страсти –
състоянията в които те изплуват от подсъзнанието - дори не са
известни на по-голямата част от човечеството. Когато едно
мехурче се издига от дъното на езерото ние не го виждаме, не го
виждаме дори когато е достигнало почти до повърхността; само
когато то се пукне и създаде вълничка, ние знаем, че то е там.
Можем да успеем да се справим с вълните само тогава, когато ги
уловим в техните фини причини и докато не направите това и не
ги потиснете преди да са станали груби, няма надежда да
победите напълно страстите. За да ги контролираме, ние трябва
да направим това в самите им корени; единствено тогава ще бъдем
способни да изгорим самите им семена. Както пържените семена,
ако са хвърлени в земята никога няма да поникнат, така и тези
страсти никога няма да се появят.

    10.  Фините   Самскари  трябва   да   бъдат  победени   чрез
разлагането им до тяхното каузално (причинно) състояние.



                              92
    Самскарите са фините впечатления, които по-късно се
проявяват като груби форми. Как трябва тези фини Самскари да
бъдат контролирани? Като ефектът бъде разложен до своята
причина. Когато Читта, която е следствие, бъде разложена до
своята причина, Асмита или егото - единствено тогава, фините
впечатления умират заедно с нея. Но медитацията не може да ги
разруши.

    11. Чрез медитация   трябва    да   бъдат   отхвърлени   техните
(груби) модификации.

    Медитацията е едно от важните средства за постигане на
контрол върху възникването на тези вълни. Чрез медитация можете
да накарате ума да потисне тези вълни и ако я практикувате в
продължение на дни, месеци и години - докато тя стане навик,
докато тя започне са идва независимо от вас - гневът и омразата
ще бъдат контролирани и възпрени.

    12. “Вместилището на действия” има за свой корен тези
носещи болка препятствия, а тяхното преживяване може да бъде
във видимия или в невидимия живот.

    Под “вместилище на действия” се има в предвид общата сума
от всички Самскари. Каквото и действие да извършваме, умът бива
хвърлян в определена вълна, и след като действието е свършило,
ние си мислим, че вълната е изчезнала. Но не е. Тя само е
станала фина, но все още е там. Когато се опитаме да си спомним
действието, тя се появява отново и става вълна. Така че тя е
била там; ако не беше – нямаше да има памет. По този начин
всяко действие, всяка мисъл, добра или лоша, просто слиза
надолу, става фина и се складира. И щастливите, и нещастните
мисли са наречени носещи болка препятствия, защото според
йогините, в края на краищата всички носят болка. Всяко щастие
което идва от сетивата накрая ще донесе болка. Всяка радост ще
ни накара да жадуваме за още, а в резултат това носи болка.
Няма предели за желанията на човека; той продължава да желае, а
когато достигне до точка, в която желанието не може да бъде
изпълнено – резултатът е болката. Затова йогините смятат общия
сбор от впечатленията, добри или лоши, за носещи болка
препятствия; те възпрепятстват пътя ни към свободата на Душата.

    Същото е със Самскарите, фините корени на нашите действия;
те са причините, които отново ще доведат до следствия,
независимо дали в този или в бъдещите животи. В някои
изключителни случаи, когато тези Самскари са много силни, те
раждат плод много бързо; постъпките, които са проява на крайно
зло или добро, раждат своите плодове дори в този живот.
Йогините смятат, че хората които успеят да придобият огромна


                              93
сила от добри Самскари, няма нужда да умират, а дори и в този
живот могат да изменят телата си в божествени тела. Има няколко
такива случая споменати от йогините в техните книги. Тези хора
променят самата материя на своите тела; те преподреждат
молекулите в тях по такъв начин, че повече не изпитват болести
и това което ние наричаме смърт, не идва при тях. И защо това
да не е така? Психологическото значение на храната е
асимилацията на енергията от слънцето. Енергията е достигнала
растението, растението е изядено от животното, а животното от
човека. Науката тук е, че ние поемаме определено количество
енергия от слънцето и я правим част от себе си. Ако това е
така, защо тогава да има само един начин за асимилиране на
енергията? Начинът на растението не е същия като нашия; начинът
по който земята асимилира енергията, се различава от нашия
собствен. Но всеки усвоява тази енергия по един или друг начин.
Йогините казват, че те са способни да усвоят енергията
единствено по силата на своя ум, че те могат да получат от нея
толкова, колкото пожелаят, без да прибягват да обичайните
средства. Както паякът плете мрежата си от своята собствена
субстанция, става обвързан от нея и не може да отиде никъде,
освен да се движи по нишките на тази мрежа, така и ние сме
проектирали и обективизирали от своята собствена субстанция
тази мрежа, наречена нервна система и не можем да действаме
освен чрез каналите на нервите. Йогинът казва, че не е
задължително ние да сме обвързани от това.

    По подобен начин ние можем да пратим електричество до всяка
част на света, но трябва да го направим чрез средството на
жиците.   Природата   може    да   изпраща    огромни   количества
електричество, без никакви жици. Защо ние да не можем да
направим същото? Ние можем да изпращаме умствено електричество.
Това което наричаме ум, е нещо много подобно на електричество.
Ясно   е,  че   нервната   течност   има   определено   количество
електричество, защото тя е поляризирана и реагира на всяко
електрическо   насочване.   Ние    можем   да   изпращаме   нашето
електричество само по нервните канали. Защо да не можем да го
правим и без тяхна помощ? Йогините казват, че това е напълно
възможно и осъществимо и че ако можете това, вие ще можете да
работите в цялата вселена. Ще бъдете способни да работите с
всеки и навсякъде, без помощта на нервната система. Когато
душата действа чрез тези канали казваме че човек е жив, а
когато те спрат да работят – че той е мъртъв. Но когато човек е
способен да действа както с тези канали, така и без тях,
раждането и смъртта няма да имат значение за него. Всикчи тела
във вселената са направени от Танматари (фините елементи),
разликата между тях се състои само в подреждането им. Ако вие
сте този, който ги подрежда, ще можете да подредите едно тяло


                                94
по един или друг начин. Кой създава това тяло освен вас? Кой
яде храната? Ако някой друг ядеше храна вместо вас, вие нямаше
да живеете дълго. Кой създава кръв от храната? Разбира се, вие.
Кой пречиства кръвта и я изпраща по вените? Вие. Ние сме
господарите на тялото и ние живеем в него. Само че сме загубили
познанието за това как да го обновяваме. Станали автоматични и
дегенерирали.   Забравили  сме   процеса  на   подреждането  на
молекулите. Така че това което правим автоматично, трябва да
бъде правено съзнателно. Ние сме господарите и ние трябва да
контролираме това подреждане; и веднага щом успеем да направим
това, ще бъдем способни да обновяваме тялото точно по този
начин, по който искаме и тогава за нас няма да има нито
раждане, нито болест, нито смърт.

    13. Тъй като коренът е тук, плодовете също идват (под
формата на) видове (същества), живот и изпитване на удоволствие
и болка.

    Корените, причините, Самскарите които са тук, се проявяват
и дават следствията. Причината изчезва и се превръща в
следствие. Дървото ражда семе, което става причината за друго
дърво и т.н. Всички наши действия в настоящето са следствия на
минали Самскари; тези действия от своя страна, също ще се
превърнат в Самскари, ще станат причини за бъдещи действия и
така ние си продължаваме. Затова в този афоризъм се казва, че
понеже причината е тук, плодът също ще дойде под формата на
различни видове същества: един ще бъде човек, друг ангел, трети
животно, а четвърти – демон. Освен това има различни ефекти от
Карма1 в живота. Един човек живее петдесет години, друг сто,
трети умира на две години и никога не достига зрялост; всички
тези различия в живота са регулирани от миналата Карма. Един
човек сякаш е роден за удоволствие; дори да избяга в гората,
удоволствието ще го последва там. Друг, където и да отиде, е
следван от болката; всичко е болезнено за него. Това са
резултати от тяхното собствено минало. Според философията на
йогините, всички добродетелни действия носят удоволствие, а
всички порочни действия носят болка. Всеки човек, който
извършва зли дела със сигурност ще пожъне техните плодове под
формата на болка.

    14. Те раждат плод като удоволствие или болка, причинени от
добродетелта или порока.

    15. За разграничаващия всичко е болезнено, защото всичко
носи болка или като последствие или като предчувствие за загуба


1
    Съвкупността от Самскарите.


                                  95
на щастието, като ново желание възникващо от впечатленията на
щастие или като противодействие на качествата.

    Йогините казват, че онзи който има сила на разграничение,
човекът на здравия разум, вижда през болката и удоволствието и
освен това знае, че те идват при всички и че едното следва и
преминава в другото; той знае, че хората цял живот следват един
мираж и никога не успяват в удовлетворяването на своите
желания. Великият крал Юдхищхира някога е казал, че най-
удивителното нещо в живота е как във всеки един момент ние
виждаме около себе си да умират хора и въпреки това мислим, че
ние никога няма да умрем. Смятаме се за единственото
изключение, единствения умен човек, който е заобиколен с
глупаци от всички страни. Заобиколени отвсякъде с изменчивост
ние вярваме, че нашата любов е единствената вечна любов. Как е
възможно това? Дори любовта е егоистична и йогинът казва, че
накрая ще открием как дори любовта на съпрузите и съпругите, на
децата и приятелите, бавно се разрушава. Разрухата сграбчва
всяко нещо в този живот. Само когато всичко - дори любовта - се
провали, на човек му просветва и той открива колко безсмислен и
подобен на съновидение е този свят. Тогава той започва да
чувства Вайрагя (отреченост) и успява да надникне в това, което
е Отвъд. Единствено когато човек се откаже от този свят, идва
другият; и никога докато се държи за този. Не е имало и една
велика душа досега, която да не е трябвало да отхвърли
сетивните удоволствия и радости, за да постигне своето величие.
Причината за нещастието е сблъсъкът между различните сили на
природата, едната теглеща в една посока, а другата – в друга, и
правещи по този начин вечното щастие невъзможно.

    16. Нещастието   което   още        не   е   дошло,   трябва   да   бъде
избягвано.

    Някои видове Карма ние вече сме изразходили, други
изразходваме в настоящето, а трети чакат, за да донесат плод в
бъдещето. Първият вид е минала и заминала. Следствията на
втория ние ще трябва да понесем и единствено онази, която чака
за да роди плод в бъдеще ние можем да победим и контролираме;
ето защо всички наши сили трябва да бъдат насочени към нея.
Това има в предвид Патанджали, когато казва, че Самскарите
трябва да бъдат контролирани като бъдат доведени до своето
причинно състояние. (ІІ.10.)

    17. Причината за това което трябва да бъде избягвано, е
съединението на виждащия с видяното.

    Кой е виждащият? Азът на човек, Пуруша. Какво е видяното?
Цялата природа като се започне с ума и се стигне до грубата


                                   96
материя. Всяко удоволствие и болка възникват от съединението на
Пуруша и ума. Трябва да помните, че според философията на
йогините Пуруша е чиста; но когато се свърже с природата,
започва да изглежда, че тя чувства удоволствие или болка поради
отражението.

    18. Това което е изпитано, е съставено от елементи и
органи; то е с характера на просветление, действие и инерция и
има за цел опита и освобождението (на този, който го изпитва).

    Изпитаното е природата и е съставено от елементи и органи –
елементите са груби и фини и съставляват цялата природа, а
органите са сетивата, ума и т.н. – и е с характера на
просветление, (Саттва), действие (Раджас) и инерция (Тамас).
Каква е целта на цялата природа? Пуруша да придобие опит.
Пуруша сякаш е забравил своята могъща, божествена природа. Има
една история в която се разказва как кралят на боговете, Индра,
веднъж се превърнал в прасе, въргалящо се в кочината; той си
имал женска и много прасенца и бил много щастлив. Тогава някои
богове видели окаяното му положение, отишли при него и му
казали: “Ти си кралят на боговете и всички ние сме на твоите
заповеди. Защо си тук?” Но Индра рекъл: “Това няма значение;
много ми е добре тук; не ме е грижа за небето, докато имам тази
женска и тези малки прасенца.” Горките богове не знаели какво
да сторят. След известно време те решили да убият прасенцата
едно по едно. Когато всички били мъртви, Индра започнал да
плаче и ридае. Тогава боговете разпорили свинското му тяло, а
той излязъл навън и когато разбрал що за ужасен сън е сънувал,
избухнал в смях – той, кралят на боговете, да стане прасе и да
си мисли, че този свински живот е единственият живот! И не само
това, но да иска и цялата вселена да живее свински живот!
Пуруша, когато се идентифицира с природата, забравя че е чист и
безкраен. Пуруша не обича, той е самата любов. Той не
съществува, а е самото съществуване. Той не знае – а е самото
познание. Грешка е да казваме, че Душата обича, съществува или
знае. Любовта, битието и познанието не са качества на Пуруша, а
неговата същност. Когато те се отразят върху някакъв обект,
тогава можете да ги наричате качества на този обект. Но те не
са качествата, а същността на Пуруша - великия Атман,
Безкрайното Същество, което е без рождение и смърт и е
установено в Своето собствено великолепие. Но то изглежда
толкова деградирало, че когато вие се приближите и му кажете,
“Ти не си прасе,” то започва да квичи и хапе.

    Така е с всички нас в тази Майа, в този свят на
съновидения, където всичко е само нещастие, плач и ридания,
където се търкалят само няколко златни топчета, а целият свят
драпа след тях. Вие никога не сте били обвързани от закони,


                              97
природата никога не е имала окови за вас. Това ви казва
йогинът. И той доказва как, чрез свързването с природата и
идентифицирането на себе си с ума и света, Пуруша мисли себе си
за нещастен. После продължава да ви показва, че изходът е чрез
опита. Вие трябва да придобиете целия този опит, но да
приключите с него бързо. Ние сме оплели себе си в тази мрежа и
пак ние трябва да излезем от нея. Сами сме се хванали в капана
и сами трябва да спечелим свободата си. Затова придобийте този
опит на съпрузи, съпруги, приятели и на малки любови; ще
преминете през всички тях безопасно, ако никога не забравите
кои сте в действителност. Никога не забравяйте, че това е само
моментно състояние и че ние трябва да преминем през него.
Опитът е най-големият учител – опитът на удоволствието и
болката – но знайте, че това е само опит. Той води, стъпка по
стъпка, до онова състояние, където всички неща стават малки, а
Пуруша – толкова голям, че цялата вселена изглежда като капка в
океана и изчезва поради собствената си нищожност. Ние трябва да
преминем през различни преживявания, но нека никога не
забравяме идеала.

    19. Състоянията на качествата са определено, неопределено,
само загатнато и без признак.

    Системата на Йога е построена изцяло върху философията на
санкхите, както ви казах и по-рано, и тук отново ще ви напомня
за космологията на Санкхя-философията. Според нейните философи,
природата е и материалната, и действената причина за вселената2.
В природата има три вида материали - Саттва, Раджас и Тамас.
Материалът на Тамас представлява всичко, което е тъмно, всичко
невежо и тежко. Раджас е активността. Саттва е спокойствието,
светлината. Санкхите наричат природата преди сътворението
Авякта, неопределеното, недиференцираното; в нея няма различие
на име и форма, а тези три материала са държани в състояние на
съвършен баланс. След това балансът бива нарушен, Саттва,
Раджас и Тамас започват да се смесват по различни начини – и
резултатът е вселената. Те присъстват и във всеки човек. Когато
доминира качеството на Саттва, идва познание; когато това е
Раджас - дейността, а ако е Тамас – невежеството. Според
теорията на Санкхя, най-висшето проявление на природата,
състоящо се от тези три материала е онова, което те наричат
Махат или разум и от което всеки човешки разум е част. В
психологията на Санкхя се прави остро разграничение между
Манас, умствената функция, и функцията на Буддхи или интелекта



2
  Т.е. природата се е превърнала във вселената от една страна, а от друга,
самата тя е създала вселената.


                                     98
(разума)3. Функцията на ума е просто да събира впечатления и да
ги представя на Буддхи, индивидуалния Махат, който взема
решения за тях. От Махат произлиза егото, от което от друга
страна произлизат фините елементи. Те се комбинират и образуват
грубите елементи навън или външната вселена. Санкхя-философията
твърди, че - като се започне с разума и се стигне до последния
камък - всичко е продукт на една субстанция, която се различава
само според това дали е в по-фино или в по-грубо състояние.
Финото състояние е причината, а грубото е следствието. Според
тази философия, отвъд цялата природа е Пуруша, който е напълно
нематериален. Пуруша не е подобен на нищо друго - независимо
дали на Буддхи, на ума, на Танматарите или на грубите материи.
Той не е сроден с нито едно от тези, а е напълно отделен, и
абсолютно различен по своята природа; по този начин философите
на Санкхя доказват, че той трябва да е безсмъртен, защото не е
резултат от комбинация. Това което не е резултат от комбинация,
не може да умре. Пурушите или душите са безчетни.

    Сега можем да разберем афоризма, в който се казва, че
състоянията на качествата са определено, неопределено, само
загатнато и без признак. Под “определено” състояние се имат в
предвид само грубите елементи, които можем да почувстваме. Под
“неопределено” се имат в предвид много фините елементи,
Танматарите, които не могат да бъдат възприети от обикновения
човек. Ако обаче практикувате Йога, казва Патанджали, след
известно време вашите възприятия ще станат толкова фини, че вие
действително ще видите Танматарите. Чували сте например, как
всеки човек има някаква светлина около себе си; всяко живо
същество излъчва определена светлина и това може да бъде видяно
от йогина. Ние не го виждаме, но всички отделяме тези
Танматари, точно както едно цвете непрестанно изпуска определен
вид фини частици, които ни дават възможност да усетим аромата
му. Във всеки ден от нашия живот ние изпускаме голямо
количество   добро  или   зло,  и   навсякъде   където  отидем,
атмосферата е пълна с тези елементи. Ето как в човешкия ум
несъзнателно се е зародила идеята да строи храмове и църкви.
Защо човек трябва да строи църкви, за да боготвори Господ? Защо
да не Го почита навсякъде? Дори и да не знае причината за това,
човек открива, че мястото където се служи на Бог е изпълнено с
добри Танматари. Всеки ден там ходят хора, и колкото повече
ходят, толкова по-свято става това място. Ако човек който не
притежава много Саттва отиде там, мястото ще му повлияе и ще
събуди в него това качество. Ето какъв е смисълът на всички
храмове и святи места; но трябва да помните, че светостта на
тези места зависи от святите хора, които се събират там.
3
  Може да се каже, че Буддхи е синоним на Махат; Буддхи е висшият ум и е
противоположност на низшия ум, Манас.


                                     99
Трудността при човека е, че той забравя това първоначално
значение и слага колата пред коня. Хората са били тези, които
са направили такива места святи и това следствие става
причината, която прави други хора святи. Ако на едно място
ходеха само лоши хора, то би станало лошо място, както много
други. Не сградата, а хората са тези, които правят една църква,
а това ние винаги забравяме. Мъдреците и святите хора, които
притежават голямо количество от качеството на Саттва, могат да
го излъчват навън и ден и нощ да оказват огромно влияние на
своето обкръжение. Един човек може да стане толкова чист, че
неговата чистота да бъде осезаема. Който и да влезе в контакт с
него, става чист.

    Следващият вид състояние на качествата, “само загатнатото,”
означава Буддхи, или разумът. “Само загатнатото” е първото
проявление на природата; от него произлизат всички други
проявления. Последният вид е “без признак”. Изглежда, че по
този въпрос има голямо различие между съвременната наука и
всички религии. Във всяка религия съществува идеята, че
вселената е произлязла от разума. Според теорията за Бог - като
вземем нейното психологическо значение и оставим настрана
всички личностни идеи – разумът е първи по реда на сътворението
и от него произлиза това, което ние наричаме груба материя.
Съвременните философи казват, че разумът е дошъл последно. Те
казват, че неразумните обекти бавно еволюират в животни, а
животните – в хора. Те заявяват, че вместо всичко да произлиза
от разума, разумът е последното, което се появява. И
религиозното, и научното твърдение, въпреки че изглеждат
привидно противоположни едно на друго, са верни. Вземете една
безкрайна поредица – А-Б-А-Б-А-Б и т.н. Въпросът е, кое е
първо, А или Б? Ако вземете поредицата като А-Б ще кажете, че А
е първо, но ако вземете като Б-А ще кажете, че Б е първо.
Зависи от начина по който погледнете на нея. Разумът претърпява
модификация и става груба материя, която отново се разтваря в
разум   и   така  процесът   продължава.  Санкхите   и   другите
поддръжници на религията слагат разума първо и поредицата става
разум и после материя. Научният човек посочва с пръст материята
и казва първо материя, после разум. И двете групи сочат една и
съща верига. Индийската философия обаче, излиза отвъд - и на
разума, и на материята - и открива Пуруша или Аза, който е
отвъд разума и на когото разумът е само светлина, взета назаем.

    20. Виждащият е единственият разумен и въпреки че е чист,
той вижда през цветовете на интелекта.

    Това е отново философията на Самкхя. Ние видяхме, че според
тази философия - като се започне от най-низшата форма и се
стигне до разума - всичко е природа; отвъд природата са


                              100
Пурушите (душите), които нямат качества. Тогава как душата
изглежда щастлива или нещастна? Чрез отражението. Ако едно
червено цвете бъде поставено близо до къс прозрачен кристал,
кристалът ще изглежда червен; по подобен начин и състоянията на
щастие или нещастие на душата, са само отражения. Самата душа
няма цвят. Тя е отделна от природата. Природата е едно нещо, а
душата – друго - и те са вечно разделени. Санкхите казват, че
разумът е съчетание, че той нараства и намалява, променя се
точно както тялото се изменя и че неговата природа е почти
същата както тази на тялото. Това което е нокътят за тялото -
това е тялото за разума. Нокътят е част от тялото, но той може
да бъде отрязван стотици пъти, а тялото все още да продължава
да съществува. По подобен начин разумът живее цяла вечност,
докато тялото може да бъде “отрязвано” и захвърляно. И все пак
разумът не може да бъде безсмъртен, защото той се променя –
нараства и намалява. Нищо което се променя, не може да бъде
безсмъртно. Разумът безспорно е сътворен и самият този факт ни
показва, че отвъд него трябва да има нещо друго. Той не може да
бъде свободен, защото всичко което е свързано с природата, се
намира в нея и следователно е вечно обвързано. Кой е свободен?
Този който е свободен, трябва със сигурност да бъде отвъд
причина и следствие. Ако кажете, че идеята за свободата е
заблуда, аз ще ви отговоря, че идеята за робството също е
заблуда. Тези два факта се появяват в съзнанието ни заедно и
или остават, или отпадат заедно. Такива са нашите понятия за
робство и свобода. Ако искаме да преминем през една стена, но
главата ни се блъсва в нея ние виждаме, че сме ограничени от
тази стена. В същото време откриваме в себе си волева сила и
мислим, че можем да я насочим навсякъде. Тези противоречиви
идеи идват при нас на всяка крачка. Ние трябва да вярваме, че
сме свободни и все пак, във всеки един момент откриваме, че не
сме свободни. Ако първата идея е заблуда, то тогава втората
идея също е заблуда, а ако едната е вярна, тогава и другата е
вярна, защото и двете стоят върху една и съща основа –
съзнанието. Йогинът казва, че и двете са верни; че ние сме
обвързани докъдето стига разума и сме свободни по отношение на
душата. Истинската природа на човека, душата или Пуруша, е
отвъд всеки закон за причинност. Нейната свобода се процежда
през пластове от материя с различни форми - като разума, ума и
т.н. Нейната светлина е тази, която свети през всичко. Разумът
не притежава своя собствена светлина. Всеки орган има определен
център в мозъка; центърът за всички тях не е само един; всеки
орган е отделен. Как тогава всички възприятия са в хармония?
Откъде получават те своето единство? Ако това беше в мозъка,
тогава всички сетива – очите, носът, ушите и останалите –
трябваше да имат само един център, но ние знаем, че те са
различни за всеки орган. Човек може да вижда и да чува по едно


                              101
и също време, затова трябва да има някакво единство на фона на
разума. Разумът е свързан с мозъка, но зад разума стои Пуруша,
онази единица, където всички отделни усещания и възприятия се
свързват и стават едно. Самата душа е центърът, в който всички
възприятия се събират и се обединяват. Тази душа е свободна и
нейната свобода ви казва във всеки един момент, че сте
свободни. Но вие погрешно вземате и смесвате тази свобода във
всеки миг с разума и ума. Опитвате се да припишете свободата на
разума, но моментално откривате, че той не е свободен;
приписвате я на тялото, но природата веднага ви отговаря, че
отново грешите. Ето защо съществува това смесено чувство за
свобода и робство едновременно. Йогинът анализира и двете –
това което е свободно и това, което е обвързано – и
невежеството изчезва. Той открива, че Пуруша е свободен и е
същността на познанието, което - преминавайки през Буддхи -
става разумът, който като такъв е несвободен.

   21. Природата на изпитаното е заради него (Пуруша).

    Природата не притежава собствена светлина. Докато Пуруша
присъства в нея, тя изглежда като светлина. Но тази светлина е
взета назаем, точно както лунната светлина е отразена. Според
йогините, всички проявления на природата са причинени от самата
природа, но тя няма никаква друга цел, освен да освободи
Пуруша.

    22. Въпреки че (природата) е унищожена за онзи, чиято цел е
била постигната, все пак тя не е унищожена, тъй като е обща за
останалите.

    Цялата дейност на природата има за цел да накара душата да
осъзнае, че тя е вечно отделна от нея. Когато душата узнае
това, природата не може да я привлече с нищо повече. Но цялата
природа изчезва само за човека, който е станал свободен. Винаги
ще остават безчетен брой други, за които природата ще
продължава да действа.

    23. Съединението е причина за реализирането естеството на
тези два вида сили – на изпитаното (природата) и на неговия
Бог.

    Според този афоризъм силите на душата и природата се
проявяват само когато са заедно. Накрая всички проявления биват
отхвърлени. Невежеството е причината за това свързване. Всеки
ден ние виждаме, че причината за нашата болка или удоволствие е
свързването ни с тялото. Ако съм съвършено сигурен, че не съм
това тяло, аз не бих забелязвал горещината или студа, нито нещо
подобно. Това тяло е комбинация. Да казвам че аз имам едно


                              102
тяло, вие друго, а слънцето трето, е само една измислица.
Цялата вселена е един океан от материя и вие сте името на една
малка частица, аз на друга, а слънцето на трета. Ние знаем, че
тази материя непрестанно се изменя. Това което формира слънцето
днес, утре може да формира материята на нашите тела.

   24. Невежеството е неговата причина.

    Поради невежество ние сме се свързали с едно определено
тяло и така сме отворили себе си за нещастието. Тази идея за
тялото е просто суеверие. То е което ни прави щастливи или
нещастни. Суеверието породено от невежество ни кара да
чувстваме горещина или студ, болка или удоволствие. Нашата
работа е да се издигнем над него и йогинът ни показва как можем
да го направим. Било е демонстрирано, че при определени
умствени условия човек може да бъде изгорен и въпреки това той
няма да чувства болка. Трудността се състои в това, че този
внезапен подем на ума идва като вихрушка в един момент и си
заминава в следващия. Ако обаче го овладеем чрез Йога, ние ще
достигнем до перманентно разделение на Аза от тялото.

    25. При отсъствието на това (невежество), няма свързване, а
точно то трябва да бъде избегнато; в това се състои
независимостта на виждащия.

    Според философията на Йога, душата се е свързала с
природата поради невежество. Целта е да се освободим от
контрола на природата върху нас. Това е целта на всички
религии. Доктрини, догми или ритуали, книги, храмове или
формалности – всички са само второстепенни детайли. Йогинът се
опитва да постигне тази цел чрез психически контрол. Докато не
се освободим от природата, ние сме роби; трябва да правим това,
което тя ни диктува. Йогинът твърди, че онзи който контролира
ума, контролира също и материята. Вътрешната природа е много
по-висша от външната и е много по-трудно да се справим с нея и
да я контролираме. Затова този който е победил вътрешната
природа, контролира цялата вселена; тя става негов слуга. Раджа
Йога предлага методите за придобиването на този контрол. Тук
трябва да бъдат подчинени по-висши сили от онези, които
познаваме от физическия свят. Това тяло е само външната обвивка
на ума. Това не са две различни неща; те са като мидата и
нейната черупка. Те са само два аспекта на едно и също нещо;
вътрешната субстанция на мидата се снабдява с материя отвън и
произвежда черупката. По същия начин вътрешните фини сили,
които се наричат ум, черпят груба материя отвън и от нея
произвеждат тази външна черупка, тялото. Ако, следователно, ние
имаме контрол върху вътрешната природа, ще бъде много лесно да
контролираме и външната. Затова техните сили не са различни. Не


                              103
е вярно, че някои са физически, а други умствени; физическите
сили са груби проявления на фините сили, точно както
физическият свят е само грубото проявление на финия свят.

    26.   Средството   за   разрушението    на   невежеството   е
непрекъсната практика на разграничението.

    Това е действителната цел на практиката – разграничението
между реалното и нереалното, като знаем че Пуруша не е нито
природата, нито материята или ума - и тъй като не е природата -
тя не може да претърпи промяна. Единствено природата се
променя, комбинира се и се рекомбинира непрекъснато. Когато
чрез постоянна практика ние започнем да разграничаваме,
невежеството ще изчезне и Пуруша ще засияе в своята истинска
природа – всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ.

   27. Той е на най-високото ниво на седморното познание.

    Когато дойде познанието, това ще стане, образно казано, на
седем степени една след друга; и когато започва всяка от тях,
ние ще осъзнаваме, че придобиваме познание. В първата ще узнаем
това, което трябва да бъде узнато. Умът ще престане да бъде
неудовлетворен. Щом осъзнаем жаждата си за познание, ние
започваме да търсим тук и там - навсякъде където мислим, че ще
получим някаква истина, но когато не успеем да я открием,
оставаме неудовлетворени и поемаме в нова посока. Всяко търсене
е напразно, докато не започнем да възприемаме, че познанието е
в самите нас, че никой не може да ни помогне, че ние сами
трябва да си помогнем. Когато започнем да практикуваме силата
на разграничението, първият признак, че се приближаваме до
истината ще бъде, че това неудовлетворено състояние ще изчезне.
Ние ще се чувстваме съвсем сигурни, че сме открили истината.
Тогава можем да знаем, че за нас слънцето изгрява и утрото ще
настъпи и събирайки смелост трябва да упорстваме, докато не
постигнем целта. Втората степен ще бъде отсъствието на всякакви
болки. Ще бъде невъзможно за каквото и да е във вселената –
вътрешно или външно – да ни причини болка. Третата степен ще
бъде достигането на пълно познание. Всезнанието ще бъде наше.
Четвъртата ще бъде достигането на края на всеки дълг чрез
разграничение. След това ще дойде онова, което се нарича
свободата на Читта. Ние ще разберем, че всички трудности и
борби, всички колебания на ума, са отпаднали, точно както един
камък се търкулва надолу от планинския връх в низината и никога
не се връща. На следващия етап самата Читта ще разбере, че тя
се разтваря в своите причини, когато ние пожелаем. И накрая ще
открием, че сме установени в нашия собствен Аз, че сме
съществували само ние в цялата вселена и нито тялото, нито умът
някога са имали някакво отношение към нас, а още по-малко са


                              104
били свързани с нас. Те са работили по своя собствен начин, а
ние, поради невежество, сме се свързали с тях. Но ние сме били
сами, всемогъщи, вездесъщи и вечно блажени; нашият собствен Аз
е бил толкова чист и съвършен, че ние никога не сме имали нужда
от нещо друго. Никога не сме имали нужда от някой, който да ни
направи щастливи, защото самите ние сме щастието. Ще открием,
че това познание не зависи от нищо друго; в цялата вселена не
може да съществува нещо, което да не засияе пред нашето
познание. Това е последната степен и в нея йогинът ще стане
спокоен и тих, за не почувства никога повече болка, за да не
бъде заблуден никога повече и да не бъде докоснат от
нещастието. Той ще узнае, че е вечно-блажен, вечно-съвършен и
всемогъщ.

    28. Чрез практикуването на различните части на Йога, тъй
като нечистотите ще бъдат унищожени, познанието засиява до
разграничението.

    Сега идва практическото познание. Това за което говорихме
току-що, е много по-високо. То е високо над главите ни, но е
идеалът. Първото необходимо нещо е да придобием физически и
умствен контрол. Тогава реализацията на този идеал ще бъде
стабилна. Когато идеалът стане известен, това което остава е да
практикуваме метода за достигането му.

    29. Яма, Нияма, Асана, Пранаяма, Пратяхара, Дхарана, Дхяна
и Самадхи са осемте клона на Йога.

    30. Неубиването (ненараняването), истинността, въздържането
от присвояване, целомъдрието и неполучаването (на дарове) се
наричат Ями (обети).

    Човек който иска да бъде съвършен йогин, трябва да се
откаже от идеята за пола. Душата няма пол; защо трябва тя да
деградира себе си със сексуални идеи? По-късно ние ще разберем
защо тези идеи трябва да бъдат изоставени. Умът на човека който
получава дарове, бива повлиян от ума на даващия, затова е
възможно поради това получаващия да деградира. Получаването на
дарове има склонност да разрушава независимостта на ума и да го
прави робски. Затова не получавайте дарове.

    31. Тези, ненарушени от времето, мястото, целта и кастовите
правила, са (универсалните) великите обети.

    Тези практики – неубиването, истинността, неприсвояването,
целомъдрието и неполучаването – трябва да бъдат практикувани от
всеки мъж, жена или дете; от всяка душа, независимо от нацията,
страната и положението.


                              105
    32. Вътрешното и външното пречистване, удовлетвореността,
усмиряването (на желанията), учението и почитането на Бог са
Ниямите.

    Външното пречистване означава да държим тялото чисто; един
мръсен човек никога не може да бъде йогин. Трябва също така да
и се извършва и вътрешно пречистване. Това се придобива чрез
добродетелите описани в І.33. Разбира се вътрешната чистота има
по-голямо значение от външната, но и двете са необходими и
външната чистота без вътрешната, не е от полза.

    33. За да се възпрат мислите, които са неблагоприятни за
Йога, трябва да бъдат създадени противоположни мисли.

    Това е начинът за практикуване на добродетелите, който беше
изложен. Например, когато голяма вълна от гняв е заляла ума,
как можем да я контролираме? Помислете си за любовта. Понякога
една майка е много ядосана на своя съпруг и докато тя е в това
състояние, идва нейното бебе и тя го целува; предишната вълна
изчезва и възниква нова, тази на любовта към детето. Това
потиска първата. Любовта е противоположна на гнева. По подобен
начин, когато идеята да присвоим нещо се появи в нас, трябва да
се помисли за въздържанието от присвояването и алчността, а
когато се появи идеята за получаването на подаръци, заменете я
с противоположната мисъл.

    34. Препятствията по пътя на Йога са убиването, лъжата и
т.н. независимо дали човек ги е допуснал, станал е причина за
тях или ги е одобрил; дали е поради алчност, гняв или
невежество; дали са дребни, средни или големи; те носят като
последствие безкрайно невежество и нещастие. Това е (методът,
чрез който могат да бъдат предотвратени:) мисленето на
противоположното.

    Ако аз кажа лъжа или стана причина друг да го направи или
одобря трети да го стори, това е грешно. Дори и да е много
дребна лъжа, все пак това е лъжа. Всяка порочна мисъл ще се
върне обратно, насочена срещу нас, всяка мисъл на омраза, която
сте си помислили, дори и да сте били в пещера, се натрупва, и
някой ден ще се върне обратно при вас с огромна сила под
формата на някакво нещастие. Ако излъчвате омраза и завист, те
ще рикошират и ще се върнат обратно при вас с обединени сили.
Никоя сила не може да ги отклони; щом веднъж сте ги пуснали в
движение, ще трябва да ги понесете. Ако помните това, то ще ви
възпре да извършвате лоши постъпки.

    35. Когато се установи ненасилието,   в   негово   присъствие
изчезва всяка враждебност (в другите).


                              106
    Ако човек развие идеала на ненараняване на другите, пред
него дори животните, които са по своята природа кръвожадни, ще
станат кротки. Тигърът и агнето ще си играят заедно пред този
йогин. Само когато сте достигнали до това състояние ще
разберете, че сте се установили твърдо в ненараняването.

    36. Чрез установяването на истинността, йогинът придобива
силата да получава за себе си или за другите плодовете от
действията без да ги извършва.

    Когато тази сила на истината се затвърди у вас, тогава дори
и в съня си вие никога няма да кажете неистина. Ще бъдете
истинни в мисъл, дума и дело. Всичко което кажете ще бъде
истина. Можете да кажете на някого, “Бъди благословен,” и той
ще бъде благословен. Ако човек е болен и вие му кажете, “Нека
се излекуваш,” той ще бъде излекуван моментално.

    37. Чрез установяването на неприсвояването, всяко богатство
идва в йогина.

    Колкото повече бягате от природата, толкова повече тя ви
следва; а ако изобщо не ви е грижа за нея, тя става ваш роб.

    38. Чрез   установяване   на    целомъдрието,   се   придобива
енергия.

    Непорочният ум притежва огромна енергия и гигантска волева
сила. Без непорочност не може да има сила. Целомъдрието дава на
човек удивителен контрол над хората. Духовните лидери на
човечеството са били много целомъдрени и това е което им е
давало сила. Затова йогинът трябва да е целомъдрен.

    39. Когато е стабилен в неполучаването той получава спомен
за миналия си живот.

    Когато човек не приема подаръци, той не става задължен на
другите, а остава независим и свободен. С приемането на всеки
дар е много вероятно той да получи лошите качества на даващия.
Ако не го прави, умът бива пречистен и първата сила, която той
получава, е спомен за миналия му живот. Единствено тогава
йогинът става съвършено установен в своя идеал. Той вижда, че е
идвал и си е отивал много пъти, затова решава, че този път ще
се освободи, че повече няма да идва и да си заминава и да бъде
роб на Природата.

    40. Когато се установи външната      и вътрешната чистота,
възниква отвращение към собственото      тяло и избягване на
общуване с други.


                              107
    Когато е налице истинско пречистване на тялото, външно и
вътрешно, възниква пренебрежение към тялото и идеята за
неговото поддържане хубаво изчезва. Едно лице което другите
определят като най-красивото, ще изглежда на йогина просто като
животинско лице, ако зад него няма разум. Онова което светът би
нарекъл съвсем обикновено лице, той смята за небесно, ако зад
него сияе духът. Тази жажда към тялото е голямото проклятие на
човешкия живот. Затова първият знак за установяването на
чистотата е че вас няма да ви е грижа да мислите, че вие сте
тяло. Само когато дойде чистотата, ние се освобождаваме от
телесната идея.

    41. Възниква също и пречистване на Саттва, бодрост на ума,
концентрация, победа над органите и способност за реализирането
на Аза.

    Чрез практиката на чистотата, материалът на Саттва започва
да преобладава и умът става концентриран и бодър. Първият знак,
че ставате религиозни, е че ставате бодри и весели. Когато
човек е мрачен, той може да има смущения в храносмилането, но
това не е религия. Чувството за приятност е в природата на
Саттва. Всичко е приятно за саттвичния човек и когато това
състояние настъпи, знайте, че прогресирате в Йога. Всяка болка
е причинена от Тамас, затова вие трябва да се освободите от
това качество; навъсеността е една от победите на Тамас. Само
силните, споените, младите и здравите са годни да бъдат йогини.
За йогина всичко е блаженство, всяко човешко лице което той
вижда, го прави жизнерадостен. Това е признак на добродетелния
човек. Нещастието има за своя причина греха и нищо друго. Какво
общо имате вие с помрачените лица? Това е ужасно. Ако някой ден
сте с мрачно лице, тогава не излизайте навън, а се затворете в
стаята си. Какво право имате да разнасяте тази болест из света?
Когато умът ви е станал контролиран, тогава ще имате контрол
върху цялото си тяло; вместо да бъдете роб на тази машина, тя
ще бъде ваш роб. Вместо тази машина да бъде способна да завлече
душата надолу, тя става нейният най-голям помощник.

   42. От удовлетворението произтича най-голямото щастие.

    43. Резултатът от усмиряването на желанията носи сили на
органите и на тялото като разрушава нечистотата.

    Резултатите   от  потискането  на   желанията  се  виждат
незабавно, понякога чрез усилена зрителна сила чрез чуване на
голямо разстояние и т.н.

    44. Чрез повтарянето   на    Мантрата   идва   реализацията   на
избраното божество.


                                108
    Колкото по-висши са съществата които искате да достигнете,
толкова по-трудна е практиката.

   45. Чрез жертване на всичко за Ишвара, идва Самадхи.

    Чрез пълно предаване на себе си на Господ, Самадхи става
съвършено.

   46. Позата е това, което е устойчиво и приятно.

    Сега идва Асана, позата. Докато не постигнете устойчива
поза, не можете да практикувате дишането и другите упражнения.
Устойчивост на положението означава, че вие изобщо не трябва да
чувствате тялото. Ще откриете, че обикновено веднага щом
седнете за няколко минути, всякакви безпокойства се появяват в
тялото; но когато излезете отвъд идеята за конкретното тяло, ще
загубите всякакво чувство за него. Няма да чувствате нито
удоволствие, нито болка. А когато се върнете при тялото си
обратно, то ще се чувства много отпочинало. Това е единствената
съвършена почивка, която вие можете да дадете на тялото. Когато
сте успели в побеждаването на тялото и поддържането му
устойчиво, вашата практика ще остане стабилна, но когато сте
обезпокоени от тялото, нервите ви също ще бъдат обезпокоени и
вие няма да можете да концентрирате ума си.

    47.  Чрез   намаляване   на   естествената  тенденция (към
безпокойство) и медитация    върху безграничното, позата става
устойчива и приятна.

    Бихме могли да направим положението на тялото си стабилно
като мислим за безкрайното. Ние не можем да мислим за
Абсолютната Безкрайност, но бихме могли да си представяме
безкрайното небе.

    48.    Когато   позата    е    установена,   двойките    от
противоположности не са препятствие.

    Доброто и злото, горещината и студа, както и всички двойки
от противоположности няма да ви безпокоят.

    49. След това идва контрола върху движенията на издишването
и вдишването.

    Когато позата е била установена, тогава движението на Прана
трябва да бъде тренирано и контролирано. Така ние стигаме до
Пранаяма, контрола върху жизнените сили на тялото. Прана не
означава дъха, въпреки че обикновено се превежда така. Тя е
крайната сума от космическата енергия. Това е енергията, която



                               109
се намира във всяко тяло, но нейното най-очевидно проявление е
движението на белите дробове. Това движение е причинено от
Прана, която всмуква въздуха и в Пранаяма ние се стремим да
контролираме точно това. Започваме с контрола на дъха като най-
лесния начин да достигнем контрол върху Прана.

    50. Нейните модификации са външни, вътрешни или неподвижни
и зависят от мястото, времето, броя, независимо дали е малък
или голям.

    Трите вида движения в Пранаяма са: първо, това чрез което
ние вдишваме въздуха, второ, чрез което го издишваме и третото
движение е когато въздухът бъде задържан в белите дробове или
възпрян да навлезе в тях. Тези движения от друга страна, се
различават в зависимост мястото и времето. Под място се има в
предвид, че Прана се задържа в някоя определена част на тялото.
Времето означава колко дълго тя трябва да бъде задържана в тази
част и затова ни се казва колко секунди да продължим всяко
движение. Резултатът от Пранаяма е Удгхата, събуждането на
Кундалини.

    51. Четвъртата (модификация) е задържането на Прана чрез
размишление върху вътрешен или външен обект.

    Това е четвъртият вид Пранаяма, в който се достига до
Кумбхака чрез дълга практика придружена с размишление, което
отсъства при предните три.

    52. Чрез   това   покритието    на   Читта   върху   светлината
изтънява.

    Читта притежава, по своята собствена природа, цялото
познание. Тя е съставена от частици на Саттва, но е покрита с
Раджас и Тамас, а чрез Пранаяма това покритие бива премахнато.

   53. Умът става годен за Дхарана.

    След като това покритие бъде премахнато, ние сме способни
да концентрираме ума си.

    54. Прибирането на органите навътре става чрез отказване от
техните обекти и приемането на формата на умственото вещество.

    Органите са отделени от умственото вещество. Аз виждам
книга; формата не е в книгата, а е в ума ми. Има нещо отвън,
което извиква тази форма. Истинската форма е в Читта. Органите
се идентифицират и приемат формите на това, което се появи пред




                              110
тях. Ако можете да възпрете умственото вещество да не приема
тези форми, умът ще остане спокоен. Това се нарича Пратяхара.

   55. От това се ражда най-висшия контрол върху органите.

    Когато йогинът е успял във възпирането на органите да не
приемат формите на външните обекти и в това да ги направи едно
с умственото вещество, тогава идва съвършеният контрол над
органите. Когато те са под пълен контрол, всеки мускул и нерв
ще бъде под контрол, защото органите са центровете на всички
усещания и на всички действия. Те са разделени на органи на
действието и органи на усещанията. Когато те са подчинени,
йогинът може да управлява всяко чувство и действие; цялото тяло
е под негов контрол. Единствено тогава човек започва да чувства
радост, че се е родил; само тогава той наистина може да каже:
“Блажен съм аз, че съм се родил.” Когато този контрол върху
органите бъде придобит, ние действително чувстваме колко
прекрасно е това тяло в действителност.




                 Йога афоризмите на Патанджали

                                  ІІІ.

                                 Силите



   Сега стигаме до главата, в която се описват силите на Йога.

    1. Дхарана   е   задържането    на    ума   върху     някой   определен
обект.

    Дхарана (концентрация) е когато умът се задържа върху някой
обект, независимо дали в тялото или извън него и остане в това
състояние.

    2. Непрекъснатият    поток    от     познание   към    този   обект,   е
Дхяна.

    Умът трябва да се опита да мисли за един обект и да се
задържи на едно определено място, като върха на главата,
сърцето и др. и ако той успее да получи усещания единствено от
тази част за сметка на всички останали, това ще бъде Дхарана, а
когато той успее да се задържи в това състояние за определено
време, то се нарича Дхяна (медитация).


                                   111
    3. Когато умът изостави всички         форми   и   размишлява   само
върху смисъла, това е Самадхи.

    Това състояние идва, когато в медитацията бъде изоставена
външната форма. Да предположим, че аз съм медитирал върху книга
и че постепенно съм успял да концентрирам ума си върху нея и
възприемам само вътрешните усещания или нейното значение,
неизразено чрез никаква форма – това състояние на Дхяна се
нарича Самадхи.

    4. (Когато тези) три (се практикуват) по отношение на един
обект е Самяма.

    Когато човек може да насочи ума си към който и да е
определен обект и да го фиксира в него, а после да го задържи
там за дълго време, разделяйки обекта от вътрешната част, това
е Самяма; или Дхарана, Дхяна и Самадхи като едното следва след
другото и трите правят едно. Формата на обекта е изчезнала и
само неговото значение остава в ума.

   5. Чрез постигането на това идва светлината на познанието.

    Когато човек е успял в практикуването на Самяма, всички
сили са под негов контрол. Това е великият инструмент на
йогина. Обектите на познанието са безкрайни и се разделят на
груби, по-груби и най-груби и на фини, по-фини и най-фини и
т.н. Самяма трябва да бъде практикувана първо по отношение на
грубите обекти, а когато започнете да придобивате познание за
тях, бавно и на етапи, трябва да се премине към по-фини обекти.

   6. С това човек трябва да се занимае на етапи.

    7. Тези три са в по-голяма степен вътрешни от онези, които
ги предхождат.

    Преди тях ние разгледахме Пратяхара, Пранаяма, Асана, Яма и
Нияма; те са външните части на тези три – Дхарана, Дхяна и
Самадхи. Когато човек ги е постигнал, той може да достигне
всезнание и всемогъщество, но това няма да бъде спасението;
Тези три няма да направят ума Нирвикалпа, неизменен, но ще
оставят семената за получаване на нови тела. Само когато
семената са, както казва йогинът, “изпържени”, те губят
способността си да създават бъдещи растения. Тези сили не могат
да изпържат семената.

    8. Дори   и   те   са   външни   по   отношение    на   безсеменното
(Самадхи).




                                 112
    Следователно ако се сравнят с безсеменното Самадхи, дори те
са външни. Ние все още не сме достигнали истинското Самадхи,
най-висшето, а само едно по-низше ниво, в което вселената все
още съществува такава, каквато я виждаме и в нея са всички тези
сили.

    9. Чрез потискане на впечатленията обезпокояващи ума и чрез
събуждането на впечатление на контрола, се казва, че умът който
постоянства в този момент на контрол, е постигнал контролиращи
модификации.

    С  други   думи,   в  това   първо  състояние   на   Самадхи
модификациите на ума са били контролирани, но не по съвършен
начин, защото ако беше така, нямаше да има модификации. Ако има
модификация, която подтиква ума да се втурне навън през
сетивата и йогинът се опита да я контролира, самият този
контрол би бил модификация. Една вълна ще бъде възпряна от
друга вълна, така че това няма да бъде истинско Самадхи, в
което всички вълни утихват, тъй като самият контрол ще бъде
вълна. И все пак това по-низше Самадхи е много по-близо до
висшето, отколкото когато умът “бълбукайки” излиза навън.

   10. Неговият поток става неизменен чрез навик.

    Потокът на непрестанния контрол на ума става неизменен,
когато   се  практикува   ден  след   ден, а умът придобива
способността за постоянна концентрация.

    11. Ако силата на поемането на всички видове обекти вътре
(в ума) бъде разрушена, а силата на концентрирането върху един
обект бъде проявена, Читта придобива модификацията наречена
Самадхи.

    Умът приема различни обекти и тича след всякакви неща. Това
е по-низшето състояние. Има по-висше състояние на ума, когато
той се заеме с един обект и изключи всички останали, на което
резултатът е Самадхи.

    12. Еднопосочност на Читта има тогава, когато впечатлението
което е минало и това което е настоящо, са подобни.

    Как да разберем, че умът е станал концентриран? Идеята за
времето ще изчезне. Колкото повече време минава незабелязано,
толкова по-концентрирани сме. В обикновения живот виждаме, че
когато сме увлечени от някоя книга, ние изобщо не забелязваме
времето и когато оставим книгата, често се изненадваме колко
много часове са минали. Цялото време ще има тенденцията да се
превърне в настояще. Затова се дава дефиницията: Когато


                              113
миналото и настоящето се слеят в едно, се казва че умът е
концентриран.1

    13. По този начин се обяснява тройната трансформация на
форма, време и състояние, във фината или грубата материя и в
органите.

    Чрез тройните изменения на умственото вещество по отношение
на формата, времето и състоянието се обясняват съответните
промени в грубата и фината материя и в органите. Да си
представим един къс злато. Той е трансформиран в гривна и после
в обеца. Това са промени по отношение на формата. Същите
феномени погледнати от гледна точна на времето ни дават
промените във времето. Освен това гривната или обецата може да
са лъскави или мътни, дебели или тънки и т.н. Това е промяна в
състоянието. Сега позовавайки се на афоризми 9, 11 и 12 ще си
спомним, че умственото вещество се променя във Вритти – това е
промяна по отношение на формата. Че тази промяна протича в
миналото, настоящето и бъдещето е промяна по отношение на
времето. А това че впечатленията се различават по тяхната сила
в определен период, да речем в настоящето, е промяна в
състоянието. Концентрациите които бяха обяснявани в предишните
афоризми трябва да дадат на йогина съзнателен контрол върху
трансформациите на неговото умствено вещество, което единствено
ще го направи способен да практикува Самяма, за която се говори
в ІІІ.4.

    14. Това върху което действат трансформациите, независимо
дали в миналото, в настоящето или в още непроявеното, е онова
което е окачествено.

    С други думи, окачественото е субстанцията, върху която
въздействат времето и Самскарите и тя е винаги проявена и вечно
изменчива.

    15. Поредицата       от   промени     е   причина   за    многостранна
еволюция.

    16. Чрез практикуването на Самяма върху трите вида промени,
идва познанието за миналото и за бъдещето.


1
  Разликата между трите вида концентрация споменати в афоризми 9, 11, 12 са
както следва: В първия, обезпокоителните впечатления са само задържани на
заден план, но не са напълно заличени от впечатленията на контрол, които
току-що са се появили; във втория, първите са напълно потиснати от вторите,
които ярко се открояват; докато в третия, който е най-висшия, изобщо не стои
въпросът за потискане, тъй като тогава следват само сходни впечатления в
поток едно след друго.


                                    114
    Не трябва да губим от поглед първата дефиниция за Самяма.
Когато умът е достигнал това състояние, в което се идентифицира
с вътрешното впечатление от обекта, изоставяйки външното и
когато, чрез продължителна практика, това впечатление е
задържано в ума и той може да навлезе в това състояние
моментално - това е Самяма. Ако човек в това състояние иска да
знае миналото и бъдещето, той трябва да практикува Самяма върху
промените на Самскарите (ІІІ.13.) Някои от тях действат в
настоящето, други са действали, а някои чакат, за да могат да
действат. Затова като извършва Самяма върху тях, той знае
своето минало и бъдеще.

    17. Чрез извършване на Самяма върху думата, значението и
познанието, които са първоначално смесени, идва познанието за
всички животински звуци.

    Думата    представлява    външната    причина,    значението
представлява вътрешната вибрация, която пътува към мозъка през
каналите на Индриите, предавайки външното впечатление на ума, а
познанието представлява реакцията на ума, с която идва
възприятието. Тези три, когато се размесят, образуват нашите
сетивни обекти. Да предположим, че аз чуя една дума; първо идва
външната вибрация, след това вътрешното усещане пренесено до
ума от органа на слуха, а след това умът реагира и аз узнавам
думата. Думата която узнавам е смесица от тези три – вибрация,
усещане и реакция. Обикновено те са неразграничими; но чрез
практика йогинът може да ги разграничи. Когато човек е
постигнал това, ако практикува Самяма върху някой звук, той
разбира значението, което този звук има за цел да изрази,
независимо дали е издаден от човек или от някое животно.

    18. Чрез възприемането на впечатленията, (идва) познанието
за миналия живот.

    Всяко преживяване, което ние имаме, образува вълна в Читта,
която после утихва и става все по-фина и по-фина, но никога не
изчезва. Тя остава там в миниатюрна форма и ако можем да я
издигнем отново, тя става памет. Затова ако йогинът може да
изпълнява Самяма върху тези минали впечатления в ума, той ще
започне да си спомня своите минали животи.

    19. Чрез практикуване на Самяма върху знаците на тялото на
някой друг, идва познание за неговия ум.

    Всеки човек има определени признаци на тялото си, които го
отличават от другите; когато йогинът практикува Самяма върху
тези знаци, той узнава природата на ума на този човек.



                              115
    20. Но не и неговото съдържание, тъй като това не е обект
на Самяма.

    Той няма да узнае съдържанието на неговия ум, като
практикува Самяма върху тялото. Тогава ще е необходима двойна
Самяма, първо върху знаците на тялото и после върху самия ум.
Тогава йогинът би узнал всичко, което е в ума му.

    21. Когато практикува Самяма върху формата на тялото (си),
тъй като осезаемостта на формата на тялото е възпрепятствана, а
силата на проявление в очите е отделна – йогинът става невидим2.

    Един йогин, който седи в средата на тази стая, може
привидно да изчезне. Той не изчезва в действителност, но няма
да бъде виждан от никого. Неговата форма и тяло сякаш се
разделят. Трябва да запомните, че това може да бъде направено
само когато йогинът е достигнал тази сила на концентрация, в
която формата и онова, което е формирано, бъдат разделени.
Тогава той практикува Самяма върху това и силата за възприемане
на форми бива възпрепятствана, защото тази сила идва от
свързването на формата и онова, което е формирано.

    22. Чрез това изчезването или укриването на думи, които са
били изречени и други подобни неща, също биват обяснени.

    23. Карма е два вида – тази която ще донесе плод скоро и
тази, която ще донесе плод по-късно. Като изпълняват Самяма
върху това или върху знаците, наречени Арищха, поличби,
йогините узнават точното време, в което ще се отделят от своите
тела.

    Когато йогинът изпълнява Самяма върху своята собствена
Карма - върху онези впечатления в ума му, които действат в
момента и онези, които очакват да започнат да действат - чрез
тези които чакат, той узнава точно кога ще отпадне тялото му.
Индусите   отделят  голямо   внимание  на  това   познание  или
съзнанието за близостта на смъртта, защото Гита учи, че мислите
в момента на смъртта имат големи сили и значение за
предопределянето на следващия живот.

    24. Чрез практикуване на Самяма върху приятелството,
милосърдието   и   т.н., йогинът достига превъзходство в
съответните качества.



2
  Понеже йогинът разделя външната вибрация (тялото), неговото значение
(възприятието или осезаемостта на тялото) и познанието за него (формата).


                                    116
    25. Чрез изпълнение на Самяма върху           силата      на   слона   и
други, йогинът придобива съответните сили.

    Когато йогинът е достигнал до тази Самяма и иска сила, той
изпълнява Самяма върху силата на слона и я получава.
Безкрайната енергия е на разположение на всеки човек, ако само
знае как да я получи. Йогинът е открил науката за получаването
й.

    26. Чрез практикуване на Самяма върху Сияйната светлина
(І.36.), идва познанието за финото, скритото и далечното.

    Когато йогинът практикува Самяма върху тази Сияйна Светлина
в сърцето, той вижда неща, които са много далечни, например
неща, които се случват на голямо разстояние, които са скрити
зад прегради от планини или които са много фини.

    27. Чрез практикуване    на    Самяма    върху     слънцето,      (идва)
познанието за света.

   28. Върху луната – (идва) познанието за съзвездията.

    29.  Върху   полярната   звезда     -    (идва)         познанието     за
движението на звездите.

    30. Върху кръга на пъпа – (идва) познанието за устройството
на тялото.

    31. Върху хлътнатината на гърлото – (идва) спирането на
глада.

    Когато човек е много гладен, ако          направи        Самяма   върху
хлътнатината на гърлото, гладът спира.

    32. Върху нервът наречен Курма, - (идва) стабилността на
тялото.

    Когато йогинът практикува,      тялото   му   не    е    обезпокоявано
(след като постигне това).

    33. Върху светлината излъчваща се от върха на главата –
(той придобива) зрението на Сиддхите.

    Сиддхите са същества, които са малко над призраците. Когато
йогинът концентрира ума на върха на главата си, той ще види
тези Сиддхи. Думата Сиддха не се отнася за онези хора, които са
станали свободни – едно значение, което много често й е
придавано.



                                  117
   34. Или чрез силата на Пратибха – цялото познание.

    Всички тези сили могат да дойдат при онзи, който притежава
силата на Пратибха (спонтанно просветление, произтичащо от
чистотата) без да се изпълнява никаква Самяма. Когато човек се
е издигнал до високото ниво на Пратибха, той притежава тази
голяма светлина и прозрение. Всички неща са очевидни за него.
Всяко нещо идва при него по естествен начин без практикуването
на Самяма.

   35. В сърцето – познанието за умовете.

    36. Радостта идва от липсата на разграничение между душата
и Саттва, които са напълно различни, защото действията на
второто са заради първото. Самяма върху “центрираното в аза”
дава познание за Пуруша.

    Всяко действие на Саттва, която е модификация на Пракрити и
се характеризира със светлина и щастие, е заради душата. Когато
Саттва е свободна от егоизъм и е просветлена с чистото съзнание
на Пуруша, тя се нарича “центрираното в аза”, защото в това
състояние тя става независима от всички отношения.

    37. От това възниква познанието принадлежащо на Пратибха и
(свръхестествените) слух, осезание, зрение, вкус и обоняние.

    38. Те са препятствия    за     Самадхи;   но   те   са   сили   за
светското състояние.

    За йогина познанието за радостите идва от свързването на
Пуруша с ума. Ако той иска да практикува Самяма върху
познанието, че тези две - природата и душата - са различни
неща, той достига познанието за Пуруша. От него произтича
разграничението. Когато е достигнал до това разграничение, той
постига Пратибха, светлината на върховната гениалност. Тези
сили обаче, са препятствия за постигането на най-висшата цел,
познанието за чистия Аз, и свободата. Но те се срещат по пътя;
и ако йогинът ги отхвърли - той достига най-висшето. А ако бъде
изкушен да ги придобие - по-нататъшният му прогрес спира.

    39. Когато причината за оковите на Читта се разхлаби,
йогинът, чрез своето познание за нейните канали на дейност
(нервите), влиза в друго тяло.

    Йогинът може да влезе в мъртво тяло и да го накара да стане
и да се движи, дори докато самият той действа чрез друго тяло.
Или може да влезе в живо тяло и да задържи ума и органите на
този човек спрени и за известно време и да действа чрез тялото


                              118
на този човек. Това се прави от онзи йогин, който е достигнал
до разграничението на Пуруша и природата. Ако иска да влезе в
тялото на друг, той прави Самяма върху това тяло и влиза в
него, защото не само неговата душа е вездесъща, но също така и
неговият ум, както той учи. Неговият ум е една частица от
универсалния ум. Сега йогинът може да действа единствено чрез
нервните импулси на това тяло, но когато разхлаби себе си от
тях, той може да действа и чрез други неща.

    40. Чрез побеждаването на струята на Удана3, йогинът не
потъва във водата или в блатата, може да ходи върху тръни и
може да умре по своя воля.

    Удана е името на нервния поток, който управлява белите
дробове и всички горни части на тялото и когато го овладее,
йогинът става много лек. Той не потъва във водата; може да
върви по тръни и остриета на мечове, може да устои на огън и да
напусне този живот, когато пожелае.

    41. Чрез побеждаването на             потока   на   Самана,   той   бива
заобиколен от поток от светлина.

      Когато пожелае, светлина започва да се излъчва от тялото
му.

    42. Чрез изпълняване на Самяма за връзката между ушите и
Акаша, идва божественият слух;

    Акаша е етерът, а ушите са инструментът. Като практикува
Самяма върху тях, йогинът придобива свръхестествен слух; той
чува всичко. Всичко което е казано на мили разстояние, той може
да чуе.

    43. Като извършва Самяма върху отношението на Акаша и
тялото, като стане лек като памук и т.н., чрез медитация върху
тях, йогинът се понася в небето.

    Акаша е материалът на това тяло; Акаша е това, което в
определена форма е станала тялото. Ако йогинът прави Самяма

3
  Една от петте прани (жизнени енергии). Те са: прана, апана, вяна, удана и
самана. Прана се проявява като движение, гравитация, магнетизъм, жизненият
принцип, който поддържа физическия живот, мислената сила и физическите
дейности; Петте модификации на прана са свързани с телесните функции: прана
е жизнената сила, която се движи нагоре и има за свое седалище върха на
носа; апана се движи надолу под пъпа има за свое седалище отделителните
органи; вяна се движи във всички посоки и прониква цялото тяло; удана помага
на финото тяло да напусне грубото в момента на смъртта и има за свой център
гърлото; самана асимилира храната и питиетата и центърът й е средата на
тялото;


                                    119
върху Този Акаша-материал на своето тяло, той придобива
лекотата на Акаша и той може да отиде навсякъде във въздуха.
Така е в другия случай.

    44. Чрез Самяма върху “истинските модификации” на ума извън
тялото, което се нарича “велика безтелесност”, изчезва онова
което покрива светлината.

    Умът в своята глупост си мисли, че той работи в това тяло.
Защо трябва аз да бъда обвързан от система от нерви и да влагам
Егото (чувството за аза) само в едно тяло, ако умът е вездесъщ?
Няма причина за това. Йогинът иска да чувства Егото, където той
пожелае. Умствените вълни които възникват при отсъствието на
егоизма в тялото, се наричат “истински модификации” или “велика
безтелесност”. Когато той успее в правенето на Самяма върху
тези модификации, цялото покритие върху светлината си заминава
и тъмнината и невежеството изчезват. Всичко изглежда за него
пълно с познание.

    45. Чрез практикуването на Самяма върху грубите и фините
форми на елементите, върху техните същностни черти, върху
тяхната неотделимост от Гуните и върху тяхното съдействие за
опита на душата - йогинът придобива господство над елементите.

    Йогинът прави Самяма върху елементите, първо върху грубите
и после върху по-фините състояния. С тази Самяма се занимава в
по-голяма степен една секта от будистите. Те вземат буца пръст,
правят Самяма върху нея и постепено започват да виждат фините
материали, от които тя е съставена, а когато са узнали фините
материали в нея - придобиват сила върху този елемент. Така е с
всички елементи. Йогинът може да победи всички тях.

    46. От това произтича силата на йогина да става малък и
другите   осем    сили,   “възвеличаването на   тялото,”  и
неразрушимостта на телесните качества.

    Това означава, че йогинът е достигнал осемте сили. Той може
да прави себе си малък колкото частица или голям колкото
планина, тежък колкото земята или лек като въздуха; той може да
достигне всичко което пожелае, може да властва над всичко което
поиска, може да победи всеки и т.н. Един лъв би седял в нозете
му като агне и всички тези желания ще бъдат изпълнени по негова
воля.

    47. “Възвеличаването на тялото” е красота, красив цвят на
лицето, сила и стоманена твърдост.




                              120
    Тялото става неразрушимо. Нищо не може да го нарани. Нищо
не може да го разруши, докато йогинът не пожелае. “Строшавайки
лоста на времето, той живее в тази вселена с това тяло.” Във
Ведите е писано, че за такъв човек няма повече болест, смърт и
болка.

    48. Като прави Самяма върху обективността и силата на
просветлението   на  органите,   върху  егото,   върху тяхната
неотделимост от Гуните и върху тяхното съдействие за опита на
душата, йогинът придобива господство над органите.

    Във възприемането на външните обекти органите оставят
своето място в ума и се насочват към обекта; това е последвано
от познание. Егото също присъства в това действие. Когато
йогинът практикува Самяма на степени върху тях и върху другите
две, той побеждава органите. Вземете какъвто и да е обект,
който вие чувствате и виждате, например една книга; първо
концентрирайте ума си върху нея, после върху познанието което е
във формата на книга и после върху Егото, което вижда тази
книга. Чрез тази практика всички органи ще бъдат победени.

    49. От това при тялото идва силата за бързо движение като
на ума, силата на органите да бъдат независими от тялото и
победа над природата.

    Точно както чрез победата на елементите идва красивото
тяло, така от победата над органите идват гореспоменатите сили.

    50. Чрез практикуване на разграничение     между   Саттва   и
Пуруша, идва всемогъщество и всезнание.

    Когато природата е била победена и разликата между Пуруша и
природата е била реализирана – че Пуруша е неразрушима, чиста и
съвършена – тогава идват всемогъществото и всезнанието.

    51. Чрез отказване дори от тези сили идва разрушението на
самото семе на злото, което води до Кайваля.

    Йогинът достига усамотеност, независимост и става свободен.
Когато той се откаже дори от идеите за всемогъщество и
всезнание, с това идва абсолютно отхвърляне на удоволствието и
на изкушенията на небесните същества. Когато йогинът е видял
всички тези удивителни сили и ги е отхвърлил, той постига
целта. Какво представляват всички тези сили? Просто проявления.
Те не са по-добри от сънищата. Дори всемогъществото е сън. То
зависи от ума. Дотогава докато има ум, то може да бъде
разбрано, но целта е даже отвъд ума.



                              121
    52. Йогинът не трябва да се чувства привлечен и да се
ласкае от предложенията на небесните същества от страх да не
попадне в зло отново.

    Има и други опасности; боговете и други същества идват, за
да изкушат йогина. Те не искат някой да бъде съвършено
свободен. Те са завистливи, точно както и ние, а понякога и по-
лоши. Тях много ги е страх да не изгубят своите места. Онези
йогини които не достигнат до целта, умират и стават богове;
оставяйки директния път, те тръгват по страничните улици и
придобиват тези сили. По-късно те отново трябва да бъдат
преродени. Но онзи който е достатъчно силен да устои на тези
изкушения и отиде право при целта, става свободен.

    53. Чрез Самяма върху частица от времето        и   нейното
напредване и непрекъснатост идва разграничението.

    Как ние трябва да избягваме всички тези неща, тези Деви,
небеса и сили? Чрез разграничение и като разпознаваме доброто и
злото. Затова се дава Самяма чрез която може да се засили
силата на разграничението. Това става чрез практикуване на
Самяма върху частица от времето и нейното напредване и
непрекъснатост.

    54. Онези неща които не могат да бъдат различени по вид,
признак и място, дори те ще бъдат разграничени чрез горната
Самяма.

    Нещастието от което ние страдаме, идва поради невежеството,
от липсата на разграничение между реалното и нереалното. Всички
ние вземаме лошото за добро, съня за реалност. Душата е
единствената реалност, а ние сме забравили това. Тялото е един
нереален сън, а всички ние мислим, че сме тела. Тази липса на
разграничение е причина за нещастието. Тя е причинена от
невежеството. Когато дойде разграничението, то носи сила и само
тогава ние можем да избегнем тези многобройни идеи за тялото,
небесата и боговете. Невежеството идва от диференцирането на
видове, признаци и място. Например, да вземем една крава.
Кравата се различава от кучето по своя вид или порода. Но
когато имаме две крави, как да ги различаваме една от друга?
Чрез признаци. Ако два обекта обаче са съвсем еднакви, те могат
да се различат, понеже се намират на различни места. Когато
обектите са така смесени, че дори и този вид различаване няма
да   ни   помогне,  силата   на   разграничение  придобита   от
гореспоменатата практика ще ни даде способността да ги отличим.
Най-висшата философия на йогина се базира на факта, че Пуруша е
чист и съвършен и единственото съществуващо нещо във вселената,
което е “просто.” Умът и тялото са съчетания и все пак ние


                              122
винаги се идентифицираме с тях. Това е голямата грешка – че е
било изгубено разграничаването от тях. Когато силата за това
бъде придобита човек вижда, че всичко в този свят, умствено и
физическо, е комбинация, и като такова не може да бъде Пуруша.

    55. Спасяващото познание е онова познание за разграничение,
което обхваща едновременно всички обекти, във всички техни
различия.

    Спасяващо, защото това познание пренася йогина през океана
на раждането и смъртта. Цялата Пракрити във всички нейни
състояния, фини и груби, е вътре в обсега на това познание; то
обхваща всички неща едновременно - с един поглед.

    56. Чрез сходството в чистотата на Саттва и Пуруша, идва
Кайваля.

    Когато душата реализира, че тя не зависи от нищо във
вселената – като се започне от боговете и се стигне до най-
низшия атом - това се нарича Кайваля (отделяне). То се постига,
когато тази смесица от чистота и нечистота, наречена Саттва
(или интелекта) стане толкова чиста, колкото самия Пуруша;
тогава Саттва отразява единствено лишената от качества или
атрибути същност на чистотата, която е Пуруша.




                 Йога Афоризмите на Патанджали

                              ІV

                         Независимост



    1. Сиддхите (психическите сили) са придобивани по рождение,
чрез   химически  средства,   чрез   силата  на   думите,  чрез
умъртвяването или чрез концентрация.

    Понякога човек се ражда със Сиддхи и разбира се, той ги е
придобил в своите предишни животи. Този път той сякаш се ражда,
за да се радва на плодовете от тях.        Казано е за Капила,
великият баща на философията на Санкхя, че той е бил роден
Сиддха, което буквално значи човек, който е постигнал успех.

    Йогините казват, че тези сили могат да бъдат придобити чрез
химически средства. Всички вие знаете, че химията първоначално


                              123
е започнала като алхимия; хората са тръгнали да търсят
философския камък, еликсири на живота и други подобни. В Индия
е имало секта, наречена сектата на Расаяните. Тяхната идея е
била, че идеалите, познанието, духовността и религията са много
добри неща, но тялото е единственият инструмент, чрез който
могат да се достигнат всички те. Ако тялото умира толкова
често, би отнело много по-дълго време да бъде постигната целта.
Например, човек иска да практикува Йога или иска да стане
духовен. Но преди да е напреднал кой знае колко, умира. След
това той приема друго тяло и започва отново, после пак умира и
така нататък. По този начин ще бъде изгубено много време в
умиране и повторно раждане. Ако тялото може да бъде направено
силно и съвършено, така че да се освободи от раждането и
смъртта, ние ще имаме много повече време да станем духовни.
Затова тези Расаяни казват, че първо тялото трябва да бъде
направено много силно. Те твърдят, че то може да стане
безсмъртно. Тяхната идея е, че умът произвежда тялото и ако е
вярно, че всички умове са само канали към безкрайната енергия,
то тогава не би имало предели за всеки такъв канал да получава
неограничено количество сила отвън. Защо е невъзможно да
задържим телата си вечно? Ние е трябвало да създадем всички
тела, които някога сме имали. Веднага щом едно тяло умре, ще
трябва да произведем друго. Ако можем да направим това, защо да
не го направим точно тук и сега, без да излизаме от сегашното
си тяло? Теорията е съвършено правилна. Ако е възможно да
живеем след смъртта и да създаваме други тела, защо да е
невъзможно да имаме силата да създаваме тела тук, без да
разлагаме напълно това тяло, а просто като го изменяме
постоянно? Те също са вярвали, че в живака и сярата се крие
най-удивителната сила и че с помощта на определени препарати от
тях, човек може да запази тялото си толкова дълго, колкото
пожелае. Други са смятали, че определени лекарства пораждат
свръхестествени сили в човек, като например той да се носи във
въздуха. Много от най-забележителните лекарства на нашето
време, ние дължим на Расаяните, особено използването на
металите в медицината. Някои секти на йогините твърдят, че
много от техните най-големи учители все още живеят в техните
стари тела. Патанджали, големият авторитет в Йога, не отрича
това.

    Силата на думите. Има някои свещени думи наречени Мантри,
които имат силата - когато се повтарят при подходящи условия –
да пораждат свръхестествени сили. Ние ден и нощ живеем насред
такава маса от чудеса, но дори и не помисляме за тях. Няма
предели за човешката сила, за силата на думите и силата на ума.




                              124
    Умъртвяване.  Вие откривате, че умъртвяването и аскетизма
се практикуват във всяка една религия. В тези религиозни
схващания индусите винаги са стигали до крайности. Ще откриете
хора, които цял живот стоят с вдигнати ръце, докато не изсъхнат
и не станат безчувствени; хора които стоят прави, ден и нощ,
докато краката им не се подуят; ако оживеят, краката им стават
толкова твърди, че те не могат повече да ги свият, а трябва да
стоят прави цял живот. Веднъж видях човек, който държеше ръцете
си вдигнати и го попитах как се е чувствал отначало. Той каза,
че е било ужасно страдание. Било такова страдание, че трябвало
да ходи до реката и да влиза във водата и това облекчавало
болката му за кратко. След един месец вече не страдал толкова.
Чрез такива практики могат да бъдат придобити психични сили
(Сиддхи).

    Концентрация. Концентрацията е Самадхи и това вече е Йога;
това е основната тема на тази наука и тя е най-висшият метод.
Предишните са само второстепенни и ние не можем да достигнем до
най-висшето чрез тях. Самадхи е методът чрез който ние можем да
постигнем всичко – умствено, морално и духовно.

    2. Промяната (на тялото)        в   други   видове   става   чрез
заместването на природата.

    Патанджали е заявил, че тези сили идват по рождение,
понякога чрез химически средства или чрез умъртвяване. Той
допуска също така, че тялото може да бъде запазено за безкрайно
дълго време. След това изтъква причината за промяната на тялото
в други видове, казва, че това става чрез заместване на
природата и го обяснява в следващия афоризъм.

    3. Добрите и лошите дела не са директните причини за
трансформациите в природата, но те действат като разрушители на
препятствията за еволюцията на природата - както един фермер
разрушава преградите по пътя на водата, която след това се
впуска надолу по силата на собствената си природа.

    Водата за напояването на нивите вече е в канала и е спирана
само от вратите. Фермерът отваря тези врати и водата потича от
само себе си, по закона на гравитацията. Така и целият прогрес
и сила са вече в човека; съвършенството е в човешката природа,
но е скрито и му е попречено да поеме своята правилна насока.
Ако някой може да премахне тази преграда, вътре се впуска
природата. Тогава човек достига онези сили, които са вече
негови. Онзи когото наричаме лош, става светец веднага, щом
преградата бъде разрушена и природата се втурне вътре.
Природата е тази която тласка всеки към съвършенството и накрая
тя ще заведе всекиго там. Всички тези практики и борби да


                              125
станем религиозни са само негативна работа – работа на
премахване   на   преградите   и   отваряне   на   вратите към
съвършенството, което е наше рождено право и наша природа.

    Днес теорията на древните йогини за еволюцията ще бъде по-
добре разбрана в светлината на съвременните научни изследвания.
И все пак, тяхната теория е по-добро обяснение. Двете причини
за еволюцията, които предлагат съвременните учени, или по-точно
половия подбор и оцеляването на най-приспособените – са
незадоволителни. Да си представим, че човешкото познание
напредне толкова много, че бъде елиминирано съревнованието – и
това за физическото препитание, и другото, за намиране на
партньор. Тогава, според съвременните хора, прогресът ще спре и
човешката раса ще умре. Резултатът от тази теория е да даде на
всеки потисник някакъв аргумент, който да успокои угризенията
на съвестта му. Не липсват хора, които – преструвайки се на
философи – искат да унищожат всички лоши и некадърни хора (те
разбира се, са единствените съдници за кадърността) и така да
запазят човешката раса! Но великият древен еволюционист,
Патанджали, заявява, че истинската тайна на еволюцията е
проявяването на съвършенството, което е вече във всяко
същество; че това съвършенство е преградено и зад тази преграда
една безкрайна вълна се бори да изрази себе си. Тези борби и
съревнования са резултат единствено на невежеството, защото ние
не знаем правилния начин да отключим вратите и да пуснем водите
вътре. Тази безкрайна вълна трябва да изрази себе си; тя е
причината за цялото проявление. Борбата за живот или сексуално
удовлетворяване са само моментни, ненужни, странични ефекти,
причинени от невежеството. Затова няма причина да вярваме, че
борбата е необходима за прогреса. В животното човекът е бил
потиснат, но веднага щом вратата се отворила, навън се е
втурнал човекът. По същия начин в човека се крие потенциален
бог, държан вътре от ключалки и прегради на невежество. Когато
познанието разруши тези препятствия - богът проявява себе си.

   4. Сътворените умове произхождат единствено от егоизма.

    Според теорията на Карма, ние страдаме заради своите добри
и лоши дела, а всяка философия има за цел да бъде постигнато
величието на човека. Всички писания възпяват величието на
човека, на душата и освен това в същия дух проповядват Карма.
Една добра постъпка носи такъв резултат, а лошата – друг, но
ако на душата може да бъде въздействано от доброто или лошото
действие, то тогава тя не струва нищо. Лошите действия
изграждат преграда за проявлението на същността на Пуруша;
добрите премахват тези препятствия и величието на Пуруша бива
проявено. Самата Пуруша никога не се променя. Каквото и да
вършите, то никога не разрушава вашето собствено величие,


                              126
вашата собствена природа, защо нищо не може да въздейства върху
душата, а тя е била покрита с един воал, който скрива нейното
съвършенство.

    С цел да изразходят своята Карма по-бързо, йогините
създават Кая-Вюха или групи от тела, чрез които могат да го
направят. За всички тези тела те създават умове от егото. Те се
наричат “сътворени умове”, за разлика от техните първоначални
умове.

    5.  Въпреки   че   действията   на  сътворените    умове   са
разнообразни, първоначалният ум контролира всички тях.

    Тези различни умове, които действат в различните тела, се
наричат създадени умове, а телата са създадени тела; или с
други думи, направени тела и умове. Материята и умът са като
две неизчерпаеми хранилища. Когато вие станете йогин, научавате
тайната на техния контрол. Той е бил ваш през цялото време, но
вие сте били забравили това. Когато станете йогин си го
спомняте. Тогава можете да направите всичко с него, да го
манипулирате по всеки начин, по който пожелаете. Материалът от
който един направен ум е създаден, е съвсем същия, който се
използва за макрокосмоса. Не е вярно, че умът е едно нещо, а
материята – друго, те са различни аспекти на едно и също нещо.
Асмита,   егото,  е   материалът,   или  финото   състояние  на
съществуване, от който тези направени умове и тела на йогина
биват произведени. Затова когато йогинът открие тайната на тези
енергии на природата, той може да създава произволен брой тела
и умове от субстанцията, известна като его.

    6. Сред различните видове Читта, тази която е постигната
чрез Самадхи, е без желания.

    Сред различните видове умове, които виждаме в различните
хора, само онзи вид, който е придобит чрез Самадхи или
съвършената  концентрация,  е  най-висшият.  Човек  който  е
постигнал определени сили чрез лекарства, чрез думи или чрез
умъртвяване, все още има желания, но онзи който е достигнал
Самадхи чрез концентрация – само той е свободен от всички
желания.

    7. Различните видове действия не са нито черни, нито бели
за йогините; за другите те са три вида – черни, бели и смесени.

    Когато йогинът е постигнал съвършенство, неговите действия
и Карма, която е създавана чрез тези действия, повече не го
обвързват, защото той не ги желае. Той просто продължава да
работи; работи, за да прави добро, но без да го е грижа за


                               127
резултата, който поради това не идва при него. Но за
обикновените хора, които не са достигнали до най-висшето
състояние, видовете действия са три - черни (лоши), бели
(добри) и смесени.

    8. От тези три вида работа, във всяко състояние се
проявяват само онези желания, които единствено отговарят на
това състояние. (Другите са държани в състояние на временно
изчакване.)

    Да си представим, че аз съм създал три вида Карма, добра,
лоша и смесена и да предположим, че след това умра и стана
божество на небето. Желанията в едно божествено тяло не са
същите като онези, които съществуват в човешкото тяло;
божественото тяло нито се храни, нито пие. Какво става с моите
минали неизразходени видове Карма, които като свое следствие са
породили желанията за ядене и пиене? Къде биха отишли те,
когато стана бог? Отговорът е, че те могат да се проявят
единствено в подходящо обкръжение. Навън ще излязат само онези
от тях, за които средата е подходяща; останалите ще останат
складирани. В този живот ние имаме много божествени, човешки и
животински желания. Ако аз приема божествено тяло, ще се
проявят само добрите от тях, за които обкръжението е подходящо.
А ако приема животинско тяло, ще излязат само животинските
желания, докато добрите ще трябва да почакат. Какво означава
това? Че по силата на обкръжаващата ни среда ние можем да
възпрем желанията. Само онази Карма, която е подходяща и
съответства на условията, ще се прояви. Това показва, че силата
на обкръжението е големият отпор, чрез който може да бъде
контролирана дори самата Карма.

    9. Поради идентификацията на паметта и впечатленията има
логическа последователност на желанията, въпреки че те се
различават в зависимост от вида, пространството и времето.

    Различните преживявания се превръщат във фини впечатления;
съживените отново впечатления стават памет. Думата памет
включва несъзнателната координация на миналия опит сведен до
впечатления, с настоящото съзнателно действие. Причина за
действие в едно тяло става само онази група от впечатления,
които са били придобити в сходно тяло. Преживяванията на
несходно тяло са държани в състояние на временно изчакване.
Всяко тяло действа така, сякаш то е потомък на една поредица от
тела от един и същи вид; затова, логическата последователност
от желания не може да бъде нарушена.

    10. Тъй като жаждата за щастие е вечна, желанията са без
начало.


                              128
    Целият опит е предшестван от желание за щастие. Няма начало
на опита, тъй като всеки нов опит се гради върху тенденцията
породена от миналия опит; затова желанието е без начало.

    11. Тъй като са обединявани от причината, следствието,
поддръжката и обектите, при отсъствието на тези, те (желанията)
също отсъстват.

    Желанията са обединени от причина и следствие1; ако бъде
събудено едно желание, то не умира без да породи своето
следствие. От друга страна, умственото вещество е голямото
хранилище и поддръжка за миналите желания, сведени до формата
на Самскари; докато не бъдат изразходени, те няма да умрат.
Освен това, докато сетивата възприемат външните обекти - ще
възникват нови желания. Ако е възможно да се освободим от
причината, следствието, поддръжката и обектите на желанията -
само тогава те могат да изчезнат.

    12. Миналото и бъдещето съществуват по              своята   собствена
природа, а качествата имат различни пътища.

    Идеята тук е, че битието никога не произлиза от небитието.
Миналото и бъдещето, въпреки че не съществуват в проявена
форма, съществуват във фина форма.

    13. Те (качествата) са проявени или фини, тъй като са от
природата на Гуните.

    Гуните са трите вида субстанции – Саттва, Раджас и Тамас,
чието материално състояние е сетивната вселена. Миналото и
бъдещето възникват от различните състояния на проявление на
тези Гуни.

    14. Единството на нещата идва от единството на промените.

    Въпреки че има три субстанции, понеже техните промени са
координирани, всички обекти притежават своето единство.

    15. Тъй като възприятието и желанието варират по отношение
на един и същи обект, то умът и обектът са от различна природа.

    С други думи, има обективен свят независим от нашите умове.
Това   е  опровержение  на   будисткия  Идеализъм.   След  като
различните хора гледат на едно и също нещо по различен начин,


1
 Причините (за тях) са “носещите болка препятствия” (ІІ.3.) и действията
(ІV.7.), а следствията са “различните видове, животът и опитът от болка и
удоволствие” (ІІ.13.) – бел. ред.


                                    129
това нещо не може да представлява просто въображението на някой
отделен индивид2

    16. Нещата биват познати или непознати на ума, в зависимост
от оцветяването, което те му придават.

    17. Състоянията на ума са винаги познати, тъй като неговият
господар, Пуруша, е неизменен.

    Цялата същина на тази теория се състои в това, че вселената
е както материална, така и ментална. Тези две състояния са в
процес на постоянно изменение. Какво представлява тази книга?
Тя е комбинация от молекули в състояние на непрекъснато
изменение. Едни частици влизат вътре в нея, а други излизат
навън; тя е като един водовъртеж, но кое създава единството й?
Кое я прави да изглежда същата книга? Промените са ритмични; те
изпращат впечатления към моя ум в хармоничен ред, които са
свързани в една неизменна картина, въпреки че отделните части
непрестанно се променят. Умът и тялото са като два слоя на една
и съща субстанция, които се движат с различна скорост. Понеже
единият се движи относително по-бавно, а другият относително
по-бързо - ние можем да различим двете движения. Например, един
влак се движи, а успоредно на него се движи файтон. Тяхната
скорост може да бъде определена до известна степен. Но е
необходимо и още нещо. Движението може да бъде възприето
единствено когато съществува нещо, което е неподвижно. Но
когато две или три неща се движат едно спрямо друго, ние
възприемаме скоростта на по-бързото, а после тази на по-
бавните. Как може умът да възприеме нещо? Той също е в
състояние на постоянно изменение. Следователно е необходимо
нещо друго, което се движи по-бавно, а после трябва да стигнете
до друго, което е още по-бавно и така нататък – това би
продължило до безкрайност. Поради тази причина, логиката ви
принуждава   да  спрете   някъде.  Трябва   да  завършите  тази
последователност като достигнете до нещо, което никога не се
променя. Зад тази безкрайна верига на движението стои Пуруша -
неизменният, безцветният и чистият. Всички тези впечатления
само се отразяват върху него, както един прожекционен апарат
хвърля изображения върху екрана, без изобщо да го оцвети.

    18. Тъй като умът е обект, той не е самоосветляващ се.

2
  В някои издания тук следва един допълнителен афоризъм:
“Не може да се каже, че обектът е зависим от един-единствен ум. Ако нямаше
доказателство за неговото съществуване, той би станал несъществуващ.”
Ако единственият критерий за съществуването на един обект беше неговото
възприятие, то тогава когато умът е погълнат в нещо друго или в Самадхи (и
не възприема този обект), би могло да се каже, че той не съществува.
Бел.ред.


                                    130
    Навсякъде в природата се проявява една колосална сила, но
тя не е самоосветляваща се и по същността си не е разумна.
Такъв е единствено Пуруша и той е този, който дава своята
светлина на всичко. Силата на Пуруша е тази, която “се
процежда” навън през всяка материя и сила.

   19. Той е неспособен да познае и двете едновременно.

    Ако умът беше самоосветляващ се, щеше да е способен да
познае едновременно себе си и обектите, което той не може.
Тогава когато осъзнава обекта, той не може да мисли за себе си.
Следователно Пуруша е самосияен, а умът не е.

    20. Ако се допусне друг осъзнаващ разум, тези предположения
щяха да бъдат правени до безкрайност и резултатът щеше да е
объркване на паметта.

    Нека предположим, че има друг разум, който осъзнава
обикновения ум; тогава щеше да трябва да има още един, който да
осъзнае предния и това не би имало край. То щеше да причини
объркване на паметта и нямаше да има натрупване на памет.

    21. Тъй като същността на познанието (Пуруша) е неизменен,
когато умът приеме неговата форма, той става съзнателен.

    Патанджали казва това, за да направи по-ясен факта, че
познанието не е качество на Пуруша (то е неговата същност).
Когато умът се доближи до Пуруша, той сякаш се отразява в ума,
който става знаещ за известно време и изглежда сякаш самият той
е Пуруша.

    22. Оцветен от виждащия    (Пуруша)   и   видяното,   умът   е
способен да разбере всичко.

    От едната страна на ума се отразява външният свят или
видяното, а от другата се отразява виждащият. Така идва цялата
сила за познание в ума.

    23. Умът, въпреки че е оцветен от безбройни желания, работи
заради друг (Пуруша), защото той действа като комбинация.

    Умът е съставен от различни неща и затова не може да работи
сам за себе си. Всяко нещо на този свят което е комбинация (от
поне две неща), има цел на тази комбинация нещо трето, заради
което се осъществява това съчетание. Комбинацията която е умът,
е заради Пуруша.




                              131
    24.   За   разграничаващия   възприемането   на   ума    като   Атман
спира.

   Чрез дискриминация йогинът узнава, че Пуруша не е умът.

    25. След това, решен на разграничение,            умът      достига
предходното на Кайваля (отделянето) състояние.

    Практикуването на Йога води до развиване на силата за
разграничение, към чистота във виждането. Воалът пада от очите
и ние виждаме нещата такива, каквито са. Виждаме, че природата
е едно съчетание, показващо цялата тази панорама пред Пуруша,
който е свидетелят; че тази природа не е Господ, че всички
комбинации на природата са просто за да покажат феномените на
Пуруша,   коронования   крал   вътре   в  нас.   Когато   чрез
продължителната практика се зароди разграничението, страхът
изчезва, а умът достига отделяне.

    26. Мислите които възникват като препятствия към това, са
породени от впечатленията.

    Всички идеи които се появяват и ни карат да вярваме, че           се
нуждаем от нещо външно, което да ни направи щастливи,                 са
препятствия   към   съвършенството.   Пуруша  е   щастието             и
блаженството по самата си същност. Но познанието за това               е
покрито от миналите впечатления. Тези впечатления трябва              да
излязат навън и да бъдат изразходени.

    27. Тяхното унищожение е по същия начин, по който това
става с невежеството, егото и т.н., както беше казано по-рано
(ІІ.10).

    28. Ако онзи който достигне до правилното разграничаващо
познание за същностите, се откаже от неговите плодове - при
него идва резултатът на съвършеното господство - Самадхи,
наречен облака на добродетелта.

    Когато йогинът е достигнал до това разграничение, силите
споменати в предната глава се появяват в него, но истинският
йогин отхвърля всички тях. При него идва едно характерно
познание, една определена светлина, наречена Дхарма-мегха или
облакът на добродетелта. Всички велики пророци в света, които
историята познава, са я притежавали. Те са открили цялата
основа на познанието вътре в самите себе си. За тях Истината е
била станала действителна. Мирът, покоят и съвършената чистота
са станали тяхната собствена природа, след като са се били
отказали от суетата на силите.



                                  132
    29. От това произтича спирането на болката и действията.
Когато този облак на добродетелта е дошъл, тогава няма повече
страх от падане и няма нищо, което да може да завлече йогина
надолу. Край на болката.

    30. Познанието лишено от покритието на нечистотите става
безкрайно, а познаваемото става малко.

    Самото познание е там; неговото покритие е изчезнало. Едно
от будистките писания дефинира какво се има с в предвид под
(състоянието на) буда като безкрайно познание – безкрайно като
небето. Исус е достигнал това състояние и е станал Христос.
Всички вие ще достигнете това състояние. Когато познанието
стане безкрайно, познаваемото става малко. Цялата вселена, с
всички нейни обекти на познанието става като едно нищо пред
Пуруша. Обикновеният човек смята себе си за много малък, защото
за него познаваемото изглежда безкрайно.

    31. После приключват последователните трансформации      на
качествата, тъй като те са постигнали целта си.

    След това всички тези разнообразни трансформации на
качествата, които се изменят от вид на вид – спират завинаги.

    32. Промените които съществуват по отношение на отделните
моменти и които биват възприемани на другия край (на края една
поредица) са последователност.

    Тук  Патанджали   дефинира  думата   последователност  като
промените, които съществуват по отношение на отделните моменти.
Докато аз мисля, минават много моменти и във всеки момент има
промяна на идеята, но аз възприемам само онези промени, които
се намират на края на една поредица. Това се нарича
последователност, но за ума, който е реализирал своето
вездесъщие, няма последователност. За него всичко е станало
присъстващо; за него единствено настоящето съществува, миналото
и бъдещето са изгубени. Над времето е установен контрол, цялото
познание присъства там, в една секунда. Всичко бива узнато
мигновено.

    33. Разлагането на качествата по обратния ред лишено от
всякакъв мотив и направено заради Пуруша, е Кайваля, или
установяването на силата на познанието в неговата собствена
природа.

    Задачата на природата е приключила - тази безкористна
задача, с която нашата мила бавачка, природата, се е била
натоварила. Тя сякаш е хванала нежно за ръка самозабравилата се


                              133
душа и й е показала всички преживявания във вселената, всички
проявления - водейки я все по-нависоко и по-нависоко чрез
различни тела, докато нейното загубено величие се е възвърнало
и тя си е спомнила своята собствена същност. Тогава добрата
майка се връща обратно по пътя, по който е дошла, за другите,
които също са загубили своя път в безследната пустиня на
живота. Така работи тя – без начало и без край. И така, през
удоволствие и болка, през добро и зло, безкрайната река от души
тече към океана на съвършенството, на себереализацията.

    Слава на онези, които са реализирали                своята   собствена
природа. Дано те благословят всички нас!



                                Приложение

                    Някои текстове свързани с йога

                         Шветашватара Упанишад

                                ІІра глава



    6. Където огън е добит, където въздухът е контролиран,
където се излива Сома1, там се създава (съвършен) ум.

    8. Поставяйки тялото в правилно положение, като гръдния
кош, гърлото и главата са държани изправени, карайки органите
да навлязат в ума, мъдрецът прекосява всички страшни течения с
помощта на сала на Брахман.

    9. Човекът с добре насочени усилия контролира Прана; и
когато тя е успокоена, той издиша през ноздрите си. Мъдрецът
който постоянства, възпира ума си както кочияшът удържа
непокорните коне.

    10. В (самотни) места като планинските         пещери, където подът
е равен и чист от камъчета, огън,                  пясък, където няма
обезпокояващи шумове от хора или водопади,         в благоприятни места
полезни за ума и приятни за очите – трябва         да бъде практикувана
Йога (умът трябва да бъде концентриран).


1
   (“Екстракт”, от корена су, “изстисквам”), напитката на безсмъртието,
използвана като възлияние във всекидневното жертвоприношение през епохата на
Ведите; смята се, че тя има растителен източник; известна е и като амрита,
или нектар на безсмъртието.


                                    134
    11. По същия начин снеговалежът, димът, слънцето, вятърът,
светулката, светкавицата, кристалът, луната – появяването на
тези форми постепенно проявява Брахман в Йога.

    12. Когато възприятията възникващи от земята, водата,
светлината, огъня и етера са започнали, тогава Йога е
започнала. При онзи който е получил тяло изградено от огъня на
Йога, не идва болест, нито старост, нито смърт.

    13. Първите знаци за навлизането в Йога са лекотата,
здравето,   липсата  на   алчност,  яснотата  на   изражението,
красивият глас, приятният аромат на тялото и малкото количество
екскременти.

    14. Както златото или среброто, което първоначално е
покрито с кал, а после щом е изчистено - засиява в пълен
блясък, така и въплътеният човек, виждайки истината за Атман
като единствена – достига целта и за него нещастието свършва.




                    Яджнавалкя, цитиран от Шанкара

                   (От Шветашватара Упанишад Бхашя)



    “След практикуването на положенията на тялото както е
необходимо и според правилата, тогава О Гарджи, човекът който е
овладял Асана, ще практикува Пранаяма.

    “Като се седне в удобна поза, върху еленова (или тигрова)
кожа, поставена върху трева Куша, като се почете Ганапати с
плодове и сладки, като се постави дясната длан върху лявата и
главата и гърлото бъдат държани в права линия, устните бъдат
затворени и неподвижни, а тялото насочено на изток или на
север, и като се фиксират очите на върха на носа – избягвайки
твърде обилната храна или гладуването – Надите трябва да бъдат
пречистени, без което практиката би била безплодна. Като се
мисли за (семенната дума1) “Хам,” там където се съединяват Ида и
Пингала (дясната и лявата ноздра) Ида трябва да бъде изпълвана
с въздух за дванадесет Матри (секунди); след това йогинът
медитира на същото място с думата “Ранг” и докато медитира
така, бавно издишва въздуха през Пингала (дясната ноздра). След
1
  Биджа-мантра или семенна дума – едносрична дума, която представлява
същността и духовното значение на по-сложните мантри.


                                    135
това въздухът вдишан през Пингала, трябва да бъде издишан бавно
през Ида по същия начин. Това трябва да бъде практикувано в
продължение на три или четири години тайно (сам в някоя стая),
според наставленията на Гуру, в ранна утрин, на обед, вечер и в
полунощ докато нервите бъдат пречистени. Лекотата на тялото,
ясното изражение, добрият апетит, чуването на Нада2, са знаците
за пречистването на нервите. След това трябва да бъде
практикувана Пранаяма, която се състои от Речака (издишване),
Кумбхака (задържане на дъха) и Пурака (вдишване). Съединяването
на Прана с Апана е Пранаяма.

    “За шестнадесет Матри тялото трябва да се напълни от
главата до краката (с Прана), за тридесет и две Матри Прана
трябва да бъде изхвърлена и за шестдесет и четири трябва да
бъде направена Кумбхака.

    “Има друга Пранаяма, в която Кумбхака трябва да бъде
направена първо за шестдесет и четири Матри, после Прана трябва
да бъде изхвърлена за шестнадесет и след това тялото трябва да
бъде изпълнено за шестнадесет.

    “Чрез Пранаяма навън биват изхвърлени нечистотите на
тялото; чрез Дхарана – нечистотите на ума; чрез Пратяхара –
нечистотите на привързаността; а с помощта на Самадхи бива
премахнато всичко, което скрива суверенната власт на Душата.”




                                    Санкхя

                                   Книга ІІІ



    29. Чрез достигането на медитация,             при   чистия   (Пуруша)
идват всички сили на природата.

    30. Медитацията е премахването на привързаността.

    31. Тя става съвършена чрез премахването на модификациите.
2
  Нада – звук; вътрешният звук (шабда), който става доловим когато мрежата
от психоенергийни канали (Нади) бъдат надлежно пречистени. Смята се, че този
звук е второто равнище на проявяване на Абсолюта или Брахман. Нада се
проявява на три равнища и е оприличаван на много и различни звуци: на звук
от раковина, от голям водопад, буреносен облак, барабан, флейта и т.н. Нада
възниква в центъра на гръбнака и в символа на Ом се изобразява като
полумесец.


                                    136
    32. Чрез Дхарана позата и изпълнението на задълженията на
човек стават съвършени.

    33. Контролирането на Прана става с помощта на изхвърлянето
и задържането.

    34. Позата е това, което е стабилно и удобно.

    36. Медитацията става съвършена също чрез непривързаността
и практиката.

    74. Чрез разсъждение върху принципите на природата и чрез
отказване от тях като “Не това, не това,”3 разграничението става
съвършено.




                                 Книга ІV



    3. Инструкцията трябва да бъде повторена.

    5. Както ястребът става нещастен, когато храната му бъде
насила отнета и щастлив, когато сам се откаже от нея (така и
онзи, който се откаже от всичко доброволно, е щастлив).

    6. Както змията е щастлива, когато оставя старата си кожа.

    8. Онова което не е средство за освобождението – за него не
трябва да бъде мислено; то става причина за робство, както в
случая на Бхарата.4

    9. От връзката с различни неща възникват препятствията в
медитацията поради страст, отвращение и др., като гривните от
раковина по ръката на девица.

    10. Случаят и при двете е един и същ.

    11. Тези които се отрекат от надеждата, са щастливи - както
момичето Пингала.


3
  “(Брахман) не (е) това, (Брахман) не (е) това” – метода на разграничение
който използват йогините и онези, които следват пътя на познанието
(джнанините).
4
  Който се поради привързаността си към един елен, се преродил в следващия
си живот като такъв.


                                    137
    13. Въпреки че отдадеността и любовта трябва да бъдат
давани на много школи и учители, тяхната същност трябва да бъде
събирана от всички тях, както пчелата събира мед от много
цветя.

    14. Онзи чийто ум е концентриран така, както на създаващия
стрели – неговата медитация не е обезпокоявана.

    15.   Чрез  нарушение   на   първоначалните   правила          идва
непривързаност към целта, както е и в светските дела.

    19. Чрез целомъдрие, благоговение и отдаденост на             Гуру,
след дълго време идва успехът (както в случая на Индра).

   20. Няма закон за времето, както в случая на Вамадева.

    24. Или     чрез   общуване    с    някой,   който   е   постигнал
съвършенство.

    27. Не чрез удоволствие бива удовлетворено желанието дори и
при мъдреците (които са практикували Йога в продължение на
дълго време).



                              Книга V



    128. Сиддхите постигнати чрез Йога не трябва             да   бъдат
отричани както оздравяването чрез лекарства и т.н.



                             Книга VІ

    24. Всяка поза която е удобна и стабилна, е Асана; няма
друго правило.



                            Вяса-Сутра

                         Глава ІV, Част І



   7. Обожанието е възможно в седнало положение.




                                  138
   8. Поради медитацията.

   9. Защото медитиращият бива сравняван с неподвижната земя.

   10. Също защото Смритите казват така.

    11. Няма закон за мястото; навсякъде където се концентрира
умът – там трябва да се извършва обожанието.

    Тези няколко откъса дават идея за това,       което   другите
системи от индийската философия казват за Йога.




                    <<Обратно към сайта>>




                              139

								
To top