Tehnologia_COK

Document Sample
Tehnologia_COK Powered By Docstoc
					         НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА АГРАРНИ НАУКИ
      ИНСТИТУТ ПО ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ „МАРИЦА”




                   ТЕХНОЛОГИЯ
ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ИНДЕТЕРМИНАНТНИ СОРТОВЕ ДОМАТИ
    НА ВИСОКА СТАЦИОНАРНА ОПОРНА КОНСТРУКЦИЯ




                   ПЛОВДИВ, 2007 г.
          Авторски колектив:

      Ст.н.с. д-р Мирослав Михов
      Ст.н.с. І ст. д-р Стоян Вълчев
        Н.с. д-р Даниела Ганева
       Ст.н.с. д-р Стойка Машева
         Н.с. Винелина Янкова


           Адрес за контакти:

Институт по зеленчукови култури «Марица»
         Ул. Брезовско шосе №32
               Пловдив, 4003
    Тел.: 032 952296; факс: 032 960177
        Е-mail: izk@plov.omega.bg


                Издател:




               Коректор:




        Предпечатна подготовка:




            Тираж: 300 броя




                                           2
                                        УВОД
     В страните с развито зеленчукопроизводство доматите имат важно стопанско
значение. По площ, обем на производство и консумация в прясно и преработено
състояние те заемат първо място между зеленчуковите култури. Широкото
разпространение и масовата им употреба се дължат преди всичко на създадените сортове с
различен вегетационен период, висока и стабилна продуктивност, екологична
пластичност, устойчивост на икономически важни болести, плодове с отлични вкусови и
технологични качества.
     В нашата страна доматите са основна зеленчукова култура. След известен спад в
производството им за периода 2000-2005 г. през 2006 г. са реколтирани 70224 дка площи
(19% от всички зеленчукови култури) като общото им производство е 212969 тона (20% от
количеството на произведените зеленчуци).
     Изборът на сорт и правилната агротехника са едни от най-важните предпоставки за
успеха на доматопроизводството. Изучаването на факторите, допринасящи за
формирането на по-висок добив и качество на продукцията, са приоритет на земеделския
стопанин.
     При отглеждане на индетерминантни сортове домати на високи опорни конструкции
може да се удължи периодът на снабдяване на вътрешния пазар с пресни плодове. При
този начин зреенето е по-продължително, а качеството на прибраната продукция е по-
високо в сравнение с отглеждането на детерминантни сортове без използване на опорни
конструкции.


                      ПРОИЗХОД, РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И
                    СТОПАНСКО ЗНАЧЕНИЕ НА КУЛТУРАТА
     Доматът (Solanum Lycopersicom esculentum Mill) е растение от семейство Картофови
(Solanaceae). Родината му е Централна и Южна Америка. Още преди 2200 години
ацтеките в днешно Мексико са отглеждали домати като са култивирали дивата форма на
растението. Първоначално тя се е срещала предимно в южната част на континента, от
Северно Чили до Венецуела.
     Благодарение на Христофор Колумб доматът се пренася в Европа като декоративно
растение и трябвало да минат няколкостотин години преди той да стане част от менюто на
Стария континент.
     Исторически документи сочат, че на Балканите културата е пренесена през ХVІІ в.
от българските градинари, странствали в Русия, Австрия и Унгария, които са ги познавали
и отглеждали.
     Днес доматите са разпространени и се отглеждат във всички континенти. Като най-
важна култура, в световното производство те получават бързо разпространение, като
обхващат нови територии, особено в страните на Азия и Африка.
     По данни на статистиката на ООН през 2005 г. най-голям производител на домати в
света е Китай (31 мил.тона), следван от САЩ (11 мил.тона) и Турция (почти 10 мил.тона).
В Европа големите производители са още Испания, Италия, Гърция.
     За широкото разпространение на доматите във всички страни на света и техния
нарастващ относителен дял спрямо другите зеленчукови култури може да се обясни с

                                                                                     3
ценните вкусови, хранителни и технологически качества на плодовете. Те са една от най-
ефективните култури в селското стопанство от гледна точка на целогодишното
производство за задоволяване потребностите на населението с пресни и преработени
доматени плодове, а новите технологии за производство позволяват да се намали до
минимум потребността от работна ръка при използване на комплексна механизация.
      У нас най-голямото производство на домати е съсредоточено в Западнотракийския,
Северен-централен и Североизточен-придунавски райони. До 1989 г. то бележи
непрекъснат възход. През 1970 г. площите са 240 хил. декара при производство 666 хил.
тона; през 1984 г. от 280 хил. декара площи е произведена 790 хил. тона продукция. След
този период площите с тази култура намалят и през 2006 година те са малко над 70 хил.
декара при произведена продукция 213 хил. тона.


                      БОТАНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА И
                        МОРФОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ
     Кореновата система на доматите е мощна, силно развита, с голяма регенеративна
способност и прониква дълбоко в почвата. Основната част на корените се разполагат на
дълбочина 10-40 cm и в диаметър 80-100 cm. Отглежданите от семе растения имат по-
дълбока и по-мощно развита коренова система. При пикиране на разсада или при
разсаждане централният корен се прекъсва за да се стимулира нарастването на
страничните разклонения. От всяка част на стъблото, особено при наличие на висока
влажност на въздуха и почвата, могат да се образуват адвентивни (допълнителни) корени.
     Стъблото е тревисто и склонно към полягане. Разклоненията, които излизат от
главното стъбло в основата на листата, се наричат колтуци. В зависимост от нарастването
на стъблото доматите се делят на високостъблени (индетерминантни) и нискостъблени
(детерминантни). Високостъблените домати се отглеждат чрез привързване към колове
или телена конструкция. Имат силен неограничен растеж, равномерно плододават и лесно
се формират на едно стъбло. За нискостъблените сортове не е необходима конструкция,
тъй като вегетационните върхове на главното стъбло и на всичките негови разклонения
сами прекратяват растежа си, след образуването на едно до три съцветия и растенията
придобиват храстовидна форма (хабитус). С развитието на селекцията се появиха и
полудетерминантните форми, притежаващи признаци, свойствени както на
детерминантния, така и на индетерминантния тип на растеж. Характерно за тях е
ограничаването на растежа на основното стъбло след образуване на 4-6 съцветия, а
понякога и повече. Съцветията се залагат през един, по-често през два и много рядко през
три листа.
     Листата може да бъдат обикновени или от картофен тип в зависимост от
повърхността и големината на листните дялове. Всеки лист се състои от еднакви или
различни по големина листни дялове, редуващи се с междинни листчета и листчета от
първи порядък. Листните дялове са целокрайни, с еднократно, двукратно или многократно
назъбена периферия. Картофеният тип листа са месести, тъмнозелени, с къси дръжки, по-
целокрайни, без междинни листчета.
     Цветовете са събрани в съцветие. Отделният цвят е прикрепен към съцветието с
къса дръжка. Първото съцветие на домата се формира след различен брой листа по
стъблото в зависимост от сорта и условията на външната среда: светлина, гъстота на
засяване, температура, влажност, пикиране. Второто и следващите съцветия се образуват
през 3 листа при индетерминантните и през 1-2 при детерминантните сортове. Цъфтежът
започва отдолу нагоре и продължава през цялата вегетация до прекършване на
вегетационните върхове на основното стъбло и колтуците.
     Плодът при доматите представлява месеста сочна ягода. При различните сортове
той е различен по големина, форма и оцветеност. Силно се влияе от условията на
отглеждане. Масата на плодовете е в твърде широки граници – от 10 до 200 g и повече.

                                                                                      4
     Семената, извадени и изчистени от плода, са кремаво-белезникави на цвят и имат
власинки. Те са плоски, закръглени и слабо заострени от едната страна. Броят и едрината
им при различните сортове варира като съществува зависимост между едрината на
плодовете и едрината на семената. При доматите те имат висока кълняемост и кълняема
енергия, които при правилно съхранение се запазват в продължение на 5 до 7 години.


                          БИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ
      Топлинен режим. Доматите са взискателни по отношение на топлината.
Оптималната температура на почвата за поникване на доматените семена е 18–22оС при
влажност 75% от ППВ. Доматените семена започват да прорастват при 9-12оС, но темпът е
много по-бавен, отколкото при температура около 20оС; при температура над 35оС
поникването също се забавя.
      Оптималната температура за растеж и развитие на доматените растения е между 18-
26оС в слънчеви дни и около 17оС в облачни дни и през нощта. Нощната температура
трябва да бъде по-ниска от дневната със 7-8оС. Високите нощни температури водят до
намаляване броя на цветовете и удължаване и изтъняване оста на съцветието.
      Увеличаването на температурата над 30оС при ниска въздушна и почвена влажност
влияе неблагоприятно върху вегетативните и генеративни прояви на доматеното растение.
Продължителното въздействие на температурата на въздуха около и над 35оС оказва
негативно влияние върху мъжкия гаметофит. Много често при високотемпературен стрес
се наблюдава изжълтяване на малките бутончета, бързо прецъфтяване, завяхване и
окапване на цветовете, което рефлектира негативно върху продуктивността на растенията.
Тези прояви до голяма степен са детерминирани от отрицателното влияние на високата
температура върху микроспоро- и микрогаметогенезиса, в резултат на което много често
фертилността на прашеца е силно намалена или напълно редуцирана. Високата
температура оказва негативно влияние върху възможността на прашеца да прорасне,
прашниковите тръбички да достигнат необходимата дължина за да се осъществи
оплождането.
      Растежът на доматите се преустановява почти напълно при температура над 35-38оС,
поради това, че продуктивността на асимилация е много ниска или практически равна на
нула.
      Високите дневни температури се отразяват крайно неблагоприятно и върху
окраската на плодовете. Нарушава се нормалният синтез на ликопин и плодът не може да
добие характерния за сорта червен цвят, а се оцветява жълто-оранжев.
      Високите температури и преките слънчеви лъчи причиняват слънчеви пригори по
плодовете, изразени в избледняване на прегорялата тъкан.
      Минималната температура за развитие на растението е 10оС, а минималната за
цъфтеж и плододаване 15оС. Отрицателната температура действа пагубно на доматените
растения. Възможно е при правилно закаляване на разсада и възрастните растения да
издържат краткотрайно понижение до минус 2оС.
      Оптималната почвена температура за развитие на кореновата система е 20-24оС. При
температура под 14-15оС тя е слабо активна и през периода на плододаването не може да
осигури необходимите хранителни вещества за растеж и развитие на растението.
      Светлинен режим. Доматите са светлолюбиви растения и реагират на засенчване и
недостатъчно осветление. Техният нормален растеж протича при условията на дългия ден.
Оптималното количество светлина дневно е около 30000 lx.
      Изискванията на доматите към светлина през целия вегетационен период са големи,
особено в началната фаза на отглеждането им. Недостиг на светлина се наблюдава при
производство на разсад за ранно и средноранно полско производство в култивационни
съоръжения. Разсадът се изтегля, образуват се тънки стъбълца, цветовете изресяват,
окапват масово, а много често остават недоразвити цели съцветия. При слабо осветление

                                                                                     5
растението залага първото съцветие по-високо от обикновеното, броят на листата между
съцветията се увеличава.
     Интензивността на светлината, продължителността на осветление и температурата
оказват влияние върху дължината на вегетационния период и динамиката на цъфтежа.
     Воден режим. За получаване на високи и качествени добиви доматите се отглеждат
при поливни условия.
     В зависимост от фазите на развитие растенията имат различни изисквания към
почвената и въздушна влажност. До плодообразуването оптималната почвена влажност е
по-ниска 70-75% от ППВ, която се постига с 1 до 3 поливки. По време на плододаването –
80-85% от ППВ, която се постига с поливки през 6-8 дни.
     При недостатъчна почвена влажност цветовете окапват, а плодовете остават дребни.
Продължителното задържане на вода при обилни валежи и неправилни поливки
предизвикват загиване (задушаване) на кореновата система и увяхване на растенията.
     Колебанията в почвената влажност предизвиква неравномерен растеж и развитие на
плодовете. Това е причина за напукването им или поява на върхово гниене.
     За нормалния растеж и развитие доматените растения изискват и умерена
относителна влажност на въздуха – 60-65%. По-високата и много ниска атмосферна
влажност са предпоставка за изресяване (абортиране) на цветовете.
     Високата влажност е предпоставка за нападение от гъбни болести, а много ниската
за бързо намножаване на някои неприятели.
     Почва. Благодарение на мощната и добре развита коренова система доматите са по-
малко взискателни към почвата в сравнение с някои други зеленчукови култури. Те могат
да се отглеждат на всякакви почви, стига да са отцедливи. Най-добри резултати се
получават при дълбоки, рохкави, с добра структура и богати на хранителни вещества
почви.
     За средноранното и късно производство са подходящи по-тежките, свързани,
влагозадържащи почви, а за ранното – по-леките и топли.
     Хранителен режим. Доматите реагират положително на торене с органични и
минерални торове. Недостигът на някои хранителни елементи влияе отрицателно върху
количеството и качеството на продукцията. За получаване на високи добиви в интензивни
посеви при големи изисквания за качество задължително трябва да се предвиди внасянето
на торове, съдържащи микроелементи. Доматите реагират много добре и на листно
подхранване.
     Азотът е един от най-важните хранителни елементи. Нормата се увеличава след
завръз на плодовете на първите съцветия. При недостиг на азот доматите рязко забавят
растежа на стъблата и листата, окраската придобива жълтеникав цвят, образуват се слаби
съцветия, наблюдава се масово окапване на бутони и цветове. Пренаторяването също
влияе отрицателно на растенията. Те са мощни, стъблата са дебели, листата едри, завити
фуниевидно, твърди и силно хрущящи при стискане. Цветовете окапват, а плодовете
остават недоразвити, дребни. Фосфорът е необходим за растежа на кореновата система,
плодовете и семената. При добра комбинация на фосфор с азот се повишава качеството на
плодовете. При недостиг на фосфор доматените растения придобиват виолетова окраска и
растежът е силно затормозен. Калият е особено необходим при нарастването на
плодовете. Оптималното му съдържание активизира фотосинтезата и допринася за
формиране на по-плътни и по-добре оцветени плодове. Недостигът на калций с
неритмично поливане води до върхово гниене на плодовете. При недостиг на магнезий се
наблюдава хлороза в междужилковите пространства на листата, която започва от най-
старите. Липсата на манган води до мраморно прошарване на листата и образуване на
некротични петна. Недостигът на желязо се проявява като междужилкова некроза по най-
младите листа, по върха на стъблото и колтуците. От липса на желязо страдат най-вече
доматени растения отглеждани на леки песъчливи почви.


                                                                                    6
      Предшественици. Доматите са зеленчукова култура с добра самопоносимост.
Включването им в сеитбообращение обаче води до получаване на по-високи добиви и по-
добро качество на плодовете.
      Най-добри предшественици от зеленчуковите култури са бобовите, тиквовите,
дините и краставиците, от едногодишните и многогодишните бобови фуражни култури –
грах, фасул, фий, люцерна и соя. Много добри предшественици са зимните житни и
царевицата, особено за безразсадните домати. Нежелани предшественици са пипер,
патладжан и картофи.
      При отглеждане на индетерминантните домати в условията на висока конструкция
като предшественици успешно могат да се използват вейковия зелен фасул и
дребноплодните краставици салатен тип. Те се развиват добре в тези условия и е
желателно включването им в сеитбообращението.
      Допустимо е домати да се отглеждат на едно и също поле през година. Те от своя
страна са добър предшественик за кореноплодните зеленчукови култури, бобовите,
листните и др.


         СОРТОВА СТРУКТУРА И ХАРАКТЕРИСТИКА НА СОРТОВЕТЕ
      Сортовото разнообразие при доматите у нас е много голямо. То се обуславя от силно
развитата световна и наша селекция и от множеството производствени направления на
културата. В зависимост от технологията на отглеждането и от предназначението на
продукцията в производството са застъпени различни сортове със специфични
биологични, морфологични и стопански качества.
      От сортовата листа на Р. България подходящи за отглеждане на висока опорна
конструкция са високорастящите (индетерминантни) сортове домати Вики F1, Опал F1,
                  Ком F1, Кристи F1, Рила F1, Одисей F1 и др.
                       Сорт Рила F1. Средно ранозрял индетерминантен хибриден сорт
                  домати за полиетиленови оранжерии и полско производство. Плодовете
                  са със средна маса 180-200 g, кръгли, гладки, без зелен пръстен.
                  Устойчив e на тютюнева мозайка, вертицилийно и фузарийно увяхване
                  и нематода. Отглежда се на конструкция при схема 80х35 cm,
                  едностъблено, 6-8 чепки. Добив – 10-12 t/da.
                       Сорт Кристи F1. Индетерминантен
                  средноран хетерозисен сорт. Съцветията са
                  прости, с 6-8 цвята. Плодовете са плоско-кръгли,
средно едри (70-80 g), трикамерни, твърди, устойчиви на
напукване, с много добра транспортабилност. Устойчив е на
тютюнева мозайка, вертицилийно увяхване и нематода. Отглежда
се на конструкция, едностъблено.
      Сорт Вики F1. Средно ранозрял индетерминантен хибриден сорт домати. На богат
агрофон растенията са много мощни и жизнени. Неузрелите плодове са светло зелени, без
зелен пръстен, узрелите – равномерно червени, кръгли, гладки, твърди, непукливи.
Средната маса на плода е 150-160g, на богат агрофон – до 180 g. Плодовете издържат на
съхранение при стайни условия до 20-25 дни, което го прави подходящ и за късно
производство с поставяне на неузрелите плодове на доузряване преди застудяване и
падането на слани. Устойчив е на тютюнева мозайка, вертицилийно и фузарийно увяхване
и толерантен на нематода. Отглеждане – едностъблено на 5-6 съцветия. Схема на
засаждане – 85х35 cm. Предназначен е за прясна консумация и експорт.
      Сорт Опал F1. Средно ранозрял индетерминантен хибриден сорт. Растенията са
жизнени, мощни. Листата са с интензивно зелена окраска, слабо еректоидно разположени
спрямо оста на главното стъбло. Плодовете преди узряване са със светло- до среднозелена
окраска, без зелен пръстен. При узряване са равномерно и интензивно червени, гладки,

                                                                                     7
                   твърди, непукливи. Добре се съхраняват след откъсване в пълна
                   зрялост. Масата на плода е средно 160-180 g, на богати почви – до 200
                   g. Устойчив е на високи температури. По добив и едрина на плодовете
                   се изравнява със сорт Рила, но плодовете му са по-твърди. Устойчив е
                   на тютюнева мозайка, вертицилиум, фузариум и е високо толерантен
                   на алтернария.
      Сорт Ком F1. Средно ранозрял индетерминантен хибриден сорт домати. Растението
е много жизнено с неограничен растеж. Плодове – зелени, със зелен пръстен, кръгли,
гладки, средно твърди, много едри – 160-180 g, а на богат агрофон – до 200 g, червени при
узряване. Притежава добра адаптивна способност към неблагоприятните климатични
условия, устойчив е на тютюнева мозайка, вертицилиум, фузариум и толерантен на
нематода. Подходящ е за средноранно полско производство. Отглеждане – едностъблено
на опорни конструкции, с прекършване на върха на стъблото на третия лист след шесто-
осмо съцветие в зависимост от производственото направление. Схема на засаждане –
85х35 cm. Предназначен е за прясна консумация.
      Сорт Одисей F1. Индетерминантен хетерозисен сорт за ранно и средноранно полско
производство. Стъблото е средно високо 100-120 cm, дебело, слабо овласено, добре
облистено, със средно дълги междувъзлия. Листата са тъмнозелени, едри, слабо нарязани.
Съцветията са прости 8-10 цвята. Плодовете са кръгли до плоско-кръгли, със средна маса
95-100 g. Неузрелите плодове са светлозелени, с неясно изразен зелен пръстен, изчезващ
при узряване. Узрелите плодове са интензивно червени, много твърди, плътни, непукливи,
с 3-4 камери. Плодовете са с дълъг срок на съхранение. Устойчив е на тютюнева мозайка
и средно устойчив на фузарийно и вертицилийно увяхване. Отглежда се на конструкция,
едностъблено на 5-6 чепки.
      Сорт Идеал. Индетерминантен директен сорт за средноранно полско производство,
главно за консумация в прясно състояние. Вегетационен период 110 дни. Плодовете преди
узряване са със зелен пръстен, при узряване имат оранжево-червена до червена окраска,
ръбести, плоско-кръгли до кръгли, едри (130-200 g), многокамерни, с много нежна
консистенция и отлични вкусови качества. Съдържание на сухо вещество 5,5-6,0%.
Сортът е чувствителен на болести.


                 СЪЗДАВАНЕ НА МОДЕЛ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА
                   ИНДЕТЕРМИНАНТНИ СОРТОВЕ ДОМАТИ
     Моделът за производство на индетерминантни сортове домати е създаден и
експериментиран през 2005-2006 г. в опитното поле на ИЗК „Марица” – Пловдив.
Основни негови обекти са:
     І. Висока стационарна опорна конструкция (СОК).
     Конструкцията е с височина 2 m. Изградена е от хоризонтални надлъжни и напречни
греди и вертикални опори на разстояние 2,5 m в реда. Редовете са на разстояние 0,9 m.
                                   За по-малък разход на материали и олекотяване на
                            конструкцията е целесъобразно изграждането й от дървен
                            чамов материал: надлъжни греди с размери 50х40х1980 mm
                            (586 броя/декар); напречни греди с размери 45х45х850 mm
                            (315 броя/da) и вертикални греди с размери 45х45х2500 mm
                            (660 броя/ da).
                                  Надлъжните и напречните греди се монтират
                            посредством болтове М6х60 на фиксираните върху
                            вертикалните греди метални пети. Напречните греди се
разполагат шахматно през една за компенсиране на неточностите на монтажа.



                                                                                       8
     Новост в конструкцията е полиетиленовата поддържаща мрежа с отвори 85х85 mm,
позволяваща самоприкрепване на растенията. Тя се фиксира към горните носещи и
вертикалните греди с пирони 25-30 mm.
     Опитът показва, че срокът на използване на конструкцията от дървен материал без
допълнителна обработка (импрегниране и пр.) е не по-малък от 3 години.
      За    напояване     на
насаждението се използва
система      за      капково
напояване. При използване
на поливни крила от твърди
тръбопроводи е добре да се
монтират на поддържащата
мрежа на височина 15-20 cm.
По този начин се предотвратява опасността от евентуалното им срязване при
механизираното (или при ръчното) окопаване на междуредието.

      ІІ. Насаждение.
      В модела след проведено предварително проучване са включени сортовете Рила F1 и
Кристи F1. Растенията са отгледани при едноредова схема 90х30 cm, едностъблено, без
прекършване на централното стъбло За контрола е използвана традиционната технология
за отглеждане на домати на ниска телена конструкция при двуредова схема 120+40/30 cm,
отгледани едностъблено с прекършване на централното стъбло над 6-та цветна китка.




                       Посев домати на стационарна опорна конструкция




                     Посев домати на ниска телена конструкция (Контрола)

     Избор на площи и подготовка на почвата. За отглеждане на домати на
стационарна опорна конструкция трябва да се подберат площи с наклон до 5о, добре
дренирани с добра аерация, богати на хранителни вещества, добре наторени с органични
торове. Най-благоприятни са проветривите, огрявани от слънцето места, разположени в
селището или в близост до него и наличие на чиста вода за напояване.

                                                                                   9
      За унищожаване на плевелната растителност се прилагат интегрирани методи при
съчетаване на агротехнически с химични средства.
      Системата от мероприятия включва подготвителен период за унищожаване на
многогодишните плевели с хербициди и основна обработка на почвата.
      Срещу многогодишни плевели се прилага хербицида раундъп в дози 0,7-0,8 l/da
(против балур) и 1,0-1,2 l/da (против повитица и паламида). Пръска се 15-20 дни след
жътвата. Основната обработка на почвата се извършва 20-30 дни след третирането и след
пълното подгаряне на плевелите
      Производство на разсад. Отглеждането на индетерминантните сортове може да се
извърши чрез пикиран и непикиран разсад.
      Отглеждане чрез пикиран разсад. С цел получаване на по-ранна продукция от
индетерминантните сортове домати сеитбата може да се извърши в периода 1-20 февруари
(срока за сеитба на ранни домати).
      Гъстият разсад се отглежда в отопляема стоманено-стъклена или полиетиленова
оранжерия. При сеитбена норма 2,0-2,5 g/m2 (20-25 g/da) за 1 декар доматен посев е
необходима около 10-15 m2 площ за гъстия разсад. Семената се засяват в специални
дървени сандъчета, щайги, терини с приблизителни размери 50-60 cm дължина и 30-40 cm
ширина и 8-10 cm дълбочина. Могат да се използват и стиропорови табли с отвори с
диаметър 18 mm.
      Съдовете се пълнят с обеззаразена торопочвена
смеска. Смеската се навлажнява, подравнява,
уплътнява и след това разпръснато или в редчета се
засяват семената. По-гъстата сеитба води до изтегляне
на растенията. Семената се подсипват със ситно
пресята почвена смеска с дебелина на слоя 1,5-2,0 cm,
която се уплътнява и полива. Сандъчетата се покриват
с полиетиленово фолио, което задържа влагата,
акумулира топлина и осигурява по-добро поникване.
Фолиото се отстранява при поникване на първите
растения. При добри посевни качества семената поникват за 5-7 дни. След отваряне на
котилидонните листа се поддържа по-ниска температура – 15-16оС през деня и 12-13оС
през нощта. Намалява се и влажността на почвата. След една седмица е необходимо
повишаване на температурата – дневна 16-20оС и нощна 14-16оС. При изтегляне на
растенията те се подсипват с торопочвена смеска до котилидонните листа, което води до
образуването на корени. При образуване на първа двойка същински листа и зачатъци на
втора двойка (кръстосване) растенията се пикират в пластмасови саксийки или кофички
със същата торопочвена смес. Пикира се на дълбочина 0,5-0,7 cm от котилeдонните листа.
Почвата около стъблото и коренчето се уплътнява и внимателно се полива. Целта е да се
увеличи хранителната площ и обема на въздуха, необходими за по-нататъшния растеж и
развитие на растенията. След пикиране температурата не трябва да надвишава 20оС в
слънчеви дни и 15-18оС в облачни дни и през нощта. След образуване на 4-6 листа тя се
понижава с 2-4оС. Полива се умерено. Прекалената влажност води до изнежване на
разсада. При изоставане в развитието на растенията може да се извърши подхранване с
амониева селитра (10-15 g на 10 литра вода). Една седмица преди изнасяне на разсада
поливките се намаляват значително и се полива само при завяхване на растенията. Това
помага за закаляването им. Готовият за засаждане разсад е с височина 25-35 cm, 7-8 листа
и зачатъци на бутони на първо съцветие.
      Отглеждане чрез непикиран разсад – технологията е типична за средноранно полско
производство на домати. Семената се засяват през втората половина на март в
неотопляеми стоманено-стъклени или пластмасови оранжерии с вътрешни тунели.
Почвата се наторява, провежда се основната и предсеитбената обработка и се оформят


                                                                                     10
лехите. Лехите се навлажняват и се покриват с полиетиленово фолио 10 дни преди
сеитбата с цел затопляне на почвата.
      Засетите площи (при сеитбена норма 1,5 g/m2) се покриват със смеска с дебелина на
слоя 1,5 cm, която се уплътнява и в зависимост от почвената влага се полива с 5-10 l/m2.
      Разсадът не се пикира. За да се избегне изтеглянето му култивационните съоръжения
се проветряват редовно, а поливането се свежда до
минимум. За да се осигури разсад за 1 декар се засяват 20-30
g семена, в зависимост от сорта, за което са необходими 10-
20 m2. Растенията са готови за изнасянето им на постоянно
място след 45-50 дни. Разсадът се изнася на полето от 1-10
май. Разсажда се ръчно или с машина.
      Засаждането на полето на качествен разсад, чист от
болести и неприятели е предпоставка да се намалят
третиранията на големи площи с химични средства. Това ще
доведе до опазване на околната среда от замърсяване и
получаване на по-високи добиви качествена продукция с по-
ниска себестойност. Доматовият разсад се напада най-често от сечене, кафяви листни
петна, сиво гниене, понякога и от листна плесен и брашнеста мана. От неприятелите през
този период се срещат попово прасе, листни въшки, оранжерийна белокрилка, трипси,
миниращи мухи. По-рядко вреди паяжинообразуващият акар, гъсеници на нощенките,
голи охлюви и други.
      Опазването на разсада чист от болести и неприятели се постига чрез комплекс от
агротехнически мероприятия и третиране с химични средства, който включва:
      Избор на помещение. Разсадите се отглеждат в отделни помещения, изолирани от
възрастни растения, които са резервоар на болести и неприятели. Сеитбата и пикирането
се извършват в обеззаразени субстрати. Площите се поддържат чисти от плевели, а
разсадите се обследват редовно за поява на вредители.
      Обеззаразяване на субстрата. Може да стане чрез пропарване или базамид-
гранулат.
      Подготовка на семената. Сеят се само обеззаразени семена. Ако закупените не са
обеззаразени това се прави по някои от следните методи:
       • Киснене в 3% перхидрол (разреден с вода в съотношение 1:10). Поставените в
           разтвора семена се разбъркват непрекъснато. Продължителността на третиране
           е 25 минути. След това семената се промиват с чиста вода и киснат в нея в
           продължение на 30 минути. След просушаването им са готови за сеитба. По
           този метод семената се освобождават от гъбна и бактерийна инфекция. За
           предпазване от вторична инфекция, след сеитбата се третират със смес от 0,1%
           фундазол (топсин М, беномил), 0,1% апрон за 30 минути или се напрашават с
           каптан 50 ВП 2 g/kg семена.
       • Семената се потапят за 30 минути в 20% разтвор на техническа солна киселина,
           промиват се с питейна вода и се подсушават.
       • Семената се потапят за 60 минути в 1% разтвор на калиев перманганат.
           Промиват се и се подсушават. Този метод е най-несигурен и не дава пълна
           гаранция, че заразата е премахната.
      За борба с плевелите след подготовка на лехите се внася Девринол в доза 0,5 kg/da.
След сеитбата и покриване на семената с торопочвена смес отново се третират с девринол
0,2-0,3 kg/da. Може да се използва и хербицида Дуал голд 960 ЕК 120 ml/da изпръскан
след покриването със смеската и поливането. Поникналите преди доматите плевели се
унищожават с 150 ml/da раундъп или грамоксон 0,3-0,4 l/da. За предпазване от евентуални
повреди 2 дни след пръскането с хербицид не трябва да се полива.
      Торене. За получаване на високи и устойчиви добиви площта се наторява с 5-6 t/da
полуразложен оборски тор, който се внася с есенната дълбока оран. Количеството на

                                                                                     11
минералните торове зависи от запасеността на почвата с хранителни вещества.
Обикновено се внасят 10-15 kg К2О, 15-20 kg P2O5 и 20-40 kg N на декар.
     Засаждане. Пикираният разсад се засажда около 25-30 април след преминаване на
опасността от слани. Схемата на засаждане е 90х30 cm. Засаждането се извършва в прави
редове (определени от конструкцията) с изравнен разсад. То се извършва ръчно и на всеки
корен се внася 0,5-0,6 l вода. Това количество вода позволява на растенията да преживеят
2-3 дни.
     Пропадналите растения се подсаждат с първата поливка.
     Грижи през вегетацията. Растенията се формират едностъблено, без прекършване
на вегетативния връх. Няколко дни след засаждането се подхранват с 15-20 kg/da амониев
нитрат и се окопават. Второто и третото подхранване с амониев нитрат (с по 20-25 kg/da)
се прави през 20 дни.
     През вегетацията се извършват 4-5 механизирани окопавания в междуредието и 2-3
                                    ръчни окопавания в реда. Чрез тях се подобряват
                                    температурният, водният и въздушно-газовият режим
                                    на почвата, унищожават се плевелите и се създават
                                    условия за активизиране дейността на кореновата
                                    система и получаване на по-ранна продукция. Първата
                                    обработка се извършва след прихващане на растенията
                                    на дълбочина 5-8 cm, а следващите – след всяка
                                    поливка или дъжд на дълбочина 10-12 cm.
                                          По време на вегетацията се поддържа правилен
                                    поливен режим. Броят на поливките зависи от
метеорологичните условия и от състава на почвата. До прихващането на растенията се
извършват две поливки с поливна норма 40-50 m3/da; от прихващането до първа беритба
се провеждат 1-3 поливки през период 8-12 дни с поливна норма 50-60 m3/da, а след това
до края на вегетацията се извършват 4-6 поливки със същата поливна норма.
     През вегетацията редовно се води борба срещу болестите и неприятелите.
     Вирусни и микоплазмени болести
                                     Обикновена тютюнева мозайка (TMV). Връхните
                               листа на растенията са деформирани и прошарени мозаично.
                               Когато нападението е силно, се образуват “нишковидни
                               листа”. Вирусът се запазва в почвата, пренася се със
                               семената и при допир. Ниските температура и интензитет
                               на светлината благоприятстват развитието на заболяването.
                               Обратно – високите температури и интензивната светлина
                               задържат развитието му. Не е установено насекомо-
преносител. Преобладаващата част от разпространените сортове са устойчиви на това
заболяване.
     Стрик. Форма на проява на специфичен некротичен щам на ToMV
(доматения мозаичен вирус). По стъблото, листните дръжки и листата се
наблюдават тъмни, твърди, некротични ивици. По плодовете често се появяват
хлътнали твърди петна с неправилна форма. Развива се предимно по ранните
домати. Запазва се в почвата, пренася се със семената и при допир.
      Краставична мозайка (CMV). Признаците на заболяването са близки до тези
на обикновената тютюнева мозайка. Те се появяват скоро след заразяването. Връхните
листа са завити, удължени и мозаично прошарени. Често листните пластинки са силно
редуцирани – получават се “нишковидни листа”. Цветовете абортират, а растенията
изостават в растежа си. Вирусът се пренася от вирофорни листни въшки. Има много
плевелни гостоприемници. Масовите заразявания стават през май и юни, когато
плътността на въшките е най-голяма. Най-силно вреди по късните домати.


                                                                                     12
                                  Разновидност на краставичната мозайка е жилковата
                             некроза по доматите. Причинява се от щам на вируса на
                             краставичната мозайка. Некрозата започва от върха и се
                             спуска надолу като върхът изсъхва. Плодовете са със силно
                             повредени хлътнали участъци и изглеждат като сварени.
                             Вреди предимно по късните домати, но през последните
                             години напада и ранните и средноранните.
                                  При смесена инфекция от ТМV и СМV се наблюдава
двоен стрик.
      Бронзовост. Симптомите на заболяването варират силно. По най-младите листа,
                          предимно в основата на листните пластинки се появяват
                          различни по форма пръстеновидни и други петна.
                          Впоследствие петната се сливат и листата силно се изпъстрят.
                          Поврежда се само горната им повърхност. Възможна е поява на
                          некротични ивици по върха на растенията, подобни на стрик.
                          По узрелите плодове се образуват оранжеви пръстени, които не
                          загниват, но влошават търговския им вид. Вирусът се
разпространява от тютюневия трипс. Има много гостоприемници – над 120 вида. Запазва
се в корените на гостоприемниците и във вирофорните трипси.
      Вирусните болести трудно се контролират и могат да доведат до съществени загуби.
Няма средства за борба. Използването на сертифициран материал за размножаване
(семена и разсад) ограничава ранните инфекции. Прилагат се профилактични мерки,
които включват: отстраняване източниците на инфекция, системна борба с преносителите
и почистване на плевелните гостоприемници, обеззразяване на инструментите, въвеждане
на сеитбообръщения и създаване на устойчиви сортове.
      Столбур. Причинява се от микоплазма. Пренася се от цикадата Hyalestes obsoletus,
която зимува в корените на поветицата и други плевели. Заразените растения изостават в
                                  растежа си, листата им издребняват, стават люсповидни
                                  и антоцианово оцветени. Цветовете се деформират,
                                  стават едри, но не образуват завръз. Вреди главно по
                                  средноранните и късните домати. Насекомото-
                                  преносител лети през периода 15.06.-30.07. При топла
                                  пролет е възможен и по-ран летеж. Третирането се
                                  извършва по прогноза на регионалните служби по
                                  растителна защита.
      Борбата със столбура се води системно с преносителя – цикадата Hyalestes obsoletus.
Няма регистрирани химични продукти за борба с това насекомо. При сигнал от
регионалните служби по растителна защита се провеждат 2-3 пръскания през 10-12 дни с
БИ-58 – 100 ml, Mоспилан – 25 g, Ланат 20 Л - 100 ml, Ланат 25 ВП – 80 g, Ланат 90 ВСП –
30 g, Aактелик – 150 ml, Hуреле Д – 70 ml, Bазтак – 20 ml, Талстар – 20 ml за един декар.
Бактерийни болести
      Бактерийно изсъхване. Листните пластинки от едната страна на
листната дръжка увяхват и изсъхват. По-късно изсъхват и целите растения.
Проводящите съдове потъмняват, от тях изтича мътен ексудат. По-късно се
разрушават. По плодовете се образуват малки, светли петънца с тъмен
център “птиче око”. Бактерията-причинител се запазва в почвата. Пренася
се чрез семената и колтучене.
      Борбата с болестта включва използването на обеззаразени семена.
Добър ефект се получава при киснене в 3% перхидрол за 25-30 min. При
поява през вегетацията, болните растения се отстраняват и унищожават
далеч от посева. Почвата в тези места се полива обилно с 2% разтвор от
меден сулфат. Въвеждане на 3-годишно сеитбообръщение.

                                                                                      13
                      Бактерийно увяхване. Среща се рядко. Увяхват първо най-долните
                листа на растенията. Потъмняват проводящите съдове. Пренася се чрез
                семената.
                     Всички мероприятия и средства, прилагани за борба срещу
                бактерийното изсъхване, допринасят за опазване и от бактерийното
                увяхване.
      Бактерийни петносвания. По стъблата, листата, листните дръжки и плодове се
наблюдават дребни, черни, различни по форма и големина
петна. Разпространяват се чрез разпръскване на водни
капки при силни валежи и бури. Пренасят се със семената,
запазват се в растителни остатъци в почвата.
      За предпазване от болестта е необходимо да се
използват обеззаразени с перхидрол семена. Пръскане на
растенията и почвата с медсъдържащи средства: Фунгуран ОН 50 ВП – 0,15%; Шампион
ВП – 0,15%; Купроксат ФЛ – 0,3%; Купроцин супер – 0,4%. Въвеждане на 2-3-годишно
сеитбообръщение.
      Сърцевинна некроза. Патогенът прониква през рани при колтучене. Достига до
                    сърцевината и я унищожава. Растенията отначало жьлтеят,
                    издребняват. По-късно загиват. Стъблото се разпуква и от него изтича
                    жълтеникав ексудат. Прониква и в листните дръжки. По горната им
                    страна се образуват дълги некротични ивици. Запазва се в растителни
                    остатъци.
                          Препоръчително е срещу поява на болестта да се избягва
                    прекомерното азотно торене. При поява болните растения се изскубват
                    и унищожават. Останалите се пръскат с медсъдържащи средства –
                    както при бактерийните петносвания. Спазване на 2-3 годишно
сеитбообръщение.
Гъбни болести
      Вертицилийно и фузарийно увяхване. Нападат растенията през всички фази от
развитието им. Те изостават в растежа си. Най-долните листа жълтеят, увяхват, а по-късно
изсъхват. При напречен пререз проводящите съдове са кафяви. Запазват се в растителните
остатъци и в почвата. Преобладаваща част от разпространените в производството сортове
са устойчиви на тези патогени.




                   Вертицилийно увяхване                   Фузарийно увяхване

     За избягване на болесттите се препоръчва 3-4 годишно сеитбообръщение. Третиране
на разсадите преди разсаждане с Топсин М 70 ВП – 0,1%; Фундазол 50 ВП – 0,1%;
Беномил 50 ВП – 0,1% по 3-4 l/m2 . Триходермин НГ – 2-5 g/растение чрез третиране или
потапяне на корените.



                                                                                     14
     Фузарийно кореново гниене. Поразява основата на стъблото и
малко под кореновата шийка. В този участък се наблюдават
продълговати петна от загнила тъкан. Постепенно обхващат цялото
стъбло и растението увяхва и загива. Причинява червеникаво-кафяво
оцветяване на проводящата тъкан до 30 cm над кореновата шийка.
Развива се при по-ниска температура – 15-18оС. Запазва се в почвата и
по растителни остатъци като хламидоспори.
     При поява на болестта се практикува обливане на кореновата
шийка с Топсин М 70 ВП – 0,1%; Фундазол 50 ВП – 0,1%; Беномил 50
ВП – 0,1%. Въвежда се 3-4 годишно сеитбоборъщение.
     Фитофторно гниене. Напада растенията във всички фази от развитието им. При
разсадите причинява “сечене”. В основата на стъблото се появяват тъмни, продълговати,
воднисти ивици от изгнила тъкан. Постепенно обхващат цялото стъбло и растението
изсъхва. При нападение в по-късна фаза по плодовете се образуват едри петна с
концентрична структура (еленово око). При допир такива плодове лесно падат.
     При поява на заболяването разсадите се поливат с 3-4 l/m2 Превикур 607 СЛ – 0,15%;
Превикур Енерджи – 0,06%; (по 5 l/m2). При нападение по големите растения се третира с
медсъдържащи химични продукти: Купертин М – 400 g/da; Купроксат ФЛ – 0,3%;
Купросейт 45 ВП – 0,3%; Купросейт голд 45 ВП – 0,25%; Фунгуран ОН 50 ВП – 0,15%;
Шампион ВП – 0,15%; Корсейт РДФ – 0,25%.
     Картофена мана. Вреди по растенията, отглеждани в култивационни съоръжения и
на открито. По листата се образуват едри воднисти петна, които бързо нарастват и
                                       изсъхват. Във влажно време долната им страна се
                                       покрива с белезникав налеп от спороношението
                                       на гъбата. Подобни повреди се наблюдават по
                                       стъблата и листните дръжки. Петната по
                                       плодовете са тъмнокафяви, грапави, с лъчиста
                                       структура, бързо нарастващи, покрити с налеп.
                                             Развива се във влажно време при
специфично съчетаване на метеорологични условия, популярно като “критични периоди”:
              • тихи валежи в продължение на 2 дни;
              • облачност 8 бала;
              • относителна влажност на въздуха над 75%;
              • температура в интервала 10-12oC – 25оС.
     Поради доста сложния комплекс от условия трябва да се знае, че по растенията не
трябва да се задържат водни капки повече от 4 часа.
     При поява на болестта се препоръчва третиране с химични средства при наличие на
критични периоди и поява на първи петна. Ефикасни са: Акробат МЦ – 0,2%; Акробат Р –
0,25%; Браво 500 – 0,3%; Верита ВГ – 0,15%; Дитан М-45 – 0,25%; Дитан ДГ – 0,2%;
Икуейшън про – 0,04%; Корсейт МДФ – 0,25%; Купертин М – 400 g/da; Купроксат ФЛ –
0,3%; Купросейт 45 ВП – 0,3%; Купросейт голд 45 ВП – 0,25%; Купроцин – 0,4%;
Манкоцеб 80 ВП – 0,25%; Меден оксихлорид 50 ВП – 0,25%; Превикур 607 СЛ – 0,35%;
Ридомил голд МЦ 68 ВГ – 0,25%; Фунгуран ОН 50 ВП – 0,15%; Шампион ВП – 0,15%.
     Кафяви листни петна. Нападат се доматите, отглеждани в култивационни
съоръжения и на открито. По листата се образуват дребни, бързо нарастващи тъмно
                  кафяви петна с концентрична структура. Петната, образувани по
                  стъблата, листните и плодните дръжки са по-едри, също с
                  концентрична структура. Те бързо нарастват, обхващат цялото стъбло
                  или дръжка и вегетативната част над тях изсъхва. По плодовете петната
                  обикновено са разположени около плодната дръжка, с по-слабо
                  изразена концентричност. Благоприятно условие за развитие е високата
                  относителна влажност на въздуха.

                                                                                    15
      При поява на първи петна се третира със Скор 250 ЕК – 0,04%; Дитан М-45 – 0,2%;
Корсейт МДФ – 0,25%; Ридомил голд МЦ 68 ВГ – 0,25%; Куадрис 25 СК – 0,075%; Браво
500 – 0,3% или Купроцин – 0,3%.
                       Брашнеста мана. По листата се образуват бледожълтеникави
                  петна, покрити от долната страна с рехав бял налеп. При силно
                  нападение те се сливат и листът прегаря. Най-сериозно вреди по
                  късните домати, защото се развива при високи температури и ниска
                  въздушна влажност. През последните години се наблюдава
                  разпространение и на обикновената брашнеста мана. Тя образува налеп
                  по горната и долната повърхност на листата. Развива се при но-ниски
                  температури и висока въздушна влажност. Вреди по ранните и късните
                  домати.
                       При поява на първи петна се провежда третиране с: Анвил 5 СК –
                  0,05%; Каратан 35 ЛС – 0,04%; Рубиган 12 ЕК – 0,03%; Скор 250 ЕК –
                  0,075%; Топаз 100 ЕК – 0,025%.
      Листна плесен. Напада доматите, отглеждани в
култивационни съоръжения, но в години с влажна пролет или есен
се среща и по ранните или късните домати. По листата се появяват
бледи, разляти петна. От долната страна те са покрити със светъл,
кадифен налеп, който по-късно потъмнява. При по-силно
нападение петната се сливат и листът прегаря.
      Няма регистрирани химични продукти срещу това
заболяване. При поява на първи петна добър ефект се получава
при пръскане с: Топсин М 70 ВП – 0,07%; Фундазол 50 ВП 0,1%;
Беномил 50 ВП – 0,1%.
      Неприятели.
      Попово прасе. Вреди още през февруари в разсадните оранжерии, особено силно
където се внася с торопочвените смеси и оборски тор.
Предпочита рохкави, влажни, богати на хумус почви. На
полето възрастните се появяват към края на май. Поповото
прасе прави подземни ходове, подкопава и повдига
растенията. Ларвите, както и възрастните се хранят с
подземните части на растенията, нагризват кореновата
система, изяждат младите кълнове. Повредените растения
изсъхват.
      Борбата с поповото прасе се води чрез внасяне на Скипер 4 Г – 1 kg/da или Мезурол
шнекенкорн 4 Г – 250 g/da.
      Листни въшки. При доматите се срещат основно доматената листна въшка,
прасковената листна въшка и пиперовата листна въшка. Вредят като смучат сок от
листата. Предпочитат младите и нежни растителни тъкани. Концентрират се по врьхчетата
на стъблото и на разклоненията, по листните н цветните пъпки. Нападнатите растения
                            изостават в растежа и развитието си. Листните въшки
                            отделят при храненето си лепкав секрет “медена роса”, върху
                            който се развиват черни сапрофитни гъби, които замърсяват
                            листата и продукцията. Причиняват и косвена вреда, като
                            преносители на някои вирусни болести. При благоприятни
                            условия въшките се развиват много бързо и за кратко време
                            формират колонии с висока плътност. Високите
                            температури, придружени от ниска въздушна влажност
оказват депресиращо влияние върху листните въшки. Тези неприятели развиват много
поколения годишно и бързо възникват устойчиви форми към прилаганите инсектициди,
което затруднява провеждането на борбата с тях. Необходимо е да се извършват

                                                                                    16
пръскания с редуване на инсектициди от различни химични групи, както и спазването на
посочените концентрации и дози.
     Борбата срещу листните въшки започва с унищожаване на плевелната растителност.
Посевите редовно се обследват и при необходимост се пръска с: Моспилан 20 СП –
0,0125%, Актара 25 ВГ – 0,007%, Пикадор 20 СЛ – 0,05%, Конфидор 200 СЛ – 0,05%,
Конфидор Енержи ОД – 0,06%, Биская 240 ОД – 0,06%, Пиримор 50 ВГ – 0,05%, Вазтак
100 ЕК – 0,03%.
     Оранжерийна белокрилка. Вреди основно в култивационни съоръжения, но
напоследък се среща във висока плътност и на открито. Всички стадии на развитие
неприятелят преминава върху долната страна на листата. Вредят
ларвите и нимфите, които смучат растителен сок, по долната
страна на листата, по листните дръжки и рядко по стъблата. При
храненето ларвите отделят “медена роса”, върху която се
развиват чернилни сапрофитни гъби, които замърсяват листата
и намаляват асимилиращата повърхност. Растенията изостават в
растежа и развитието. При силно нападение листата
пожълтяват,     окапват,    а    растенията     често    загиват.
Оранжерийната белокрилка се размножава много бързо и
причинява значителни повреди по растенията. По листата се
намират едновременно яйца, ларви и възрастни, което силно затруднява борбата.
     Борбата се води чрез пръскане с: Актара 25 ВГ – 0,03%, Моспилан 20 СП – 0,02%,
Конфидор Енержи ОД – 0,08%, Актелик 50 ЕК – 0,15%, Санмайт 20 ВП – 0,075%,
Лиросект 2 ЕК – 0,12%, Ланат 25 ВП – 0,08%, Би-58 – 0,1%, Нуреле Д – 0,1%, Децис 2,5
ЕК – 0,05%, Вазтак 100 ЕК – 0,03%, Фюри 10ЕК – 0,02%, талстар 10 ЕК – 0,02%.
     Трипси. При доматите основно се среща тютюневият трипс, по-рядко се наблюдава
нападение от калифорнийския трипс (при разсадопроизводството). Вредят възрастните и
ларвите, като смучат сок от листата, вегетационния връх и цветните бутони (пъпките). На
                                   местата на повредата се появяват малки, сребристо бели
                                   петна с черни точици. При голяма плътност петната се
                                   увеличават и се сливат помежду си. Листата изсъхват.
                                   Растенията изостават в развитието си. Стадий нимфа на
                                   неприятеля преминава в
                                   почвата,     яйцата     са
                                   разположени в листната
                                   тъкан. Трипсите пренасят
вирусната болест бронзовост по доматите.
       Борбата срещу трипси се води чрез използване на
здрав и чист от неприятели разсад. Унищожаване на
плевелната растителност. Редовно обследване на площите.
Пръскане с: Моспилан 20 СП – 0,02%, Лиросект 2 ЕК – 0,12%, Талстар 10 ЕК – 0,03%,
Фюри 10 ЕК – 0,015%, Маршал 25 ЕК – 0,1%, Би-58 – 0,1%, Ланат 25 ВП – 0,08%.
     Миниращи мухи. От миниращите мухи при доматите често се среща доматовата
                              минираща муха. Възрастните при яйцеснасянето правят с
                              яйцеполагалото си многобройни убождания, предимно от
                              горната страна на листа и се хранят с изтичащия растителен
                              сок. Тази повреда се забелязва лесно, тъй като тъканта
                              пожълтява, изсъхва и се образуват точковидни петънца.
                              Излюпените ларви се вгризват в листа, хранят се като
                              образуват дълги, змиевидни линии, без да засягат горния и
                              долния епидермис. Мините се разширяват, пресичат или
сливат. В една мина се намира само по една ларва, но при силно нападение на един лист
могат да се изброят повече от 10 мини. Листата пожълтяват и изсъхват.

                                                                                      17
     За борба с миниращите мухи се използва здрав и чист от неприятели разсад.
Практикува се пръскане с: Тригард 75 ВП – 0,02%, Лиросект 2 ЕК – 0,12%, Ланат 25 ВП –
0,08%, Пикадор 20 СЛ – 0,05% (в началото на летеж на мухите), Талстар 10 ЕК – 0,03%
(срещу имагото), Вазтак 100 ЕК – 0,03% (срещу имагото).
                               Колорадски бръмбар. Вредят възрастните и ларвите.
                         Правят нагризвания по листата и дръжките. Унищожават
                         паренхима, а при силно нападение и жилките.
                                Борбата се води чрез пръскане с: Актара 25 ВГ – 6 g/da,
                         Банкол 50 ВП – 50 g/da, Регент 800 ВГ – 2 g/da, Калипсо 480 СК
                         – 10 ml/da, Биская 240 ОД – 20 ml/da, Севин 85 ВП – 120 g/da,
                         Нуреле Д – 50 ml/da (срещу ларви), Вазтак 100 ЕК – 10 ml/da,
                         Фюри 10 ЕК – 10 ml/da, Децис 2,5 ЕК – 30 ml/da, Лиросект 2 ЕК
– 100 ml/da.
       Надземни нощенки. От надземните нощенки икономически важни са гамозначната,
сребристоточковата и памуковата нощенка.
          Гъсениците на гамозначната нощенка се хранят с надземните части на
          растенията, предпочитат по-младите листа. Нагризват периферията на листата,
          а в някои случаи напълно ги унищожават.
          Сребристоточковата нощенка се среща и вреди в култивационните
          съоръжения, при производството на доматовия разсад. Гъсениците правят
          нагризвания по листата.
          Гъсениците на памуковата нощенка скелетират и
          частично изяждат листата, повреждат цветовете,
          бутоните и плодовете. Най-вредоносни са
          гъсениците от второ поколение. Те прогризват
          отвори откъм дръжката, вгризват се в месестата
          част на плода, унищожават перикарпа и семената,
          замърсявайки продукцията.
       В борбата срещу гъсениците на нощенките значение
има добрата обработка на почвата и почистването на
плевелите. Срещу тях се пръска с Кунг Фу 5 ЕК – 30 ml/da, Актелик 50 ЕК – 0,15% или
Децис 2,5 ЕК – 50-70 ml/da.
     Подземни нощенки (Сиви червеи). Към тях се числят зимната, пролетната и
ипсилоновата нощенки. Младите гъсеници се хранят като нагризват листата отдолу без да
засягат горния епидермис. По-възрастните гъсеници през деня се крият под повърхността
на почвата, под бучките пръст, а през нощта се хранят с листата, изгризват отвори и по-
                           късно целия лист без най-дебелите жилки. Възрастните
                           гъсеници почти не излизат от почвата, нагризват стъблата под
                           повърхността на почвата. Гъсениците са землистосиви до
                           черни, гладки, лъскави, с мазен блясък, често могат да се
                           открият до растенията, плитко в почвата, свити на “кравайче”.
                                Качествената оран, редовната обработка на почвата и
                           почистването на плевелите са важни мероприятия за борба
                           слещу неприятелите. Практикува се пръскане срещу
                           гъсениците с Дурсбан 4 Е – 0,1%.
     Телени червеи. Така се наричат ларвите на бръмбарите от сем. Elateridae. Бръмбарите
не вредят, те са известни като “скокльовци”, но ларвите им са икономически важни
неприятели. Характерна особеност на ларвите е силно хитинизираното, яко и жилаво като
тел тяло, оцветено жълто-кафяво. Телените червеи са полифаги. Ларвите се хранят със
семената в почвата, кълновете, кореновата система, младите стъбла. Пробиват корените
или подземната част на стъблото, влизат в растенията и се хранят с тъканите отвътре.
Растенията пожълтяват, завяхват и загиват.

                                                                                     18
      При телените червеи в зависимост от условията се наблюдава миграция в
хоризонтална и вертикална посока. Хоризонталната миграция е свързана с търсенето на
храна. Струпването на ларви в гнездата и редовете на засетите семена или разсадени
                       растения се дължи на нея. Вертикалната миграция може да бъде:
                       сезонна – обуславя се от температурните колебания и се извършва
                       през есента и пролетта; денонощна – свързана е с промени в
                       температурата и влажността на повърхностния почвен слой;
                       физиологична – обуславя се от търсенето на подходящи места за
                       линеене и какавидиране. За да се установи плътността от телени
                       червеи на площите, предназначени за отглеждане на домати, е
                       необходимо да се извърши предварително обследване чрез
                       почвени разкопки и триъгълни житни примамки през есента на
предходната година, не по-късно от края на октомври. При установяване на 5 ларви/m2
съществува опасност нападението да се отрази върху добива.
      Борбата срещу телените червеи се води чрез използане на чисти от неприятеля
площи, определени след предварително обследване. унищожаване на плевелната
растителност; правилно минерално торене и оптимален воден режим. Преди разсаждането
в почвата се внася Скипер 4 Г – 1,5 kg/da или Мокап 10 Г – 4 kg/da.
      Паяжинообразуващи акари. Появяват се при затопляне и засушаване на времето в
края на юли – началото на август. Паяжинообразуващите акари живеят и се хранят върху
долната листна повърхност. При силно нападение листата са покрити с паяжина.
Неприятелят смуче сок от листа. На мястото на убождане се
образува бледозелено петънце с точковидна форма. Петната
се     сливат,    листът     се      прошарва     мраморно.
Паяжинообразуващите акари предпочитат по-старите листа
с намалено съдържание на вода, както и застарелите,
засушени растения. При силно нападение растенията
изсъхват.
      Борбата срещу неприятеля се води чрез унищожаване
на плевелите; поддържане на отимална почвенна влажност
(да не се допуска засушаване) и редовно обследване на площите. При необходимост през
вегетацията се пръска с някои от продуктите Омит 57 Е – 0,1%, Ортус 5 СК – 0,1%,
Нисоран 5 ЕК – 0,06%, Талстар 10 ЕК – 0,03%, Санмайт 20 ВП – 0,075%, Лиросект 2 ЕК –
0,1%, НимАзал Т/С – 0,3%.
      Ериофиден доматов акар. Листата, където се храни акарът покафеняват и
растението се оцветява в ръждивокафяво. По стъблата се образуват надлъжни пукнатини.
                            Нападнатите листа изсъхват. По плодовете се образува
                            ръждивокафява мрежа от пукнатини. Нападнатите растения
                            изглеждат като опожарени. Вреди основно в култивационните
                            съоръжения       при   отглеждане       на разсадите.   За
                            разпространението му значение има вятъра и насекомите
                            (белокрилка, листни въшки и др.), които посещават
                            нападнатите растения.
                                  Борбата срещу акара се води чрез използване на някои
от по-горе посочените акарициди.
      Продуктите за растителна защита са систематизирани в Приложение І. В него са
посочени активното вещество на продукта, дозата или концентрацията и вредителя срещу
които е ефикасен.
      Прибиране на продукцията. Резултатите от експеримента на модела показват, че
включените в него сортове Рила F1 и Кристи F1 дават възможност за ритмично и по-
продължително снабдяване на пазара с пресни доматени плодове. Високата СОК


                                                                                   19
позволява формирането на по-голям брой цветни китки, което води до увеличаване броя
на плодовете и удължаване на беритбения период.
      През 2005 г. са реализирани 17 беритби в периода 24.06.-07.10. и е реализирана обща
продукция от 8780,26 kg/da; добивът нараства и достига своя максимум в периода 28.07.-
02.08. (беритби 6 и 7). Неблагоприятната в климатично отношение година даде отражение
върху количеството на получената продукция – добивът пада рязко след 8-ма беритба
(10.08.) до 183,59 kg/da.
      Приходите от продукцията като функция на добива и реализационната цена
формират различни доходи през годината. При доматите 78% от дохода се формира през
първите осем беритби (24.06.-10.08.). След този период следва относително постоянен
приход, като намаляването на добива се компенсира с нарасналата реализационна цена.
      През 2006 г. са реализирани 14 беритби в периода 30.06.-30.09. и е реализирана
продукция от 14376,05 kg/da. Добивът нараства и достига своя максимум в периода 27.07.-
02.08. (беритби 5 и 6). 76% от него се
      формира през първите осем беритби (30.06.-16.08.).



                              1,2                                                               2005                  2500
                                1                                                                                     2000




                                                                                                                             Добив, kg/da
                              0,8
                   Цена, лв




                                                                                                                      1500
                              0,6
                                                                                                                      1000
                              0,4
                              0,2                                                                                     500

                                0                                                                                     0
                                     1       2   3   4    5       6   7   8       9 10 11 12 13 14 15 16 17
                                                                                                   Брой беритби

                               Цена/Price                Добив/Yield




                              0,40                                                                                    3500
                              0,35                                                              2006
                                                                                                                      3000
                              0,30                                                                                    2500
                                                                                                                              Добив, kg/da




                              0,25
                   Цена, лв




                                                                                                                      2000
                              0,20
                                                                                                                      1500
                              0,15
                              0,10                                                                                    1000
                              0,05                                                                                    500
                              0,00                                                                                    0
                                         1       2   3        4       5       6     7   8   9    10      11   12
                                                                                                       Брой беритби
                              Цена/Price                      Добив/Yield



                              Добив по беритби и реализационна цена на продукцията



     Беритбите при контролата започват едновременно с тези при модела, но последната
беритба приключва с 23 дни по-рано.
     Получената продукция при сорт Рила е с 6428 kg/da по-висока средно за периода и
надвишава контролата с 188,5% (табл. 1). При сорт Кристи е получен по-висок добив с
5446 kg/da – 174,8%.

                                                                                         Таблица 1. Количество на получената продукция



                                                                                                                                             20
                                                                       Добив, kg/da                                            Влияние на СОК

     Сорт               Вариант
                                                                                                                                                            доказанос
                                                        2005 г.              2006 г.     среден       разлика, kg/da               отн. добив, %
                                                                                                                                                                т

                             СОК                         9724                17658        13691                6428                      188,5                 +++
     Рила
                        Контрола                         6550                 7975        7263                   st                      100,0

                             СОК                        10019                15437        12728                5446                      174,8                 +++
    Кристи
                        Контрола                         5808                 8756        7282                   st                      100,0

   Средно                                                                                                      5937                      181,7

Сорт Рила:                                                                             Сорт Кристи:
GD5% = 573,0 kg/da;                                                                    GD5% = 1145,9 kg/da;
GD1% = 1317,9 kg/da;                                                                   GD1% = 1896,1 kg/da;
GD0,1% = 2466,8 kg/da.                                                                 GD0,1% = 3549,0 kg/da.


     През благоприятната в климатично отношение 2006 г. са получени по-високи добиви
и при двата сорта. Резултатите от дисперсионния анализ показват, че по-силно влияние
върху добива при изпитваните сортове е вида на конструкцията (фактор В).
Метеорологичните условия през двете години на експеримента (фактор А) влияят по-
слабо. Взаимодействието на двата фактора е доказано само при сорт Рила, който е по-
чувствителен на променящите се климатични условия.

                                       Случаен фактор                                                                                  Случаен фактор
                                           2,26%                                                      АхВ 3,02% ***                        3,68%



                         АхВ
                      14,02% ***               Фактор А 28,29%
                                                     ***                                                                           Фактор А 34,62%
                                                                                                                                         ***



                          Фактор В                                                                                    Фактор В
                          54,72% ***                                                                                  58,68% ***




                                                                 Сорт РИЛА
                                                                                                                                                     Сорт КРИСТИ



                                         Влияние на факторите А и В върху общия добив при сортовете
                                                               Рила и Кристи


       ІІІ. Комплект технически средства за механизиране на технологичните
операции
     През първата година преди монтиране на конструкцията, площта се обработва с
машини с общо предназначение, агрегатирани към трактор от клас 14 kN (ТК-80).
Наличието на конструкция води до силно ограничение на възможностите за механизиране
на процесите, но параметрите й позволяват използването на комплекта машини за работа в
култивационни съоръжения. Вегетационните обработки се извършват механизирано с
мотофреза с работна широчина 0,55-0,60 m.
     В таблица 2 са систематизирани енергетичните средства и земеделските машини и
съоръжения за механизиране на производствените процеси преди изграждане на
конструкцията и при наличие на такава. Различията се изразяват в следното: подготовката
на площта предшестваща монтирането на конструкцията е конвенционалната, прилагана в
зеленчукопроизводството на открито. Използва се трактор 59 kW (ТК-80) в агрегат с
дисковата брана БДП-2,5, лемежен плуг ПН-2-35 и почвообработваща фреза Ф-160И. При
монтирана конструкция основната обработка на площта се извършва с малогабаритен
трактор с мощност 36-44 kW, агрегатиран с ротационен копател с работна широчина 1,3-
1,4 m. Предпосевната обработка се извършва с култиватора за слята обработка КСН-2,4,
почвообработваща фреза ФН-125 или почвообработваща фреза към мотоблока.

                                                                                                                                                                     21
Почвообработките се извършват в посока перпендикулярна на редовете, където
разстоянието между вертикалните греди е 2,5 m.
     Торенето на площта преди монтажа на конструкцията се извършва с центробежния
тороразпръсквач РЦП-2,5М в агрегат с трактор ТК-80, а внасянето на органичния тор с
тороразхвърлящо ремарке в агрегат със същия трактор. При монтирана конструкция
минералните торове се внасят с навесния тороразпръсквач ТНЦ-250 в агрегат с
малогабаритния трактор, а органичния тор - ръчно в редовете.

                               Таблица 2. Технически средства за механизиране на технологичните операции
                                                                                                      Работна
 No             Наименование на машината                      Марка              Агрегатира се с:
                                                                                                    широчина, m
                                 §1 ПРЕДИ ИЗГРАЖДАНЕ НА КОНСТРУКЦИЯТА
Енергетични средства
 1    Трактор 45-60 kW                                        ТК-80
 2    Мотоблок 6-8 kW                                        МБ-8 (10)
Работни машини
Почвообработка
 3    Брана дискова                                          БДП-2,5                  ТК-80            2,50
 4    Плуг навесен                                           ПН-2-35                  ТК-80            0,70
      Култиватор за слята обработка или                      КСН-2,4                                   2,40
 5                                                                                    ТК-80
      Почвообработваща фреза                                 Ф-160И                                    1,60
Торене
 6   Тороразпръсквач центробежен                            РЦП-2,5М                  ТК-80            25-28
 7   Тороразхвърлящо ремарке                                                          ТК-80             5-6
Растителна защита
 8   Пункт за приготвяне на разтвори                          ППР               елдвиг.
 9   Пръскачка универсална към мотоблок                     Перла 160          МБ-8 (10)
 10 Пръскачка моторна гръбна                                     Бензинов двигател
Напояване
 11 Инсталация за капково напояване                                          -
Окопаване
 12 Почвообработваща фреза към мотоблок                                  МБ-8 (10)                   0,55-0,60
Транспорт и товаро-разтоварни операции
 13 Ремарке саморазтоварващо се                            РСД-4                ТК-80
 14 Вилков товарач
                                      §2 ПРИ НАЛИЧИЕ НА КОНСТРУКЦИЯ
Енергетични средства
 1    Трактор малогабаритен колесен 35-45 kW           Landini Mistral
 2    Мотоблок 6-8 kW                                    МБ-8 (10)
Работни машини
Почвообработка
 3    Брана дискова                                   БДН “Перла-1,3”       Landini Mistral             1,30
 4    Копател ротационен                             GRAMENGNA 25-146       Landini Mistral             1,36
      Култиватор за слята обработка или                   КСН-2,4                                       2,40
 5                                                                          Landini Mistral
      Почвообработваща фреза                              ФН-125                                        1,25
 7    Почвообработваща фреза към мотоблок                           МБ-8 (10)                        0,55-0,60
Торене
 8    Тороразпръсквач центробежен                         ТНЦ-600           Landini Mistral            14,00
Растителна защита
 9    Пункт за приготвяне на разтвори                       ППР                елдвиг.
 10 Пръскачка универсална към мотоблок                   Перла 160            МБ-8 (10)
 11 Пръскачка моторна гръбна                                   Бензинов двигател
Напояване
 12 Инсталация за капково напояване                                    -
Окопаване
 13 Почвообработваща фреза към мотоблок                             МБ-8 (10)                        0,55-0,60
Транспорт и товаро-разтоварни операции
 14 Ремарке саморазтоварващо се                            РСД-4                ТК-80
 15 Вилков товарач


                                                                                                                  22
     И при двата случая растително-защитните операции се извършват с гръбна моторна
пръскачка, окопаването – с почвообработващата фреза към мотоблока, напояването е
капково, а транспортните и товаро-разтоварните операции – с подходящо транспортно
средство и вилков тракторен товарач.
     За механизиране на технологичните операции преди изграждане на конструкцията са
необходими два вида енергетични средства и до 12 вида земеделски машини и
съоръжения, а при монтирана конструкция – два вида енергетични средства и до 11 вида
земеделски машини и съоръжения.

                 ИКОНОМИЧЕСКА ОЦЕНКА НА ТЕХНОЛОГИЯТА
     Технологични карти за отглеждане на индетерминантни сортове домати. За
отглеждане на домати сорт Рила F1 са разработени три примерни технологични карти. Те
са разработени за условията на 2005 година на площ 1 декар и средно транспортно
разстояние до блока 2 километра:
      • Технологична карта за производство на домати в условията на СОК І-ва година
          при добив 9724 kg/da (Приложение ІІ);
      • Технологична карта за производство на домати в условията на СОК ІІ-ра година
          при добив 9724 kg/da (Приложение ІІІ);
      • Технологична карта за производство на домати на ниска телена конструкция
          при добив 6550 kg/da – Контрола (Приложение ІV).
     Преки производствени разходи. На базата на разработените технологични карти са
определени преките производствени разходи за отглеждане на индетерминатния сорт
домати Рила F1 при така създадения модел на производство.
     От резултатите в таблица 3 се вижда, че преките материални разходи са най-високи
при СОК І-ва година – 2782,17 лв, а най-ниски при същата конструкция ІІ-ра година –
1299,17 лв. Високият разход на материали безспорно се пада на инвестицията за
закупуване на материала, от който е изградена конструкцията. През втората година
материалните разходи по конструкцията се ограничават само до нова поддържаща мрежа.
     Разходът на ръчен труд също е най-висок при СОК І-ва година – 205,91 чч. През
втората година е по-нисък – 197,39 чч, което се дължи на по-високата производителност
при демонтирането на конструкцията. Сравнително висок е разходът на труд за монтиране
и демонтиране на ниската телена конструкция в началото и в края на сезона, поради което
и общият разход е 203,49 чч. В тези разходи съществен дял заема разхода за прибиране на
продукцията.

                   Таблица 3. Преки разходи за производство на домати сорт Рила в условията на модела
                                                                          СОК                 Ниска телена
  No                   Показатели                   Мярка
                                                               І-ва година    ІІ-ра година    конструкция
   1   Себестойност                                 лв/kg              0,346          0,188          0,305
   2   Преки разходи за производство (3+4+5+7)       лв              3366,03        1833,88        1996,49
   3   Преки материални разходи за производството    лв              2782,17        1299,17        1554,51
   4   Разходи за ГСМ                                лв                92,56          85,48          59,26
       Разходи за труд, в т.ч.                       лв               382,67         358,02         367,96
       Механизаторски труд                                             41,93          41,50          21,55
   5
       Спомагателни работници                                          14,06           9,69           7,61
       Полски работници                                               326,68         306,83         338,81
       Разходи на труд, в т.ч.                        чч              205,91         197,39         203,49
       Механизаторски труд                                             16,52          16,35           8,49
   6
       Спомагателни работници                                           6,62           6,62           3,58
       Полски работници                                               182,77         174,42         191,42
       Разходи за амортизация на техниката, за
   7                                                 лв               108,63         91,21           14,75
       възстановяване и поддържане



                                                                                                        23
      Средният добив от домати сорт Рила F1 при отглеждане на СОК през 2005 г. е 9724
kg/da, а при отглеждане на ниска телена констукция – 6550 kg/da. Себестойността на
продукцията при варианта СОК І-ва година е 0,35 лв/kg; ІІ-ра година – 0,19 лв/kg, а при
отглеждане на ниската телена конструкция – 0,30 лв/kg.
      Реализационната цена на продукцията през 2005 г. според качеството й е в диапазона
4936 лв и 3137 лв. През 2006 г. тя е значително по-ниска, но високият добив осигури
приходи на стойност 1932 лв. Това означава, че съществува възможност още през първата
година вложената инвестиция да се изплати.
      Посочените резултати са при двегодишен срок на използване на конструкцията. Те
показват, че технологията на отглеждане на подходящи индетерминантни сортове домати
на стационарна опорна конструкция има място в зеленчукопроизводните ферми у нас,
независимо от по-високата инвестиция през първата година.




                                                                                     24
                                 ЛИТЕРАТУРА
1. Бахариев Д., Б. Велев, С. Стефанов, Е. Логинова, 1992. Болести, плевели и
    неприятели по зеленчуковите култури. Земиздат, С., 339.
2. Вълчев Ст. и др., 2001. Отглеждане на полски домати прикрепени за стационарна
    опорна конструкция. Сб. науч. трудове на АУ, Пловдив, т. XLVI, кн. 4, 17-22.
3. Ганева Д., 2002. „Доматите-храна за здраве и дълголетие”. Научна конференция с
    международно участие „Храни, здраве, дълголетие-2002”, Смолян, 4-5 ноември,
    382-386.
4. Григоров Ст., 1980. Листни въшки и борбата с тях. Земиздат, С., 285.
5. Данаилов Ж., 2003. Нови постижения в селекцията на домати в България през
    периода 1995-2002 г. Международна научна конференция „50 години
    Лесотехнически университет”, 1-2 април, Сборник научни доклади, 198-200.
6. Караджова О., 1998. Внимание: трипси. Сп.Растителна защита, № 9, 11-15.
7. Логинова Е., В. Янкова, 2002. Листните въшки заемат водещо място сред
    комплекса от неприятели. Сп. Растителна защита, № 5, 10-12.
8. МЗГ, дирекция „Агростатистика», Бюлетин № 104, 2006.
9. Михов Ат. и др., 1981. Справочник по зеленчукопроизводство. Земиздат, С., 424.
10. Михов Ат., М. Алипиева, 1997. Практическо зеленчукопроизводство. PSSA, С.,
    248.
11. Михов М., 1996. Техника и технологии в зеленчукопроизводството. PSSA, С., 143.
12. Муртазов Т. и др., 1987. Домати. Земиздат, С., 135.
13. Пидов А. и др., 1995. Зеленчукопроизводство и бизнес. ИК „Агропрес”, С., 268.
14. Технологичен кодекс за производство на ранни домати, 1984. ССА, С., 44.
15. Технологичен кодекс за производство на средноранни домати, 1984. ССА, С., 102.
16. Тодоров, 1995. Оптимизиране схемите на отглеждане на детерминантни домати в
    зависимост от сортотипа. Растениевъдни науки ХХХІІ, 7-8: 19-21.
17. Тодоров, Т., Г. Певичарова, 2002. Качество на плодовете при различни сортотипове
    домати. Науч. конф. с международно участие „Храни, здраве, дълголетие 2002”
    Смолян, 4-5 ноември, 338-341.
18. Харизанова В., 1997. Листоминиращите мухи са нова напаст. Сп. Растителна
    защита, №. 6, 14-15.
19. Чолаков Д. и др., 1996. Домати. Библиотека на зеленчукопризводителя.
    “Агроинженеринг” ЕООД .ИК «Агропрес» С., 103.
20. Янкова В., Е. Логинова, 2006. Памукова нощенка по домати при полско
    производство. Сп. Растителна защита, №. 1, 19-20.
21. Янкова-Михайлова В., 2001. Поповото прасе и голите охлюви – постоянни
    неприятели на зеленчуковите култури. Сп. Растителна защита, №2, 38.
22. Ganeva D. and M. Mihov, 2007. Growing of Tomatoes on Stationary Trellis
    Construction: Possibility for Long and Rhythmical Supplying of Market with Fresh
    Produce. Proceedings of the First International Conference Research People and Actual
    Tasks on Multidisciplinary Sciences, 6-8 June 2007, Lozenec, Bulgaria, Vol. 1, p. 98-
    102.
23. Plant support, US Patent 4616442.
24. Vegetable and Plant growing cage, US Patent 6922943.




                                                                                      25

				
DOCUMENT INFO
Shared By:
Categories:
Tags:
Stats:
views:26
posted:4/7/2012
language:
pages:25