Glasgow by stariya

VIEWS: 4 PAGES: 5

									                  ДЕКЛАРАЦИЯТА ОТ ГЛАЗГОУ

         СИЛНИ УНИВЕРСИТЕТИ ЗА СИЛНА ЕВРОПА

І. ПРЕАМБЮЛ

1. Декларацията от Глазгоу поставя основите за продължаващ политически
   диалог на високо ниво между университетите – в най-широкия смисъл – и
   обществените власти, към който диалог призова в Глазгоу Президентът на
   Комисията Жозе Мануел Борозо, за да се осигури бъдещето на
   университетите в Европа като един от основните европейски приоритети.
2. Декларацията от Глазгоу насочва към действия, които ще гарантират, че
   университетите ще допринесат изцяло за изграждане на Европа като основен
   фактор в глобалната среда. Планът за тези действия е продължение на
   работата, започната от ЕАУ в Саламанка (2001) и Грац (2003).
3. Европа има нужда от силни и творчески ориентирани университети като
   ключови фактори за изграждане на европейското общество на знанието чрез
   тяхното широко участие и обучение през целия живот, чрез осигуряване на
   качество и компетентност в процеса на преподаване и обучение, в научните
   изследвания и иновациите.
4. Това ще се постигне от институции със самочувствие, които са в състояние
   да определят своето собствено развитие и да допринесат за социалното,
   културно и икономическо благоденствие на регионално, национално,
   европейско и световно ниво.
5. Университетите се стремят към подобряване на структурите си за
   управление и ръководните си умения с цел да повишат своята ефективност и
   иновационен потенциал и да постигнат своите многопосочни мисии.

ІІ. МИСИЯ И ЦЕННОСТИ ЗА СИЛНИ ИНСТИТУЦИИ

6. Многопосочните мисии на университетите обхващат създаването,
   запазването, оценката, разпространяването и използването на знанието.
   Силните университети имат устойчиви академични и социални ценности,
   които са в основата на приноса им към обществото. Университетите поемат
   своя ангажимент за изграждане на социалните устои за икономически
   растеж и етичните измерения на висшето образование и научните
   изследвания.
7. Университетите разработват диференцирани мисии и профили, адресирани
   към предизвикателствата на глобалната конкуренция, и същевременно
   поддържат широк достъп и социално единство. Диверсификацията и
   нарастващата конкурентност се балансират от сътрудничеството между
   институциите на базата на съвместната отговорност за осигуряване на
   качеството.
8. Сътрудничеството между институциите е отличителен белег за
   университетите в Европа и придобива все по-голямо значение в
   глобализиращата се и конкурентна среда. Университетите оценят, че
   европейската интеграция трябва да се реализира чрез засилено
   международно сътрудничество, базирано на общност от интереси.
9. Университетите са отворени за работа с обществото. Институционалната
   автономия и разнообразието от мисии са основни предпоставки за
   осигуряване на ефективно включване в тези процеси.

ІІІ. ПОЛИТИКА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ ОБЩЕСТВО НА ЗНАНИЕТО ЧРЕЗ
ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ И НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

10. Университетите осъзнават сложната връзка между въвеждането на
    реформите от Болоня и постигането на научноизследователските и
    иновационни цели на Лисабонския план. Тези два документа, определящи
    политиката, спешно трябва да бъдат осмислени заедно, за да може всеки от
    тях да бъде успешно прилаган в дългосрочен план.
11. Приемането на този план за съвместни научни изследвания и висше
    образование означава преосмисляне ролята на правителствата по отношение
    връзката им с университетите. Правителствата трябва да гласуват доверие и
    да дадат правомощия, да поощряват университетите, като по този начин
    подкрепят и направляват сектора висше образование и играят по-скоро
    надзорна, отколкото регулаторна роля.
12. Значението на инвестирането в образованието, иновациите и научните
    изследвания в процеса на постигане на лисабонските цели и централната
    роля на университетите означава, че обсъждането на политиката между
    университетите и националните власти трябва да става с правителствата
    като цяло, както и с отделните министерства.

ІV. ПО СРЕДАТА НА ПЪТЯ КЪМ 2010 - ИЗМЕСТВАНЕ НА ФОКУСА НА
БОЛОНСКИЯ ПРОЦЕС

13. Болонските реформи променят фокуса върху висшите образователни
    институции сега, когато законодателната рамка до голяма степен вече е
    налице. Университетите поемат с желание своята отговорност да
    осъществят тези реформи през следващите пет години и упражняват натиск
    върху правителствата да приемат, че процесът се нуждае от време,
    финансови и човешки ресурси, за да се гарантира устойчивост в бъдещето.
14. Университетите са готови да удвоят своите усилия за въвеждане на
    иновационни методи на преподаване, да преориентират учебните си планове
    в диалог с работодателите и да приемат предизвикателството на
    академичното и професионално образование, обучението през целия живот и
    признаване на предходното обучение. На правителствата се оказва натиск да
    дадат на университетите автономията, от която те се нуждаят, за да въведат
    договорените реформи.
15. За да ускорят приемането на квалификациите от първия цикъл,
    правителствата трябва да поемат инициативата чрез съответното
    преструктуриране на кариерните пътища в публичния сектор.
16. Университетите са готови да въвеждат модел обучение, при който студентът
    е в центъра на учебния процес (student-centered learning – студентът по-скоро
    е активна страна в търсенето на знание, а не пасивен получател на знание),
    при разработване на учебния план да вземат предвид резултатите от
    обучението, да въвеждат ECTS и да осигуряват гъвкаво прилагане на
    модулното обучение. Правителствата трябва да привлекат университетите в
    продължаващите усилия за разработване на националните и европейски


                                                                               2
    регистри на квалификациите. Те трябва да бъдат достатъчно
    широкообхватни и прозрачни, за да поощряват институционалното
    обновяване, но и да се даде достатъчен срок, за да бъдат разработени
    адекватно и да се синхронизира терминологията.
17. При промяната на фокуса на Болонския процес университетите са готови да
    дадат приоритет на социалното измерение като основна отговорност, да
    разработват подходи, за да увеличават и разширяват възможностите за
    подкрепа и достъп на малцинствата до образованието и да поощряват
    научните изследвания, за да информират политическите среди и да насочат
    действията към неравнопоставеността в системите за висше образование.
    Правителствата са призовани да премахнат законовите пречки за
    осъществяване на тези идеи.
18. Стимулирането на студентската мобилност през всички цикли на обучение,
    както и мобилността на академичния и административния персонал е
    ключов момент. ЕАУ се застъпва за европейските схеми на финансиране,
    насочени към студентите с най-големи финансови нужди. Университетите
    трябва да проучват възможностите, предоставени им от съществуващите
    мрежи и схеми за сътрудничество. Правителствата са притискани да решават
    проблеми като визови ограничения, разпоредби за стажове и такива на
    пазара на труда, които възпрепятстват обмена на студенти и университетски
    кадри, включително и онези, произтичащи от проблеми със социални
    осигуровки и особено осигуровки за пенсия. Трябва да бъде разгледан и
    въпросът за синхронизиране на академичните календари.
19. За да изпълнят тези задачи, университетите отчитат ролята на включването
    на студентите като пълноправен партньор в процеса и ще се стремят към
    засилване на това партньорство в бъдеще.
20. Университетите ще утвърждават европейското измерение по редица начини
    - изработване на модели за съпоставка на учебните планове, създаване на
    съвместни курсове за придобиване на степен, използвайки европейски
    средства, които разширяват знанията за различните култури и езици.
    Университетите призовават правителствата да осигурят преодоляване на
    останалите бариери пред съвместните курсове и приемане на подходяща
    политика по отношение на езиците, която започва още от училищно ниво.

V. ПООЩРЯВАНЕ НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ИНОВАЦИИ

21. Университетите осъзнават своята отговорност за осигуряване на
    образование за студентите от всички нива, базирано на широка научна
    основа, в отговор на растящите нужди на обществото за научна и
    технологична информация.
22. Университетите трябва да поемат своята собствена отговорност за
    поощряване на научните изследвания и иновации чрез оптимално
    използване на ресурсите и разработване на институционалните стратегии за
    научни изследвания. Техните разнообразни профили са гаранция, че те все
    по-често се ангажират с процеса на научни изследвания и иновации, като си
    сътрудничат с различни партньори.
23. Университетите подкрепят силно създаването на Европейски съвет за
    научни изследвания за подобряване на качеството и нивото на европейските
    научни разработки и призовават националните правителства и Европейския
    съюз да създадат по-скоро такъв Европейски съвет в периода на Седма


                                                                           3
    рамкова програма. Следвайки добрите практики в някои европейски страни
    по Шеста рамкова програма, правителствата трябва да са наясно с
    необходимостта да създадат и координират национални фондове.
24. Университетите приемат, че съществува напрежение между необходимостта
    от засилване научноизследователската работа в университетите и нуждата от
    намиране на ресурси за обучение, базирано на научните изследвания.
    Правителствата трябва да осъзнаят особената роля на университетите като
    ключови звена в мрежите, осигуряващи иновации и трансфер на регионално
    ниво и да осигурят необходимата финансова подкрепа за засилване на този
    процес.

VІ. ОБУЧЕНИЕ ЗА НАУЧНА РАБОТА И КАРИЕРА НА НАУЧНИТЕ
СЪТРУДНИЦИ

25. Структурата на докторските програми ще гарантира, че: основният елемент
    остава натрупването на знания чрез научни изследвания; обучението за
    докторска степен обаче ще отговори и на нуждите на пазара на труда, които
    са по-широкообхватни от академичните и включват компетенции за научни
    изследвания и трансфер на умения; докторските програми отговарят на 3-4-
    годишна целодневна работа; разширяват се съвместните международни
    докторски програми и на докторантите се гледа и като на студенти, и като на
    научни работници в началото на своята кариера със съответните им права.
26. Университетите приветстват приемането на Европейската харта за
    научните сътрудници/Кодекс за подбор на научни сътрудници и
    подчертават тяхната ключова роля в диалога за насърчаване на научните
    кариери в Европа, не на последно място и с цел предотвратяване на
    “изтичането на мозъци”.

VІІ. КАЧЕСТВО ЗА СИЛНИ ИНСТИТУЦИИ

27. Университетите подчертават връзката между системна култура за качество и
    обсега на автономията и финансирането и призовават правителствата да
    признаят, че по-голямата автономия и адекватното финансиране са от
    съществено значение за цялостното качество на европейските университети.
28. Университетите отговарят за разработване, засилване и реализиране на
    вътрешната култура на качеството според своите институционални мисии и
    цели. Тази отговорност е очевидна от растящия брой институции,
    включващи се в дейностите на ЕАУ, отнасящи се до качеството.
    Университетите са убедени, че легитимността на и самочувствието при
    процедурите по външно осигуряване на качеството се градят върху
    партньорство между всички страни (студенти, университети, национални
    власти) и взаимно споразумение за тези процедури, техните цели и бъдеще.
29. Университетите пледират за баланс между автономията и отговорността
    чрез процедури на институционален одит, които съдържат целенасочен
    подход, адаптиран към културата в съответната страна и институция, и
    отразяват тяхната мисия и профил. Те трябва да са насочени по-скоро към
    стратегически подобрения и промени, отколкото към контрол на качеството,
    да имат за цел да развият европейското измерение чрез европейски екипи за
    оценяване и да отчитат обществените потребности и ангажименти към
    социалното измерение на болонския процес.


                                                                             4
30. Университетите са отворени за диалог и партньорство на европейско ниво в
    “четирите Е-та” (включващи ENQA, ESIB, EUA и EURASHE), за да се
    въведат процедури, които ще засилят цялостното качество в европейските
    университети. ЕАУ подкрепя доклада на ENQA от Берген, включително
    стандартите и насоките за осигуряване на качеството, създаването на
    Европейски регистър на агенциите за осигуряване на качеството и на
    Европейска комисия за регистъра.

VІІІ. ФИНАНСИРАНЕ ЗА СИЛНИ ИНСТИТУЦИИ

31. Европейските университети не получават достатъчно финансиране и от тях
    не може да се очаква да бъдат конкурентни на други системи без
    съответното ниво на финансиране. Понастоящем страните от Европейския
    съюз отделят за университетите около половината от размера на своя брутен
    вътрешен продукт в сравнение със САЩ. Докато целите от Лисабонския
    форум са амбициозни, публичното финансиране за научни изследвания и
    висше образование е в сериозна стагнация. Университетите защитават
    каузата, че ограничената публична финансова подкрепа понижава тяхната
    роля за устойчива демокрация и капацитета им за подкрепа на културната,
    социална и технологична иновация. Правителствата трябва да осигурят
    такова ниво на финансиране, което е в състояние да поддържа и повишава
    качеството на институциите.
32. Университетите се стремят да разнообразят източниците на финансови
    приходи. Те проучват модели за финансиране и от обществени, и от части
    източници, както и за стартиране на структурна и открита дискусия с ЕАУ и
    с ключовите фигури. Университетите ще разработят цялостни икономически
    модели и ще призоват правителствата за осигуряване на адекватно
    финансиране.
33. В интерес на по-добро финансиране и прозрачност университетите са готови
    да проучат добрите практики и да засилят ролята на лидерството и
    професионалното управление.

ІХ. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

34. Университетите възнамеряват да споделят стратегическите дебати относно
    тяхната роля в Европа на знанието. Университетите призовават
    правителствата да погледнат на бюджета за висшето образование и научните
    изследвания като на инвестиция в бъдещето. Университетите приветстват
    диалога, започнал в Глазгоу на най-високо европейско политическо ниво, и
    отправят посланието, че една силна Европа се нуждае от силни
    университети.

ЕАУ, Брюксел, 15 април 2005 г.




                                                                           5

								
To top